Семейство Нешеви - Бронзов Ирелевант 2021

Калин Василев

СЕМЕЙСТВО НЕШЕВИ

 

 

              Станко израсна в строго патриархално семейство, където строгостта многократно надвишаваше патриархалното. Баща му беше консервативен военен с нисш ранг, който компенсираше усещането, изживявайки се като генералисимус в семейството си. Това се изразяваше в правото му пръв да сяда на масата, последен да става, пожизнено да е освободен от всякакви домакински задължения и пръв от четиричленното семейство да влиза сутрин в тоалетната, където за 40 минути изчиташе списание „Военно дело”, за което беше абониран от трийсет години, съответно пръв през юни сваляше елечето, което всеки член от семейството беше длъжен да носи, което изискване илюстрираше с криворазбраната от него максима – „здрав кръст - здраво семейство”. За допълнителна тежест бащата водеше семейството си в събота следобед и неделя до обяд да работят на селската нива, намираща се на 35 километра от дома им, като всички се придвижваха на колела от марката „Чайка”, които купи като бракувани от поделението, в което работеше. За по-провансалски вид всички носеха каскети и високи гумени ботуши.

     Обстоятелството, че ремонтът на банята им продължи четиринадесет години и през това време те ползваха веднъж седмично градската баня също оказа въздействие върху възпитанието им. Особено зимно време, когато четиримата се прибираха, крачейки през снега, носещи огромни куфари с премените си дрехи и загърнати в ямурлуци, с излъчване на прогонени от домовете си евреи през нацистко време. Те бяха познали и страданието на градската баня, и възторга  на домашната.  

     Бащата Димчо настояваше пълнолетните му синове да се прибират не по-късно от 21:45 ч., за да може до 22 ч. да ги е инструктирал – това се състоеше в кратка беседа за превенция от срамните въшки, бърз анализ на откъс от последния деветомайски парад на червения площад,  прегледан на забавен каданс, сетне да се изкъпят, ако е неделен ден, и в 22:30 ч. да са в леглата, за да са свежи за сутрешната физзарядка в 7:15ч. Тя  включваше 50 лицеви опори, пълна маршировка по неговите стандарти, 30 набирания на лост, който беше сложил в средата на хола и 4-километров крос около блока, което правеше точно 43 обиколки, което Димчо беше установил с помощта на шублер, пергел и стар шивашки метър. След упражненията на двамата му сина, той не им позволяваше да се къпят, което обясняваше с аргумента, че така по-лесно ще се задомят, като нямаше предвид стегнатостта на телата им, а по-скоро, че същите щели да излъчват известна доза феромони. Последното цитираше от някакъв съветски учебник по физическо възпитание, който от повтаряне дори и майката почти беше научила наизуст. Братята били толкова дисциплинирани, че дори и телефонната слушалка вдигали с думите:

  • Семейство Нешеви слуша!

     За по-голяма представителност, облицовката на входната врата на дома им и щорите на прозорците били в камуфлажни шарки. А сигналът на звънеца бил в мелодията на „Велик е нашият войник”.

     Димчо считаше, че повече от средно образование е вредно за човека смятайки, че то е изнежило началниците му висшисти. Затова определи, че децата му ще учат в профилирани гимназии. Станко записа в селскостопански техникум с разширено изучаване на оплождането на рогатия добитък и управление на селскостопански машини. Ненко – по-малкият син, изпрати в средно училище подготвящо бъдещи военни, известно като „еничарското”.

      Различните образователни подходи дадоха различен резултат върху братята. Станко беше в паралелка, в която половината деца бяха с умствена изостаналост, записани в училището, колкото да има кой да ги наглежда за половин ден, а другата половина бяха демотивирани роми, на които това училище просто беше близо до дома им. Последните обаче посещаваха школото твърде рядко, затова Станко се приспособи и сприятели към младежите с ментални проблеми. Големият резултат от избора на такава паралелка беше, че при завършване на средното си образование Станко можеше да назове имената на повечето рогати домашни животни, което се постигаше и с илюстрирана книжка за 5-годишни, но същественият коз беше, че се оформи като феноменален шофьор на всички превозни средства, които се ползваха в земеделието. Просто му се удаваше. За немалка част от тях баща му идваше да ги ремонтира, тъй като имаше славата на велик ремонтьор, чието умение се криеше в заменянето на всички дефектирали части в нови, така че всъщност това не беше ремонт, а подмяна на части.

      Ненко беше в другата крайност – той дотолкова свикна да получава заповеди и да прави всичко под инструкции, че без външна намеса можеше единствено да си върже обущата и да се прибере, без да се изгуби. За всичко останало му трябваше креслив глас и ясна команда. Освен това отговаряше едносрично и отчетливо. Когато завърши животът в цивилизацията толкова му се услади, че за кратко го раздаваше сваляч.

       Със съпругата си – Наташа, Димчо се запозна на една командировка за обмяна на опит в засекретен руски град, където влаковете преминаваха само нощем. Тя продаваше пелмени от един павилион, държеше си косата на кок и носеше червени рокли. Двамата внезапно се харесаха и след края на командировката Димчо я изведе нелегално от града а след това и от страната. Понастоящем в Русия тя още се води безследно изчезнала. Въпреки, че живееше от двайсет и пет години в България все така не разбираше нищо от български език, а не успя да научи децата си на руски, затова близостта им беше  сякаш тя не е нищо повече от дойка. Поради тая причина тя не участваше във възпитанието им, още повече, че беше израсла с още пет сестри и не разбираше от момчета. Иначе беше кротка жена, онлайн преподавател по софтуерни продукти, но доходите й идваха главно от реклами на сайта й за раждане в домашни условия. И в двете й поприща бе самоука, като например стартирането на домашния й компютър й отнемаше около 40 минути, тъй като беше пълен с вируси, които не знаеше как да премахне, а освен това постоянно ползваше услугите на един четвъртокласник от блока, за да преинсталира компютъра й, отделно той съставяше цялото й аутокю за лекциите й. Наташа се беше събрала с Димчо, тъй като носеше огнена душа. Беше изчела всички романтични романи и съответно имаше нужда от човек с високо либидо, съчетано с военна дисциплина и високо ниво на изпълнителност. Друго не я интересуваше. Димчо беше силно потентен, което му личеше по гъстите косми на гърдите, които в тийнейджърските му години така избуяха, че се наложи два пъти да му пощят гърдите против въшки. Що се касае до родилния й сайт тя напълно импровизираше в съветите си, тъй като не разбираше нищо по темата, но постваше разни аюрведически съвети, романтични романи и  работещи техники за зачеване. Сайтът се получи, заради форума му, където вещи майки с опит в начинанието си разменяха съвети. Разбира се, тя говореше и пишеше само на руски език, както си и мърмореше вкъщи под носа.

     Първите десет години от връзката им прекараха на една високопланинска застава, където Димчо беше пратен за началник, и той засука мустак, додето установи, че там няма жив човек. Причината за това заточение беше Димчо да не издаде някому военни тайни, които евентуално е научил при престоя си в засекретения руски град. В първите си години децата му израснаха сред голи поляни, чист въздух и рядко общуване с овчари и говедари. Никакви други хора. До близкото село се слизаше само за провизии. Наташа това никак не я смути, тъй като тя сбъдна мечтата си да замине някъде на запад сред по-либерално настроено общество, а тук никой нищо не й бранеше. Още повече, че в тая обстановка и докато се появяват децата с Димчо имаха твърде много време за романтични изживявания.

   Димчо имаше способности за по-висок йерархичен пост в армията, но нарочно го държаха в ниското, заради полезната му дейност на доносник. Това умение бе забелязано скоро след започване на работа, когато още в първата седмица натопи пред ръководството трима колеги и двама началници в скромен доклад от 47 страници, пълен с фрапантни правописни грешки, но умело боравене с двусмислици. В изблик на откровения веднъж натопи и самия себе си, като сред многото служебни грешки призна и, че е оправил една полумъртва коза, внесена в кухнята, за да бъде разфасована за празника на армията. За последната си постъпка той обвини жена си, която напоследък била хладна като родния си край. Като цяло той избягвал да споделя служебни неща с нея, често припомняйки си от какъв град я е домъкнал. Без да е пресилено може да се каже, че в сферата на доносничеството имал най-висок ранг. 

      След като изтече карантинния срок от десет години вече четиричленното семейство се пренесе в родния град на Димчо. Неговият началник се обади на едно – две места, за да приемат децата му в училище направо в пети клас и да не изостават от връстниците си. По тая причина те до осми клас още сричаха и се учеха да общуват с живи същества.  Това примесено с възпитателните методи на бащата и липсата на майчинско отношение ги направи силно интровертни, но любопитни за отсрещния пол.                   

      След като големият му син навърши 21 години Димчо го задължи да пусне мустак. Той обаче вървеше твърде рехав и неубедителен, което Димчо считаше за известно недостойнство, още повече, че е син на старшина от кариерата, който помежду другото е ремонтирал около 40 различни военни машини и има повече косми в ушите си, отколкото синът му над горната устна. Той имаше подозрение защо е така, затова насаме го попита дали е познал жената, което Станко не разбра отведнъж и схвана въпроса като дали изобщо познава някакви жени. Помисли малко след това рязко започна да изрежда летните си тетки. Бащата ясно разбра ситуацията на сина си, затова още на заплата, без да му обяснява подробности, отведе Станко до ъгъла на една кооперация в града и го инструктира да се качи на четвъртия етаж по стълбите, да се увери, че никой не го е забелязал и да позвъни на вратата до асансьора като без да задава въпроси да даде двадесет лева и да остави жената да прави, каквото реши с него. След двайсет минути слезе с чисто нов поглед, а баща му попита дали всичко е наред:

    -Така мисля – отвърна Станко, - но ми взеха две купюри от двадесет лева и дамата ти прати поздрави.

     След две седмици мустакът на Станко доби по-здрави и лъскави косми от веждите му. А те не бяха никак рехави – подпираха челото му от край до край без прекъсване и дори му даваха малко касапски вид в иначе благата душа.

   Интересно беше, че Димчо и Станко освен кръвната си връзка нямаха нищо общо – Димчо беше бял като сирене, плешив, но с гъсти мустаци, набит и с развити като на касапин ръце. Той гледаше живо изпод рунтавите си вежди и винаги беше готов да каже нещо язвително или самопохвално.

   Станко беше източен и слаб като вретено, мургав и с косище като на негър. Имаше жалостиво излъчване и поглед на изгубено дете. Наред с това беше неуверен и плах и можеше и малко дете да го води за носа. Освен това беше много чувствителен и съответно бързо влюбчив. Димчо го обичаше повече от другия си син, понеже с тази фасада Станко умело играеше хората и бащата допълнително имаше съмнения, че не е негов биологичен син, ясно давайки си сметка, че двамата са напълно различни, за което не търсеше обяснения в особено твърдото възпитание, което прилагаше и бе способно да пречупи и офицер от Гестапо. 

      Спартанското възпитание, което получиха синовете ги накара да намразят военната професия, но по стечение на обстоятелствата по-късно в живота си установиха, че нямат по-силни заложби у себе си, затова и те на свой ред повториха професионалната реализация на баща си.

     В любовно отношение Станко имаше афера с жена от импулсен телефон. На нея попадна случайно, докато набираше баба си Гичка, за да я пита дали слага индрише в сладкото от круши. Впоследствие тя го намери за толкова наивен слушател, че правеше огромни сметки на домашния телефон като му пееше народни песни на слушалката, което той намираше донякъде за еротично и просто му беше неудобно да поиска нещо по-така. Някъде на втората седмица от началото на редовните и продължителни обаждания той се реши да я покани на среща. Тя се поколеба, тъй като беше семейна и с три деца, но в крайна сметка прие.

     Срещата протече твърде особено, тъй като след като изпиха по една лека бира тя му предложи да го закара вкъщи. Въпреки, че беше на годините на майка му той я желаеше просто защото беше жена, а и пееше хубаво. Прие свенливо. Интересът му се увеличи, когато видя колата да поема по извънградски път и да отклонява към малко село. Сетне колата спря пред малка, но запазена къща. Влязоха вътре и тя заключи вратата след него. Той тъкмо започна да се настройва на любовна вълна, когато тя му посочи телефон с шайба и му обясни цялата ситуация – той бил отвлечен и ще бъде държан в плен, за да работи на импулсен телефон. Имало много клиентки, а липсвали мъжки гласове за тая работа. Обеща му пълен пансион, плюс заплата и половина.

    -Че това е оферта, а не отвличане – каза той и попита дали ще премине въвеждащо обучение, тъй като единствената форма на ухажване, която е проявявал през живота си е била бирата, която пили заедно преди малко.

     Тя му отвърна, че не се предвижда обучение, но в течение на работата ще се научи. Преписа му данните, за да ги нанесе в трудовия му договор, показа му хладилника, пълен догоре и му каза да не затваря телефона на никого и че ще дойде утре да види как върви. Сетне излезе. И пак се върна, за да го целуне по бузата. Той се разтопи като лъжичка мед в английски чай.

     Разбира се, първият му професионален разговор беше със самата нея, която го провери с преправен глас. Актьорският му талант беше малко под нулата, но умееше да държи известно романтично напрежение. Така де, според нея му трябваше малко време.

    След една седмица той бе толкова изкусен в интимните разговори, че беше способен да разтопи бабичка след панихида на мъжа й. Държеше слушателките средно по 43 минути на линия и докарваше дебели приходи всеки ден. Мария – неговият работодател, доволна от попадението си му угаждаше финансово и хранително, но скоро се предаде на елегантния му език и явната военна дисциплина, с което правеше всичко. Но засега удържаше на чара, ала това й костваше множество вътрешни борби. Това даде допълнителен импулс в работата му и започна да получава оферти за срещи.

      У дома баща му дълбаеше със служебния нож резки на входната врата за всеки ден, в който не се е прибрал. Но не каза нищо. Това беше най-смущаващо. Единствено домъкна някакъв куфар с инструменти, широко използван от църквата по време на светата инквизицията. След един месец сложи каскета, обу колхозните ботуши и излезе някъде с колелото. Навести една информаторска квартира, където хората се занимаваха с доноси, а информацията която събираха определяха с гриф „от значение за националната сигурност”. Димчо им изложи отсъствието на сина си, след което го отведоха до мазето на същия блок, където влезе в една задимена стаичка, в която един изпит тип подслушваше телефонни разговори. Онзи свали слушалките си и ги постави на главата на Димчо. Последният чу с ушите си най-фината реч, която някога е попадала в ушите му, такива словосъчетания и любовни прелюдия, че на самия него му стана хубаво на сърцето. Нищо, че разпозна гласът на сина си. Единственото по-смущаващо в случая беше, че Станко размазваше интимно леля си, която пък беше балдъза на тайния слушател – Димчо.

     Тази вечер Димчо се прибра спокоен, че детето му е добре и реши засега да не го връща у дома. Но все пак, в друга информаторска квартира доложи, че съществува и такъв тип телефонна мафия, при която жертвите са от девойки до млади баби. Нерядко и травестити.       

      Една вечер Мария, след като отпуснала насъбралото се в него любовно напрежение през деня, го попита:

  • Искаш ли да стъпиш на едно по-високо ниво?

      И след това му разясни нова схема, при която той влизал в телесен контакт с телефонните клиентки. Моментът бил назрял и жените го очаквали.

  • Мога да опитам - заявил той. – Но ще имам ли охрана?
  • Леля Здравка? – и двамата кимнаха, тъй като госпожата беше бивша гюлетласкачка с бронзов медал от Мюнхен’72, където опатка всички гедерейки и легна на руските тласкачки от съветска солидарност. Но още имаше осанка на бабанка.

     Срещу охранителните си услуги леля Здравка си поиска два пъти месечно.

  • А Бончо – попитаха за мъжа й в един глас Мария и Станко.
  • Той може да гледа. Той друго отдавна не може – рече с нотка на тъга бившата гюлетласкачка. – А, ако искате да возя арабския жребец с жигулата стават три пъти – и тя доволно потри могъщите си длани. Станко вече си представяше как тя го прави на тесто за козунак със същите си длани и за кратко му прилоша.

      Първият му фул-контакт с дама, с която имаше дълги  телефонни разговори, изобщо не беше фул, понеже жената му беше приготвила софра от седемстепенно меню, начело с трикатен зелник. А след обилното хранене му дала да премери един пуловер, който специaлно била оплела за него. Тъй като по гласа си го представяше като руски богатир дрехата му седеше свободно като шлифер. За уговорения час единственият им допир беше, когато тя му подаде кърпа, за да си избърше блажната брадичка. Но именно тогава прехвърчаха искри, които решиха да прерастнат в истински огън на следващото гостуване.

    В същия ден имаше още една визита. Оказа се възвъзрастна жена, която го беше наела единствено, за да й разчисти мазето, затова в този ден не се наложи да показва на никого бельото си на тигрови шарки. Бабата даже доплати за още два часа, тъй като по инструкция Станко пипаше бавно. Дори и варела за нафта.

     В края на първата си седмица, която дотогава вървеше изцяло платонично, тъй като бабите и лелите искаха най-вече да си поговорят с някого, му се случи нещо почти извънредно. Оказа се нает от една леля, за да бъде първият мъж на дъщеря й. Нещо като специален подарък за осемнайстия й рожден ден. Когато влезе в стаята на девойката и видя момичето, което било абсолютна реплика на младата Скарлет Йохансон, разбра че изобщо няма да е първият, а някъде в ранната стотица. Малко след като майката хлопнала вратата дъщерята с такава ярост се нахвърлила върху в него, че  скоро в стаята замирисало на разтопен бакелит, а на леглото се пресъздавали някои батални сцени от битката при Ватерло.

    Може да се окаже, че в този ден Станко за втори път загуби девствеността си, но момичето му каза, че способностите му били за тройка по десетобалната система и поиска книгата за похвали и оплаквания. Но все пак запази за спомен боксерките му на тигрови шарки, а на него даде пликчетата си. Така правела винаги – разменяла си „фланелката след всеки мач”.

     Когато Мария прочете критическите бележки в книгата за похвали и оплаквания реши, че действително Станко трябва да премине бърз образователен курс.

     Определено инвестицията си струваше дотолкова, че той започна да записва часове за месец напред. Основното, което научи  там беше, че жените обичат с ушите си, затова започна да им говори бърже от начало до край като спортен коментатор. Всъщност той това го умееше още от телефонния си етап. Сега просто го вкара в любовната игра и по същество. Бонус–реклама бяха изтеклите записи в интернет – една дама записа гласа му с таен диктофон по време на един от сеансите и по немърливост записите изтекоха в нета. А може би и завидяха и й направиха комплот, понеже беше управителката на социалния патронаж и удряше в грамажа, за да отбива готвени манджи за ресторанта си. Не стана ясно коя точно е причината.

     Станко го наемаха дори и за трети участник в семейното ложе. Неловко беше само първият път – съпругът даваше твърде много наставления на наемника, което не му се понрави, защото поставяше под съмнение уменията му. Двамата бързо се спречкаха и нещата отидоха към аматьорски бой, който жената следеше с интерес, но когато боят загрубя извика през терасата чакащата пред блока леля Здравка. Последната така се разправи с пишман-биячите, че беше готова да оправи и тръпнещата дама. Но не беше такава. Все пак влезе в спалнята и заключи след себе си. След един час излезе от там с пълен хонорар, а мъжете през това време се напиха от мъка, задето са отхвърлени.

     В колата на връщане Здравка се обърна към Станко с думите:

  • Искаш ли от сега нататък ти да си ми охрана?
  • Аз - плахо попита Станко, при което Здравка гръмко се засмя и продължиха по пътя към следващата поръчка.

     Веднъж го наеха, за да е последна воля на една прабаба на легло, която наследниците чакаха всеки момент да приключи. Даже се надяваха той да бъде сладката й смърт. Станко обаче подходи толкова ефирно, изтънчено и същевременно решително, че след акта жената кара още десет години и той трябваше още два пъти да посещава адреса, докато не се намери находчив наследник, който кротко да я удуши в съня й и най-сетне да могат да разделят наследството.

      Всичко вървеше добре – Станко имаше много поръчки, за месеци напред, леля Здравка беше повече от доволна и двамата летяха с жигулата като хвърковата чета, но раздорът на организацията дойде, когато Станко започна да си иска пари от Мария за всеки акт помежду им. Каза й:

  • Ако искаме да сме професионалисти не трябва да бъркаме бизнеса със секса.

      След тая реплика Мария се обиди и спря да му е мениджър. Станко реши, че и без нея е фактор в любовния бранш, но поръчките постепенно намаляха и в един етап той звънеше на клиентките си да предлага пакетни услуги на по-ниски цени. Предложи и абонамент. Даже и лизинг. Нищо не помогна. След шест месеца той сякаш изчезна от женското внимание.

     Истината беше, че Мария взе две момчета, тъкмо завършили селскостопанския техникум, които вкара в бизнеса, колкото да си прикарват след оран с тракторите. Първични мъже без обноски и маниери. Истински животни на любовния манеж. Това бе нова бизнес ниша и самотните дами пренасочиха вниманието си към тях.

       Станко, който доскоро беше най-желаният мъж в републиката в групата на дамите над 55 години, изведнъж стана ужасно самотен. Той се прибра у дома, където беше посрещнат от баща си като блудния син. Разбира се, брат му тихо възропта, че във всички трудни моменти е бил до родителите си, докато Станко си е развявал…          

       Докато свикваше с новия си начин на живот неочаквано Станко доби нова популярност след като попадна на профил на проститутка в социалната мрежа и решил да я впечатли, че и нещо повече като се съблякъл чисто гол и провел някакъв вид самоухажаване пред камерата. Тъй като бил новак във фейсбук той вместо да й го изпрати като лично съобщение, качил изпълнението си на своята стена, така че станало достъпно за всички потребители и добило невероятна популярност – заради персонажа, интериора на жилището си и особената техника на действие. Бързо станал храна за зевзеците, но той вече имал толкова нестандартен живот, че изобщо не се засегнал, а с усмивка потърсил някой по-вещ от него в триенето на срамни клипчета с лично участие. Докато го елиминират то било толкова разпространено, че  станал нещо като поп-културна легенда и знакова личност сред културолозите за антисистемно поведение и личен акт против догмата. Станко не разбирал и дума от това, което се говорело в телевизионните студия, където започнали да го канят и на базовия въпрос:

     -Какво ви подтикна да го направите, каква беше каузата ви?

    Той простодушно отговарял:

     -Търсех малко любов. – което било достатъчно да затвърди култовия му статут.

    Скоро дошли предложенията да се снима във филми за възрастни, а той в битието си на бивше гадже на нископлатена компаньонка, вече бил взел участие в няколко арабски продукции. Поради тъмния си загар и слабо тяло. Той се съгласил и дори обяснил какви еро-стимуланти са му нужни, което породило съмнение в продуцентите, доколко аматьорски  са познанията му, но приели условията му от чисто любопитство. На терен Станко разочаровал режисьорския състав, тъй като смятали, че е прекалено театрален, но той обяснил, че има огнена македонска душа и това е любовният му темперамент. Направили няколко допълнителни дубъла, но той пищял с няколко октави по-силно от партньорката си и така окончателно сложил край на еротичната си кариера, въпреки, че твърде много залагал на това и не бил никак свенлив.

     Тъй като Станко бил на години, на които трябвало сам да се издържа Димчо му дал един месец да отърси главата си от всички преживелици напоследък и след това с няколко телефона, но не импулсни, го уреди за старшина в своето поделение. Условието беше да отиде в информаторска квартира по избор и да изпее мръсните тайни на всички жени, с които е бил. Под мръсни тайни той разбираше прояви на лоша хигиена в домовете и неумели готварски умения. Друго не каза, така че никому не навреди.

     Днес Станко носи жълтата фланелка на доносничество и отдавна задмина баща си. Навсякъде, където влезе му имат респект и отдалеч го заобикалят все едно, че е прокажен. Той пръв разбра, че в мътна вода риба се лови най-лесно, така че между ревизиите в поделението изнесе и продаде бая машини на добри цени. Все още е ерген. Бил е с толкова жени, че трябва да ги повтаря, за да намери идеалната. Любимките му се споминаха, поради преклонна възраст, а подрастващите не са му интересни. Все още настръхва, когато зърне интригуваща 86-годишна чародейка и все така носи мустака си, който за по-силно въздействие над дамите боядисва в огнен цвят.   

      По-малкият брат – Ненко, беше друг тип. Семейството имаше някои проблеми с него понеже залетя по проститутката, при която ходеха мъжете от семейството. Същата дето оправи мустака на Станко. Просто Ненко взе абонамент при нея – три пъти седмично, и така възникнаха чувства и от двете страни. Димчо взе нещата в свои ръце, когато Ненко изчезна за шест месеца от вкъщи и се устрои при нея на работа в бардака. Въпреки, че това не беше лош старт за професионалното му развитие родителите решиха да проверят как изглежда работното му място и затова посетиха познатата кооперация. Намериха го завързан за едно легло в монтьорски гащеризон с напъхана в устата кърпа. Опитаха се да говорят с него, но не се разбираше нищо от запушената уста. Попитаха салонния управител какво става и той им отговори, че в момента е на работа – да минат по-късно. Така и направиха. Върнаха се след нови шест месеца и завариха пак същата картинка, само че този път дамата на сърцето му го хранеше с детска лъжичка, докато Ненко стоеше разпънат на същия креват.  Ненко категорично отказа да се завърне у дома, но бащата дълбоко не беше съгласен всичките му възпитателни методи да отидат на вятъра, а синът да си пролежава младините на някакъв креват, бил той и в елитен бордей. 

     Както винаги, когато имаше екзистенциален проблем, Димчо посети една от информаторските квартири и изложи проблема си. Главният го изслуша и му каза, че за тая работа е нужен цял екип от спецчастите. Слязоха в някакъв бункер под блока, където завариха петнадесет напомпани до пръсване момчета да тренират бойни учения.

      На следващата вечер обектът бе щурмуван като талибанско укритие – зенитни оръдия, военни димки, сълзотворен газ, хеликоптери-прихващачи кръжаха около сградата, екипи на CNN предаваха на живо операцията, екипи на пожарната обливаха през всички прозорци персонала и клиентите на бардака. В един миг от покрива провесиха бяло знаме, вързано на дълга пръчка. Тогава, по команда, петнадесет барети с маски на лицата разбиха входната врата и се понесоха по коридори и стаи. От сградата тичешком се изнесоха като мокри кокошки десетки голи хора, криейки срамотиите си с ръце. Така влязоха в ефира на телевизиите. Някои от тях бяха спряни от репортери за кратък разговор и мигом поискаха прошка от семействата си. Накрая излезе някаква мадам, която гордо носеше касов апарат, сякаш е знаме, оцеляло от битка, макар и от него да течеше вода.

    Ненко беше изведен като заложник – с качулка на главата, но барабар с леглото, за което беше омотан с вериги. Докато го носеха пищеше, че иска да го върнат и вкъщи го чакал линч.

     Нищо подобно –  у дома цял месец не го отвързаха и го гледаха грижовно като болен на легло. Любимата му три пъти идва да тропа на входната врата, за да я пуснат да го види, но три пъти родителите стискаха устни и вътрешно кървяха, че разделят истински влюбени, но удържаха и не я пуснаха. Така любовта им разсъхна като неполивано цвете. Единствено Наташа се притесни дали някога Ненко ще бъде обичан така жарко, както от тази грешна жена. 

     Сетне той се опомни, наля морал в главата и скъса с греховния живот. Понеже беше интелектуално ограбен от еничарското училище той няколко години след средното,  вече изоставил пороците, се гмурна в армията, но директно в дълбокото – чуждестранни мисии. Толкова задълба в работата си, че дори и когато се обаждаше вкъщи съобщаваше координатите си и завършваше с “прието, край”. По примера на баща си се събра с чужденка –   чернокож наемен войник от френския легион, която беше по-висока от него, с по-мъжествен глас, биеше го на канадска борба и беше още по-вманиачена от него по военните работи.

      Независимо от годините прекарани в България, Наташа така и не проговори български, затова единствената й компания в семейството си беше самата тя. Това обясняваше и обстоятелството, че ежедневно си говореше сама, без това да променя факта, че тя беше най-наред с главата в това семейство.

     Наташа заряза сайтовете и преподаването и стана една от водещите гледачки в страната, давани по телевизията. Само по рождена дата и пълна кръвна картина, тя казваше всичко, включително и за задгробния живот, като в последната част прогнозите й бяха най-точни и неопровержими. Правеше и ексклузивни прогнози по интимен косъм, паднало пъпче или утайка от нес кафе на дами, на които незнайно кога предстоеше задомяване. Тя  правеше и групови хороскопи – на живущите от цял вход, кооперации, трудов колектив или дузина баджанаци на една жена, които таксуваше дебело – всяка сряда прекарва по половин час в пощенската станция, където взима щедри парични преводи.

       Наташа сякаш беше спряла времето и изглеждаше все така енигматично харизматична, както в младостта си. Както се казва на жаргон „не беше трепнала” – висока и слаба като тънка топола, източена като на чапла шия, дръпнати котешки очи, устни плътни като бухтички, кротки като лястовички гърди, грамаден гръден кош като на плувец в стил бътерфлай, високи до челото скули, хълбоците й бяха развити като на състезателен кон, освен това имаше четвъртита и здрава брадичка като на боксьор. Заради носа й, имащ формата на полумесец, мнозина й казваха, че лицето й прилича на картина на ранния Ботичели. Косата й беше в ръждив цвят, но толкова гъста, че за да може да я мие Димчо й купи накрайник пароструйка. Но най-обаятелното в нея бяха дългите й крака – те сякаш започваха от сливиците й и завършваха в деликатно развити стъпала, побиращи се само в 46-и номер обувки, с пръсти, по-дълги от кебапчета. Наташа беше жена, здраво стъпила на земята.

      Тя силно грабваше окото и няколко пъти мафиотски босове искаха ръката й от Димчо за любовница. Той, след кратко колебание, отказа. Може би ако офертата включваше и пари…  

      С парите на жена си Димчо се пенсионира от армията и за свой кеф отвори автосервиз за ремонт на съветски возила. Колкото по-стари коли му докарваха толкова удоволствието беше по-голямо. Често идваха машини, отдавна излезли от производство с невероятен дефицит на резервни части и на Димчо му се налагаше да приспособява разни работи от земеделски машини. Това докарваше еуфорични настроения у собствениците, когато скромният запорожец изреве като дрифтиращ трактор „Беларус”. Любимото му беше – „Шкода 130”, на когото моторът му беше в багажника и това караше Димчо да се чувства поне малко гинеколог на колите.

     Но има и нещо по-така – всяка вечер той се прибира в камуфлажни шарки по кожата от моторното масло. Застава пред огледалото и си казва, че всичко си е заслужавало. Понякога така влиза и в семейната спалня и после както казват руснаците „ни пуха, ни пера”.

     Всяка Коледа фамилията се събира на обща трапеза. Наташа слага на масата пелмени, за да се почувстват с мъжа й като на двадесет и пет в Русия. Димчо идва камуфлажно мръсен. Ненко, жена му и децата влизат в домакините експедитивно като руски спецчасти. Станко ларжово подхваща тема за любовните достойнства на 90-годишните  дами, а Наташа тъжно му предрича сериозна връзка и с още по-зряла жена. Димчо оглежда синовете си, снаха си, сетне и внуците и въздиша тежко, но доволно – ето, вече може да е напълно сигурен, че строгото възпитание дава своите добри плодове. Разбира се, в душата му има и тъжна нотка – Станко все още не се е задомил, но баща му има добра идея. Просто трябва да посети една от информаторските квартири и там всичко ще се нареди. Както винаги.

     И всички започват да си говорят такива глупости, от които чак въздухът трепери.

 


Бронзов Ирелевант 2021


2021-06-13 | Прочетена: 212