Яна Хараланова - магическото българско фентъзи

Иван Богданов

1. Коя е Яна? 

Яна е една мечтателка и заклета романтичка, която обожава пътешествията и приключенията под всякаква форма. Ако имаше как да живея в световете на любимите си истории, щях да го направя, без да се замисля и наносекунда. В същото време намирам много красота, радост, романтика и интересни предизвикателства в реалния си ежедневен живот.

 

2. В момента работиш над фентъзи романа „Обетът“. Как се реши да напишеш роман? Това си е доста смело начинание.

Не се реших, просто се случи. В началото бях ужасена от идеята. Та коя съм аз да пиша роман? Но обичам предизвикателствата и не се отказах, героите ми заслужават да разкажа историята им. „Обетът“ първоначално беше планиран за кратък разказ. Когато започнах да пиша, осъзнах, че това, което искам да разкажа, няма шанс да го събера в разказ. За момента идеята се е разраснала до дуология. Кой знае до къде ще стигне, когато започна да пиша втората част.

 

3. Казваш, че героите ти заслужават да разкажеш историята им, това ме кара да се чудя – по скалата от нормално фантазиране под душа до „те са съвсем реални личности“, как общуваш с героите си?

Категорично за мен са съвсем реални личности! Обичам да си фантазирам, че те съществуват някъде в този свят или в някой паралелен свят. Често се случва да си разигравам сцени, в които ги поставям в ежедневни ситуации или водя диалози с тях. Много е вълнуващо и весело така, а в същото време героите ми добиват плътност и стават многоизмерни. 

 

4. В романа ти се преплитат съвременния високотехнологичен свят, магия и фолклорни елементи. Разкажи ни за тази нестандартна симбиоза? От къде почерпи вдъхновение?

Аз съм категоричен привърженик на третия закон на Артър Кларк „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.“ Обожавам да се заигравам с тази идея. Често дори сме обсъждали с приятели, че до сега не съм срещнала магия, която да не мога да обясня с квантовата теория. В същото време по този начин представям една симбиоза между миналото (фолклорните елементи), настоящето (съвременния ни свят) и бъдещето (технологии неразличими от магията). 

 

5. Какви фолклорни традиции и митични същества ще срещнем в „Обета“? Знам за самодивите, има ли други?

Един от любимите ми елементи са магическите татуировки под формата на шевици. Фенка съм и на двете и за мен беше много интересно да открия, че има връзка между шевиците и татуировките още от дълбока древност. Оказва се, че шевиците по дрехите първоначално са били символи, татуирани по телата с магически или лечебни цели още в праисторическата епоха. В „Обетът“ най-често магическите татуировки са със защитна функция. Главната героиня Люба има татуирана великата канатица. Има и временни магически рисунки използвани за най-различни цели. Най-често се прилагат от лечителите. Временните рисунки избледняват и изчезват, когато действието им отслабне и престанат да работят.

Включването на митологични същества беше предизвикателство. Трябваше да ги вплета в нормалното ежедневие на обикновените хора. Мисля че се справих добре. Освен самодиви и змейове, които са във вражда с човешките магове, имам герой, който е берсерк. Навъртат се също дворници, лесници, мусаили, курдуши. Срещат се и нестинарки и ватафини, които съм претворила по много интересен начин.

 

6.  От къде е този твой задълбочен интерес към митичните същества?

Една от настолните ми книги в училищните ми години беше Старогръцки митове и легенди. Това е митологията, за която знам най-много, но любима ми е скандинавската. Изчела съм митологии от всички краища на света – африкански, южноамерикански, славянската естествено, японската ми беше също голяма слабост в манга периода ми. По-късно като студентка по журналистика любими ми бяха курсовете по семиотика и етнология. Сега продължавам да изучавам с голям интерес митовете, легендите, приказките и символиката, която носят. 

 

7. Имаш интересна и нестандартна магическа система – разкажи за нея, за слоевете в магическото поле, и какво отличава героинята ти Люба от магьосниците?

Магическото поле е магическата енергия в света на „Обетът“. Условно е разделено на различни нива спрямо това колко лесно може да бъде достигнато и използвано от маговете. Най-лесно достъпното ниво е материалният свят, има ниво на емоциите и спомените, ниво в което остават отпечатъци от магиите, които са направени в района, ниво в което живеят различни магически същество, също Мъртвината, което е граничната зона между нашия свят, Астрала и Извора на магията. Изворът на магията е източникът на магическото поле и е практически недостъпен.

Люба е от така наречените „сенки“. Това са хора, които не могат да правят магии и да взаимодействат с магическото поле, но имат усет за него – могат да разпознават различни видове магии и понякога да четат от нивото на спомените.

 

8. Колко от теб има в твоята главна героиня и по какво не си приличаш с нея?

Двете сме зеленооки и еднакво високи, с което приключват външните прилики. Бях много внимателна Люба да не се превърне в мое копие. Донякъде успях, но другарчета, които са ми бета читатели споделят, че имаме повече общи черти, отколкото съм предполагала. Вероятно е неизбежно, все пак съм я създала аз. И двете сме доста упорити и инатести, обичаме работата си до степен на мания. Важен елемент в нейния образ е, че страда от паник атаки и посттравматично стресово разстройство. Опитност, през която аз самата съм минала. Темата като цяло е табу и ми е важно да хвърля светлина върху нея и да покажа, че това са преодолими проблеми и човек може да води пълноценен живот, когато се погрижи правилно за психическото си здраве.

Люба е доста по-черногледа и недоверчива от мен, по-сериозна, много по-земна, изпитва трудности да се свърже с любимите си хора, не знае как да покаже любовта си. Това често се тълкува погрешно и прави взаимоотношенията ѝ с Филип доста нестабилни. В същото време, довери ли се на някого е готова на всичко за този човек и е вярна до край.

 

9. Защо избра действието на романа да се развива във Варна?

Обожавам морето, а и съм морско чедо – родният ми град е Варна. Нямаше нищо по-естествено за мен, от това да избера морската столица и да я превърна в най-оживения център на търговията с магически предмети на Балканския полуостров.

 

10. В началото каза, че си заклета романтичка. Романтиката намира ли място в историите, които пишеш?

О, да. Повечето ми герои са тайни или явни романтици. Разбира се за всеки от тях представата какво е романтика са различни – от спонтанен танц на плажа с любимия, за който още не си осъзнала, че е любим, през щур секстинг, до това двамата да си купят дюнер и да го изядат в парка на някоя пейка.

Така се случи, че от второстепенна сюжетна линия любовната история в „Обетът“ зае централно място, което беше неочаквано развитие, но много ме радва. 

 

11. Четеш ли много? Кои са ти любимите жанрове?

Чета достатъчно. Времената, в които можех да прекарам три дни залепнала на дивана с книга в ръка, си заминаха отдавна, но все още намирам време за четене. Все пак това ми е любимия ескейпизъм, освен писането. В предпочитанията си съм доста еклектична. Мога да чета на практика всичко, стига историята и героите да ме увлекат. Влюбя ли се в героите, мога да простя почти всичко на авторите. Имам все пак едно сериозно залитане към фентъзито и към криминалните трилъри. Обичам мистериите и интересните загадки.

 

12. Четеш и пишеш фентъзи. От къде идва любовта ти към него?

Не съм много сигурна, може би от баща ми. Майка ми ме приспиваше със сонетите на Шекспир и разбира се приказки от всички краища на света, но дебелите книги, които четеше баща ми бяха истинска вдъхновяваща загадка за мен. Когато пораснах достатъчно, той ги сподели с мен. Така бях запленена от вълшебните светове на Александър Дюма и Жул Верн, които и до момента са ми любими автори. По-късно ме за една Нова година ми подари „Властелинът на пръстените“ на Толкин. Прочетох трилогията за четири дни и се влюбих безвъзвратно.

 

13. Да завършим с дежурния въпрос към всеки автор – какви са бъдещите ти творчески планове?

Краткосрочно – нямам търпение да минем на следващите етапи в работата над „Обетът“. Първи роман ми е и всичко ми е за първи път, колкото плашещо, толкова и вълнуващо. Следващата стъпка е да напиша втората част, която би трябвало да е финалът на историята. След което мисля да се наградя, като се прехвърля на друг проект в друг измислен от мен свят – имам идея за младежко епично фентъзи, която ми е много на сърце. Надявам се междувременно да напиша и добро количество разкази, чакат ме купища идеи. Не страдам от липса на вдъхновение, само от липса на време да опиша всичко, което ума ми рисува.


Казвам се Яна Хараланова – разказвач на истории, страстна натура и богиня властваща над безброй светове. За мен е благословия да владея магията да творя чрез думите. Създавам вселени, сбъдвам съдбовни събития и обичам от сърце и душа всяко свое творение.

Историите съществуват откакто свят светува и аз самата дълбоко вярвам в тях. Те свързват хората, лекуват ги, окриляват ги. От дете съдбата ми е преплетена с думите и писаното слово. Все творях нещо. Мастилото ми рисуваше фантастични светове и приказни герои, дошли в сънищата ми или изсънувани наяве. Докато един ден не бях пленена от тъмната нощ на душата и спрях да сънувам.

Първите ми писателски опити се появиха в алманаха „Златоструй“ – дебютирах като млад автор с есето „Пътят през пустинята“. Участвах в колективните истории на списанията “PC Mania” и “Фентъзи Фактор“. Дяволчето Патафюгъл беше един от любимите ми герои, за които да пиша. Както и в колективния роман „Блогът на смъртта“.

Там някъде животът ме завъртя в неочаквани посоки и поривът ми за творческо писане позалезе. Позволявах му да избликва от време на време, колкото да се освободя от напрежението. Така се появиха „За чакащата и този, на когото му се случваха случки“, „Втори тото шанс“ и „Вълче слънце“. Включих се и в сборника „Изгряващи звезди“ на варненския филиал на Съюза на свободните български писатели с „Live, love, bed”.

След дълги битки с богове и чудовища, която спечелих, музата отново ме целуна и ето ме сред вас в цялата си божествена прелест.

Три мои разказа намериха място в алманах „Проза 2019“ на издателство „Буквите“. Имам две участия в Истории от някога с разказите „Гневът на самодивата“ и „Хриле“, както и номинация в конкурса „Албена“ за 2019 г. за разказа „Роклята на маковете“. През 2021 г. участвах в конкурса „Любовта на края на кабела“ с разказа „Портокал на масата“.

В момента работя над фентъзи романа „Обетът“, който скоро ще види бял свят.


2021-02-02 | Прочетена: 533