Аз, виртуалният астронавт

Странислав Александров

Мечтали ли сте си някога да полетите в космоса? Да работите в НАСА? Може би ви се струва прекалено трудно и неизпълнимо – или трябва да станете летец-изпитател, или да сте най-добрите в областта на физиката и математиката. 

А какво ще кажете да работите в областта на космонавтиката от комфорта на вашия дом? Не е невъзможно! Благодарение на бурното развитие на интернет, мобилните телефони и преносимите компютри, днес всеки може да се превърне във „виртуален астронавт“ и сам допринесе за космическото развитие на човечеството. Нужно е само да го желаете и да сте готови да развивате вашите най-добри таланти и умения.

„Аз, виртуалният астронавт“ е забележителна книга, написана от един от най-добрите популяризатори на наука в България – Светослав Александров. Професионален учен и доктор в областта на биологичните дисциплини, авторът е и дългогодишен собственик на един от най-известните научно-популярни сайтове в България: КОСМОС БГ (www.space-bg.org).  

 

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРО ИЗДАНИЕ

 

„Аз, виртуалният астронавт“ е българската книга, която полетя в космоса. Как и защо се случи всичко това, е история, която ще ви разкажа във второто издание. Нека обаче засега оставим подробностите настрана и да ви насоча вниманието към самия факт, че на 6-ти декември 2019 г. моята книга се откъсна от пределите на земната гравитация и закръжи в орбита около Земята.

За мен да изпратя книгата си в космоса бе сбъднат копнеж. Вярно е, че към настоящия момент общодостъпният космически туризъм е все още далеч от реалността. Но да изстреляш нещо свое в околоземното пространство вече не е химера, а напълно постижима цел. Реакцията на околните към полета на „Аз, виртуалният астронавт“, от друга страна, беше разнородна. За някои това бе просто пиар акция или реклама, за други – вдъхновяващо събитие, за трети – безсмислица, за четвърти – поредният космически боклук. И някак си основното послание, което исках да предам на света, остана встрани – а именно, че поне в сферата на роботизираните мисии космосът вече не е достъпен само за правителствени агенции и техните отбрани служители, нито единствено за милиардери. Напротив, вратата към звездите е отворена за всички. За работещите в държавния, но и в частния сектор. За физици и астрономи, ала и за художници и поети. За мечтатели и за заклети прагматици.

Ще стъпи ли някога човек на Марс? Ще построим ли градове в околослънчевото пространство? Ще се превърнем ли от виртуални астронавти, гледайки към планетите през телескопите и компютърните екрани, в реални пътешественици? Не мога да кажа. От една страна, никога не бих престанал да очаквам тези мигове, но от друга, не възнамерявам да се вторачвам само и единствено в трудноосъществимите си мечти. През последните две десетилетия тези от нас, които се самоопределяме като космически ентусиасти, се съсредоточихме върху завършването на строежа на Международната космическа станция, създаването на новите кораби „Орион“ за полети до Луната и Червената планета, а впоследствие и върху СпейсЕкс. И очаквайки да се появи следващото поколение лунни пътешественици, до голяма степен пропуснахме революцията на малките космически апарати, която се случи на заден фон и благодарение на нея спътниковата технология е на прага да стане общодостъпна.

Второто издание на „Аз, виртуалният астронавт“ ще се фокусира най-вече върху практичната част от космическите изследвания. Моята задача в тази книга не е да ви захранвам с бляновете и илюзиите си, които така или иначе са си лично мои и могат изобщо да не съвпадат с вашите въжделения. По-скоро се надявам да ви помогна да откриете най-достъпните коловози, по които можете да поемете съобразно собствените си възможности и следвайки мечтите си, да начертаете сами пътя си към небесните висини.



2021-04-19 | Прочетена: 186