Нови български книги

Пейо Крачолов Яворов | 2020-01-13

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).

 

Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.

 

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.



Аз, вируалният астронавт - книга, която стигна до Космоса! | 2020-01-03

Мечтали ли сте си някога да полетите в космоса? Да работите в НАСА? Може би ви се струва прекалено трудно и неизпълнимо – или трябва да станете летец-изпитател, или да сте най-добрите в областта на физиката и математиката. 

А какво ще кажете да работите в областта на космонавтиката от комфорта на вашия дом? Не е невъзможно! Благодарение на бурното развитие на интернет, мобилните телефони и преносимите компютри, днес всеки може да се превърне във „виртуален астронавт“ и сам допринесе за космическото развитие на човечеството. Нужно е само да го желаете и да сте готови да развивате вашите най-добри таланти и умения.

„Аз, виртуалният астронавт“ е забележителна книга, написана от един от най-добрите популяризатори на наука в България – Светослав Александров. Професионален учен и доктор в областта на биологичните дисциплини, авторът е и дългогодишен собственик на един от най-известните научно-популярни сайтове в България: КОСМОС БГ 



КОНКУРС ЗА ИЗДАВАНЕ НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ РОМАН НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК | 2019-09-30

І. Критерии за допустимост на кандидатите:

1. Конкурсът е насочен към автори на съвременна българска литература.
2.
 Всеки кандидатстващ автор трябва да има поне един роман, публикуван в България на хартиен носител от официално регистрирано българско издателство.
3.
 Романът, с откъс от който се кандидатства, трябва да е публикуван на български език.
4.
 Автор, кандидатствал в предишно издание на конкурса, но неодобрен за публикация на английски език, може да кандидатства, но с откъс от различен роман.
5. Всеки автор може да кандидатства само с една творба на конкурс.
► Селекцията се осъществява от международно жури.



"Нежна е нощта" - Ф. Скот. Фицджералд | 2019-09-24

Тази книга навремето ми струваше един невзет изпит, защото по време на сесията четох Фицджералд, а не каквото трябваше. Успях да я прехвърля (за пореден път) на таблета, докато пътувах из страната.

Това не е роман, който може да бъде разбран от жени. Затова, когато жена му прави рецензия, винаги се забива за силата на парите и прочие. Истината е друга. Това е роман за един жертвал се мъж. Мъж, направил всичко, за да подкрепи любимата си жена, да ѝ помогне да изгази коварните пясъци в живота си.

И да, финалът е предвидим. Когато тя позакрепва,той вече не и е нужен. Още по-лошо - той ѝ напомня за онова болно минало, което тя би искала да забрави и като за начало смята да забрави него.



"Успях ли да се сбъдна" - Анна Кръстанова | 2019-09-13

Няма лошо душата ти да е отворена книга, която всеки може да прочете. Напоследък забелязвам как хората издигат предпазни стени пред себе си, белким скрият същността си. Зазидват чувствата си, заключват поривите си, а всъщност да си открит е най-висшата проява в човешкото общуване. Малцина знаят, обаче, как да владеят подобна сила.

До преди няколко месеца съвсем наивно и по детски вярвах, че всеки човек крие в себе си, макар и много надълбоко, лъч светлина, искрица доброта и мъничко човечност. Това мое предусещане ме водеше напред. Караше ме да тръгвам към всеки с чисти помисли и отворени обятия. Обикновено действията на даден човек към друг се определят от неговото собствено светоусещане. Наивността също идва от там. Ако ти си живял според изградени принципи и ценности, ако душата и мислите ти са чисти, ако постъпките ти са праведни, как би очаквал, че изобщо има нещо по-различно от това, с което си свикнал?  

А то имало. Има. И сблъсъкът с него е пагубен, разочароващ, носещ белезите на безброй огорчения в иначе светлата ми душа. 



"Сивият кардинал" - Първан Киров | 2019-09-13

Човекът е роден гол в пещерата. Милиони години са му били необходими, за да се научи да оцелява. В този период от беззащитно създание, благодарение на това, че е развивал уменията и интелекта си по-бързо от останалите животни е изобретил средства за самозащита, оръжия и техника на ловуване. Това е първата професия-ловец, независимо от претенциите на други "най-древни" професии. Човекът е убивал, за да се защити и оцелее, както и да изхранва семейството си. Бъдете горди, че сте хора, потомци на добри ловци, защото вашият ген се е запазил през векове  те, защото вашите предци са били от добрите ловци. Другите са измрели. Сега човек е на върха на хранителната верига. Това му дава власт над всички живи твари, но и отговорност да се грижи за тях, за да ги има. Ловът и ловците са точно тези хора, които се грижат за дивата природа.Те не са убийци-консуматори, а ползватели на нещо, което всички искаме да съхраним, но само ловците знаят как и го правят ежедневно. Колко от "зелените" в студ и пек носят храна на дивите животни, правят солища, калища и регулират популациите, така че да има баланс между видов  ете? Ловците го правят непрекъснато и то с любов и без да получават заплата. Просто така, както земеделците засяват, за да приберат посевите. Ловците не искат да избият животните, защото ловът ще спре.Те искат да ги ползват и да ги има за бъдещите поколения.

Роберт Атанасов, главен редактор на списание "Български ловецъ".



"Селска идилия" - Рая Вид | 2019-09-12

Нещо забравено и почти заличено…

 

Земя плодородна, богата, раждаща всичко… Едно село… Някога китно, красиво и голямо в детските очи… Имаше живот в него, имаше!... Огънят в печките топлеше душата. Пъстри носии радваха очите. Песни стигаха небето. Народни танци се виеха на мегдана. Агнета блееха в ливадите. Аромат на билки и цветя се носеше из въздуха. Жито се лееше в хамбарите. Детска глъчка пълнеше сърцата.

Сега ли?... Нещо забравено и почти заличено от лицето на земята витае наоколо… Там земята пустее... Пресъхва реката. Дворове буренясват. Къщите са полуразрушени или изпепелени. Петли не кукуригат вече. Птици не пеят. Само тук-там, един-два пъти в седмицата, по прашните улици кретат баби и дядовци. Тръгнали са към селската чешма, да се огледат във водата ѝ, да се преброят и проклинат съдбата си. Дори камбана няма, за да им покаже пътя към последния им дом. Жалка картинка!... Само спомените все още се блъскат някъде и напомнят какво ли не.

Дали ще има някой да ги съхрани и разкаже какво е било… Едва ли!... А може би стари вещици и забравени орисници ще върнат надеждите по тия места… Кой знае?... Вярващите отдавна не постят, а останалите – на чужди богове се кланят…



"Обичай ме навеки" - Виктория Милчева | 2019-09-05

"Обичай ме навеки" е творческият дебют на Виктория Милчева. Тя получава голямата награда от европейската асоциация за поезия "Еuro Poesie" - Париж за стихотворениятата си "С целувка нежна глътка вино да отпием" през 2018 и с „ Остани до мен“ през 2015г..

 

  "Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама.

    Сърцето ми зове те, любими, без драма.

    Искам телата с постеля топла да обвием,

    с целувка нежна глътка вино да отпием."

    Из "С целувка нежна глътка вино да отпием"



Аз, виртуалният астронавт - една мечта за Космоса | 2019-03-04

Мечтали ли сте си някога да полетите в космоса? Да работите в НАСА? Може би ви се струва прекалено трудно и неизпълнимо – или трябва да станете летец-изпитател, или да сте най-добрите в областта на физиката и математиката. 

А какво ще кажете да работите в областта на космонавтиката от комфорта на вашия дом? Не е невъзможно! Благодарение на бурното развитие на интернет, мобилните телефони и преносимите компютри, днес всеки може да се превърне във „виртуален астронавт“ и сам допринесе за космическото развитие на човечеството. Нужно е само да го желаете и да сте готови да развивате вашите най-добри таланти и умения.

„Аз, виртуалният астронавт“ е забележителна книга, написана от един от най-добрите популяризатори на наука в България – Светослав Александров. Професионален учен и доктор в областта на биологичните дисциплини, авторът е и дългогодишен собственик на един от най-известните научно-популярни сайтове в България: КОСМОС БГ



Магията на думите | 2019-03-04

Две книги излизат на бял свят тази пролет, благодарение на Конкурс за издаване на поезия, обявен от „Български издател“ и ,,Буквите“ – „A Capella“ на Елица Кръстева и „Дори да няма врата“ на Петя Цонева. И двете изненадват със стила, поетичните умения и вдъхновението на авторите. Талантът им е реална заявка за свое място в живота на родната литература.



Лагерът в Ловеч - една камбана - предупреждение | 2019-03-01

Името ми е Васил Юриев Даскалов. С една такава фамилия нямаше как да не обикна френския език и да не завърша филология. Чрез книгите си аз преподавам онова трогателното и чисто човешкото, разработвам комплексни образи, в които може да се разпознаете. Хващам ежедневния сюжет, за да го облека в художественост. И също както се прибавят подправки, аз прибавям своите идеи, които се разтварят и овкусяват историята… Колебание, любов, тревога или отчаяние. 

В „Предизвестие за Ловеч“ вкарах умерена художественост, която надгражда събитията и илюстрира преживяванията на героя с горчивината и надеждата, с усещането за непокорство и обреченост. Тези психологически анализи добавят стойност, морална, етична, те са онова, което няма да откриете в документалните книги.



„Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев | 2015-11-15

С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено.

С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило. 

Това е описание на младост, на студентски живот, на човек, който търси себе си и на неговото обкръжение. Един съвременен роман, с любовта, бита, купоните...

Но какво ли се крие зад това обикновено лице? Калоян (не Захариев, а героят) има изявени заложби, които използва за интимен шпионаж, който упражнява полупрофесионално. Плаща му се нещо символично, той намира компроматите, за да ги предостави на поръчителя си или пък, когато трябва – да унищожи.

Неизбежен е първият въпрос на читателя: „Що за урод трябва да си, за да си вадиш по този начин прехраната?“.

Отговорът е прост: не се налага да си урод.



Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн | 2015-04-27

Всеки разказ от сборника на писателката по великолепен поетичен начин защитава идеята, че всяка любов, ако е истинска и всеотдайна, е красива, и заслужава възхищение и закрила, а не осъждане.

Как затрогва образът на Яна, която в нощта срещу Еньовден тръгва да бере билки, за да излекува любимия момък, потискайки всички свои страхове, породени от народните вярвания! „Сърцето ú прегръщаше скалата и молитвата ú прелетя до всички деца на гората, разлюля всяко стръкче в тревата и докосна листата на дърветата. Водата я чу и я повтори на пръстта, камъните и спящите дървета.“ Повечето от нас знаят приказката „Аленото цвете“и са се възхищавали на преобразяващата сила на любовта, но колко чудесно, по български, е предала това Ина Крейн в своя разказ!

Харесвам писателското перо на Ина Крейн – тя вдъхва живот и дава душа на всичко, което е предмет на изображение. Нейните герои са светли ангели, одухотворени, любящи до самоотричане, праведни и изчистили греха си, нежни и нуждаещи се от обич. Тази светлина в кратичките ú истории изпълва душата на читателя с оптимизъм, че все още има българи, че България въпреки всичко ще я има.

Прекланям се пред таланта на тази магьосница на словото, защото тя се нарежда в редицата на най-бележитите ни сладкодумци – Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев – със сълзите и усмивките, които предизвикват нейните разкази – бисери. Хвала!



Къщата с петуниите - магическият реализъм и свръхестествения скок на Ина Крейн | 2014-11-20

Дано да ми се случи поне още веднъж в живота да стана свидетел на такъв невероятен творчески скок, защото наистина ми се случва за първи път. Едно е да видиш как от един тийнейджър с литературни наклонности за година става писател или как неуверен, все още търсещ се автор разкрива и разгръща истинския си талант, но друго е, съвсем друго, когато автор, чийто творби и до този момент са били висока класа, излиза с нова книга, която е високо и над останалите му.

Истории, пълни с вълшебства и магии, но истински човешки трагедии на най-обикновени хора.

А красотата на езика е невероятна, тя е част от магията, част от вълшебството в повествованието. Петуниите присъстват в почти всички разкази, метавръзката е толкова силна, че „Къщата на петуниите" е на границата между сборник разкази и роман.



На лов за сенки от светулки с Антигравитация | 2014-10-28

Думата, която може би най-добре описва тази поезия е „частност". Частност на словото. Частност на света. Доколкото личното слово създава личния свят. И действително, сякаш нищо не илюстрира по-добре от поезията степента, в която словото е лично и не обяснява по-добре от нея защо думите променят значението си в пространството между двама души.

Думите на Ружа са само нейни. Удивително е как един толкова млад човек е успял толкова скоро да отвори спретнатите кутийки, в които възрастните подреждат и ни поднасят света, и да преподреди (или може би да разхвърля в един хипнотичен хаос) съдържанието им по свой единствен начин.



За “Пътят на книгата” от Иван Богданов | 2014-07-05

Дори да не напишем нито една книга, дори да не публикуваме през това издателство, дори да сме наясно с описаните процеси и процедури и да си имаме свои открития и техники, ще имаме една добре написана и произведена книга, която приятелски върви с нас по пътя на книгите. Можем да я прочетем веднага. Можем да я прочетем по абзаци, в зависимост какво най-много ни интересува в момента. Можем да я прочетем отзад напред. Важното е, че тя е тука, пред нас и можем да я ползваме или да я прочетем или да я четем и взимаме за пример какво да правим и какво да правим по-добре. Поздравления за този труд инж. Богданов. Отлична работа. И поздравления, на онези, които ще го четат и ще опитат да направят нещата по-добри.



Светът "На ръба на света" | 2013-10-19

На ръба на света човек застава сам и богат. Сърцето му е изпълнено с обич, а от раменете му се спуска наметалото на спомените. Душата му е с него, но почти. Нали си на ръба? Тя се опитва да му покаже онези светове, в които лети, когато той спи или е наведен над листа и дращи с перото (листът в повечето случаи е екран, а перото отдавна не е перо). И отлитва душата, но разумът я хваща за ръка и ѝ показва онзи, същия свят. Ето - това е родният дом, ето ги майка и татко. Ето я и първата, преплела се с единствената любов. A ето там се чува „глъч и смях, продавач на сироп, старци с бомбета". И варосаната кухня, в която баба, майка ти (аз), дъщеря ти (ми) и твоята (моята) внучка се сливат в едно, та да продължат полета във висините. Ето я Родината - Страната на розите, „земята с най-бистри реки под небето", „с житата си златни". Прекрасна е, с „гори епични", „талантливи деца", а „жените - красиви". Но и „държава с нула възможности", „дето днес на парче продават". А бащите ни живеят в нея почти по Ботевски -



Български психар с пратчетов хумор | 2012-10-10

Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.

Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват  - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор , както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг.  И въпреки, че от малък е закърмен  с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.



Граничност - Рашел Леви | 2012-08-27

Има нещо емблематично в това, че във време, когато светът се освобождава от своите граници, Рашел Леви ни връща към граничността. Има нещо значимо в това, че нейните стихове прекрачват свободно старите мълчания. Има нещо вълнуващо в това, че в този обратен път тя намира свой път напред, не само като съпруга на поета-бунтар Божидар Славов, но и като творец.

Има рани, които болят цял живот. Поетесата не престава да търси отговори за тихата си, неживяна младост, за духовната пустота, на която е обречено нейното поколение през онези години, за убийствената граничност на времето в културен и пространствен аспект. Интересен похват са философско осмислени монолози и едновременно своеобразни реплики към политически активните поети Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Пеньо Пенев.



Йордан Матеев, отвъд страха в Страх ООД | 2012-07-30

Дванадесет потенциални жертви.
Игра, която постоянно мени правилата си.
Положението става все по-зловещо.
Изход няма.
Героите са отчаяни. Но се борят.
Героите са колоритни: будещи симпатии и скандализиращи.
Екстремални образи в екстремална ситуация.
Напрегнатата фабула ще ви остави без дъх.
Ужасът ще ви погълне.
До поразителния съспенс.