Последни теми

Преминах през заблудата и осъзнаването и намерих мястото си в любовта…“

Ива Георгиева | 2019-11-12

Анна Кръстанова е обикновена млада дама, израснала в малък град, близко до София, но далеч от хорската злоба и завист. От малка обича литературата, пише от дете. Вдъхновението я връхлетява като цунами, а една от мечтите ѝ е светът да стане по-добър. Тази година тя решава да се запише в Издателския курс на Фондация „Буквите“ с една цел – стиховете ѝ да бъдат видени. Тя печели курс и няколко месеца по-късно дебютната ѝ книга е факт. „Успях ли да се сбъдна?“ е въпросът, който Анна ни кара да се запитаме, а днес тя отговори на няколко наши въпроса.


Мечтая да помагам на хората и да ги научавам на различни неща чрез творчеството си

Катерина Добрева | 2019-11-10

16 – годишната Ива Георгиева е автор на романа „Нарисувай есента в очите ми“. Тя разказва какво са за нея писането и литературата, както и факти около дебютната ѝ книга. Ученичката споделя подробности около заглавието, героите и какво е да се сбъдне мечтата ти. Тя е най – младият участник във Втория конкурс за съвременен любовен роман на издателсво „Буквите“, който спечели с над 1600 гласа.


За мен надеждата никога не умира, винаги има една искрица, която вярва, че нещата ще се случат

Ива Георгиева | 2019-11-10

Катерина Добрева беше едва на 16 години, когато грабна третото място във Втория конкурс „Съвременни любовни романи“ на Фондация „Буквите“ с романа си „Моята надежда, Надежда“. По този начин творбата ѝ спечели правото да бъде издадена. Половин година по-късно Кати е готова да представи себе си и романа си за първи път на 14 ноември в „Малката Будапеща“ – Белослав.


„Сивият град“ – Калина Иванова

Иван Янакиев | 2019-11-08

Опасността приближава. Опасността е тук! С всеки дъх, който си поемате, с всяко чувство, което потискате, с всяка секунда, в която нехаете, сянката на сивотата пада все по-тежко върху вас. Докато един ден нейното було не закрие небосвода и цветовете на света не изчезнат! 

„Сивият град“ не е книга за всеки. Това не е празнодумна кримка, с която човек може да се развлича на плажа. Вътре няма ромеовци и жулиети, нито секс или еротика. Ако читателят се хлъзне по повърхността ѝ и приеме, че това е поредният дистопичен роман, който се опитва да отхвърли лошото у човека, то той ще сгреши непоправимо. „Сивият град“ е провокативна история за свободата, илюзиите и любовта, която поставя своята авторка редом с големите имена на Оруел, Хъксли, а защо не и със самия Томас Мор.


Пролетното момиче в есенния ден Ива Георгиева представи първия си роман

Михаил Михалев | 2019-11-08

Ива била притеснена в началото на конкурса. Трябвало да събере 1000 харесвания на романа си във „Фейсбук“, за да спечели правото да го издаде. Това обаче се оказало много трудна задача, предвид че и конкуренцията била много силна. Още в началото първите трима участници събрали по 400 гласа, а Ива имала само 10, заемайки последното място. Но младото момиче не се отказало, амбицирало се още повече. Ива получила  известие от фондация „Буквите“, че е допусната до втората част на конкурса, за да продължи да събира гласове. Предстоял труден месец. Такъв бил срокът, в който всеки участник трябвало да покрие изискванията и да събере необходимите харесвания. Ива се изкачила на второ място, имало надежда да измести и водача. На 24-ти май обаче трябвало да излезе със съучениците си на манифестация. Когато се прибрала видяла, че вече е трета в класирането. Това я разочаровало много и решила да се откаже. В същия момент звъннал телефонът й. Това била класната ѝ Ина Митева, която амбицирала младото момиче да продължи надпреварата. Оставали й 6 часа до края на срока, но Ива успяла да събере 300 гласа и да излезе на първото място.


Веселин Ханчев

Иван Богданов | 2019-11-04

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919Стара Загора — 3 ноември 1966София)

Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.


Асен Разцветников – един от големите български поети на ХХ век

Илия Мечков | 2019-11-02

исателят е роден на 2.11.1897 година в с. Драганово, Великотърновско, в семейство на учител с фамилията Коларов („Разцветников” е псевдоним, измислен от неговата колежка - учителката Райна Савова, в която младият поет е бил влюбен). Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. и на следната година започва работа като телеграфист във Велико Търново и на гара Горна Оряховица. През 1919 г. участва в голямата транспортна стачка. В резултат на задържането му от властите и от вълненията по време на Септемврийското въстание (1923) заболява от туберколоза. Две години следва славянска филология в Софийския университет, след което записва и завършва право (1920-1926), тъй като смята, че по политически причини ще му бъде отказано учителско място. Междувременно посещава Виена и Берлин, където слуша лекции по естетика. Осем години работи като гимназиален учител в Габрово и София (1926-1934). Пише и печата още от ученик в сп. „Българан“, вестниците „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“, „Лъч”, „Звезда”, „Нов път”. След 1924 г. скъсва с левия печат и с ангажиментите си към комунистическото движение и започва да печата в сериозното литературно списание „Златорог”. От 1934 г. до края на живота си се отдава изцяло на литературна дейност. В периода 1938-1944 г., заедно с Лъчезар Станчев и Емил Коралов издава и редактира популярния юношески вестник „Весела дружина”. След 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Умира на 54 годишна възраст в Москва, където е изпратен на лечение против волята му (поетът е желаел да бъде изпратен във Виена).


„Алеф” обявява Седмия национален младежки литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спася

Иван Богданов | 2019-10-31

Конкурсът е част от Националния календар на Министерството на образованието и науката, победителят получава годишна парична стипендия

Националният младежки литературен конкурс на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” вече е част от Националния календар на Министерството на образованието и науката. Победителят в неговото седмо издание има реален шанс да получи 12 месечни стипендии по 135 лева. Стипендиите се отпускат от образователното министерство на деца с изявени дарби, които са спечелили призово място в национален конкурс, олимпиада или друго младежко национално състезание. 


Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“

Иван Богданов | 2019-10-29

Започва приемането на произведения за седмото издание на Националния конкурс за поезия "Христо Фотев", което ще се проведе през 2020 година. В него може да се включват стихосбирки, издадени през 2018 и 2019 година. Книгите трябва да се изпратят в периода от 23.10.2019 г. до 01.01.2020 г.

Националният конкурс за поезия се посвещава на големия поет Христо Фотев. Той е учреден през 2006 година и се организира от Община Бургас, Министерството на културата, Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Сдружение "Бургаска писателска общност".

По статут конкурсът се провежда на две години. Наградите се връчват в Бургас на рождения ден на Христо Фотев - 25 март.


Къщата с белите фенери и нейните тайни Странджански приказки - Райна

Ивелина Петкова | 2019-10-28

Прехвърли година и Илия – стар ерген вече, сърцето му впито по изгубената Райна, замина за голяма търговия в Едирне. Обикаля пазарите, пие кафета по чифлиците и сякаш я мярва... В един безистен, продават робини... Отвращението му се надига, но знае, че е точно тя. Хвърля дълбоката качулка на ямурлука си връз лицето и се приближава. Разбира всичко веднага от търговеца, ама мълчи и стои наведен. Плаща много грошове, които ще изкара идната пролет от търговията и я помъква към кервана си. Райна върви изправена и още не знае какво я чака. Набутва я в покритата каруца и пришпорва впряговете със стоките си към Перперек. Райна стои изправена вътре и вече не знае коя е и кой дявол ще срещне като спрат и разтоварят каруцата. В едно утро, на съмване, спряха и се задържаха около час, та тя реши да повдигне чергите и да погледа слънцето. Слезе от каруцата, която се оказа разпрегната, и се заразхожда в един топъл, слънчев двор на някаква страноприемница. 

И много странно, но мисли за Илия. Къде ли е Илия? Полегна на тревата и го мисли... Спомня си как преди години лежи под една вишна в двора на Перперек и мечтае той да я грабне и да я вземе, ама той не дойде цяло лято, свъртян по търговии на южните пристанища. Потъва Райна в младежки мечти и спомени... Изведнъж неочаквано – струва ѝ се съвсем наяве, от короната на дръвчето, под което беше полегнала, се избистря лице-видение. Подава се и се избистря един любим образ от нейното минало. Илия трябва да е... Посивял малко, с брада, ама махнал мустака... Взира се и сама не знае – истина ли е. Той проговаря съвсем истински и малко хладно, и малко тъжно, подава ѝ ръка, подхваща я здраво да стане от земята и я изправя пред лицето си. Качва я виновно на покритата каруца без много приказки и тя остава слисана в тъмнината на пътя. Къде я води? У дома ли я връща, или най-сетне ще тропне по масата и ще изкрещи, че е негова. Щото тя, Райна, отдавна му се е врекла, ама той не ще и да знае. Страхливец! Що не беше като оня зъл кърджалия, пò щеше да го разбира! 

Пристигат в чорбаджийския дом на Илия след още три дни на трепет и надеждно очакване. Илия си язди кобилата по тоя път и сърцето му бие като на смърт, звездите се изцъклят в главата му и го е страх, че Райна – понеже е купена от пазара като робиня, ще го отхвърли и ще го накаже с покорство, а той я помни дива, като устремения вятър... И такава я иска. 

Чака го Райна цяла нощ до огнището. Винаги го е обичала и сега, като я спаси от робския пазар, го обича все повече. Обаче Илия се намята с една дебела дреха като на тръгване и отива в кръчмата, пие до съмнало, само и само да не ѝ срещне очите. Трепери душата му от отхвърляне, страх го е, че Райна го е намразила. Страхливец беше тоя Илия, ама тя защо така го обичаше... 




Препоръчвани теми

За непредвидените пречки и хумора

Алисън Флад | 2010-04-03

Самият Прачет е непредвидим. Облечен изцяло в черно, той се придържа донякъде към образа, който е изграден около него, но не е толкова докачлив, колкото самата аз очаквах. Дори и сред потопа от медийно внимание (в течение на последните няколко седмици, след като обяви „непредвидената пречка" на Алцхаймера, който има вече от много години), той запазва известна бодрост. Всъщност, Прачет често изглежда обхванат от едва прикривано веселие, ръсейки вицове - той е голям разказвач - съпътствани от мимики и звукови ефекти.

Електронните книги - бъдещето на книгата

Иван Богданов | 2009-05-30

Електронната книга /Е-book/ като начин на изготвяне, оформление и защита на авторските права е като всяка друга книга. Тя има корица, редакторско и издателско каре, номерация на страниците и най-важно ISBN, който защитава авторските и права. Не мислете за електронните книги като за няколко произведения, оформени в PDF файл. Последното е точно толкова книга, колкото и няколкото разпечатани на принтер листи.

Amazon.com - море от възможности или началото на края

Северина Самоковлийска /annabell_/ | 2009-12-12

В Аmazon.com може да се намери всичко - от бебешки дрехи и аксесоари, до книги - аудио, e-book, изобщо каквото ви душа иска. Всичко от което имате нужда е банкова сметка - къде в този материален свят без нея! - и няколко минути за да си направите регистрация.

Рискът да владееш положението

Елена Диварова | 2009-02-08

 При Ели Видева словото идва след изживяното и премисленото. Измислици няма. Така е и в новата й книга, която наскоро имаше премиера пред пловдивската публика – стихове под надслов „По оста”(*).

Заглавието използва контура на установени езикови кодове, като го прескача и даже преобръща. Традиционният фразеологизъм „Да вървиш по ръба” означава баланс между позволеното и забраненото, между сигурното и опасното. Във всички случаи да вървиш по ръба означава да предприемеш някакъв риск. А Ели Видева в тази стихосбирка върви „по оста”. Обратното на периферията – в центъра. Обратното на възможността да се прекатури. Състоянието „по оста” означава власт – да преобръщаш, да трансформираш. Да бъдеш „по оста” означава да владееш положението, а в това също има риск! Там се вихрят центробежни сили и кой знае къде могат да те отпратят. Посоките им се разгръщат като ветрило в ръката на поета

Една по-различна книга

Светлана Йонкова | 2011-03-27

Кое е нетрадиционното в нея? Може би това, че тя е едно сериозно научно изследване, което обаче се чете на един дъх - и предназначението на този труд е да ангажира вниманието не само на научните среди, но и на масовия читател: но най-вече на онези, които се занимават с писане и преподаване на литература, както и на всеки, който иска по-добре да разбере природата - своята и на хората, с които общува.

А скандалното?

Отговора ще откриете сами, след като я прочетете. Това е една от книгите, които раждат полемики, размишления, преоценки.

Авторът завършва своя предговор с думите на Вайнингер, че "...тая книга е най-голямата чест, която някога е оказвана на жената. И за мъжа остава само едно нравствено отношение към жената: не сексуалността и не любовта, а опитът да я разбере".