Избрана българска поезия

Иван Методиев| 2019-09-13

Роден на 13.09.1946 г. в София.

 

Завършва химия в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1970 г.

Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство "Български художник" (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" (после "Летописи").

Публикува стихове от 1973 г.

Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" от 1990 г. - издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми.

Син е на учителя-писател Методи Маринов.

Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек.

Творбите му са преведени на над 20 езика.
В началото на юли 2003 г. след кратко боледуване Иван Методиев заминава на почивка в Пиринска Македония. В местността Лошин на р. Места близо до Добринище на 10 юли 2003 г. преминава по своя брод отвъд тишината.

 



Иван Пейчев - най-добрият поет-маринист| 2019-09-05

Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в Шумен. Учи в Шуменската гимназия. Заради активно участие в ученически стачен комитет и РМС е изключен от гимназията без право да продължи образованието си (1933).

От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на в. „Отечествен фронт“, „Работническо дело“ и в. „Стършел“. От лятото до 9 септември 1942 г. пише първата си пиеса „Трите прилепа“. През периода 1949 – 1955 г. работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. През периода от лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 г. дебютира като драматург с пиесата си „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 г. написва пиесата „Денят след най-кратката нощ“.

От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.

Удостоен със звание Заслужил деятел на културата (1967). Отличен с Димитровска награда за пиесата „Всяка есенна вечер“ (1974).

Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София.



Ивайло Балабанов - геният от Хухла| 2019-08-28

Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир “Ивайловград”, “Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – “Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: “Да се загледаш в звезда” /1979/, “Окова за щурец” /1984/, “Парола “Любов” /1988/, “Религия” /1990/, “Тракийски реквием” /1997/, “Избрано” /1998/; “Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/. Носител на награда от “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001г./, книга на годината – 2004 г. за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП. Биобиблиография за поета: “Ивайло Балабанов – поетът и човекът” /съставителство Марушка Петрунова, Хасково, 2007/. Лауреат на Националната награда “Пеньо Пенев” за 2008 г. Живее в гр. Свиленград.



Борис Христов| 2019-08-14

Борис Христов - роден на 14.08.1945 г.

 

Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1987), „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), на „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах. Избрано“ (2015).[1]

 

Съставител е на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).

 

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12. клас в българските училища.



Михаил Белчев| 2019-08-13

Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г.

Бард, поет и режисьор.

Завършва IV курс на ВМГИ - София; телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов", Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Орден "Кирил и Методий" (1982 г.). Носител е на 9 награди от фестивала Златният Орфей. Печели Златен Орфей за цялостно творчество през 1996 г. Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми. С песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). Заслужил артист (1987 г.).

Стихосбирки: "По първи петли" (1987 г.); "Човек за прегръщане" (1994 г.), "Не всичко е пари, приятелю…"(1997 г.), "Поезия" (2000 г., 2001 г.) и "Поезия/Poesie" (2001 г., билингва на италиански). Албуми: "Къде сте приятели" (1972 г.), "Двойник" (1977 г.), "Преквалификация" (1988 г.), "Човек за прегръщане" (1994 г., песни по стихове на Белчев), "Късна любов" (1996 г., и CD), "Мила моя" (2000 г., и CD) и др.



Нели Господинова| 2019-08-05

Литературен псевдоним на Маринела Лакова (Господинова – по баща).

Родена в гр. Добрич (1969 г.). Завършва СУ „Климент Охридски”. Работи като журналист във в-к ,,Вечерни новини“. Публикува свои литературни творби на страниците на периодични списания и вестници. През 2011 г. списва своя рубрика ,,Гледни точки“ в сайта knigite.bg. Автор на литературния блог ,,За книгите днес“.