Книги в аванс


Моята надежда, Надежда - част 2

Катерина Добрева | 2019-10-27


Решавам направо да отида у тях, но когато стигам, съм изненадана – за жалост, не особено приятно.

Отваря ми момиче на кажи-речи моята възраст, а аз съм така изненадана, че млъквам и не казвам нищо.

– Да?

– Аз... търся Кристиян? Аз съм Надежда, приятелката му.

– Аз съм Лилия, сестра му, видях как ме погледна, спокойно, него обаче го няма. Хвърли си нещата и изчезна. Каза, че ще дойде до десет минути, влез да го изчакаш.

– Благодаря.

Води ме в кухнята, но секунди по-късно вратата се хлопва и чувам.

– Лилия, Мия, върнах се!

Влиза в кухнята, среща погледа ми и замръзва. Не е толкова ядосан, колкото по-рано, но в очите му проблясват сълзи.

– Надя!....

– Обещавам ти, че ако още един път ме наречеш така, ще те цапна!

Той прави крачка напред, хваща ме за ръката и ме издърпва в стаята си, а после с трясък затваря вратата.

– Аз...

– Първо ми дай цигарите, знам колко си изпушил днес, майката на Тен ми каза!

Вади ги и ми ги дава, а аз смачквам кутията с ръка. Гледам го в очите, пристъпвам напред, стоя на сантиметри от него.

– Съжалявам! За всичко. Стоян, Виго, немски, дойде ми в повече.

– Чакай, какъв Виго? – той пък какъв Виго...

– Снощи нали писах на баща ти вместо теб и....

– И реши, че вместо да говориш с мен, можеш да си направиш сам изводи. Не мога да повярвам! Нямаш ли ми доверие?

– Имам, но...? – не се стърпявам и го прекъсвам.

– Но реши да си замълчиш и да не попиташ? Прочете ли какво ми е писал?

– Ъм, видях нещо...

– Какво? – пак го прекъсвам. Прихванах същия гаден навик.

– Видях, че ти е писал.

Отключвам телефона и му го тикам в ръцете. Не му отнема много време да прочете краткия чат. 

– Аз... Съжалявам!

– Ами Стоян?

– Просто ме ядоса... Съжалявам, Надежда!

– Хмм... Ако Виго ми го беше направил този номер, нямаше да му простя, но... но ти не си Виго. Ти си различен. Чувствата ми към теб са различни. Едва на седемнадесет сме и двамата. Не знаем със сигурност какво е любов, но аз знам нещо друго... Тя е онова чувство, от което имаме нужда, за което се създадени, за което се палим, горим, изгаряме, превръщаме се в пепел, което ни прави щастливи. Правиш ме щастлива. Обичам те!

Той се ококорва, бавно се приближавам, лепвам една целувка на бузата му, вземам си нещата, готова да тръгвам, но се спирам на вратата и казвам:

– Обичам те, Крис!

И излизам от стаята, чувайки го как промълвява:

– Обичам те, Надежда, скъпа моя, Надежда!

 

Книгата може да бъде поръчана оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=457

 

 

 

 

 

 

 

 


2019-10-27 | Прочетена: 34