Последни теми

"Орисия" - Стефан Стефанов

Гергана Янкова | 2019-09-16

Четейки първите разкази, си дадох сметка че те са минали границата на фантазното - във всеки имаше я самодива, я русалка, проклятия, магии и...мъдри дядовци, които пушат лула и виждат надълбоко в тъканта и на света, и на човеците. И макар това да не е моят тип сюжет, разказите са разкошни за четене заради наситеният, жив, образен език и разни, уж между другото вметнати детайли, като попът, кръстещ се и ръсещ светена вода с китката здравец, псувайки изпод брадата си, които ме карат да усетя книгата като моя. Като наша си. И които показват дълбоко разбиране на сложната ни иначе народопсихология.

И така безметежно стигнах до "Грамада" и "Слуга на слугите". Толкова различни като тематика и сюжетност, и още по-великолепни от предишните като език и дълбочина. И отново това така рядко срещано вникване в нашите си особености в разбиранията за морал, религия, чест, гордост, дълг. Без излишно сочене с пръст, насаждане на една или друга позиция или гледна точка, и същевременно прекрасно изграждане на герои и характери.


"Разкази за Добруджа" - Нели Господинова

Ели Михайлова | 2019-09-15

Знаете ли какъв е добруджанският обичай „Пеперуда”? А как се лекува мързел или пък как се правят муски?

На тези и още много други въпроси към вярванията на хората от добруджанския край ще намерите отговорите в сборника „Разкази за Добруджа” от Нели Господинова.

Историите вдъхват нов живот на хората, живели в миналия век – на техния бит и начин на живот. Ще се запознаете  със стари суеверия, традиции и обичаи. Няма да останете и безразлични към няколкото разказа, засягащи сегашния ни живот.

Заедно със стиховете и старите рецепти в сборника, авторката е сътворила архив от спомени за родната си добруджанска земя.



"Успях ли да се сбъдна" - Анна Кръстанова

Иван Богданов | 2019-09-13

Няма лошо душата ти да е отворена книга, която всеки може да прочете. Напоследък забелязвам как хората издигат предпазни стени пред себе си, белким скрият същността си. Зазидват чувствата си, заключват поривите си, а всъщност да си открит е най-висшата проява в човешкото общуване. Малцина знаят, обаче, как да владеят подобна сила.

До преди няколко месеца съвсем наивно и по детски вярвах, че всеки човек крие в себе си, макар и много надълбоко, лъч светлина, искрица доброта и мъничко човечност. Това мое предусещане ме водеше напред. Караше ме да тръгвам към всеки с чисти помисли и отворени обятия. Обикновено действията на даден човек към друг се определят от неговото собствено светоусещане. Наивността също идва от там. Ако ти си живял според изградени принципи и ценности, ако душата и мислите ти са чисти, ако постъпките ти са праведни, как би очаквал, че изобщо има нещо по-различно от това, с което си свикнал?  

А то имало. Има. И сблъсъкът с него е пагубен, разочароващ, носещ белезите на безброй огорчения в иначе светлата ми душа. 


"Сивият кардинал" - Първан Киров

Иван Богданов | 2019-09-13

Човекът е роден гол в пещерата. Милиони години са му били необходими, за да се научи да оцелява. В този период от беззащитно създание, благодарение на това, че е развивал уменията и интелекта си по-бързо от останалите животни е изобретил средства за самозащита, оръжия и техника на ловуване. Това е първата професия-ловец, независимо от претенциите на други "най-древни" професии. Човекът е убивал, за да се защити и оцелее, както и да изхранва семейството си. Бъдете горди, че сте хора, потомци на добри ловци, защото вашият ген се е запазил през векове  те, защото вашите предци са били от добрите ловци. Другите са измрели. Сега човек е на върха на хранителната верига. Това му дава власт над всички живи твари, но и отговорност да се грижи за тях, за да ги има. Ловът и ловците са точно тези хора, които се грижат за дивата природа.Те не са убийци-консуматори, а ползватели на нещо, което всички искаме да съхраним, но само ловците знаят как и го правят ежедневно. Колко от "зелените" в студ и пек носят храна на дивите животни, правят солища, калища и регулират популациите, така че да има баланс между видов  ете? Ловците го правят непрекъснато и то с любов и без да получават заплата. Просто така, както земеделците засяват, за да приберат посевите. Ловците не искат да избият животните, защото ловът ще спре.Те искат да ги ползват и да ги има за бъдещите поколения.

Роберт Атанасов, главен редактор на списание "Български ловецъ".


Концерт „Билет срещу книга”

Иван Богданов | 2019-09-13

Концерта ще се проведе на 23 Октомври 2019 година от 18:30 ч. с участието на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени” в двора на СУ „Христо Г.Данов” на ул. "Ален Мак"№1 в град Пловдив, а при лошо време в зала „Колодрума” на бул. „Найчо Цанов“ 678. Проектът се реализира, както в интерес на децата с цел запознаване със съвременните български детски автори, така и в подкрепа и насърчаване на четенето, отговорното отглеждане и израстване на децата, повишаване на тяхната езикова и речева култура и образование чрез средствата на най-предпочитания и разпознаваем за тях способ чрез препочитаната от тях музика и изпълнители, както и личния пример в лицето на музикантите.


Иван Методиев

Иван Богданов | 2019-09-13

Роден на 13.09.1946 г. в София.

 

Завършва химия в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1970 г.

Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство "Български художник" (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" (после "Летописи").

Публикува стихове от 1973 г.

Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" от 1990 г. - издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми.

Син е на учителя-писател Методи Маринов.

Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек.

Творбите му са преведени на над 20 езика.
В началото на юли 2003 г. след кратко боледуване Иван Методиев заминава на почивка в Пиринска Македония. В местността Лошин на р. Места близо до Добринище на 10 юли 2003 г. преминава по своя брод отвъд тишината.

 


ГОДИШЕН КОНКУРС ЗА НАГРАДАТА ЗА ПРЕВОД "КРЪСТАН ДЯНКОВ", 2019

Фондация "Елизабет Костова" | 2019-09-12

Наградата "Кръстан Дянков" на Фондация "Елизабет Костова" се връчва за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Оригиналът трябва да е издаден след 1980 г., а преводът на български език между 1 януари 2018 г. и 28 октомври 2019 г. Наградата "Кръстан Дянков" е в размер на 3 000 лева. 


"Селска идилия" - Рая Вид

Иван Богданов | 2019-09-12

Нещо забравено и почти заличено…

 

Земя плодородна, богата, раждаща всичко… Едно село… Някога китно, красиво и голямо в детските очи… Имаше живот в него, имаше!... Огънят в печките топлеше душата. Пъстри носии радваха очите. Песни стигаха небето. Народни танци се виеха на мегдана. Агнета блееха в ливадите. Аромат на билки и цветя се носеше из въздуха. Жито се лееше в хамбарите. Детска глъчка пълнеше сърцата.

Сега ли?... Нещо забравено и почти заличено от лицето на земята витае наоколо… Там земята пустее... Пресъхва реката. Дворове буренясват. Къщите са полуразрушени или изпепелени. Петли не кукуригат вече. Птици не пеят. Само тук-там, един-два пъти в седмицата, по прашните улици кретат баби и дядовци. Тръгнали са към селската чешма, да се огледат във водата ѝ, да се преброят и проклинат съдбата си. Дори камбана няма, за да им покаже пътя към последния им дом. Жалка картинка!... Само спомените все още се блъскат някъде и напомнят какво ли не.

Дали ще има някой да ги съхрани и разкаже какво е било… Едва ли!... А може би стари вещици и забравени орисници ще върнат надеждите по тия места… Кой знае?... Вярващите отдавна не постят, а останалите – на чужди богове се кланят…


"Аутопсия на една любов" - Виктор Пасков

Иван Богданов | 2019-09-10

Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година.

Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.

Първата книга на Пасков е „Невръстни убийства“ (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. „Съвременник“.

Втората, „Балада за Георг Хених“ (1987), печели голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция и е преведена на много европейски езици. По време на кампанията на БНТ Голямото четене е определена от зрителите на 99 място сред любимите книги.[25]

Печели и наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза с романа „Аутопсия на една любов“ (2005).


Проверка на грамотността и богата културна програма са част от „Алея на книгата“ - София

Асоциация "Българска книга" | 2019-09-05

След като успешно премина през градовете Варна и Пловдив, най-голямото пътуващо книжно изложение на открито „Алея на книгата” пристига в София на 10-ти септември (вторник) за своето седмо издание. Мястото на срещата на приятелите на книгите и четенето с белите шатри е обичайната - пешеходната част на бул. „Витоша”, между бул. „Патриарх Евтимий” и ул. „Узунджовска”. Тази година обаче броят участници е рекорден за изложението - в него ще се включат над 70 от водещите български издателства и книгоразпространители, разположени в 23 шатри. „Алея на книгата” ще продължи до неделя, 15-ти септември включително с работно време всеки ден от 10:00 до 20:00 ч.




Препоръчвани теми

Морски флирт с книга

Хрисимира Минковска | 2009-08-02

Идва ред на амбулантните търговци на книги, подпрели масичките си на път за плажа. Заглавия на стари книги ни намигат от безразборното им подреждане по големина (не по друг признак). Смушканите им корици привличат вниманието не с желанието да докоснеш нечие произведение, а с въпроса: „Как е възможно някой да има такова отношение към книгите?!"

Оформление на текст

Иван Богданов | 2010-01-10

Години говорим за това. Посочваме всички грешки и отново, и отново. Запомнете - преди някой да вникне дълбоко в съдържанието, външния вид на текста ще го привлече или отблъсне. Все пак по дрехите посрещат, а калиграфията не е случайна наука.

Как се печатат вестници?

Владимир Петков - Каладан | 2010-02-06

Много от авторите нямат никаква реална представа за печатния процес. Тук ви предлагаме един фоторепортаж за това как се печата вестник. Книги се печатат по подобен начин. Само машините са по-малки и има процес на лепене на колите.

Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн

Милка Стефанова | 2015-04-27

Всеки разказ от сборника на писателката по великолепен поетичен начин защитава идеята, че всяка любов, ако е истинска и всеотдайна, е красива, и заслужава възхищение и закрила, а не осъждане.

Как затрогва образът на Яна, която в нощта срещу Еньовден тръгва да бере билки, за да излекува любимия момък, потискайки всички свои страхове, породени от народните вярвания! „Сърцето ú прегръщаше скалата и молитвата ú прелетя до всички деца на гората, разлюля всяко стръкче в тревата и докосна листата на дърветата. Водата я чу и я повтори на пръстта, камъните и спящите дървета.“ Повечето от нас знаят приказката „Аленото цвете“и са се възхищавали на преобразяващата сила на любовта, но колко чудесно, по български, е предала това Ина Крейн в своя разказ!

Харесвам писателското перо на Ина Крейн – тя вдъхва живот и дава душа на всичко, което е предмет на изображение. Нейните герои са светли ангели, одухотворени, любящи до самоотричане, праведни и изчистили греха си, нежни и нуждаещи се от обич. Тази светлина в кратичките ú истории изпълва душата на читателя с оптимизъм, че все още има българи, че България въпреки всичко ще я има.

Прекланям се пред таланта на тази магьосница на словото, защото тя се нарежда в редицата на най-бележитите ни сладкодумци – Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев – със сълзите и усмивките, които предизвикват нейните разкази – бисери. Хвала!

Първият български фантастичен роман за деца

Илияна Делева | 2010-04-12

 "Ян Бибиян" и „Ян Бибиян на Луната" с основание се считат за първи български фантастичен роман за деца.