Последни теми

Елица Кръстева - Самодивско по здрач

Иван Богданов | 2020-05-20

Елица Кръстева е родена през април 1980 г. в Русе, но от 13 години живее и работи във Велико Търново. Пише поезия от дете. По професия е спедитор. Има публикации в пет алманаха „Нова българска литература“: Поезия на Издателство Буквите. "А Capella" e дебютната ѝ стихосбирка. 

Рисува от дълги години в Арт Център — Велико Търново. През ноември 2018 г. е открита първата ѝ самостоятелна изложба „Есенно равноденствие“. Корицата и илюстрираните с туш вещици и самодиви в книгата са създадени от авторката.

Признавам — аз съм вещица..., самодива, домашна фея, Алиса в Страната на чудесата или, общо казано, съвсем обикновена жена. Родена съм през Страстната седмица в един дъждовен Велики Четвъртък. И на Тайната вечеря съм присъствала, но съм била много малка, за да помня. Разбрах това повече от тридесет години по-късно, попадайки случайно на един стар църковен календар.

Какво означава ли? Все още не знам! Но това обяснява тайните приглушени гласове, забързани стъпки и напрегнатото очакване за чудо, които съпътстват живота ми.


Сугестопедия за всеки родител и учител част III

Антон Каро | 2020-05-14

Как биха могли едни модерни уроци да бъдат сугестопедични? Как биха могли родителите да общуват ефективно с децата си през призмата на сугестивния подход? Това е целта на част 3 от поредицата „Сугестопедия за всеки родител и учител“: да осигури мост, по който сугестопедията да премине в XXI век. Защото ако първата книга от поредицата се явява едно въведение в методиката, съчетано с исторически преглед, както и среща с някои научни събития, белязали края на XIX началото на XX век, а втората книга съдържа методически предписания и методическа рамка за провеждането на един сугестопедичен урок, то третата част от поредицата съдържа правила и практически примери за процеса на изготвяне на самите уроци.


Горско право § екосистемни услуги

Илиан Точев | 2020-05-08

Настоящата монография има предназначението да посочи основния предмет на горското право, елементите на регулаторната рамка за устойчивото управление на горите и екосистемните услуги, които ползват хората. Горите са многофункционални и изпълняват икономически, социални и екологични функции. Те осигуряват местообитания за животни и растения, и играят първостепенна роля за смекчаване на последиците от изменението на климата и други екологични услуги. 


Приключенията на Подводничко и Медузко

Христо Каменов Милена Каменова | 2020-05-08

На дъното на безкрайното синьо море живееше самотен Подводничко. Той беше много тъжен, защото нямаше близки и приятели. В такъв момент променяше цвета си – от син ставаше сив.

Един ден той реши да се поразходи из дебрите на морето, за да потърси приятели. Подводничко, самотен и разплакан, започна своето приключение. От дълги години обаче не беше напускал дома си и сега се страхуваше. Първо се срещна с негостоприемните водорасли, които започнаха да му се присмиват и да му препречват пътя с думите:

—  А, а, а! Ръждивко е тръгнал някъде? Излязъл е от леговището си

Подводничко не обърна внимание на недружелюбните водорасли и се отскубна от тях с думите:

—  Вие сте лоши и никога няма да успеете да си намерите приятели.

Подводничко продължи, просълзен, и докато мислеше, се озова на

Медузеното поле. Там, самотен, страдаше и Медузко. Подводничко се приближи и заговори:

—  Защо плачеш?


Приказките на Мели

Христо Каменов Милена Каменова | 2020-05-08

Тази вечер Мели си легна рано. Затвори очи и веднага заспа. Започна да сънува, че е в приказния свят. Озова се в парка, в който живееха всички приказни герои. До големия дъб бе Вила Вилекула – къщата на Пипи Дългото чорапче. Мели реши да почука на вратата на Вила Вилекула. Качи се на верандата, нерешително пристъпи към вратата и почука. Чу се глас: 

— Влез! – беше Пипи с изцапани ръце от тестото, което месеше.

Мели плахо се доближи до Пипи и поздрави.

— Добър ден, извинявам се, че нахлух без покана, но... – Пипи бързо я прекъсна.

— Настанявай се на дивана до Томи и Аника, защото в момента съм заета. Правя курабийки – каза Пипи.

Мели прекоси хола и стигна до дивана. Там бяха седнали Томи и Аника. Мели любезно поздрави. Двете деца също отвърнаха на поздрава.


Петя Цонева - Дори и да няма врата

Иван Богданов | 2020-04-24

Петя Цонева е родена в гр. Габрово през 1980 г. Завършва специалностите Приложна лингвистика (английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература. 

Има множество отличия в национални конкурси за поезия, сред които „В полите на Витоша“, „Яворови дни“, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „С море в сърцето – Царево“, където печели първи места. Публикувала е в „Литературен вестник“, „Литературен глас“, сп. „Птици в нощта“, сп. „Везни“, алманах „Романтика“, електронните формати „Литературен свят“, Writecraft, „Откровения“ и „Тетрадката“. 

През ноември 2018 г. излиза и англоезичната ѝ книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“), публикувана от издателство Cambridge Publishers.

Проектът „Дори да няма врата“ печели конкурса за стихосбирка на фондация „Буквите“ и излиза от печат през 2019 г. Това е втората й книга със стихове след дебютната „С крило на земята“ (2010 г.).



Самотата (не) спи на възглавницата ми

Стефан Кръстев | 2020-04-21

Толкова сложно ли е? Изглежда не е, защото това, което търси героят е най-често срещаното в живота. Най-познато е и на най-обикновените хора, но...Най-малко оценено, защото почти никой не осъзнава това щастие; щастието, което и малко незаслужено има.

Толкова просто ли е? Изглежда не е, защото най-често това щастие търсят обикновено хора и герои с много качества; хора, които в очите на по-обикновените са необикновени, но в действителност, най-често доста по-печални от тях.

Както в „Или-или” на Киркегор втората част е на етика. И лично, най-вече от статуси на автора във фейсбук бях настроен, че ще прочета роман с хепи-енд, но краят не е точно хепи-енд. Краят не е печален както в първата книга, но не е и точно щастлив, ако не приемем, че щастието е въпрос единствено на осъзнаване.


Кавъри и други разкази

Любомир Петров - Пидов | 2020-04-20

– Литературен кавър? Не, такъв жанр няма! В  естрадната музика – да, в литературата – не.

 

 

– Има, вече има!  В тази  книга има девет кавъра върху христоматийни разкази   на наши класици. Не  пародии,  пастиш, епигонство  или плагиатство, а  кавъри – новият  жанр. Чети и си кажи мнението!


Пътят на книгата

Иван Богданов | 2020-04-16

Всичко написано в тази книга се базира на близо двадесетгодишния ми опит в книгоиздаването. Всяка от отделните глави е възникнала от конкретни въпроси на автори. От многократното им повтаряне се роди идеята за издаването им в книга.

След прочитането ѝ вероятно ще имате не по-малко питания - просто те ще бъдат други. Ще намерите отговор на много от началните въпроси, които си задавате, докато мислите как да превърнете написания от вас текст в книга. Но ще възникват и много нови, за които никога не сте се замисляли.

 

Тази книга няма да Ви даде готови решения, защото процесът на книгоиздаване е строго индивидуален – за издателство, автор и книга. Тя ще Ви даде теми, по които да се замислите, и стъпки, които трябва да направите, за да постигнете мечтите си.

Пътят до успешната реализация на книгата е дълъг и нелек, но за сметка на това интересен. Вероятно по него ще направите множество грешни стъпки. Прочитането на тази книга ще Ви помогне да ги намалите.


Самотата (не) спи на възглавницата ми - Иван Богданов

Иван Богданов | 2020-04-16

Втора част на книгата: „Самотата спи на възглавницата ми“

Боги Иванов продължава танца си със Самотата. Дали жените в живота му ще променят това? Може ли от две счупени съдби да стане една цяла чрез магията на Париж? Правят ли две зими една пролет?

„С колко жени си спал?“ – ме попита тя след първата сериозна целувка. Странно, винаги питат за това. Никоя не ме е питала колко жени съм обичал, колко са разбили сърцето ми, останало ли е нещо от него, след като всяка си е вземала парче. И дали вярвам в любовта и изобщо – мога ли да обичам още? Никоя не задава още по-страшния въпрос: „Колко сърца си разбил?““




Препоръчвани теми

Титанът на бесарабската българска литература

Димитър Боримечков | 2009-01-18

Петър Бурлак-Вълканов е потомък на български преселници в Бесарабия. 

Роден на 18 януари 1939 г. в с. Бабата (Островное), Одеска област, Украйна. Завършва Педагогически институт в гр. Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. 

Дебютира в Кишинев през 1967 г. със стихосбирката "Моя южна равнина". 

В нейния предговор Андрей Германов пише: "Бих нарекъл тази книга необикновена..., защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи". 

Яна Александрова - пиша фантастика, защото реалния свят ми харесва

Цветанка Абаджиева | 2009-05-01

Бившият ми приятел веднъж ми каза: „Аха, разбирам те. Ти пишеш фантастични истории, защото не ти харесва това, което виждаш през прозореца."

На което аз отговорих: „Джак, абсолютно нищо не си разбрал. Пиша ги тъкмо защото ми харесва."

Списание "Смесена китка" брой 3

Бранимир Събев | 2011-10-19

Списание "Смесена Китка" се издава от клуб/издателство/фондация "Буквите" и по същността си е наследник на едноименното списание, издавано преди 160 години от Петко Р. Славейков. Самото списание помества на страниците си разкази и поезия от български автори - някои по-известни, други не чак толкова. Добра инициатива! Предлага се по книжарниците, да не се излъжете да го търсите по реповете. Към списанието върви като безплатна притурка и подлистникът "Нови български романи" - 64-странично книжле, на което са отпечатани първите няколко страници на романи от български автори - някои от романите са вече издадени и по този начин се рекламират, други търсят своята реализация и се надяват да бъдат забелязани и да последват съдбата на първите. Отново одобрявам! Специално в този трети брой на списанието се набляга основно на жанрове като фантастика, фентъзи и ... хорър.

Роден от Балкана - Христо Медникаров

Tеодор Иванов | 2009-04-03

Аз имах щастието да се родя в Разпоповци, селце в Еленския балкан, където преминаха детските и ученическите ми години” – споделя Медникаров и посвещава много страници на „обикновените селяни”, привличани не от „материални богатства”, а от духовното.
 „Христо Медникаров е роден на 18.04.1930 г. в с. Разпоповци, Еленско. Завършва гимназия в Елена, а после руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Учител по руски език в Елена, Горна Оряховица и Велико Търново. От 1971 до 1990 г. работи в редакцията на Великотърновския вестник „Борба”. Носител на наградата на Съюза на българските журналисти „Златното руно” и на орден „Св. св. Кирил и Методий” - І степен. Номиниран през 1996 г. от Международната академия за изкуства със седалище в Париж за книгата си „Размисли и прозрения”.”

Закон за авторското право и сродните му права - част III

| 2009-11-01

Дял втори

Права, сродни на авторското право и други особени права