Избрана българска поезия

Иван Радоев - поетът, който победи цензурата| 2020-03-30

Иван Дашев Радоев, български поет, драматург и журналист, е роден на 30. 03. 1927 г. в град Пордим, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен. През 1945 г. е приет за член на РМС. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право /1947-1949/ и българска филология /1949-1951/ в Софийския университет. Работи като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, Пернишкия театър /1986-1990/. Публикува поезия от 1939 г. Стихосбирки: “Шумят знамената” /1951/, “Пролетно разсъмване” /1953/, “Стихотворения” /1958/, “Баладична поема” /1960/, “Един бял лист” /1975/, “Стихотворения и поеми” /1978/, “Грешни сънища. Стихотворения и поеми” /1987/, “Песъчинки – животинки” /1990/, “Бяло потъване. Децими. Феникс” /1992/, “Да бъде любов” /1993/, “Ракия за Бога” /1994/. Драми: “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др., които и днес се играят по българските театри. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите. Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 г.

Умира на 10. 07. 1994 г. След смъртта му излизат книгите: “Автентичният абсурд” /2001, интервюта/, “Свързване” /2007, избрани стихове/, “Чудо” /2007, избрани пиеси/.



Христо Фотев - Не е измислица морето и щастието съществува| 2020-03-25

Христо Константинов Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище “Др. Петър Берон” в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом “Украса” в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в “Украса” и става редактор на многотиражката на мина “Черно море”.

Първата си стихосбирка – “Баладично пътуване”, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на “Баладично пътуване” става драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва “Обещание за поезия”. През 1981 г. издава две стихосбирки : “Литургия за делфините” и “Спомен за един живот”. Три години по-късно събира своите избрани стихове в “Словесен пейзаж”. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми “Венецианска нощ”. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах “Море”. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”.

Удостоен е с редица награди: Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка “Лирика” (1965 г.) и за третата си книга “Сантиментални посвещения” (1967 г.), същата награда на Бургас за стихотворенията му от “Пристанище” (1969 г.), литературната награда “Златен Пегас” (1994 г.). През 1995 г. получава званието Почетен гражданин на Бургас.

Христо Фотев почина на 27 юли 2002 г.



Камелия Кондова - Добрите хора лесно се обичат.Магията е да обичаш лошите| 2020-02-26

Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност "Българска филология". 

Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). и много други.

Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003 год.) и др. През 2019 получи наградата "Дора Габе".



Александър Калчев - На изповед пред Дякона| 2020-02-19

Александър Вълчев Калчев е роден на 20.12.1945 г. в село Телиш, Плевенско. Геолог, участник и ръководител на геоложки експедиции. Повече от двадесет и три години се занимава с търсене, проучване и добив на уранови суровини за българската промишленост. Пише от студентските си години. Автор е на десет стихосбирки с философска, гражданска и любовна лирика. Участва в редица алманаси за съвременна българска поезия. Издал е и книгата с разкази и повести „За светостта на грешника”. Член на СБП. Лауреат на много поетически конкурси. Умира през м. май 2019 г.



Елица Мавродинова| 2020-02-17

Елица Богданова Мавродинова е родена на 17 февруари 1986 г. в гр. Кърджали. През 2005 г. завършва Гимназия с преподаване на чужди езици в родния си град и е приета в СУ "Св. Климент Охридски", специалност Връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масови комуникации. Стихове пише от дете. Многократно е награждавана на литературни конкурси в цялата страна. Носител на Голямата награда от Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" (2002) и на Първа награда от Националния поетичен конкурс, посветен на Пеньо Пенев (Димитровград, 2009). Автор на поетичната книга "Спектърът на бялото" (2008), за която получава наградата за дебют на името на Дамян Дамянов.



Миряна Башева| 2020-02-11

Родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет, но не се дипломира.

Отдава се на журналистическа работа, с което се занимава и понастоящем. Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Българската телевизия.

Прописва стихове сравнително късно (23-24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.



Добри Жотев - "Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо"| 2020-01-24

Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията. През тези години се запалва от социалистическите идеи и се включва в гимназиалната организация на РМС. Не успява да завърши последния клас, тъй като през пролетта на 1942 е арестуван. Осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор, а след това – в Скопския затвор. След бягството си оттам в края на август 1944 преминава в нелегалност и продължава участието си в антифашистката борба, сражавайки се като партизанин в редовете на Югославската народна освободителна армия. След 9 септември 1944 работи като литературен консултант и редактор в издателство „Народна младеж“, а след това и във в. „Стършел“.

В историята на българската литература Добри Жотев бива запомнен като автор на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. Любовната му лирика дава текстове на популярни български песни: „Писмо и болка“ на Мими Иванова и Боян Иванов, „Обичам те!“ на Стефка Берова, „Отговор“ на ФСБ и много други.



Дамян Дамянов - магьосникът на словото| 2020-01-18

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.



Пейо Крачолов Яворов| 2020-01-13

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).

 

Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.

 

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.



Блага Димитрова| 2020-01-02

Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София (1941) и славянска филология в Софийския университет (1945). В Литературния институт "М. Горки" в Москва защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" (1951). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация - СДС, на фондация "Отворено общество"; председател на Свободно поетично общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Публикува от 1938 г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). По-важни книги: До утре. Стихове. 1959; Светът в шепа. Стихотворения. 1962; Обратно време. Стихове. 1965; Пътуване към себе си. Роман. 1965 (1972, 1985); Осъдени на любов. Стихове. 1967; Отклонение. Роман 1967 (1973, 1976); Мигове. Поезия. 1968; Лавина. Роман. 1971 (1977); Как. Стихотворения. 1974; Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Й. Василев). 1975; Дни черни и бели. Ел. Багряна - наблюдения и разговори (в съавт. с Й. Василев), 1975; Гонг. Избр. поезия. 1976; Пространства. Стихотворения. 1980; Лице. Роман. 1981 (1990); Лабиринт. Стихотворения. 1987; Между. Стихотворения. 1990; Нощен дневник. Стихотворения. 1992; Отсам и отвъд. Силуети на приятели. 1992; Знаци по снега. 1992. Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици. Умира на 02.05.2003 г.



Веселин Ханчев| 2019-11-04

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919Стара Загора — 3 ноември 1966София)

Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.



Евтим Евтимов - майсторът на любовната лирика| 2019-10-28

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.[4] От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Умира на 8 юни 2016 година в София



Димчо Дебелянов - нежният ангел| 2019-10-02

"В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).



Любомир Левчев| 2019-09-26

Любомир Левчев е роден на 27.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиография и библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1957). Работи като литературен редактор в Радио София и като главен редактор в „Литературен фронт“ (1970–72). Председател е на СБП (1979–88). Автор на книгите: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957), „Завинаги. Стихотворения“ (1960), „Позиция. Стихотворения“ (1962), „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964), „Пристрастия. Стихотворения“ (1966), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967), „Рецитал. Стихотворения“ (1968), „Стрелбище. Стихотворения“ (1971; 1974), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973; 1975), „Звездопът. Поеми“ (1973), „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975), „Свобода. Стихове“ (1975), „Изход. Стихове“ (1976), „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976; 1978), „Откъс. Стихове“ (1980), „Заклинания. Стихотворения“ (1981), „Самосъд’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983), „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984), „Бавен марш и други стихотворения“ (1984), „Поетическото изкуство“ (1986), „Метроном. Стихове“ (1986), „Убий българина. Роман“ (1988; 1989), „Седмата смърт. Стихове“ (1989), „Отвъд. Стихотворения“ (1994), „Небесен срив. Стихотворения“ (1996), „Пръстен от пръст“ (1999) „Селена. Лявото око на боговете. Стихове“ (2001) „Ти си следващият. Роман“ (2001),“Вечерен акт. Стихове“ (2003) „Пепел от светлина. Стихове“ (2005), „Окончания. Стихове“ (2006) „Писма от Ада. Есета“ (2008), „Кон със зелени крила. Седемнайсет стихотворения и една поема“ (2009), „Капризната игра на времената. Избрани стихове“ (2010), „Панихида за мъртвото време. Роман от спомени“ (2011), „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012), „В невидимата кула. Любовна лирика“ (2014), „Дневник за изгаряне. Стихове (1957–1973). Том 1“ (2015), „Градината преди Рая. Стихове (1974–1989). Том 2“ (2015), „Тъжна светлина. Стихове (1994–2013). Том 3“ (2015). Носител e на множество награди, сред които: Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), Орден „Стара планина“ – първа степен за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“, Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2008), Орден „Владимир Маяковски“ (2009), „Златен венец“ на Струшките вечери на поезията (2010). Почетен гражданин на София (2015).

Почива на 25.09.2019 г.



Иван Методиев| 2019-09-13

Роден на 13.09.1946 г. в София.

 

Завършва химия в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1970 г.

Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство "Български художник" (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" (после "Летописи").

Публикува стихове от 1973 г.

Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" от 1990 г. - издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми.

Син е на учителя-писател Методи Маринов.

Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек.

Творбите му са преведени на над 20 езика.
В началото на юли 2003 г. след кратко боледуване Иван Методиев заминава на почивка в Пиринска Македония. В местността Лошин на р. Места близо до Добринище на 10 юли 2003 г. преминава по своя брод отвъд тишината.

 



Иван Пейчев - най-добрият поет-маринист| 2019-09-05

Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в Шумен. Учи в Шуменската гимназия. Заради активно участие в ученически стачен комитет и РМС е изключен от гимназията без право да продължи образованието си (1933).

От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на в. „Отечествен фронт“, „Работническо дело“ и в. „Стършел“. От лятото до 9 септември 1942 г. пише първата си пиеса „Трите прилепа“. През периода 1949 – 1955 г. работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. През периода от лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 г. дебютира като драматург с пиесата си „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 г. написва пиесата „Денят след най-кратката нощ“.

От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.

Удостоен със звание Заслужил деятел на културата (1967). Отличен с Димитровска награда за пиесата „Всяка есенна вечер“ (1974).

Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София.



Ивайло Балабанов - геният от Хухла| 2019-08-28

Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир “Ивайловград”, “Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – “Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: “Да се загледаш в звезда” /1979/, “Окова за щурец” /1984/, “Парола “Любов” /1988/, “Религия” /1990/, “Тракийски реквием” /1997/, “Избрано” /1998/; “Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/. Носител на награда от “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001г./, книга на годината – 2004 г. за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП. Биобиблиография за поета: “Ивайло Балабанов – поетът и човекът” /съставителство Марушка Петрунова, Хасково, 2007/. Лауреат на Националната награда “Пеньо Пенев” за 2008 г. Живее в гр. Свиленград.



Борис Христов| 2019-08-14

Борис Христов - роден на 14.08.1945 г.

 

Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“ (1987), „Думи върху други думи“ (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), на „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах. Избрано“ (2015).[1]

 

Съставител е на антологиите „Българска лирика“, „Българска народна лирика“ (1994), „Български разкази“, „Народни устни писмена“ (1995), „От изгрев солнце до заник“ (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, „Веда Словена“ (1997).

 

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12. клас в българските училища.



Михаил Белчев| 2019-08-13

Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г.

Бард, поет и режисьор.

Завършва IV курс на ВМГИ - София; телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов", Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Орден "Кирил и Методий" (1982 г.). Носител е на 9 награди от фестивала Златният Орфей. Печели Златен Орфей за цялостно творчество през 1996 г. Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми. С песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). Заслужил артист (1987 г.).

Стихосбирки: "По първи петли" (1987 г.); "Човек за прегръщане" (1994 г.), "Не всичко е пари, приятелю…"(1997 г.), "Поезия" (2000 г., 2001 г.) и "Поезия/Poesie" (2001 г., билингва на италиански). Албуми: "Къде сте приятели" (1972 г.), "Двойник" (1977 г.), "Преквалификация" (1988 г.), "Човек за прегръщане" (1994 г., песни по стихове на Белчев), "Късна любов" (1996 г., и CD), "Мила моя" (2000 г., и CD) и др.



Нели Господинова| 2019-08-05

Литературен псевдоним на Маринела Лакова (Господинова – по баща).

Родена в гр. Добрич (1969 г.). Завършва СУ „Климент Охридски”. Работи като журналист във в-к ,,Вечерни новини“. Публикува свои литературни творби на страниците на периодични списания и вестници. През 2011 г. списва своя рубрика ,,Гледни точки“ в сайта knigite.bg. Автор на литературния блог ,,За книгите днес“.