"Как да издам книга"
Глава първа
Има ли смисъл да издавам книга
Вие сте писател. Пишете, публикувате във Фейсбук и другите социални платформи. Хората лайкват публикациите ви и започват да питат: А книга кога ще има?
Вие си задавате въпроса: "Струва ли си да издавам книга?"
Тук е много важно да определите целите си предварително.
Повечето автори отиват, поръчват един тираж и после ми пишат писма: "Отпечатах едни книги, но никой не иска да ги купува, можете ли да ми помогнете?"
В повечето случаи никой не може да помогне, защото противно на мисленето на авторите, отпечатването на книгата е малка част от целия процес.
Да се върнем пак на целите. Има няколко типа книги (подробно описание вижте в глава...).
На първо място са книгите, предназначени за раздаване, подаряване на приятели.
Следващият тип са Събрани/Избрани съчинения
В тази книга ще разгледаме основно третия вид: Книги предназначени за пазара. Сиреч тази "амбулатна търговия", която всъщност е книгоиздаването.
Какво ще ни пита един издател, когато представим книгата си за издаване (финансиране) съм разгледал подробно в съответната глава.
Накратко въпросите са следните:
Трябва сериозно да помислите при подготовката на книгата, да има логическа връзка на произведенията със заглавието, както и между самите произведения. Те трябва да разказват някаква обща история. Има специална глава "Как да подготвим книгата си за издаване", в която съм описал всички тези процеси.
Повечето автори продължават да ни изпращат мейли със сторина отделни стихотворения (всъщност няколко, защото не се събират в един мейл) и да казват - "Ами направете от това книга и я продайте!".
На този въпрос повечето автори гордо обявяват „Всеки, който харесва добрата литература!“. На което издателят отваря кутийката с валидола и си налива едно голямо още по обед.
Реалностите са следните:
Примерно „Как да издам книга“ е насочена към хората, които искат да издадат книги, нямат познания по темата и искат да придобият опит.
Повечето книги, особено стихосбирки и разни друг тип сборници (с романите е малко по-различно) имат една единствена аудитория – ПРИЯТЕЛСКО-РОДНИНСКИЯ КРЪГ!
Тоест – вашата книга ще купят само хора, които вече ви познават.
И ако кръгът от роднините е ограничен, то за увеличаване броя на приятелите трябва да се погрижите сами.
И тук идва третия въпрос от издателят:
Тук обикновено авторите блокират. Те са дошли да говорят за книга, а издателите ги питат такива неща.
Друг важен въпрос, който има един издател е: Издавали ли сте други книги, какъв успех имаха, какви тиражи продадохте?
Отговор: „Издадох една стихосбирка, но не знаех какво да правя и тя нямаше голям успех“ е донякъде приемлив, особено ако нивото на предложените стихове е добро.
Но най-често отговорът, който получавам е: „Кой в България дава пари за книги вече. Българинът е чалгар и не (ме) чете. Едвам успявам да си раздавам стихосбирките, пък за продажби да не говорим!“
Или: „Аз няма да се занимавам с продажби! Аз искам да си пиша, а вие ми продавайте книгите!“
Тук вече съм си налял второ голямо питие и се чудя как да прекратя разговора…
Прочетена от 1398
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.