Люба Добрева: Обетът - част 1

Яна Хараланова

Не обичаше да работи под прикритие. Чувстваше се с вързани ръце и някак разголена. А и всички тези допълнителни правила, които трябваше да спазва… Люба вдигна глава в опит да си достави малко свеж въздух. Пред нея се издигаше огромния гръб на паметника на българо-съветската дружба, който спираше морския бриз. Водачите на двете фракции бяха избрали странно място за срещата си. 

Люба издиша продължително и се съсредоточи отново върху разговора. Напрежението между двете групи тежеше, като оловно гюле в корема ѝ. Всяка емоция на присъстващите минаваше през нея, никой не можеше да се скрие или да излъже. 

Намести за пореден път бандана, който покриваше устата и носа ѝ. Беше сигурна, че никой няма да я разпознае. Бе променила външния си вид като изправи къдравата си коса. Тежкия грим допълваше чудесно дегизировката ѝ скривайки всички отличителни черти на ловецът на реликви от отдел „Магически реликви“ Люба Добрева. Въпреки това беше неспокойна. 

Огледа се. Всички бяха скрили лицата си под бандани в цветовете на своята фракция, а водачите им носеха маски на митични същества – минотавър и еднорог. Бяха нови играчи. Младоци решили да спечелят бързи пари с незаконен трафик на магически предмети. Не можеха да разделят жалките остатъци от плячка, която оставаше след големите лешояди.

– Не ви вярвам! - кресна гологлавия мъж до дясното ѝ рамо, носещ масивната маска на минотавър. Гневът му се разля като лава в краката на Люба. 

Преди седмица мястото на канарче при Минотавъра внезапно се оваканти. Люба се появи тъкмо навреме за да предложи услугите си. Останали без емпат, който да следи настроенията и кой доколко казва истината по време на преговори, той я взе без много въпроси. Така и не беше разбрал, че може само да чете магическото поле без да има възможност да си взаимодейства с него дори на елементарното ниво на двегодишен магьосник.

Люба се притисна заговорнически в Минотавъра и прошепна:

– С право. Няма да спазят условията. – вкусът на лъжата на жена с маска на еднорог горчеше върху езика ѝ.

Той я изгледа продължително. Мисли и емоции бушуваха зад маската, заливаха Люба на ледени вълни. Кимна взел решение и се обърна към Еднорогата.

– Уговорката отпада. Сами ще се заемем с товара на „Олимпия”.

Вълна на негодувание плъзна из двете групи. Множество сканиращи импулси се заблъскаха хаотично край нея. Въздухът се нажежи от сдържана магия.

Люба зашепна отново на Минотавъра.

– Поискай картата, която са открили наскоро като залог.

Това можеше да е единственият ѝ шанс да се добере до картата без да правят нова акция и да се окаже, че времето прекарано под прикритие е било напразно. 

– Доверени хора ми съобщиха, че сте открили карта, която представлява интерес за нас. Ще я вземем като залог, че ще спазите вашата част.

– Не е тук! - изсъска еднорогата. 

– Лъже. - прошепна Люба.

Минотавърът сви огромните си длани в юмруци:

– Лъжеш! Отново!

Еднорогата се огледа нервно, прокара пръсти през русата си коса. Гладът ѝ за реликвите, които щяха да пристигнат с товарния кораб „Олимпия”, я изгаряше сякаш е изпила сярна киселина. 

Люба притисна ръка към гърлото си, преглътна болезнено. Искаше да се затвори и поне за миг да си отдъхне от чуждите емоции, но точно сега не можеше да си позволи да не знае какво се случва.

– Дадено. - изплю кисело Еднорогата след проточило се мълчание. 

Обърна се към един от своите хора, който стоеше зад гърба ѝ. Направи му знак с глава. Мъжът излезе отпред вдървено и отвори метално куфарче. Еднорогата извади два свитъка около които се носеше лека мараня на защитна магия.

Люба настръхна. Огледа се в тъмнината, която заобикаляше двете групи. Останалите ловци от отдела трябваше да са някъде там, начело с Андрей и Мелек, чакащи търпеливо знака ѝ.

Минотавърът я блъсна грубо по рамото:

– Провери ги и ми ги донеси.

Люба стопи разстоянието между себе си и Еднорогата с няколко решителни крачки. Преследваше картите от шест седмици. Няколко пъти ѝ се изплъзнаха на косъм, нямаше да позволи да ги изтърве отново. Картите щяха да я отведат до богата колекция от апокрифни ръкописи от 16 век, посветени на Тризнаците и Извора на магията.

Презрението в погледа на Еднорогата можеше да прогори дупка в тялото ѝ. Люба протегна лявата си ръка, а с дясната стисна сигналния маяк, удобно легнал в дланта ѝ. Жената се поколеба за миг, но алчността ѝ надделя над прясно породилото се съмнение. Изсумтя и тръсна двата свитъка в ръката на Люба. 

Пръстите на Люба изтръпнаха болезнено от магическия импулс на маяка. Стисна картите до гърдите си и спусна защитите си, което винаги ѝ се струваше сякаш внезапно оглушава и губи сетивата си за няколко мига, оставайки само със собствените си емоции. Хрипливо си пое дъх за да възвърне контрола над тялото си без да изпуска от поглед Еднорогата, чиито очи се разширяваха от ужас, осъзнавайки, че са им устроили капан.




2021-02-03 | Прочетена: 542