Даниела Емандиева - майсторката на любовните романи

Иван Богданов


1. Ти си едно кърджалийско момиче, което живее в Бургас кое ти харесва повече - планината или морето?

Това ми звучи малко като “Кого обичаш повече - мама или тате?” Обичам морето през лятото и планината през зимата. 

 

2. Откога пишеш? И с поезия и проза започна. Разкажи повече за творчеството си извън двата романа.

Започнах да пиша през тийнейджърските си години, когато се сблъсках за първи път с несподелената любов. Изливах чувствата си в рими и така се успокоявах. Но с ръка на сърцето си признавам, че не умея да пиша стихове, а толкова много искам да се науча. Литературата винаги ме е привличала, но едва преди две години се престраших да участвам в литературен конкурс и за моя огромна радост един от разказите ми се оказа сред отличените. Това отличие ме накара да повярвам в себе си и да продължа да творя.

 

3. Вярваш ли, че може да има връзка от разстояние? В първия ти роман “Целуни ме, моля те, целуни ме” главният герой живееше в София, а героинята в Бургас.

В днешно време с напредване на технологиите вярвам, че не проблем една връзка да се поддържа от разстояние, макар да смятам, че живият контакт е най-силен. Мисля, че някакви си триста и малко километри не могат да разделят двама влюбени, както се случва с героите в “Целуни ме”. Разстоянието не може да бъде пречка за един влюбен!

 

4. Ти пишеш класически любовни романи. Откъде идва тази любов към тях?

Обожавам да чета любовни романи. Като ученичка изчетох всичките Арлекини в семейната ни библиотека. Обичам да чета любовни истории и може би затова реших да пиша в този жанр.

 

5. Използваш ли реални прототипи и най-вече описваш ли съществуващи места в романите си?

Образите на героите и двата романа са заимствани донякъде от реалния живот, но в никакъв случай не са реални хора, а относно местата, които описвам - да, те са част от реалността.

 

6. Имаш ли домашни любимци?

Горд стопанин съм на две кучета. Обичам животните. Израснах в компанията на кучета и котки. Видех ли коте на улицата и го носех у дома. Майка ми изобщо не искаше животни вкъщи, но аз не я и питах. Знаех кой е правилният човек, който ще ми позволи да задържа поредното коте у дома! Баща ми ми се вързваше на акъла! 

 

7. Във “Винаги слушай сърцето си” ти развиваш тезата, че голямата любов не умира и дори и да сте се разделили с един човек, след години пак се намирате и сте щастливи. Разкажи повече за това.

Във “Винаги слушай сърцето си” разказвам за голямата любов и твърдо заставам зад думите си, че тя не умира. Понякога се налага да се разделим с любимия си човек, но не и да спрем да го обичаме. Самозалъгваме се, че ще можем да живеем без него, но не за дълго. Истинската любов не може да бъде заличена! Не знам как да го обясня... Любовта е сложна материя...

 

8. И в двете книги си описала подробно съвременните сватбени ритуали. Откъде си запозната така добре?

Не знам дали са съвременни, по-скоро са ритуали, които сякаш започват да избледняват с годините и да се превръщат в старомодни. Откъде съм толкова добре запозната? Ами от собствената си сватба! Държах да се спазят всички традиции и поверия! В “Целуни ме, моля те, целуни ме” съм описала ритуалите, присъстващи на нашата сватба.

 

9. В твоите книги героите нямат разстоянието за нищо и пътуват редовно насам-натам. Ти обичаш ли да пътуваш или всичко остава само на листа?

Аз искам да посетя много места, но не обичам да пътувам. Ако може да ме телепортират до съответното място ще е идеално. Не обичам да пътувам, но бързо стягам куфарите...

 

10. Имаш ли любими автори, от които си се учила в писането?

Да, имам. Любима ми е Нора Робъртс! Обожавам да я чета! Умее да държи интереса на читателя от начало до край. Много искам да се науча да пиша увлекателно като нея!

 

11. Дарбата - благословия или проклятие?

Благословия.

 

12. Какви други таланти имаш, освен писането?

Да ядосвам мъжа си! Това го умея до съвършенство! Шегувам се! Сякаш малко мога и да рисувам. 

 

13. Какво ново да очакват от теб нашите читатели?

Имам много интересна хрумка в главата си, която от скоро развивам и смятам,  че ще се получи интригуващ роман.


Аз съм вихрушка... от онези, които създават неприятности и те карат да се чувстваш неспособен да се противопоставиш на надвисналата опасност. Появявам се без предупреждение, вилнея опустошително и докато се опомниш, вече съм излязла от живота ти, оставила ярка следа в сърцето ти. Аз съм любовно бедствие, след което е трудно да стъпиш отново на краката си и да продължиш напред... без мен. А след мен  вече нищо не е същото... Идва ти да се молиш да се появя отново и с нетърпение чакаш следващата буря, без значение колко опустошителна ще е... Аз съм като наркотик... Аз съм лекарството за твоята душа... Аз съм емоционална и чувствена жена, която лесно се влюбва и притежава силата да владее сърца... 
Аз съм Даниела Емандиева. Откакто се помня, вечно съм влюбена. Може би заради това любимо четиво са ми любовните романи. Обожавам да се потапям в историите на героите и да съпреживявам с тях всяка емоция и чувство. Когато отворя дадена книга, се пренасям в нея и ставам част от нея. Вълнувам се, изживявам всяка сцена така, сякаш съм главната героиня в книгата. Отскоро дори започнах да пренасям впечатленията и преживените емоции от любовта на белия лист и да нанасям първите щрихи на първото си произведение. Любовта като чувство ме интересува и отдавна се опитвам да я разгадая. По природа съм романтичка, въпреки че съм наясно, че не всичко е цветя и рози и любовта изисква жертви. Осъзнала съм, че любовта се крие в малките неща и не се изразява с думи. Тя е чувство и като такова трудно може да бъде дефинирана и описана. Любовта дава сили и е стимул да продължиш напред, когато ти се струва, че всичко е изгубено. Тя е онази сламка, за която се хващаш, когато не виждаш изход от дадена ситуация и ти се струва, че всеки момент ще потънеш. Любовта е чувство, което всеки трябва да изпита поне веднъж в живота си. Любовта дава криле и те кара да летиш, а аз съм дете на вятъра. Обичам да се рея из облаците и да мечтая. 

2021-01-23 | Прочетена: 342