Последни теми

Когато носиш име на звезда - за книгата "Хляб по безлуние"

Божидарка Божинова | 2020-11-10

Когато носиш име на звезда и умееш красиво да подреждаш думите в стихове, цялото небе се изсипва в шепите ти и озарява всеки написан ред. Такава е поезията на Стела Костова – поетеса със звездно име и перо на вълшебница. Независимо дали пише за красотата на родната земя, за житейските уроци, за смирението или за любовта, поетесата рисува с думи неповторими картини на човешката душа във всички нейни измерения.

В новата си стихосбирка „Хляб по безлуние“ Стела Костова е събрала в ярко съзвездие стихове за красота и любов, за болка и възмездие, за сезоните в природата и в душата. И над всички цветни, проникващи до най-скритите ни кътчета, думи блести небесната сестра на авторката – Луната. Когато нощта е студена и небето тежи, луната сяда, „премръзнала, бледа“, на прага на жената със звездно име и намира дом и утеха в душата и в стиховете ѝ.


Любовта има много имена - за книгата "Имената имат дом"

Божидарка Божинова | 2020-11-10

Любовта има много имена. Тя идва неочаквано и носи красота и болка. Не всеки има щастието да я разпознае. И не всеки има къде да я приюти. Но има хора, които се раждат с очи в душата си – очи за красотата в света. Именно такъв човек е Веселина Иванова – авторката на тази книга. Тя открива любовта в хората, в шепота на морето, в огнените залези, в ромона на планинските ручеи, в детските спомени... Красота има дори в тъгата и в самотата, с които също се срещаме в стихосбирката.

Авторката пресъздава емоциите на героите си под формата на акростихове, подредени по азбучен ред. Всяка буква от азбуката намира своето място на белия лист, въплътена в звучни и красиви български имена. Усещанията се преливат едно в друго, докато началните букви на имената следват своя азбучен ред. Това е своеобразен и уникален  подход към създаването на пъстрия поетичен свят на авторката. 


"Хипермерност" - роман в нашата и други Вселени

Юлия Желязкова | 2020-10-08

Персонажите в романа са въвлечени в идеологията си, непрестанния устрем към напредък, себедоказване, но също така в междуличностни страсти, спомени и сантименти. 

Авторът описва един възможен антиутопичен сценарий, отразяващ не толкова бушуващите пристрастия, а случващото се през една много по-непреходна гледна точка - хуманитарната. 

Живеем в странно време, в което технологиите се развиват изключително бързо и ни поставят в уникално положение в цикъла на нашата цивилизация. В рамките на един човешки живот, генезисът ни преминава от пейзажите с рало и каруци до полети в Космоса. Дали човечеството морално е подготвено за новите възможности, предоставени му от технологиите? На фона на научния подем, изненадващо трудно е обединението на хората в името на всеобщия просперитет. Този и други морални казуси са част от скелето, около което авторът изгражда както историческа равносметка, така и поглед към проблемите на Свъремието ни и евентуалното им разрешаване.

 

Глобалната информация, която ни залива, не е отменила апетита на властимащите, които бързо се учат да се възползват от нея. Жива е обаче и жаждата на средностатистическия човек за щастие и победи на доброто. 

Застъпил теории като тази на многомерната Вселена, "Хипермерност" ни отнася към бъдещата 2080 година, когато човешките клонинги вече са факт. С изключително въображение и логика, авторът ни разкрива една пълнокръвна картина, реалност, изпъстрена с природни катаклизми, борби за надмощие и влияние. Както в масов, така и в индивидуален аспект. 


Христо Терзиев - предвиждащият бъдещето

Иван Богданов | 2020-09-23

Фантастиката първоначално ме грабна не като литературен жанр, а ме плени в киносалона, като безчет други от нашето поколение, с първата прожекция на „Междузвездни войни“. Бил съм на 8 или 9, и с излизане от киното след края на филма бях като зашеметен. Някак детският ми провинциален кръгозор на българско пионерче изведнъж пръсна обвивката на инкубатора, където са ни мътили калибрирани партида след партида, и вече след миг заброди до дълбините на Вселената; какви ти червени връзки и бели ризки на фона на мащабите за бунтове и битки в галактиката. Бях екзалтиран (както се бе изразил един от героите в „Хипермерност“ – Теодор Волгин, по повод идеята, която го провокира да създаде своята теория)! Дори сега не мога да си спомня кой е първият фантастичен роман, който прочетох след това. Но често се сещам за един от онова време, тогава направил ми най-силно впечатление, защото по някакъв начин импонираше точно на „Междузвездни войни“. Картините бяха изпълнени с демонстрация на могъщо въоръжение, сюжетът - доста напрегнат, а развоят и краят - непредвидими. „Непобедимият“ на Станислав Лем. И така през тия велики времена с нетърпения очаквах да излезе поредният роман от вълшебната библиотека „Галактика“. 


Хипермерност - Премиерът

Христо Терзиев | 2020-09-21

 Мъжът отсреща имаше хем откровено дебелашко поведение и вид, подобно на пето поколение фермер от Канзас, хем едно особено надменно, волево и приковаващо към егоцентричната му орбита присъствие. По пътя насам до голяма степен си беше изяснил какво точно искаха да му каже; всичко, което говореха и брат му, и Беатрис, а дори и злочестият Стак, постепенно се бе избистрило. Но в себе си Питър носеше и своята истина – далеч надхвърляща мъглявия консерватизъм у Джордж и бунтовния либерализъм на Беатрис; истина от въпроси, стапящи политиката до банална подробност. Дали и доколко това диво противопоставяне Изток – Запад бе полезно? От друга страна, дали не осигуряваше равновесие в геополитическата система? Как би изглеждала тази каша в близките 50, 100, 200 години? Нямаше ли всичко да се повтаря отново и отново – нови войни, преразпределение на територии и ресурси, нови сфери на влияние – за да се поддържа в баланс човешката социална система, настоящата цивилизация?! Защото единственият друг вариант би бил човечеството да се обедини. Но срещу какво? Срещу заплаха… И после климатичните промени, пренаселването на планетата… Войни, робство, гнет! Защо на фона на предвидимите предстоящи глобални изпитания някакви си геополитически тривиални ежби държаха в хватка правителствата, подобно на махленска свада? Защо всичко да не стане единно, защо хората да не са сплотени, мирни и хуманни един към друг? Не бе ли време да започне да се променя посоката? Дребнавото държавничество да се заменя с отговорно поведение, чертаещо предпоставките за сигурност, подем и просперитет...


Хипермерност - руската инвазия

Христо Терзиев | 2020-09-21

Най-неподготвена и най-несъвместима със стандартите на алианса членка! Доскоро съюзните самолети на България, Гърция и Румъния влизат в епизодични схватки, но търпят променлив успех. Руснаците отправят ултимативна нота към командването на Пакта за прекратяване на сблъсъците, за да не избухне по-мащабен международен конфликт. Блъфират, естествено, с включването и на ядрени оръжия. Изтъкват минималния брой жертви и щети на този етап и липсата на съпротива от местните жители. Гарантират изтегляне на войските след организиране на автономно управление в защита интересите на своите сънародници. Така се и случва. Светкавичен референдум под дулата на „Калашников“ и чадъра на С-400 показва, че 50,5% искат отделяне на територията от Република България и обявяване на автономен протекторат, подчинен на Москва, не на София. По крайбрежните военни полигони е предоставена възможност на местните български подразделения да се изтеглят извън новообразувания анклав. На тяхно място се обособяват гарнизони с разквартировани руски тактически ракетни установки, щурмови хеликоптери, бронирани пехотни машини, тежки танкови подразделения и батальони за бързо реагиране. В пристанищата – предислоцирани фрегати, ракетоносци и миноносци. По вътрешната демаркационна линия се опъват заграждения, на места минни полета, противотанкови траншеи и фортификационни съоръжения за личния състав.


Хипермерност - част 1

Христо Терзиев | 2020-09-21

След три последователни мандата премиерът е избран за президент. Русия организира провокация и завладява българското Черноморие, за да защити близо едномилионното руско население. Родопите се обявяват за автономна република, призната от Русия и Турция. В София има масови демонстрации, окупирали цялата градска част.

А навред по границите на Руската федерация ще чакат два милиона руски войници-клонинги.

Всичко това не е извадка от новините, а случващо се в новия роман „Хипермерност“ на Христо Терзиев.

Природата залага ясни механизми за оцеляване – ала не на отделния индивид, а именно на целия вид и като цяло на Живота. Единицата няма значение, важно е да се върви напред, а цената е жертвата на неизброими единици. Какво става, ако човекът реши да коригира този системен подход, като смени досегашните си двуизмерни възгледи? Христо Терзиев развива подробно темата за съзнанието, което продължава да съществува, след като тленното човешко тяло достигне своя неизбежен край. Авторът изследва през какви катарзиси трябва да се премине, за да се удължи безмерно животът – този невероятен миг сред безкрайната задгробна вечност. Засяга научната физическа страна на проблема и по-точно приноса на Хипермерната теория и на създадения чрез нея хипермерен компютър.


Мечта за пролет

Мая Сотирова | 2020-07-15

Прочетете тази книга, ако вярвате, че поезията докосва сърца и лекува рани.

Ако вярвате в магията на всеки нов изгрев.

В силата на любовта. В мечтите.

В пролетта. И надеждата.

В обичта към всичко българско и родно.

Изгубете се в свят на лунни сънища и цветни дъги.

И намерете себе си в тази сбъдната мечта за пролет.


THE ADVENTURES OF TINY SUBMARINE AND LITTLE JELLYFISH

Милена Каменова, Христо Каменов | 2020-07-15

THE ADVENTURES OF TINY SUBMARINE AND LITTLE JELLYFISH

 

Милена Каменова, Христо Каменов

Оригинално заглавие: Приключенията на Подводничко и Медузко

 

Айлин Халилова, Айлин Зелхарова, Аксел Бюлюк, Александра Чолакова, Дезирe Юмерова, Десислава Ханджиева, Ернесто Ораков,

Зорка Узунова, Лора Рускова, Моника Сюлевска, Спас Джандев, Александър Терзиев, Емил Цветков, Меди Караахмедов, Омар Дюлгеров, Сами Велков, Юксел Шишков, преводачи, 2020 г.


Тайната на етеричните масла

Ваня Върголомова | 2020-07-15

Ако искате да станете част от ароматния свят, но се чудите откъде да започнете, значи сте взели правилната книга, намерили сте приятел и човек, който може да отговори на въпросите ви.




Препоръчвани теми

Ако следваш сърцето си...

Павлина Иванова | 2009-04-03

Ако последваш сърцето си, когато разказваш голямата и вечна история на човешкия живот, къде ще стигнеш?
      На този въпрос може да даде отговор новата книга на Ина Крейн „Балкански ветрове”. Тя е за кръстопътните срещи, за миговете, които белязват съдбите ни, за изворите, които не пресъхват, подобно сълзите от човешките очи. Тя връзва фабули и открива тайни, натрупва познание за страсти, характери и разминавания, обърква и подрежда- идентичности, култури, социални пластове.

Защо започнах да пиша поезия? Заради любовта, разбира се!

Нели Господинова | 2014-06-08

Книгата не е просто сбор от всичко написано до този момент. Месеци наред прибавях и премахвах стихотворения, все не можех да реша дали са достатъчно добри, за да заинтересуват евентуалния читател. Освен това стихотворенията в една книга трябва да са насочени към определен кръг хора. Не може да се сложи весело детско стихче до стих, плачещ от мъка по изгубена любов. А след това всичко трябва да се подреди в логична последователност. Благодаря на моята редакторка, Нели Господинова, за нейната неоценима помощ!

Родената да живее в бури в сянката на Жреца-воин

Илияна Каракочева /Ина Крейн/ | 2009-08-02

Каква е съдбата на красивите нежни цветя в сянката на силните дървета? Някои умират, други линеят, трети запазват красотата и аромата си, невидими за очите на случайните пътници, които, минавайки, съзират единствено красотата на голямото дърво, пропускайки нежния аромат на малкото  цвете  до него, и  губят.

Спътница на Жреца-воин, негова вдъхновителка, редакторка на произведенията му, преводачка (превеждала  не кой да е, а Ницше), вярна  любима до смъртта му и след това,  светска   красавица, фина  елегантна дама до края на живота си - това ли е Мара Белчева?

Български психар с пратчетов хумор

Иван Богданов | 2012-10-10

Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.

Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват  - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор , както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг.  И въпреки, че от малък е закърмен  с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.

Основни грешки при работа с редактор

Иван Богданов | 2009-12-12

Има голяма неяснота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. Това създава множество проблеми, разминавания в очакванията и най-вече взаимни обвинения за несвършена работа.

Затова ще се постарая да опиша няколко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.