"Винаги слушай сърцето си" - Даниела Емандиева

Даниела Емандиева


Мартин се бе излегнал на все още топлия пясък и бе затворил очи, опитвайки се да забрави за всички проблеми. Крясъкът на гларусите, които кръжаха над него, и на тези, които ровеха в пясъка недалеч от мястото, на което той лежеше, не го притесняваше. Звукът от миещите брега вълни му действаше успокояващо, а звездите, които любопитно надничаха от небето, осветяваха мъката, изписана на лицето му. Пълната луна създаваше фалшиво впечатление, че денят не си е отишъл, а разхождащите се по привидно пустия плаж тийнейджъри и влюбени двойки го гледаха със съжаление, а някои - като изпаднал алкохолик, наркоман и не с всичкия си! Точно в този момент, честно казано, изобщо не му пукаше за какъв го мислят! Не създаваше проблеми, не буйстваше, не се заяждаше с хората, решили да се разходят край брега… Лежеше си кротко на пясъка, размишлявайки над проблемите, които се бяха струпали на главата му. Не можеше да си обясни желанието на Ани да провали живота си, съгласявайки се да се омъжи за мъж, когото не обича. Толкова ли бе трудно да си щастлив? Толкова ли усилия костваше любовта? Не беше ли именно той сродната ѝ душа? Влакът, който Ани толкова дълго бе чакала да спре на нейния перон? Защо не се отпуснеше и не се оставеше течението да я отнесе в правилната посока? Колко красива беше само в булчинската рокля, която бе облякла?! От днес нататък щеше да мечтае и да се моли на бога някой ден, пременена в бяло, да я отведе точно той до олтара! Щеше да си представя този момент и да се моли да се превърне в реалност! Може би малко егоистично би прозвучало следното, но смяташе, че той и само той заслужава да я отведе до олтара! Всъщност не го интересуваше дали го смятат за егоист или глупак! Единственото нещо, което силно желаеше, бе да свърже живота си с Ани и да наваксат пропуснатото време. Не заслужаваха ли след толкова дълга раздяла да изживеят щастието, което им се полагаше по презумпция? Факт беше, че се обичат и никога не бяха спирали да се обичат! Защо тогава Ани се инатеше и държеше на всяка цена да обърка живота си, вричайки се във вечна вярност на друг? Бе изменила на този друг още преди официално да свърже живота си с него! Как можеше дори да си помисли, че може да му бъде вярна до гроб? Любовта ѝ към Мартин прозираше от очите ѝ… от всяка клетка на крехкото ѝ тяло. Защо продължаваше да се прави на безразлична? Твърде вероятно бе дори годеникът ѝ да е прозрял истинските ѝ чувства…

Мартин отвори очи и рязко се изправи, изтупвайки се от пясъка, който бе полепнал по потното му тяло. Нямаше смисъл да продължава да лежи нехайно на плажа като безделник. Бе дошъл да успокои душата си и бе постигнал някакво душевно спокойствие! Неправенето на нищо нямаше да му помогне да спечели битката за сърцето на любимата жена!

Прибра се у дома, изтощен и обезсърчен. Нямаше сили да крои планове точно тази нощ. Взе си душ, изпи едно малко, което му подейства като приспивателно и се просна уморен на леглото. Сънят му бе малко по-благосклонен, отколкото денят. Сънува, че се жени за Ани, която бе облечена в същата красива рокля, с която я бе видял в онзи бутик… Заедно влязоха в църквата, където не след дълго свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга!

Когато първите лъчи нахлуха неканени в спалнята му, гъделичкайки клепачите му, Мартин отвори сънено очи и реалността натежа като камък на гърдите му. Събуди се неженен и самотен, а горчилката, която бе заседнала в гърлото му, не можеше да се сравни с нищо. Стана от леглото без никакво желание и отиде да си приготви кафе. Отпи глътка от ароматната кофеинова течност, която днес му се стори блудкава и по-горчива от всеки друг ден, въпреки двете препълнени лъжици захар, които бе разбъркал в нея. Заповяда си да не изпада в самосъжаление и да опита да се стегне. Жените не обичаха безхарактерни и слаби мъже, макар той по нито един признак да не се отнасяше към тях. Не се бе и предал! Нямаше така лесно да развее белия флаг! Щеше да стори и невъзможното, за да накара тази упорита жена, по която бе луд, да се откаже от мисълта за женитба с онзи мъж! Досега по всякакъв начин ѝ бе показал колко много държи на нея и я обича. Може би бе време да приложи съвсем друга стратегия. Щеше да си наложи да се отдръпне за известно време и рязко да изгуби интерес към нея. Нямаше да ходи в офиса определено време, нямаше да ѝ звъни (не че се бе убил да го прави), макар и трудно, щеше да си наложи да покаже безразличие спрямо нея. Естествено, щеше да накара Петър да му докладва какво се случва с нея и да го държи в течение. Понякога безразличието вършеше работа много повече от обясненията в любов и откритото показване на чувства. Дори му мина през ума да посети офиса някой ден с някоя засукана мадама. Може би, а и силно се надяваше, появата му с друга жена да подейства като запален фитил на динамит и да предизвика ревност у Ани, карайки я да осъзнае, че щастието ѝ се изплъзва. Относно този замисъл, единственото което го спираше, бе фалшивата демонстрация на чувства към друга жена да не тласнат Ани с все сила в обятията на годеника ѝ и да не причинят антиефект. Май това щеше да се окаже лоша идея. Та нали навремето го бе изоставила, защото бе решила, че е имал вземане-даване с Дария! Освен това нямаше да е лесно да намери жена, която да влезе в роля заради него. Дотолкова се бе самовглъбил в себе си в последните години, че бе ограничил контактите си с жени почти до минимум. Когато имаше нужда да утоли жаждата си за секс, прибягваше до услугите на една своя бивша приятелка, която му се отдаваше, без да има претенции и да изисква от него. Откакто отново бе срещнал Ани, а и ако трябваше да бъде напълно откровен, доста преди това не бе посещавал леглото на бившата си. Идеята за появата му с друга отпадаше. Трябваше да измисли нещо друго, с което да прикове вниманието ѝ и да я накара да размисли относно женитбата си с Атанас.

Реши известно време да избягва Ани. Надяваше се тя да усети отсъствието му и да започне да ѝ липсва. Да, така щеше да направи! Отстъплението му може би щеше да даде нужния резултат!

 

Книгата може да бъде закупена оттук - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=551



2021-01-25 | Прочетена: 318