Стела Костова- стихове
Стела Костова

ПЕЙКАТА НА ЛУДАТА
На пейката до градския фонтан
я нямаше жената в тъмен шлифер.
До оня ден с кафе и гнил банан,
със куче и с раздрънкан калорифер,
седеше тя - безцветен макиаж
сред хиляди потоци многоцветни.
Днес нямаше я лудата на страж!
И пейката изглеждаше бездетна!
А стъпките на бързащия град
за кой ли път минаваха край нея,
но някак си не искаха да спрат
и в нейната самотност да прелеят.
До оня ден жената с къс бретон,
със вехт живот и с вярното си куче
превърнала бе пейката във дом -
дом тесен, но приветлив и уютен.
И гост ѝ беше всеки минувач,
за малко покрай нея плахо минал.
Посрещаше, изпращаше до здрач,
говореше на птици и комини...
И тръгваше нанякъде в нощта -
пречупена карфица под небето!
Със своята безлунна самота
и с кучето - другар на битието.
Днес нямаше я лудата и сив,
денят се плъзна вяло до фонтана.
На пейката, единствено щастлив,
смехът на тази скитница остана.
СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ
Още помня дъжда с двата облака в чашата!
Недопитото слънце в чая ти с мед!
И онази мъгла, потопила терасата...
И очите ти - две катедрали отпред!
Помня как отеснях - като ръб върху масата.
А небето съблече своя син пеньоар!
И притихна денят! Аз и ти между чашите
бяхме перлени капки от вишнев нектар.
Помня как заваля през април любовта ти!
И завлече очите ми - две горещи луни!
Днес отново седя и отпивам дъха ти,
а в гърдите ми розова пролет кълни!
ТЪЖЕН ДЪЖД
На път за вкъщи заваля!
Не беше дъжд, а бе стихия!
Денят пред мене премаля,
припадна в близката саксия.
До нея - старец със бастун.
На стъпките си се гневеше.
По пътя лято с бял костюм
пред него облачно вървеше.
Прокапа в двете ми очи.
Не знаех, че валя с небето.
Отдавна всичките лъчи
се бяха скрили във морето.
Две котки, гларус и клошар
говориха си със площада.
Дъждът с продупчен пеньоар
изливаше се без пощада.
*****
На път за вкъщи заваля.
Отпих сълзите си обратно.
За миг душата ми преля
във хиляди нюанси златно.
Изгряха няколко слънца.
Домът ми жълто се усмихна.
На прага в къщната врата
дъждът в тъгата ми притихна.
Родена съм на паметна дата - 06.09.1975г. Дата, носеща своята ярка историческа значимост и увековечила първата ми глътка въздух в невинността на крехкото ми същество. Плачът ми е докоснал морето и пясъчния бряг. След това е полетял с крилете на чайките и е разпръснал устрема ми за живот над лазурна Варна.
Навярно, с появяването ми на бял свят, баща ми е съзрял красивия септемврийски звездопад, сипейки златни огньове над тихия ни дом и ми е сложил име на звезда - Стела! Ето защо обичам да съзерцавам небето нощем. Търся своите посестрими в безкрая. Понякога моля облаците да се отместят, за да ги зърна. Те ми се усмихват и търкалят очите ми по сияйните пътеки на безкрайната вселена.
Вълшебните им огньове разпалиха страстта ми към думите. Първите звездни рими се срещнаха, за да опишат красотата и загадъчността на космоса! Тогава, преди цели 35 години, се роди първото ми галактическо стихотворение. Естествено, съвсем по детски, и съвсем чисто и невинно. Оттогава до днес, търкалям луни, разцъфвам в цветя, изплувам с изгреви и потъвам в залези, горя в пожари, флиртувам с вятъра, влюбвам се в дъжда, обличам се в нови любови и не спирам да преоткривам света. Думите рисуват душата ми по белия лист и създават приказни светове.
Всичките мигове на споделеност и красиви пориви, събрах в книгата си "Сънища за сбъдване", която оповести своето съществуване през 2019г. Тогава разбрах, че сънищата могат да се сбъдват.
В последния ми сън, луната беше седнала на прага ми. Беше гладна! Пуснах я да се търкулне в настоящата ми книга "Хляб по безлуние". Заповядайте при нея, за да Ви разкаже своята звездна история.
Книги на авторката можете да откриете тук - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=547
2021-01-14 | Прочетена: 175