Нови български книги

Хиляди въпросителни, които водят героите до сложни ситуации и трудни избори | 2021-04-15

Светът е безкраен океан от емоции, случки, ситуации и личности. Понякога съдбата е жестока и ни поднася горчиви уроци. Има неочаквани и тежки болести, които ни хвърлят в бездната на гнева и отчаянието. Има пропуснати шансове и провалени връзки, които ни разделят от най-близките ни и любими същества. Има изгубени приятелства, които ни учат на човечност и духовна щедрост. А всичко, което е изживяно и е останало в миналото, ни помага да вървим напред и да опознаем самите себе си. Търсейки смисъла, ние откриваме вярата и надеждата. Търсейки правилната посока, ние намираме любовта. Онази дълбока и опрощаваща, искрена и неподправена любов, която ни помага да живеем и да бъдем хора. Която ни събира с близките ни хора и ни дава опора. Много малко ни е нужно, за да бъдем щастливи и да намерим покой. Както казва авторката в разказа „Гняв“: „Две ръце му трябват на човек, една блага дума и две грейнали очи, за да си възвърне вярата и да открие смисъла да се бори и да живее.“



Богдана Калъчева | 2021-04-13

Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?

Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.

Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.

Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.

Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!

Твоя,

Многоликата

 



Богдана Калъчева - будителката от Карлово | 2021-02-27

Не съм такава или онакава. Всякаква съм. Многолика. Един живот не ми стига. Живея си стотина едновременно. Млада и стара, влюбена и разлюбена, отчаяна и ликуваща. Пожелай си да влезеш в стоте ми живота през поезията. И може би ще разбереш, че не случайно съм кръстена Богдана. Вяра и любов съм. Истина, не съвсем библейски (тъй щото по страниците ми никнат мойри, музи и езически богове), но все пак осезаеми и искрени.  Разни езици зная – този на музите, дето храни душите, два-три човешки, дето ми носят насъщния. Общ все ще намерим да похортуваме. Ако пък ти подмина вратника, припни след мене, позови Многоликата. Иначе не се обръщам.



Калина Иванова - една влюбена вещица | 2021-01-17

Ето ме. Пак съм аз. Същата онази вещица, която броди нощем в сънищата, онази, която открива невъзможни светове, улавя парченца от тях и ги запечатва на белия лист. Тези светове, толкова истински в мрака на нощта, се стопяват за миг на зазоряване, често оставяйки ме с празни ръце. За щастие понякога успявам да уловя техни фрагменти и да ги запазя в паметта си миг преди да отлетят.

Ето, хванете ръката ми и елате с мен, там, между световете, там, където времето и пространството стават пластични и губят очертания. Там, където всичко е възможно. Там, където скитат вещици и чудни същества. Там се преплитат реалности, появяват се портали към други вселени, а героите заживяват свой собствен живот. 

Да, аз съм тази, която започва историята след изненадващ сън или знак, да, аз създавам героите, но те нетърпеливо прекъсват пъпната връв и тръгват в неочаквани за мен посоки. Понякога се питам: „Кой разказва историята? Аз или те?“. И за да бъда докрай откровена, ще призная: по-често те правят това. Аз просто ги следвам.

Да. Пак съм аз. Същата онази, която тършува из обичайното, търсейки в него чудатото, онази,  която е пълна с въпроси, онази, която поставя под съмнение дори приетото за даденост и следва загадъчни знаци.

Да, аз съм тази, която вярва, че видимият свят е една малка част от истинския и е открит за нови опитности, аз съм един приключенец, чието любопитство често надделява над здравия разум и който с готовност поставя под съмнение старите си убеждения, натъкне ли се на нещо необяснимо.

Това съм аз. Родена съм на границата между нощта и деня. В месеца на магьосниците. Тогава, когато билките са най-ароматни и омайни. Това не е случайно. Родена съм тогава, когато светлината удържа трайна победа над тъмнината.

Да, аз съм тази, която живее на ръба между световете. Мислех си, че е проклятие, но сега знам, че е благословия. Стъпвам по крехката връзка между световете. Призванието ми е да ги свързвам, без да изпадам в парадокс. Нима целта не е да се издигнем над парадоксите и да ги обхванем, да се научим да живеем извън времевите и пространствените ограничения. Ние сме способни на това, но подобно на малки деца, сега правим първите си неуверени крачки. Родена съм на границата между световете. Дълго не разбирах защо, но сега знам. Там съм, за да прокарам мост между тях. Това съм аз. Родена преди да пропеят първи петли. Нали тогава се раждат вещиците? В едно малко градче, на границата между две държави. На брега на една могъща река, влачеща тайните си през времето и пространството, незнайно откога.

Аз съм тази, която не вярва в парадоксите. За мен те са миражи, предизвикани от недостатъчно развитите ни сетива и от неподходящата точка на наблюдение. 

Така че ето ме тук, пред вас. Аз съм вашата вещица. Ако имате смелостта да прекрачите отвъд привидното, хванете ме за ръка!

Елате с мен и вижте световете такива, каквито ги виждам в сънищата си. 



Когато носиш име на звезда - за книгата "Хляб по безлуние" | 2020-11-10

Когато носиш име на звезда и умееш красиво да подреждаш думите в стихове, цялото небе се изсипва в шепите ти и озарява всеки написан ред. Такава е поезията на Стела Костова – поетеса със звездно име и перо на вълшебница. Независимо дали пише за красотата на родната земя, за житейските уроци, за смирението или за любовта, поетесата рисува с думи неповторими картини на човешката душа във всички нейни измерения.

В новата си стихосбирка „Хляб по безлуние“ Стела Костова е събрала в ярко съзвездие стихове за красота и любов, за болка и възмездие, за сезоните в природата и в душата. И над всички цветни, проникващи до най-скритите ни кътчета, думи блести небесната сестра на авторката – Луната. Когато нощта е студена и небето тежи, луната сяда, „премръзнала, бледа“, на прага на жената със звездно име и намира дом и утеха в душата и в стиховете ѝ.



Христо Терзиев - предвиждащият бъдещето | 2020-09-23

Фантастиката първоначално ме грабна не като литературен жанр, а ме плени в киносалона, като безчет други от нашето поколение, с първата прожекция на „Междузвездни войни“. Бил съм на 8 или 9, и с излизане от киното след края на филма бях като зашеметен. Някак детският ми провинциален кръгозор на българско пионерче изведнъж пръсна обвивката на инкубатора, където са ни мътили калибрирани партида след партида, и вече след миг заброди до дълбините на Вселената; какви ти червени връзки и бели ризки на фона на мащабите за бунтове и битки в галактиката. Бях екзалтиран (както се бе изразил един от героите в „Хипермерност“ – Теодор Волгин, по повод идеята, която го провокира да създаде своята теория)! Дори сега не мога да си спомня кой е първият фантастичен роман, който прочетох след това. Но често се сещам за един от онова време, тогава направил ми най-силно впечатление, защото по някакъв начин импонираше точно на „Междузвездни войни“. Картините бяха изпълнени с демонстрация на могъщо въоръжение, сюжетът - доста напрегнат, а развоят и краят - непредвидими. „Непобедимият“ на Станислав Лем. И така през тия велики времена с нетърпения очаквах да излезе поредният роман от вълшебната библиотека „Галактика“. 



Бизнесменът в сянка - част I | 2020-07-15

Увлекателна книга, която се чете на един дъх. Читателят става съпричастен с трудната съдба на млада жена без ничия подкрепа, с нейните стремежи, цели, успехи и разочарования, среща с любовта и истинската радост. 

Авторката разголва душата си и ни запознава със съкровените си чувства и мечти. Описва реални случки от живота си и трудния път към успеха. Въпреки трудностите тя не спира да се развива и с упоритост показва, че с честност и с труд всичко също се постига. Въпреки толкова лъжи и измами може да се обича истински.



Възпитанието във Великото кралство | 2020-07-15

Какъв избор правим за бъдещето си. Какви искаме да бъдем всъщност. Как искаме да се чувстваме всеки ден. Колко и какви приятели да имаме. Кои са най-големите пречки за нас. Как да постигнем целите си. Накратко как бихме искали живота ни да протече. 

Всичко това може да се поучим и осъзнаем от възпитанието на престолонаследника Макс. Последния етап от обучението на Макс е срещи с хора и събития в различните кралства. Всяка история е за ежедневните взаимоотношения и какво се сблъсква всеки човек през живота. При правилния избор една формула за прекрасен и спокоен живот.



Тайната на етеричните масла | 2020-07-15

Ако искате да станете част от ароматния свят, но се чудите откъде да започнете, значи сте взели правилната книга, намерили сте приятел и човек, който може да отговори на въпросите ви.



THE ADVENTURES OF TINY SUBMARINE AND LITTLE JELLYFISH | 2020-07-15

THE ADVENTURES OF TINY SUBMARINE AND LITTLE JELLYFISH

 

Милена Каменова, Христо Каменов

Оригинално заглавие: Приключенията на Подводничко и Медузко

 

Айлин Халилова, Айлин Зелхарова, Аксел Бюлюк, Александра Чолакова, Дезирe Юмерова, Десислава Ханджиева, Ернесто Ораков,

Зорка Узунова, Лора Рускова, Моника Сюлевска, Спас Джандев, Александър Терзиев, Емил Цветков, Меди Караахмедов, Омар Дюлгеров, Сами Велков, Юксел Шишков, преводачи, 2020 г.



Мечта за пролет | 2020-07-15

Прочетете тази книга, ако вярвате, че поезията докосва сърца и лекува рани.

Ако вярвате в магията на всеки нов изгрев.

В силата на любовта. В мечтите.

В пролетта. И надеждата.

В обичта към всичко българско и родно.

Изгубете се в свят на лунни сънища и цветни дъги.

И намерете себе си в тази сбъдната мечта за пролет.



Душата на Айша: Възмездие | 2020-06-21

Историята проследява стремежа за справедливост на една жена в крехка възраст, изправена пред далеч по-силни от нея и организирани врагове. Показва силата на характера на Айша, наследен от баща ѝ. 

 

След атентат шейх Ибрахим загива, а Айша е тежко ранена. Още в болницата Айша решава да намери поръчителя и да постигне възмездие. 

 

Но това се оказва много опасно и Айша е на крачка от участта на баща си. Айша не се предава и принуждава противниците си да и станат съюзници. Поръчителят на атентата е наказан. В динамиката на събитията се прави сравнение между характерите на героите. Един се бори – друг не. Един успява да запази самообладание - друг не. Един взима правилните решения – друг не и губи. В живота не винаги най-правилното е най-правилно. 

Понякога, за да оцелееш и да продължиш да се бориш са необходими и компромиси. Но безусловно Айша постига целта си благодарение на интелект, образование, упоритост и най-вече чар. 



Малки случки | 2020-06-03

— Бабо, ти беше ли малко дете?

— Разбира се, чедо, и аз бях дете като теб и си играех с кукли и топка, и падах, и ставах, и бягах, и се криех, и се катерех по дърветата, и плачех, и се смеех…

— Аз защо не помня? Къде бях тогава, когато ти беше малка?

— Ха сега, де! Какво да ти кажа? Я да видим… Къде ли беше тогава?...

Чакай, чакай!... Стара съм вече, забравила съм… Ще питаме мама, тя сигурно знае, но… Ако и тя не се сеща, ще отворим една книжка и ще прочетем, защото книгите знаят много и помнят повече от нас, хората…



Алманах "Ноа българска литература" Детски истории 2020 | 2020-06-03

Алманаси „Нова българска литература“ са инициатива на Фондация „Буквите“ за представяне на съвременните български автори пред читателската аудитория.

За пета поредна година издаваме Алманах „Нова българска литература Детски истории“, в който са включени произведения написани от деца и за деца.

40 автори на 280 страници.

В Алманаха са включени и наградените произведения от Четвърти приказен конкурс 2020.




Сянката на сърцето ми | 2020-06-03

Поезията на Николета притежава нещо, с което малцина съвременни автори могат да се похвалят. Има сърце, без това да лишава от качеството на думите. Има междуредия от мисли и подтекст, без да употребява сложни и неразбираеми метафори. И смелостта да говори за любовта до смърт и зс смъртта като любов към ближния. Без непременно да плаши читателя.

Впрочем тези стихове привличат. С усещането за надежда въпреки всичко и отвъд загубеното.

Николай Владимиров



Завръщането на Оле | 2020-06-03

Време е за сън, деца,

стига ви, за днес, игра,

ето – мръкнало е вече,

кой най-бързо се съблече?

Ако сте послушни, даже,

приказка ще ви разкажа,

а във нея, знайте всички, 

е героят ОЛЕ-ЗАТВОРИ ОЧИЧКИ!



Сугестопедия за всеки родител и учител част III | 2020-05-14

Как биха могли едни модерни уроци да бъдат сугестопедични? Как биха могли родителите да общуват ефективно с децата си през призмата на сугестивния подход? Това е целта на част 3 от поредицата „Сугестопедия за всеки родител и учител“: да осигури мост, по който сугестопедията да премине в XXI век. Защото ако първата книга от поредицата се явява едно въведение в методиката, съчетано с исторически преглед, както и среща с някои научни събития, белязали края на XIX началото на XX век, а втората книга съдържа методически предписания и методическа рамка за провеждането на един сугестопедичен урок, то третата част от поредицата съдържа правила и практически примери за процеса на изготвяне на самите уроци.



Приказките на Мели | 2020-05-08

Тази вечер Мели си легна рано. Затвори очи и веднага заспа. Започна да сънува, че е в приказния свят. Озова се в парка, в който живееха всички приказни герои. До големия дъб бе Вила Вилекула – къщата на Пипи Дългото чорапче. Мели реши да почука на вратата на Вила Вилекула. Качи се на верандата, нерешително пристъпи към вратата и почука. Чу се глас: 

— Влез! – беше Пипи с изцапани ръце от тестото, което месеше.

Мели плахо се доближи до Пипи и поздрави.

— Добър ден, извинявам се, че нахлух без покана, но... – Пипи бързо я прекъсна.

— Настанявай се на дивана до Томи и Аника, защото в момента съм заета. Правя курабийки – каза Пипи.

Мели прекоси хола и стигна до дивана. Там бяха седнали Томи и Аника. Мели любезно поздрави. Двете деца също отвърнаха на поздрава.



Приключенията на Подводничко и Медузко | 2020-05-08

На дъното на безкрайното синьо море живееше самотен Подводничко. Той беше много тъжен, защото нямаше близки и приятели. В такъв момент променяше цвета си – от син ставаше сив.

Един ден той реши да се поразходи из дебрите на морето, за да потърси приятели. Подводничко, самотен и разплакан, започна своето приключение. От дълги години обаче не беше напускал дома си и сега се страхуваше. Първо се срещна с негостоприемните водорасли, които започнаха да му се присмиват и да му препречват пътя с думите:

—  А, а, а! Ръждивко е тръгнал някъде? Излязъл е от леговището си

Подводничко не обърна внимание на недружелюбните водорасли и се отскубна от тях с думите:

—  Вие сте лоши и никога няма да успеете да си намерите приятели.

Подводничко продължи, просълзен, и докато мислеше, се озова на

Медузеното поле. Там, самотен, страдаше и Медузко. Подводничко се приближи и заговори:

—  Защо плачеш?



Горско право § екосистемни услуги | 2020-05-08

Настоящата монография има предназначението да посочи основния предмет на горското право, елементите на регулаторната рамка за устойчивото управление на горите и екосистемните услуги, които ползват хората. Горите са многофункционални и изпълняват икономически, социални и екологични функции. Те осигуряват местообитания за животни и растения, и играят първостепенна роля за смекчаване на последиците от изменението на климата и други екологични услуги.