Представяме Ви

Амбициозната авантюра „Книгите - пространство за българските книги | 2009-12-12

Северина Самоковлийска /annabell_/

Вече девет месеца едно списание се бори да се наложи на място, където много хора пишат, малко четат. В края на тези месеци, а по една неслучайна случайност и на календарната година, представяме ви главният редактор на „Книгите" - Илияна Делева - Ила, за да ни разкаже кой, как и защо, а също и какво ще се случи занапред с „Книгите".



Разкриването на скритите белези, или какво никой не посмя да попита... | 2009-11-23

Жасмин Сатърлийска

В „дългата" ми и изпълнена с обрати журналистическа кариера ей това не ми се беше случвало. Да интервюирам някой си, чиято първа, забележете ПЪРВА книга да е закичена с прозвища като „най-значимата" в съвременната българска литература. За дебютна книга - малко помпозно... а може би не. Ако прочетете книгата ще си съставите мнение.

За авторката може малко да се намери в интернет. Няколко разказа в литературни сайтове, личният й блог с един-два спорни постинга... Коя е Северина Самоковлийска? Нека открием заедно...



Книжарница "Български книжици" - сторжер на българската книга | 2009-11-01

Иван Богданов

Книжарница  „Български книжици" се намира на прословутата градинка на Кристал. Не е особено голяма - около 50 квадратни метра, и това е наложило специфично подреждане. Книгите са разположени по рафтове на стените, на централната колона, на щанда около нея, под щанда, на специфични подвижни колички, на пода около рафтовете, от пода до тавана на двата специфични обелиска на вратата на склада и офиса и...  а, да и на витрината.  Както казахме по-горе - над 14 500 заглавия.



Милан Асадуров – „злият” гений зад „Библиотека Галактика” | 2009-08-02

Северина Самоковлийска /annabell_/

За тези, на които тези имена нищо не им говорят, ето малко предистория: през 1979 година в България настъпва Голямото препускане по книжарници и събиране на една поредица, която предизвика революция. Поредицата е с колекционерска стойност и често книгите от нея се движат по ръба на социалистическата цензура. А за някои хора - като мен например, тя е първи и незабравим допир с фантастиката.

В това интервю всъщност аз имам само декоративна роля. Събеседникът ми е толкова сладкодумен, че и без въпроси щеше да се получи зашеметяващо. В крайна сметка резултатът е една приказка, в която освен с неразказаните истории около „Библиотека Галактика", ще ви запознаем с преводача, редактора, писателя и изобщо човека Милан Асадуров и за това как продължи животът му след края на поредицата.



Cefules – човекът-институция | 2009-05-30

Северина Самоковлийска /Annabell_/

 

В свят, в който се делим на „буквички"," хулички", „щъркели" и прочее, той е институция. Защо ли - защото няма литературен сайт, в който да не го познават и обичат. Той е писател с невероятна производителност и още по-невероятен талант. Само за 2008 година има публикувани над 160 разказа (данни базирани само на литературния сайт Буквите). Освен това пише и поезия, и - както разбираме от новата му книга „Светли мисли за черни дни" - афоризми.

Представяме ви  Стефан  Кръстев, или както е по-известен в Мрежата - Cefules.



Иван Богданов - директор на водопад | 2009-05-24

Северина Самоковлийска /Annabell_/

 И така, аз изтеглих късата клечка. Да интервюираш шефа си не е шега работа, с тая световна криза и липсата на работа... Но задълженията са си задължения, поемам въздух и нагазвам право в най-болните въпроси. Както казва Паулу Коелю "Войнът е длъжен да приеме предизвикателството."* 

...За тези, които не знаят, Иван Богданов съвместява длъжността Големия брат в литературния сайт "Буквите" и в малкото, все още прохождащо интернет списание "Книгите"...

И държа да отбележа, че г-н Иван Богданов нямаше предварителен достъп до въпросите от този разговор. Друг е въпроса, че утре и долуподписаната репортерка може да няма достъп, нито предварителен, нито последствен до работното си място...   

Какво да се прави, съдба... Зарът е хвърлен.

Сега сериозно. Темата си заслужава. Преди осем години един безумец реши да събере всички писатели, графомани и драскачи под един покрив. А той самия да стане директор на водопад.

Вече осма година сайтът Буквите приютява над три хиляди автора и повече от 60 хиляди произведения. Проблеми имаше и ще продължава да има - както винаги, когато е намесено повече от едно човешко същество, но той - Иван Богданов не показва и най-малко намерение да се откаже. Какво го кара да върши такива, това едва ли някога ще се изясни. Предавам щафетата на него.

Моля обвиняемия да стане.



За литературата, театърът и нещата от живота - разговор с Ивайло Диманов | 2009-05-16

Северина Самоковлийска

До преди три седмици не бях чувала за Ивайло Диманов. После ми го препоръчаха като пример за критика и нещата, които прочетох ме плениха. В рамките на 48 часа бях преровила всичко в интернет, свързано с него. Включително профила на Ивайло Диманов от Плевен, завършил ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна митрополия, което се оказа грешка.

След като изчерпах източниците, реших да пия вода от извора. И открих, че освен талантлив и разчупен театрален критик, човекът Ивайло Диманов е любезен, внимателен - друга дума не ми идва на ум, освен джентълмен.

И така, искам да благодаря на господин Диманов за отделеното време и изчерпателните и сериозни отговори. А на вас нека представя критичния поет - или поетичния критик - Ивайло Диманов



Ивайло Диманов - призован по Закона за защитa на цветните сънища | 2009-05-01

Иван Богданов

Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава. Първата му стихосбирка "Площад Гарибалди" бе преиздадена и взе наградата на СБП на "Южна пролет".
Никъде в родната конституция не пише, че българинът има право на щастие. Вероятно затова Народното събрание не иска да приеме Закона за цветните сънища. Но почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов -"Допълнение към Закона за защита на цветните сънища". И едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Факт, който очертава нетипични традиции за родното книгоиздаване. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: "Ивайло Диманов - много талантлив поет!"



Адриан Лазаровски - сбъдващият мечти | 2009-04-19

Северина Самоковлийска

Запознах се с Адриан Лазаровски съвсем случайно. Прочетох в списание Фентъзи Фактор „Гостоприемникът“ и разказът толкова ме порази с живата си, оголена и негримирана проза, че реших да драсна два реда на писателя и да го поздравя. Отговорът беше мигновен и изненадващ – ако добре си спомням гласеше „Ти си една от малкото, които мислят така.“
За мен това е едно от най-важните предимства на Адриан – дори тогава, години преди да излезе „За писането“ на Кинг, той вече се беше заклел да не казва „възнаграждение“, когато има предвид „бакшиш“, и е излишно да споменавам че дори не би се замислил преди да каже „Джон спря да се изсере“*



Титанът на бесарабската българска литература | 2009-01-18

Димитър Боримечков

Петър Бурлак-Вълканов е потомък на български преселници в Бесарабия. 

Роден на 18 януари 1939 г. в с. Бабата (Островное), Одеска област, Украйна. Завършва Педагогически институт в гр. Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. 

Дебютира в Кишинев през 1967 г. със стихосбирката "Моя южна равнина". 

В нейния предговор Андрей Германов пише: "Бих нарекъл тази книга необикновена..., защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи". 



ЕВТИМ ЕВТИМОВ – 1001 ПРИКАЗКИ ЗА ЛЮБОВТА | 2008-11-30

Мария Узунова

Първоначално сърцето ми се сви от копнеж и страх: мечтаех си да пиша за лириката на Евтим Евтимов, но ме мъчеше и страх - как да се докосна до нещо, тъй познато, възпявано и необятно като любовта. Поезията му е като готическа сграда, очарова с изящните си линии и с невъзможността да бъде сравнена с нищо друго, а във всеки нейн стих темата за любовта нашепва и гали сетивата. 

Освен с непресторената си искреност, тя се отличава и с още нещо - твърде често главният персонаж - влюбеният човек - е изобразен в мигове на слабост и самота; отърсил се от опорите, или оковите на делничното, от тривиалните ориентири за добро и зло, понесъл се на крилете на чувствата. Като добър вълшебник, авторът предоставя само нему шанса да постигне земния рай. Наистина, прегърнали страстта, или “паднали в поглед”, героите му добиват сили и намират себе си, пък било и върху разпятието. Тази леко необичайна метаморфоза на слабия в силен е предадена нежно, със симпатия и фин хумор.



Карл Фредерик Гилдея | 2008-10-27

Камелия Иванова

“Не мисля, че светът ще помогне на България, но България ще помогне на света”

Карл Фредерик Гилдей е от онези търсещи хора, които не могат да си позволят застой, не могат да спрат и се изправят пред предизвикателството. Споделя, че е щастлив, че е бил в България в моменти, когато се е градяла историята. И е бил не просто очевидец, а пряк участник в събитията. Преподавал е шведски език през учебната 1989/1990г. и през 1996/1997г. в СУ „Св. Кл. Охридски”, във време, „когато беше на крачка от въстание”, разказва Карл и е благодарен на съдбата, че му е дала този шанс.

 



ЕПИЗОД - новите рицари на българския дух | 2008-09-20

Ромина Кирчева

Група ЕПИЗОД е група с 20 годишна популярност и присъствие на българската рок-сцена. Музиката им е известна по целия свят с българското си звучене и радва душите на всички българи, независимо от пол, възраст и музикални пристрастия... Дръзки и патриотични, ЕПИЗОД имат многобройна и вярна публика. И няма как да е другояче, защото за 20 години творческа дейност успяха да намерят магическата формула и да обединят в едно рок музика, класическа поезия и църковнославянска  музика. Намирам соло-китариста на групата, Драгомир Драганов в студиото на ЕПИЗОД потънал в работа и...музика. 



Асен Сираков | 2008-09-14

Есси Ангелова

Асен Сираков - писател, журналист, общественик. Всъщност нуждае ли се от представяне човекът, когото слушахме редовно в "12 плюс пляс".

 

Музата си е муза. Голям кеф е, когато дойде и трябва да бъде издоена до капка! Доброто произведение е 20% муза, 40% професионализъм и 40% труд.


Няма да се предам, ще се опитам да анализирам къде и в какво съм се издънил. Трудно се напипва читателската струна, но добрият писател трябва да умее да отгатне защо и как е успял или не е успял и, ако е успял, да напише още. Това с “останах неразбран”, “историята един ден ще каже”, “българинът не чете”, “хората нямат пари”, “много се опростачи страната” и пр. са вятър и мъгла и доста изтъркано оправдание за липса на интерес към дадено творчество.



Джо Фриджиери | 2008-08-28

Светла Георгиева

Проф.  Джо Фриджиери /р. 1946г./ е един от най-известните писатели в Малта и интелектуалец с широки изяви в цяла Европа.

    Професор по философия, защитил докторати в Милано и Оксфорд, Декан на философския факултет в Университета в Малта. Известен поет, драматург и театрален режисьор. Между неговите публикации са три книги, разглеждащи английския философ Дж. Аустин, три стихосбирки, три сборника разкази, няколко пиеси, както и първата история на философията на малтийски език.

Носител е на няколко литературни награди, включително три пъти на Националната литературна награда на Малта за 1993, 1999 и 2003 г.

Един от най-четените поети в Малта, автор на няколко стихосбирки и на множество текстове на популярни песни.       

Сборникът „Разкази за нашето време”, е преведен на английски, френски, немски и италиански и представен с успех в  редица европейски страни.



Кнут Йодегорд | 2008-07-08

Камелия Иванова

Кнут Йодегорд е един от най-известните съвремени норвежки поети. Автор е на около десет книги с поезия и множество преводи. Носител на много награди, той пътува между Исландия и Норвегия. През 1992г. става католик и творчеството му поема нова посока. 

Кнут Йодегорд е основател и почетен председател на Международния фестивал в Бьорсон в Норвегия. Един ежедневник в Осло пише следното за Кнут Йодегорд: „Норвегия си няма придворен поет. Но Нoрвегия има поет от европейски мащаб в лицето на Кнут Йодегорд...”

Но, ако оставим този официален тон и тези официални данни, от личния си контакт с него, мога да допълня – Кнут е един много жизнен, с особен чар човек, много креативен и с невероятно чувство за хумор. Сякаш е роден с усмивката си и със слънчевото си присъствие, независимо че е от северна страна, със странна жизненост в сините си очи и с много топлина в жестовете.