Последни теми

Интересна случка с Елин Пелин

Иван Богданов

9 септември 1944 г. заварва големия наш писател Димитър Стоянов, познат с псевдонима Елин Пелин в к.к. Боровец, където се укривал от американските бомбандировки. Вдъхновени от навлизането на Съветската армия в страната "смели" комунистически "революционери" от близкото градче Самоков правят чистка в курорта и го "улавят" като неидентифициран буржоазен реакционер и враг на народната власт, макар че самият Е. Пелин бил симпатизант на комунизма.Затова той се опитал да им обясни, че е станала грешка, че е писател, че почти цяла четяща България го познава, и че има височайши приятели. Това обаче не помогнало и попаднал в ареста на местната полиция, където престоял, подложен на надлежни "разпити" няколко денонощия.Разбира се, когато се разбрало къде е, моментално бил освободен по височайшо нареждане, а мъчителите му - строго порицани.- Не разбрах кой е, а че е връзкар, връзкар е. - казал единият. - Ама какво е това "писател"?


Женят ли се самодивите? - премиера на "Самодивска сватба"

Иван Богданов

Романът „Самодивска сватба“ представя животът на поколения българи от началото и средата на ХХ век. Действията и неволите на героите са плетеница като пъстра българска шевица между историческите събития и приказки за самодиви, юнаци и народни поверия. Историята не е типичната романтична представа за самодивите, която всички познаваме – весели песнопойки край някое бистро ручейче, макар и основната тема да е силата на обичта и по какви пътища може да ни отведе тя. Напротив, още с първите страници се потапяме много бързо в един напълно човешки свят, изтъкан от тежки неволи, родови суеверия, своенравни характери и борба за оцеляване. А срещата с героите и техните отличителни качества ни кара да ги обикнем още от първите ни срещи с тях. „Самодивска сватба“ – книгата, която ни среща с диви самодиви и смели юнаци.  


Буквите в Пловдив

Богдана Калъчева

Днес, 10 юни 2021, Културен център "Тракарт" в гр. Пловдив стана домакин на наситено с хиляди въпроси и емоции събитие. Пловдивската авторка Галя Вълева направи своите близки, приятели и почитатели съпричастни към творческите си търсения и открития като разказа за двете си книги - "Четири цвята любов" и "Хиляди въпросителни" - и безбройните вдъхновения, довели до появата им. Красиви думи за своята талантлива ученичка сподели и известната пловдивска поетеса и уважаван учител Рамела Бохосян. Иван Богданов, председател на Фондация "Буквите" и издател на "Хиляди въпросителни", поздрави Галя Вълева за трудолюбието и упоритостта, които са превърнали поредната ѝ мечта в реалност. Талантливата писателка пък благодари на издателя си за всичко, което е научила по време на Авторския курс в началото на годината. Думата получиха също автори, включени в Алманах "Нова българска литература. Детски истории - 2021".


Основни митове при разпространението и продажбите

Иван Богданов

Няма успешен вариант за разпространение (и продажби) на книга, без добре разработен маркетингов план, подплатен с добър бюджет – до 10% от коричната цена на книгите и много, ама много работа на автора и екипа му! Както знаете, готвя наесен втора книга от поредицата „Пътят на книгата“, където тази тема ще е развита добре, но сега съвсем накратко. Една от най-основните грешки на авторите (за жалост и на много от издателите) е, че смятат разпространение и продажби за едно и също. Затова бизнес стратегията им се основава на: „Тя, моята книга само да влезе в книжарниците, ще се скъсат да я купуват“.  


Професионализмът на българските автор

Иван Богданов

Един от основните проблеми при работа с български автори е непознаването им на пазара и на механизмите на неговата работа. Това води до липса на представа къде са на пазара (най-често никъде) и какво трябва да направят, за да получат някакво място на него. Основната част от хората, които пишат, са хора, които работят на заплата, не им се е налагало да изграждат имидж, да се борят с конкуренция и всичко това, което прави един нормален човек, който се мъчи да продаде продуктите си. В техните представи това, че отделят по няколко часа на ден да пишат е работа и тази работя трябва да бъде заплатена. Много е трудно да се обясни, че книгата е продукт и то на претъпкан пазар (излизат над 100 нови книги седмично), че не е продукт от първа необходимост, че те са изправени не само срещу български автори, вече доказали се отдавна на пазара, но и срещу цялата съвременна световна литература, която достига до нас след толкова професионална работа по нея, каквато никой в България не може да предложи.


Гневът на самодивата

Яна Хараланова

Самодивата се дръпна изплашено назад, опирайки гръб в камъка. Огледа се тревожно, осъзнавайки, че няма къде да избяга. Вълкът се сви в краката ѝ и тя впи пръсти в козината му, сякаш търсеше защита.—  Сестрите ми… Изоставиха ме. Един мъж ми направи любовна магия. – Избърса сълзите си. – Не ме убивай, моля те. Знам, че можеш. Магията блика от теб, дори да не можеш още да я владееш добре. Двамата заедно сте много силни. Не мога да ви надвия – Изхълца и отново избърса лицето си. – Тази магия… побърква ме! Измамникът, който ми я направи, е родом от това село. Пратих вълците си да го търсят, но него го няма. Сега не знам къде да го търся.


Далечните близки - първо място в Любовта на края на кабела

Ангелина Стойчева

Първо място в конкурса "Любовта на края на кабела" 2021 Телефонът иззвъня… „някак международно”, както казваше Мамалев в скеч от култовия на времето Клуб НЛО. Беше специалната мелодия на messenger call, така че и ТЯ и ТОЙ си помислиха почти едно и също: „Защо ми звъни сега… нали се разбрахме да си звъним само в краен случай… и то не по това време”… Направиха се, че не са чули, а и всъщност не разбраха чий телефон звъни… И за да не породят съмнение, нито един от тях не отиде да провери откъде идваше „международно” звънене. ТЯ подреди набързо масата. За вечеря имаха сготвено от вчера. Само трябваше да се претопли малко във фурната. Салатата става бързо. Няма да ѝ се наложи да реже дълго. Мислите ѝ бяха в телефона. Дали наистина  нейният телефон звънеше? И защо не се спазваше уговорката? Нима и новият ѝ приятел от фейсбук също нямаше търпение… Дали наистина нямаше търпение?… А кой друг може да ѝ звъни на messenger… всичките и приятелки ѝ звънят на телефона... А и защо трябваше да ѝ звъни?  Нали само си пишеха… засега… Е, да, той ѝ беше казал, че иска да ѝ чуе гласа, но тя бе отказала да му даде номера на телефона си… И все пак….трябваше да му каже да не ѝ звъни… поне не по това време. Но пък той откъде да знае, че тук е вечер и всички са си по къщите – не му беше казала това. Тя всъщност нищо не му бе казала. И не искаше. А и нямаше нужда. Не искаше да знае нищо за него и не искаше да казва нищо за себе си. Поне не и сега. Но той ѝ беше споменал веднъж, че се припича на слънце на терасата… а всъщност беше вече почти вечер тук... Помисли си, че може би имат часова разлика... Не искаше да гадае. Не ѝ беше нужно. Мислите ѝ течаха бързо и разпръснато като струята вода през аератора върху марулите, които миеше. Само ги обръщаше ту от едната, ту от другата страна, без да ги остави да се изцедят…


Самодивският път на сърцето

Божидарка Божинова

На фона на тайнствени гори и планини, самодивски легенди и герои със самобитни характери Гергана Траянова пресъздава един магичен свят, изпълнен с любов, героизъм и драматизъм. Свят, който ни връща към вълшебството на народните предания и обичаи, към истинските човешки ценности, трайно закодирани в родовата ни памет. Младата авторка е открила ценни съкровища от фолклор и традиции и рисува с думи вълшебни истории. Ако изпитвате носталгия към отминалите времена на самодиви и юнаци, ако ви липсват истинските добродетели, ако цените вярата, любовта и традициите, непременно прочетете тази книга. Вслушайте се в сърцето си, върнете се към миналото и към корените си. Насладете се на този вълшебен свят, в който любовта и дългът не са само думи. Те са мост от магичното минало към бъдещето на децата ни. Нека заедно да изминем този славен и героичен път, водени от яркото и самобитно перо на Гергана Траянова.


Любовта на края на кабела - I награда

Мерилин Иванова

Първа награда в конкурса "Любовта на края на кабела" 2021 Минаваше полунощ, единственият шум, който се чуваше из огромния пуст апартамент, не беше по традиция тиктакането на часовник, защото всички часовници бяха вече електронни, а неравноделното потропване на незнайна, вероятно метална част от някоя дреха по стъкленото прозорче на пералнята. Този несъвършен звук, нахално разстройващ старателно постигнатата тишина на автоматичния ѝ механизъм, сам по себе си не беше неприятен, но ехтежът му из коридора създаваше усещането за призрачност. Тя чуваше собственото си дишане, а този тип тишина я дразнеше неописуемо. Представяше си, че улиците под терасата ѝ са загърнати от гъста мъгла, горките неми улични лампи, задушени от лапите на същата тази злосторница, неспособни да изкрещят, парализирани от ужас, пръскаха изтощено последните лъчи живот, които можеха да се изстискат от гърлата им. Имаше нещо много романтично в тази зловеща картина, но тя цялата си оставаше просто фалшива представа, както винаги – нищо твърде поетично или твърде зловещо не може да бъде реално, поне не задълго.


Самодивска сватба

Гергана Траянова

Така мина тоя живот. Живот, де всичко си го направихме да ни е хубаво. И поне си бехме сами господари по тия войнски размирни времена, та си измислихме пето годишно време, де идваше, кога ни требваше. В това годишно време тия наши жени, тия невестини, се превръщаха в самодиви. Само ние си знаехме какво ни беше, де ги водехме напред и ги любехме тия подивели невести. Самодиви, де с еднаква сръчност мъже гледаха, деца раждаха, коне водеха, цветя разсаждаха, пити месеха, сърмени кърпи везаха, песни пееха и кании размахваха. Такива невести, де с тях всека сватба си я наричахме самодивска.




Препоръчвани теми

Как се пише колонка

Хенриета Хей /превод Весислава Савова/ | 2010-03-06

 

Как се пише колонка

От Хенриета Хей - 95-годишна, бивш пилот на спортни коли, сега пише колонка

                          за  „Daily Sentinel" в Grand Junction, Colorado от 20 години                              

30.04.1999 г.

Ролята на библиотеките за развитие на четенето в електронна среда - примерът на Франция

Юлия Савова | 2010-09-19

Примерът на Франция от последната година е изключително подходящ по отношение на ролята на библиотеките в контекста на културното наследство и развитие на четенето в електронна среда. Културно наследство и развитие на четенето са две основни линии в библиотечното развитие на Франция, които често са били в противоречие. В цифровизирана среда обаче, тези противоречия могат да отпаднат.

На един клик разстояние от он-лайн бизнеса

Иван Богданов | 2012-05-11

Ако няма да се занимавате с он-лайн бизнес, не купувайте тази книга. Цялата терминология - AdSence, CPM /странно Reach е споменат набързо, но е пропуснат да бъде обяснен/ ще ви натежи и ще си кажете - абе не им е лесна работата на тия. Ако искате да научите неща от кухнята, също няма да ги намерите вътре.

Но ако искате да разберете какво представлява Он-лайн бизнеса - това е един много добър пътеводител /е не е пътеводителЯТ/.

Ивайло Диманов по следите на тъгата и пеперудите

Мария Узунова | 2008-08-25

В случая със стихосбирката на И. Диманов обаче ситуацията бе друга - един-единствен негов стих, при това прочетен в Интернет, буквално ме омагьоса и без да знам нищо за автора, си набавих книгата.
И така, текстът, който ме привлече тъй силно е пропит от фина самоирония и нежна мелодичност. Още в тази моя първа задочна среща с лириката на И. Диманов усетих беглата сянка на тъгата, фигура, прокрадваща се на пръсти в поетичното му творчество, която впоследствие ще опитам да “разшифровам” по-детайлно. За да не разпалвам излишно любопитството, ще цитирам строфата, превърнала се в същинско откровение - едно крехко търсене на нежността и взаимността чрез загърбване на собствената болка:

Уморих се да търся принцесата. Няма я.

Е, и аз не съм знаменитият шейх на Катар.

А душата ми сякаш Самарското знаме е.

Има повече кръпки от дрипав клошар...

Ила Кървавата и Камъкът на познанието

Северина Сатърлийска | 2009-11-01

Предчувствие ли изтръгна Ила от прегръдките на съня, или нещо, промъкнало се в съзнанието й, но тя се събуди внезапно и остана да лежи, заслушана в мрака. Идваше вековният й враг, усещаше го. Никога не забравяше какво притежава и какво й бяха предали на съхранение Боговете - Камъкът на познанието. Камък, събрал в себе си страхотна сила. Който го притежаваше, притежаваше познанията над всички говорими и мъртви езици, над всички древни и нови религии.