Полъх за промяна

Нова българска литература


Цветанка Ангелова - Искам да се влюбя, но не смея

Иван Богданов | 2020-04-06


ВЪЗДУХ И ВОДА


На път съм да се влюбя, а не смея.

Императивно ходя по ръба.

Ти идваш пак кафе да ти налея –

за миг да разтопим и днес леда.

Очи в очи отдадено те слушам.

Не съдя, не изисквам, не коря.

От рутина и бит ти е до гуша,

как лесно е искра да разгоря!

Ти тръгваш, споделеното ни време

задълго ще ме топли като жар.

Изстива кафеничето и дреме –

в дълбока конспирация другар.

Знам, вечер се прибираш във гнездото,

но свила съм гнездо в ума ти аз.

Как боря се със себе си, защото...

А съвестта ми вече губи глас.

Какво съм аз за тебе – лудория,

спонтанен порив, бунт за свобода,

отбрано вино с плодова магия? –

 

„Това... и още въздух и вода!”…



ЖЕНАТА

 

Жената, приятелю, има хиляда вини,

дори ако външно на ангел небесен прилича.

Най-страшен от всички е нейният стон – „Остани” –

краде свободата на този, когото обича.

 

Жената, приятелю, има стотици лица –

Лолита и Кармен, и вярна до гроб Пенелопа,

светица и ангел-хранител за свойте деца –

и Господ, и Дявол ѝ служат, когато потропа.

 

Жената, приятелю, прави света ти красив;

каквото си сторил велико, било е за нея.

Отнася те, както омайва пелинът резлив.

По-лек ти е кръстът в сърцето с една Дулцинея.

 

От змийската мъдрост отпила за своя Адам,

за Рая изгубен тя плаща цената висока.

 

Люби я, раздай се на своята Ева със плам!

Не си се изгубил, щом имаш в сърцето посока.

 

ТЯ

 

На фрезии ухае и през зимата.

Не я прекършват лесно ветровете.

На „ти» е и със прозата, и с римата,

и с тайния език на цветовете.

С очи и думи, с ласки те издига

от дъното във мигове на слабост,

а мъжки гняв смирява като дига

на виното с упойващата сладост.

Успява да е топла и утробна,

с целувка да затваря мъжки рани;

да бъде и смирена, и удобна;

да тръгне знае или да остане.

Тя има сякаш ключ за всички брави.

В душата си е вярна като куче.

Прощава, но не може да забрави –

залитнал, се молѝ да не научи.

Раздава и приема без остатък,

когато ѝ се случи да обича.

Денят ѝ е наситен, бърз и кратък.

Краде от своя сън, да те привлича.

С една ръка отпива от кафето, 

а с другата разлиства нова книга.

Подрежда гардероба на детето,

но тайно, като Кармен, ти намига.

Да каже – „Извинявай" – ѝ прилича.

Тя има в арсенала две и двеста.

Остава във мечтите си момиче,

но може планините да премества.

Тя знае и сама да оцелява,

но служи, утешава и обича.

Очите ѝ се смеят… и прощава

на този, който с поглед я съблича.

Умее в празник делник да превръща.

Когато си на дъното те вдига.

Не ѝ тежи – върти умело къща.

„Обичам те” – кажи. Това ѝ стига.

 

СЛУЧАЙНА СРЕЩА

 

Чу стихове, написани за друг;

чух стихове, написани за друга;

без ревност – та нали сега сме тук,

ти – ничия любов, а аз – съпруга.

 

Морето в теб ми праща нежен бриз.

Светулки две припламват в пепелника.

Сега си роб на всеки мой каприз –

зелена светлина в стъкло мастика.

 

И както се говори с непознат,

сакрално анонимно и на чаша,

рисуваш ми със думи твоя свят

и вечерта завинаги е наша.

 

Случайна среща във далечен град

(а не във ръж по време на цъфтеж).

Ще тръгне всеки малко по-богат.

Аз в спомен – теб, ти – мен ще отнесеш.


ЩАСТИЕ
 
Щастлива съм. Душата ми лети,
където и да си, че теб те има.
Не може нищо днес да ме смути,
ни есен, ни предчувствие за зима.

Спокойна съм. Раздавам се докрай.
Светът ми е по мярка шита дреха.
Дори несъвършен, за мен си най.
Не търся, а раздавам вред утеха.

Обичам теб и всички по света!
Разбирам даже Дявола и Бога! 
Прощавам непростимите неща,
пречистена с любовния ти огън.

ПО ШЕКСПИР
 
Не ни простиха даже любовта,
особено такава – споделена,
че всяка нощ пред моята врата
заставаше, дори да е студено.
Не ни простиха. Идваха при мен;
издебваха, когато теб те няма –
неканени, дори без – „Добър ден“ –
твърдяха, че светът не е за двама.
Тогава оглушавах. Не успя 
съмнението никой да посее.
Щастлива бях до теб и да заспя,
и слънцето до теб да ме огрее.

Не ни простиха. Как да ни простят?
Прощава ли се щастие такова?
Щастливи, ако влюбени летят –
по Шекспир – пригответе им отрова!

КЪСНА ОБИЧ

Тази обич е късна.
Тя е зимен коняк.
Тя не е земетръсна
и не тропа със крак.

Не задава въпроси,
не променя съдби;
не придиря, не проси,
даже дом не реди.

Тя ни носи покоя,
без фанфари и шум,
като стара секвоя,
като точен куршум.

Тя не иска, а дава,
като есенен дъжд.
Тя е кротка жарава 
и се случва веднъж.

Тази обич е късна.
Тя не носи мечти.
Нещо в мене възкръсна
и причина си ти.

ОБИЧ

                                        На Поля Илиева

Като тяхната обич, 
вярвам, другаде няма –
тя е сплела в зародиш 
път едничък за двама.
Романтична и нежна,
надживяла летата,
след раздялата снежна,
връща в тях топлината.
Тя е тръпка и грижа,
тя е спомени скъпи,
Пенда, свързана с Пижо.
Всяко зло да отстъпи!
Тя е вино тръпчиво,
дълго в дъб отлежало.
Вдигам тост със „Горчиво! 
Да ги стига все бяло!


Родена съм и живея в Русе. По професия съм историк и счетоводител. В момента работя във външнотърговска фирма и следвам задочно право. За мен поезията е паралелен свят, в който намирам убежище, друга реалност, бягство, спасение, споделяне, мост към другия. Имам публикации във вестниците „Уикенд,” „Ретро” и в сборниците „Меридианът на нощта,” „В полите на Витоша”- 2017, „Спри, oбичам те,” „На изповед пред Дякона,” „Доброглед 2017,” „Всичко за майка ми” и в електронните медии „Литературен свят” и Eurochicago и др. През 2010г. спечелих  първа награда в национален конкурс „Син съм на земя прекрасна”, а през 2011г. – първи места в националните конкурси „Език свещен на моите деди” и  в конкурс, посветен на Вапцаров; през 2017г. - второ място в конкурса „Жената – любима и майка,” първо място в конкурса „Пролет моя” за пролетно стихотворение, трето място в международния конкурс „Белоцветните вишни,” специалната награда за най-добро любовно стихотворение в национален поетичен конкурс „Нова Загора 2017” и второ място в национален конкурс „Доброглед” – гр.Димово.

През 2018 г Фондация "Буквите" издаде първата ми стихосбирка - "Искам да се влюбя, но не смея"




2020-04-06 | Прочетена: 246