За издаването

Авторското право - съвременни положения | 2019-09-04

Иван Богданов

Ще се опитам да разгледам проблемите с авторското право на достъпен език, тъй като повечето автори не разбират юридическите документи. Ще се спра на три основни проблема: 

- как възниква авторско право

- как да докажем авторското си право

- какво да направим при нарушаване на авторското право



Какво е Блърб и как се пише? | 2019-09-04

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Под „блърб“ някои разбират анотация, други резюме. Така е, но не съвсем. Този текст е вид анотация, съдържа елементи на резюме, но неговата цел е точно определена. Освен че има ясна задача, съществуват и изисквания при създаването му.

Истината е, че „блърб“ е кратък рекламен текст върху  задната обложка на книгата (гърба), предназначен да представи съдържанието между кориците толкова привлекателно, оригинално и интересно, че четящият веднага да си закупи романа.

Въпреки че терминът започва да се употребява по-активно последните години, този вид текст никак не е нов. Първата му поява е в Германия през далечната 1902 година.



Моята гледна точка за авторското право и неговата защита | 2015-03-16

Христина Маджарова

Kолкото и да се опитвам, не бих могла да споделя точния брой на авторите, които са ми задавали въпроса „А след като напиша стихотворение, какво трябва да направя, за да бъда носител на авторско право?“ Не един, не двама... Отговорът е простичък - абсолютно нищо не е необходимо, тъй като авторското право възниква автоматично със създаването на произведението. Следователно не е нужна нито регистрация, нито удостоверение от държавен орган или пък акт от комисия. В конкретния случай то се поражда с написването на стихотворение и по този начин поставя началото на авторско правоотношение-от една страна е авторът като носител на авторското право, а от друга страна - всички останали, които са длъжни да не нарушават това право.

 



За кого пишем? | 2013-01-04

Иван Богданов

За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист?

За кого пишем?

Да оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в отговор на стихото на... Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация.

Говорим за чистото творчество, това в което авторът не е литературния герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва - Истината е някъде там!



Трите най-важни въпроса при издаване на книги | 2013-01-03

Иван Богданов

За какво пишем е ясно - гори ни отвътре, нощем се въртим на възглавницата, ставаме, палим лампата и на първото попаднало ни листче пишем поредния си шедьовър. Сутринта на трезва главо го четем, късаме, мачкаме и почваме наново. Всъщност така правят май авторите, които гледат сериозно на нещата. За жалост има доста хора, които сутрин вместо да се напъват в тоалетната се напъват над листа и в резултат се ражда порой от произведения, които не знам в която категория да сложа - прекалено къси са за проза, прекалено неритмични за поезия. Самоналожилото се название „вертикална проза" е по-скоро обида за литературата, отколкото пояснение.



Как и колко се плаща на автора? | 2013-01-03

Иван Богданов

Днес колонката е като колективен отговор на множество въпроси - "И като напиша книга, колко процента ще ми дадат? Щото то под 50%, как ще направя милионите?"



Скромността е вредна за автора! | 2013-01-03

Иван Богданов

Но колелото се завъртяло, комунистите станали капиталисти, а отношението към Творците се променило много.

Почнали да им говорят мръсни думи като - „качество на писане", „продаваемост", „маркетинг", ПР и прочие , и прочие дето биха накарали всеки мастит автор да се изчерви.

Издателите-изденици, почнали да настояват за срещи с читатели, ама не от ония предишните, дето салона се скъсвал да ръкопляска преди да са прочели първото стихотворение, а едни такива дето трябвало да говориш за творбите си, да ги рекламираш и да караш хората да купуват...

Тази приказка си разказват писателите всяка вечер в разни кафенета и накрая завършват с „ей колко хубаво ни беше при Тошо!"



Добрата книга сама... не си намира нищо | 2013-01-03

Иван Богданов

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за чиста монета от много автори.

Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери".

Другата е, че „добрата книга сама си намирала читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме.

Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.



Българският автор не е нужен на никого! | 2013-01-03

Иван Богданов

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете



Диагноза: Издател - Добри и продаваеми книги | 2013-01-03

Иван Богданов

Да си издател в България е диагноза. Никой не е в тоя бизнес заради печалбите. Не, че не се изкарват пари, но със същите усилия които се влагат в книгоиздаването, в една нормална търговия биха се докарали с пъти повече. Книгите са много капризна стока. Ако продаваш салами - все ще ги продадеш, а книгите може и да тръгнат, може и да не тръгнат...

 

Едно от първите неща, които научих в този бизнес, е че добрите и продаваемите книги не са едно и също нещо. Всеки издател му е тръпка да издава само най-най-най-качественото, но в един момент осъзнава, че не точно това е търсеното от широката публика.

Аз влязох в този бранш далечната 1992 година, когато 20 000 се имаше за малък тираж, а 100 000 за нормален. И това бяха продаваеми тиражи!



Какво да правя с първия си роман: Станете известен! | 2013-01-03

Иван Богданов

Ако някой таи надеждите, че книги в България /а и по света/ се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. Давам за пример „Пайнър" - една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. Инж. Димитров е пределно ясен - „Правя музика, която се гледа!".



Кратък икономически наръчник за автори | 2013-01-03

Иван Богданов

Производството на една книга от ръкопис от търговски продукт има много разходи. Тези разходи някой трябва да ги плати. Има три варианта за това:



Книгоиздаване за начинаещи: Телета и салами | 2013-01-03

Иван Богданов

Книгоиздаването е удивително прост процес, който обаче е съставен от множество подпроцеси извършвани от различни хора. Основните проблеми в него идват от представите на участниците, че тяхната част е най-важната.

Ще се постарая с няколко думи да изясня простотата на процеса. Той накратко може да се раздели на две основни части - отглеждане на телета и правенето им на салами.

И двете части изискват доста подготовка, ресурси, знания и не на последно място - усилна работа.



За кого пишат авторите? | 2013-01-03

Иван Богданов

Основната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. При тях авторът и лирическия герой са органически свързани. Те използват творчеството като арт терапия, като начин да прехвърлят проблемите си върху белия лист, с надеждата че веднъж записани решението ще се намери само. Това са близо 80% от авторите. Такъв, да си призная с ръка на сърцето, съм и аз в художествените си текстове.



Защо няма нужда повечето хора да четат? | 2013-01-03

Иван Богданов

Примирихме се, че сме различно богати, много трудно успяваме да се примирим, че сме различно умни /някои все още не успяват/, но никога няма да се примирим, че сме различно образовани!

Защо им е на всички да четат?

Масово последните години се говори как хората не купуват книги, не четат, затъпяват само с телевизия и прочие познати клишета. Но не знам дали някой си е задавал въпроса - Дали е нужно всичко хора да четат книги?



Професия Писател | 2013-01-03

Иван Богданов

Общата представа за професионален писател е „човек, който по цял ден си пише нещо, от 9 до 5, на заплата и изобщо не се интересува произведеното от него продаваемо ли е, защото затова си има литературни агенти".

Това минава дори наглостта на Кирил Христов, който към трийсете си години поискал от държавата персонална пенсия, за да можел ей така свободно да си пише. Все пак той дотогава е направил име.



Selfpublishing и Самиздат | 2013-01-03

Иван Богданов

Selfpublishing няма все още официален термин на български език. Може би, трябва да се превежда като Самоиздаване или Самопубликуване. И въпреки, че двете думи изглеждат ужасно еднакви, точно в разбирането на разликите между тях е пътя на успеха в книгоиздаването.

Процесът на производство на една книга най-общо има три етапа:

- написване на книгата

- производство на книжното тяло - редакция, корекция, предпечат, печат

- разпространение на книгата



За битието, съзнанието или защо не могат да се издават само качествени книги | 2013-01-03

Иван Богданов

На Панаира се срещнах различни познати, желаещи да се потопят в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. И всичките имаха една блестяща идея - „ще издаваме само много качествени книги, никой от издателите не го прави и за нула време ще разбием пазара!"

Отказах се да им разбивам идеалите, всички издатели тръгват така, но тези които оцеляват са научили оная хегелова мъдрост, доразвита от Маркс, че „битието определя съзнанието".

В превод за тези, които са пропуснали научния комунизъм /или упорито се мъчат да го забравят/ - интелектуалното ниво до голяма степен се определя от условията на живот.



Писането - работа или хоби? | 2013-01-02

Иван Богданов

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.)



Спомени от първи кръг на конкурса „Търся издател" | 2012-08-30

Стефан Кръстев

Лично: бил съм доволен, без да съм го съзнавал. Все по-голям добив на надежди е давала нивата ми. Прибирал съм ги, засявал съм пак надежди и когато ми е било свито сърцето, съм гулял с тях. Докато натрупам твърде много надежди, че да имат общо с действителността. Само са пълнили складовете на съзнанието ми. Карали са ме да ставам нощем, да проверявам катинарите, да вдигам високо фенер и да оглеждам за съмнителни сенки. Поставял съм заради тях капани за мишки и други гризачи, а такива из блоговете (от където най-често вземах посев за надеждите си) - колкото щеш. Неусетно съм станал мързелив. И съм заживял в измама. Възможно най-тежката за един автор: че е открил себе си, своите читатели, своя смисъл и изпълнява своя житейски дълг.