Полъх за промяна

Избрана българска поезия


Миряна Башева

Иван Богданов | 2020-02-11


Лято


Да е лято, само да е лято!

Топло и зелено

като горски мъх,

да струи тревата -

силна, некосена -

искам да е лято

до последен дъх.


Да е тихо, тихо над земята,

на кравайче свито

времето да спи,

да звучи в нивята

пеещото жито -

нека да е лято

милиони дни.


Да е лято! Още да е лято -

дълго като зима,

топло като гръд,

тежко като злато,

звънко като рима,

вечно да е лято -

за последен път.


Аз съм футуролог


Като изтърсени от кош,

валят звезди. Изящна вечер.

И без понятие за грош

спи половината човечество.

Милиарди влюбени не спят -

от сън и разум се изключват.

Не спи Дежурният по Свят -

той бди. И препрочита Тютчев.

(Дежурството е лек, но кръст -

понеже няма много работа...

С приспивен Микроземетръс

Дежурните се забавляват.)


И пак е ден. Добре върви

опитомената галактика.

В града е шумно - с'еst la vie!*

но никой не напредва с лакти:

тук всеки има и талант,

и възпитание на Гьоте.

За всички тук е оправдан

един античен израз - "gotini".

И аз съм тук! Но не - така

сама, не както нявга - някоя...

На раменете ми - ръка:

интелигентна, нежна, яка!


А пътят - опнат като нерв.

Животът - пак неразгадаем!

Последният милиционер

 

над Омир слънчево ридае..

 

Горделивите


Горделивите -

ние -

не питаме никога.

В резултат -

емболия

от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа "обичам"?

Може някой да чуе!)


Горделивите -

ние -

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.


 

Толкова.


Булевардът


Под дебели подметки и проза

дреме есенно жълт тротоар.

На разсъмване всичко е розово -

за петнайсет минути макар.


Своя автомобилен оркестър

вдъхновен дирижира денят.

И цъфтят в суматохата кестени.

Прецъфтяват. И пак цъфтят.


Аз ги имам за съученици -

тия честни дървета - на пост

пред вековната наша традиция

да ме чакат на Орлов мост.


Дефилират милион непознати -

Димитрова, Николов, Петров...

И повикана по телепатия,

бърза новата ми любов.


Булеварда с лиричния ритъм

аз не сменям за Шанз Елизе -

тук почиват след дългото скитане

уморените ми нозе.


Този факт е световно известен -

че на "Руски" започва денят.

И цъфтят в суматохата кестени.

Прецъфтяват...


 

И пак цъфтят!


Тежък характер


Като камък на шия,

като белег от нож,

като черна шамия,

като стар меден грош

все те нося по мене,

нищо, че ми тежиш,

от глава до колене

нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,

като биле за жар,

като люта ракия,

като бял хвърлен зар -

цял живот - студ и огън,

клетва и благослов,

добро утро и сбогом,

 

моя трудна любов.


Безнадежден случай


Компетентните поколения

се напъват да ни научат

на това, че не си за мене.

Ние сме безнадежден случай.


Колко пъти? Един ли? Сто ли? -

ни разделяха с думи тежки?

Ти си моето слабоволие.

Аз съм твойта любима грешка.


И пак горестно се прегръщаме

под заслона на ветровете!

(Всяка недостроена къща

ни е ласка от райсъвета.)


Заприличали сме на хора,

дето вечно си губят ключа.

Няма да го намерим скоро.

 

Още сме безнадежден случай.


ИЗ МОМИНСКИЯ МИ ДНЕВНИК

(или защо не се влюбих в поет)


Някой се примъква, плах, към мене.

Друг досадник пъха мокри устни.

Скучно е без теб, Сергей Есенин!

Да не кажа даже, че е пусто.

Виждам, че поети има много.

Всички пият, пушат, пишат мъдро.

Но не зная ни един, ей богу,

който да е синеок и къдрав!

Здраве да е, нека са брюнети.

Хайде и да са плешиви. Може.

Но така обидно е, че - ето:

не умеят да ме разтревожат.

Може би лиричните разноски

раснат паралелно на стандарта?


Адски

тихо

е

без

Маяковски!


Дявол ли си, като нямаш тартор?

Едри, гръмогласни - виждам много.

Мразят всичко мръсно. И са прави.

Но не зная ни един, ей богу,

който да се гръмне от ненавист!

Майната им, нека си живеят.

Всъщност те са нужни и полезни.

Но така обидно е без нея -

звънката, шамарена поезия!

......................................

Аз самата съм безумно кротка.

Чиста като новичко индиго.

Имам майка, дъщеря и котка.

А от татко - цял чеиз от книги.

В революцията още нямам вноски.

Любовта? Тя нещо няма вяра в мене.


Тъпо е,

Володя Маяковски!

Скучно е,

 

Серьоженка Есенин!


СУТРИН


Къде бях тази нощ? И в чии ръце?

Помня устните само до мойто

сърце.


Помня дланите-дебнещи,

нежни и зли.

Помня:"Още! Всичко да те

боли!"


Помня как по гърба ми се

стичаше дъжд.

(Не беше друго: не плачеше мъж.)


Помня дълго прощаване,помня

краткия път.

И заспах като котка,самотна

до смърт.


Майстора и Маргарита


Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.


Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.


Висока лудост не съществува.

(Имало, казват - луди зодии...)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.


Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

 

още ли го обичаш?


Като всички истински списатели


Както всички истински списатели,

самотата властно ме зове.

Кой ме знае имам ли приятели,

или нямам даже врагове.


В мен се буди единакът-бухал,

яхнал своя клон на терсене.

Младостта върви към шеста глуха

и светът не е до колене.


Цялата вселена ми обажда

колко ми е тежко и горко.

Аз съм дребна и досадна сажда

в будното й огнено око.


Но и с окончателното мото

"Всичко мирско чезне в пух и прах"

съвсем вярно си звучи животът,

даже през фалшивия ми смях.


Дявол знае дали има щастие.

Може би. На господа напук.

Аз чета света като фантастика

 

и не искам да го зная друг.


Родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет, но не се дипломира.

Отдава се на журналистическа работа, с което се занимава и понастоящем. Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Българската телевизия.

Прописва стихове сравнително късно (23-24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор


2020-02-11 | Прочетена: 247