Нови български книги

Заглъхване или как всичко и нищо се сливат накрая | 2020-02-26

Бях любознателен, амбициозен и работлив. Защото си мислех, че такъв трябваше да бъде. А и бях воден от Бога, желанието на родителите ми и очакванията на децата ми натам. Така улавях невидимите знаци на съдбата. Обичах умните жени, хубавия алкохол, почтените приятели и дългите, откровени разговори. Защото така исках и бях убеден, че ги заслужавам.  Нищо от това не остана. Годините, здравето и горчивия опит ги изтриха от живота ми. И постепенно от спомените ми. Така трябвало, така станало. Остана ми четенето, музиката и картините, както и удоволствието да мисля безкористно и безкрайно. Както и надеждата, че не всичко е било напразно. 



Полъх за промяна - Пепи Ниетер | 2020-02-12

Не съществува човек на Земята, който да не се стреми да подобри начина си на живота, но същевременно в дадени периоди угодно пропуска факта, че промяната започва от самите нас.

 

Мислите подпомагат изграждането на характера, а характерът се изразява във външните обстоятелства. Всеки един от нас, който е практикувал дори и за кратко самонаблюдение, дисциплина или самоконтрол съзнава, че обстоятелствата произтичат от нашата отговорност за действията и мислите ни, защото всяка промяна настъпила в живота ни е правопропорционална на душевното ни състояние.Обстоятелствата са начинът, по който душата получава съкровени копнежи и мечти, или потъва в неосъзнати подсъзнателни страхове.



Не е честно, ние сме добрите! - Страцимир Николов | 2020-02-12

От настоящата книга може да научите няколко неща:

– не защитата на демократичните ценности, а постигането на Нов световен ред е в основата на американската политика от самото основаване на държавата. Неслучайно мантрата "нов световен ред" е изписана на банкнотата от един долар;

– американската история и прогрес се основават на робовладелството и сегрегацията, отречени в целия цивилизован свят още с падането на Римската империя;

– САЩ е страната, която води най-безскрупулната и милитаристична политика в световната история, което се подкрепя от списъка в края на книгата с упоменатите 120 случая за последните 130 години, в които Съединените щати нападат директно суверенни и независими държави;

– американската икономика не е и не може да бъде нито пазарна, нито капиталистическа, тъй като големите банки и финансови корпорации се защитават директно от правителството за сметка на данъкоплатците;

– при бетонирана двупартийна система, каквато е американската, не може изобщо да се говори за реална и действаща демокрация.



Васил Димитров | 2020-02-12

Васил Димитров е роден на 8.X.1906 година в село Арда, област Смолян. Ранното си детство прекарва в родното си село. Малък напуска красивото родопско селце, в което са скътани най-хубавите му спомени, за да изкара хляба си, защото Арда не стига за всички.

 

Пристига в Стара Загора, където работи, каквото му предложат. През 1919 година записва първи прогимназиален клас, като едновременно работи в бюфета на гарата. По това време прочита “Майка” на Максим Горки, която силно го впечатлява. По-късно се запознава с произведенията на Чернишевски и Белински. Едва 14-годишен, той вече осъзнава значението на класовите борби, осъжда несправедливия капиталистически строй, съзнава, че сам той е онеправдан. След втори прогимназиален клас Васил се премества при брат си в Първомай. В неговата среда има вече организирани комсомолци, които са свидетели на кървавата септемврийска драма. През 1924 година Васил Димитров получава отличната си диплома от прогимназията, но вместо ученик в гимназията става тютюноработник. Първите му литературни опити датират от това време.



Пътят към майчиния дом - Мария Силвър | 2020-02-12

Книгата „Пътят към майчиния дом“ изобразява наболелите проблеми на българското общество и дилемата, пред която младите хора са изправени - дали да останат в България за ниско заплащане или да заминат в чужбина, като така жертват любовта към близките си и познати тук. Книгата ще разчупи закоравялото мислене на българите и ще възвърне любовта им към Родината!



Алманах Романтика 2020 | 2020-02-11

Алманаси „Нова българска литература“ са инициатива на Фондация „Буквите“ за представяне на съвременните български автори пред читателската аудитория.

За втора година издаваме Алманах „Нова българска литература Романтика“, в който са включени произведения на любовна тема.

54 автори на 356 страници.

В Алманаха са включени и най-добрите произведения от Национална литературна награда „Бианка Габровска“ 2020




Аз, вируалният астронавт - книга, която стигна до Космоса! | 2019-12-30

Мечтали ли сте си някога да полетите в космоса? Да работите в НАСА? Може би ви се струва прекалено трудно и неизпълнимо – или трябва да станете летец-изпитател, или да сте най-добрите в областта на физиката и математиката. 

А какво ще кажете да работите в областта на космонавтиката от комфорта на вашия дом? Не е невъзможно! Благодарение на бурното развитие на интернет, мобилните телефони и преносимите компютри, днес всеки може да се превърне във „виртуален астронавт“ и сам допринесе за космическото развитие на човечеството. Нужно е само да го желаете и да сте готови да развивате вашите най-добри таланти и умения.

„Аз, виртуалният астронавт“ е забележителна книга, написана от един от най-добрите популяризатори на наука в България – Светослав Александров. Професионален учен и доктор в областта на биологичните дисциплини, авторът е и дългогодишен собственик на един от най-известните научно-популярни сайтове в България: КОСМОС БГ 



КОНКУРС ЗА ИЗДАВАНЕ НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ РОМАН НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК | 2019-09-30

І. Критерии за допустимост на кандидатите:

1. Конкурсът е насочен към автори на съвременна българска литература.
2.
 Всеки кандидатстващ автор трябва да има поне един роман, публикуван в България на хартиен носител от официално регистрирано българско издателство.
3.
 Романът, с откъс от който се кандидатства, трябва да е публикуван на български език.
4.
 Автор, кандидатствал в предишно издание на конкурса, но неодобрен за публикация на английски език, може да кандидатства, но с откъс от различен роман.
5. Всеки автор може да кандидатства само с една творба на конкурс.
► Селекцията се осъществява от международно жури.



"Нежна е нощта" - Ф. Скот. Фицджералд | 2019-09-24

Тази книга навремето ми струваше един невзет изпит, защото по време на сесията четох Фицджералд, а не каквото трябваше. Успях да я прехвърля (за пореден път) на таблета, докато пътувах из страната.

Това не е роман, който може да бъде разбран от жени. Затова, когато жена му прави рецензия, винаги се забива за силата на парите и прочие. Истината е друга. Това е роман за един жертвал се мъж. Мъж, направил всичко, за да подкрепи любимата си жена, да ѝ помогне да изгази коварните пясъци в живота си.

И да, финалът е предвидим. Когато тя позакрепва,той вече не и е нужен. Още по-лошо - той ѝ напомня за онова болно минало, което тя би искала да забрави и като за начало смята да забрави него.



"Успях ли да се сбъдна" - Анна Кръстанова | 2019-09-13

Няма лошо душата ти да е отворена книга, която всеки може да прочете. Напоследък забелязвам как хората издигат предпазни стени пред себе си, белким скрият същността си. Зазидват чувствата си, заключват поривите си, а всъщност да си открит е най-висшата проява в човешкото общуване. Малцина знаят, обаче, как да владеят подобна сила.

До преди няколко месеца съвсем наивно и по детски вярвах, че всеки човек крие в себе си, макар и много надълбоко, лъч светлина, искрица доброта и мъничко човечност. Това мое предусещане ме водеше напред. Караше ме да тръгвам към всеки с чисти помисли и отворени обятия. Обикновено действията на даден човек към друг се определят от неговото собствено светоусещане. Наивността също идва от там. Ако ти си живял според изградени принципи и ценности, ако душата и мислите ти са чисти, ако постъпките ти са праведни, как би очаквал, че изобщо има нещо по-различно от това, с което си свикнал?  

А то имало. Има. И сблъсъкът с него е пагубен, разочароващ, носещ белезите на безброй огорчения в иначе светлата ми душа. 



"Сивият кардинал" - Първан Киров | 2019-09-13

Човекът е роден гол в пещерата. Милиони години са му били необходими, за да се научи да оцелява. В този период от беззащитно създание, благодарение на това, че е развивал уменията и интелекта си по-бързо от останалите животни е изобретил средства за самозащита, оръжия и техника на ловуване. Това е първата професия-ловец, независимо от претенциите на други "най-древни" професии. Човекът е убивал, за да се защити и оцелее, както и да изхранва семейството си. Бъдете горди, че сте хора, потомци на добри ловци, защото вашият ген се е запазил през векове  те, защото вашите предци са били от добрите ловци. Другите са измрели. Сега човек е на върха на хранителната верига. Това му дава власт над всички живи твари, но и отговорност да се грижи за тях, за да ги има. Ловът и ловците са точно тези хора, които се грижат за дивата природа.Те не са убийци-консуматори, а ползватели на нещо, което всички искаме да съхраним, но само ловците знаят как и го правят ежедневно. Колко от "зелените" в студ и пек носят храна на дивите животни, правят солища, калища и регулират популациите, така че да има баланс между видов  ете? Ловците го правят непрекъснато и то с любов и без да получават заплата. Просто така, както земеделците засяват, за да приберат посевите. Ловците не искат да избият животните, защото ловът ще спре.Те искат да ги ползват и да ги има за бъдещите поколения.

Роберт Атанасов, главен редактор на списание "Български ловецъ".



"Селска идилия" - Рая Вид | 2019-09-12

Нещо забравено и почти заличено…

 

Земя плодородна, богата, раждаща всичко… Едно село… Някога китно, красиво и голямо в детските очи… Имаше живот в него, имаше!... Огънят в печките топлеше душата. Пъстри носии радваха очите. Песни стигаха небето. Народни танци се виеха на мегдана. Агнета блееха в ливадите. Аромат на билки и цветя се носеше из въздуха. Жито се лееше в хамбарите. Детска глъчка пълнеше сърцата.

Сега ли?... Нещо забравено и почти заличено от лицето на земята витае наоколо… Там земята пустее... Пресъхва реката. Дворове буренясват. Къщите са полуразрушени или изпепелени. Петли не кукуригат вече. Птици не пеят. Само тук-там, един-два пъти в седмицата, по прашните улици кретат баби и дядовци. Тръгнали са към селската чешма, да се огледат във водата ѝ, да се преброят и проклинат съдбата си. Дори камбана няма, за да им покаже пътя към последния им дом. Жалка картинка!... Само спомените все още се блъскат някъде и напомнят какво ли не.

Дали ще има някой да ги съхрани и разкаже какво е било… Едва ли!... А може би стари вещици и забравени орисници ще върнат надеждите по тия места… Кой знае?... Вярващите отдавна не постят, а останалите – на чужди богове се кланят…



"Обичай ме навеки" - Виктория Милчева | 2019-09-05

"Обичай ме навеки" е творческият дебют на Виктория Милчева. Тя получава голямата награда от европейската асоциация за поезия "Еuro Poesie" - Париж за стихотворениятата си "С целувка нежна глътка вино да отпием" през 2018 и с „ Остани до мен“ през 2015г..

 

  "Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама.

    Сърцето ми зове те, любими, без драма.

    Искам телата с постеля топла да обвием,

    с целувка нежна глътка вино да отпием."

    Из "С целувка нежна глътка вино да отпием"



Аз, виртуалният астронавт - една мечта за Космоса | 2019-03-04

Мечтали ли сте си някога да полетите в космоса? Да работите в НАСА? Може би ви се струва прекалено трудно и неизпълнимо – или трябва да станете летец-изпитател, или да сте най-добрите в областта на физиката и математиката. 

А какво ще кажете да работите в областта на космонавтиката от комфорта на вашия дом? Не е невъзможно! Благодарение на бурното развитие на интернет, мобилните телефони и преносимите компютри, днес всеки може да се превърне във „виртуален астронавт“ и сам допринесе за космическото развитие на човечеството. Нужно е само да го желаете и да сте готови да развивате вашите най-добри таланти и умения.

„Аз, виртуалният астронавт“ е забележителна книга, написана от един от най-добрите популяризатори на наука в България – Светослав Александров. Професионален учен и доктор в областта на биологичните дисциплини, авторът е и дългогодишен собственик на един от най-известните научно-популярни сайтове в България: КОСМОС БГ



Магията на думите | 2019-03-04

Две книги излизат на бял свят тази пролет, благодарение на Конкурс за издаване на поезия, обявен от „Български издател“ и ,,Буквите“ – „A Capella“ на Елица Кръстева и „Дори да няма врата“ на Петя Цонева. И двете изненадват със стила, поетичните умения и вдъхновението на авторите. Талантът им е реална заявка за свое място в живота на родната литература.



Лагерът в Ловеч - една камбана - предупреждение | 2019-03-01

Името ми е Васил Юриев Даскалов. С една такава фамилия нямаше как да не обикна френския език и да не завърша филология. Чрез книгите си аз преподавам онова трогателното и чисто човешкото, разработвам комплексни образи, в които може да се разпознаете. Хващам ежедневния сюжет, за да го облека в художественост. И също както се прибавят подправки, аз прибавям своите идеи, които се разтварят и овкусяват историята… Колебание, любов, тревога или отчаяние. 

В „Предизвестие за Ловеч“ вкарах умерена художественост, която надгражда събитията и илюстрира преживяванията на героя с горчивината и надеждата, с усещането за непокорство и обреченост. Тези психологически анализи добавят стойност, морална, етична, те са онова, което няма да откриете в документалните книги.



„Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев | 2015-11-15

С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено.

С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило. 

Това е описание на младост, на студентски живот, на човек, който търси себе си и на неговото обкръжение. Един съвременен роман, с любовта, бита, купоните...

Но какво ли се крие зад това обикновено лице? Калоян (не Захариев, а героят) има изявени заложби, които използва за интимен шпионаж, който упражнява полупрофесионално. Плаща му се нещо символично, той намира компроматите, за да ги предостави на поръчителя си или пък, когато трябва – да унищожи.

Неизбежен е първият въпрос на читателя: „Що за урод трябва да си, за да си вадиш по този начин прехраната?“.

Отговорът е прост: не се налага да си урод.



Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн | 2015-04-27

Всеки разказ от сборника на писателката по великолепен поетичен начин защитава идеята, че всяка любов, ако е истинска и всеотдайна, е красива, и заслужава възхищение и закрила, а не осъждане.

Как затрогва образът на Яна, която в нощта срещу Еньовден тръгва да бере билки, за да излекува любимия момък, потискайки всички свои страхове, породени от народните вярвания! „Сърцето ú прегръщаше скалата и молитвата ú прелетя до всички деца на гората, разлюля всяко стръкче в тревата и докосна листата на дърветата. Водата я чу и я повтори на пръстта, камъните и спящите дървета.“ Повечето от нас знаят приказката „Аленото цвете“и са се възхищавали на преобразяващата сила на любовта, но колко чудесно, по български, е предала това Ина Крейн в своя разказ!

Харесвам писателското перо на Ина Крейн – тя вдъхва живот и дава душа на всичко, което е предмет на изображение. Нейните герои са светли ангели, одухотворени, любящи до самоотричане, праведни и изчистили греха си, нежни и нуждаещи се от обич. Тази светлина в кратичките ú истории изпълва душата на читателя с оптимизъм, че все още има българи, че България въпреки всичко ще я има.

Прекланям се пред таланта на тази магьосница на словото, защото тя се нарежда в редицата на най-бележитите ни сладкодумци – Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев – със сълзите и усмивките, които предизвикват нейните разкази – бисери. Хвала!



Къщата с петуниите - магическият реализъм и свръхестествения скок на Ина Крейн | 2014-11-20

Дано да ми се случи поне още веднъж в живота да стана свидетел на такъв невероятен творчески скок, защото наистина ми се случва за първи път. Едно е да видиш как от един тийнейджър с литературни наклонности за година става писател или как неуверен, все още търсещ се автор разкрива и разгръща истинския си талант, но друго е, съвсем друго, когато автор, чийто творби и до този момент са били висока класа, излиза с нова книга, която е високо и над останалите му.

Истории, пълни с вълшебства и магии, но истински човешки трагедии на най-обикновени хора.

А красотата на езика е невероятна, тя е част от магията, част от вълшебството в повествованието. Петуниите присъстват в почти всички разкази, метавръзката е толкова силна, че „Къщата на петуниите" е на границата между сборник разкази и роман.



На лов за сенки от светулки с Антигравитация | 2014-10-28

Думата, която може би най-добре описва тази поезия е „частност". Частност на словото. Частност на света. Доколкото личното слово създава личния свят. И действително, сякаш нищо не илюстрира по-добре от поезията степента, в която словото е лично и не обяснява по-добре от нея защо думите променят значението си в пространството между двама души.

Думите на Ружа са само нейни. Удивително е как един толкова млад човек е успял толкова скоро да отвори спретнатите кутийки, в които възрастните подреждат и ни поднасят света, и да преподреди (или може би да разхвърля в един хипнотичен хаос) съдържанието им по свой единствен начин.