Последни теми

"Рисунка с въглен" - четвърта номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Милчо Петров

Продължаваме с номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" с представянето на Милчо Петров. Аз съм на 67 години. Защо започвам така? Защото, може би, най-интересното нещо в творческата ми биография е свързано с възрастта ми. И така – аз започнах да пиша поезия малко след като навърших 60 (не че не бях опитвал и преди, но беше съвсем незначително и епизодично). Началото бе съвсем плахо. Възползвайки се от възможностите за контакт и обратна връзка, които дава Фейсбук, с всеки следващ ден надграждах, упорито се самоусъвършенствах и така за изминалите вече 7 години написах над 700 стихотворения. Всяко от тях беше стъпало нагоре. През последната година и половина реших да сверя часовника, участвайки в няколко конкурса. Спечелих две първи, едно второ, две четвърти места и за мен най-успешното участие бе в конкурса „Биньо Иванов“ 2021, където в конкуренцията на 316 поети с 842 стихотворения, бях сред дванайсетте наградени. Разбира се, тук трябва да добавя и съвсем прясната моя номинация за литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 със стихотворението ми „Рисунка с въглен“. Първата победа в литературен конкурс през 2020г. стана катализатор за издаването на поетичната ми книга с любовна лирика „Утринна сълза“, която съдържа 100 стихотворения. В близко бъдеще планувам издаването на нови стихосбирки, за които вече имам необходимите идейна нагласа и подбор. Така, макар и 67-годишен, аз минавам за „млад поет“. Тази, макар и сравнително къса творческа биография обаче, съвсем не бих нарекъл скучна, безинтересна и бедна. Поне за мен е така. И се гордея с това!  


"Очакване" - трета номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Ваня Велева

Продължаваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 с Ваня Велева. Завършила е педагогика в ПУ „П. Хилендарски“. Работила е като учител, журналист, PR.Актуална месторабота – старши експерт „Деловодство и архив и връзки с обществеността” в ТД на НАП - Бургас, Офис Ямбол.Дълги години е работила като репортер във вестник „Делник“, ТВ „Диана“ като, водещ на публицистични предавания, собствено предаване за култура „Калейдоскоп“ и кореспондент за Нова и bTB Автор на кратки разкази, есета, поезия. Член на СБП. Издадени 4 стихосбирки: „Пейзаж без грим, или 38 камъчета в обувката” през 2002 година с редактор Христо Карастоянов, ИК „Ж. Учков”  „Телеграми на душата” 2013 с редактор Илко Капелев ИК „Вилком”„Редактиран акварел или 55 лирични ескиза“ 2018 г. редактор Димитър Бечев, рецензент Тенко Тенев„Шепа светулки“ 2019 г. издателство „Мултипринт“


"Останало" - втора номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Петя Лалбонова

Продължаваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 с Петя Лалбонова Казвам се Петя Лалбонова - философ по образование, маркетолог по призвание и поет по душа.На 32 години съм, родом от Свиленград - градът на великия Ивайло Балабанов и мястото, което е било мое вдъхновение и смисъл през голяма част от съзнателния ми живот.От 15 години живея в гр. Пловдив. Тук завърших бакалавър Философия и магистратура по Бизнес комуникации и PR, а в момента завършвам Графичен дизайн. Близо 8 години работя в сферата на маркетинга и рекламата, и творчеството винаги е около мен, под различни форми.През последните три години имах вълшебния шанс да стана майка два пъти, и сега съм изцяло отдадена на прекрасното си семейство. Като един чистокръвен Телец, крия у себе си много Вселени, и писането е един от начините, по които показвам част от тях пред света.Майка ми и сестра ми са тези, които отрано запалиха у мен интереса към поезията, и първото си стихотворение написах, още когато бях в пети клас. От тогава до днес пиша почти без прекъсване. Вдъхновявам се от хубавите и лошите дни, от тихите моменти и малките вълшебства, малко от любовта и повече от тъгата.  Силно емоционален човек съм, и да превръщам всяко усещане в дума, а думите в мерена реч, са моят начин да балансирам чувствата и вътрешния си свят. Взимала съм участие в поетични конкурси, предимно в ученическите си години. През далечната 2006-а спечелих награда за стихотворение от Националния конкурс за поезия "Любовта в нас", а през 2015-та мой стих беше публикуван в юбилейния поетичен сборник "Жената - любима и майка", по случай 10-годишнината от създаването на конкурса. След толкова много години, за първи път сега се включвам пак в конкурс, и не мога да скрия огромната си радост от това, че мой стих отново е докоснал някого.


"Любовна шира" - първа номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Светлана Кирилова

Започваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 със Светлана Кирилова. Завършила съм Немската езикова гимназия в град Хасково, през 1993 г. завърших „Германистика“ във Великотърновския университет, имам правоспособност и за учител по български език и литература. Преподавател съм в София на младежи, полагащи изпити за нива на познания по немски език пред Гьоте-институт.  Публикувам от 2018 година в сайта "Откровения" като Светулка (svetlitschka) стихотворения, по-рядко разкази и фотоси. Превеждам и стихотворения от немски език. Участвам често в техните предизвикателства, включително и за детска поезия. От 2020 година публикувам във Фейсбук – Svetlana Kirilova – и също в "Незабравими стихове".  Това е първото ми участие в конкурс, привлече ме възможността да чета всички произведения, което счетох за огромно предимство, за което Ви поздравявам.


В преследване на любовта през пространството и времето

Валентина Вълчева

Готови ли сте за пътешествието на живота си? Добре тогава. Затегнете коланите! Дестинация:  другата Земя! Онази, в която нямаш избор – трябва да се влюбиш, да се бориш, да спасиш не един, а няколко свята, и – естествено – да станеш герой. А накрая евентуално – да спечелиш Момичето От Своите Мечти, но не само!


Дивата магия: Обетът

Яна Хараланова

Тя трябваше да е мъртва. Но оцеля!Люба Добрева е ловец на магически реликви в столицата на търговията с магически предмети на Балканите – Варна. Подреденият ѝ свят се разпада, когато екипът ѝ е нападнат със забранено магическо оръжие. Търсейки виновника и начин да се отърве от магия, която бавно я убива, тя се запознава с обаятелния и потаен Филип Михайлов


Водопоад от Суети

Десислава Илкова

За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:“Сега ще продължаваш да живеешу всеки – вляла капка доброта,тъй както само ти умееш -като комета, прелетяла край света.”


Легендата за Атлантида

Росен Димитров

След дълги перипетии и опасни приключения Марк най-после намира Лена, но тя страда от загуба на паметта и няма никакви спомени както за него, така и за представящия се за неин годеник Джефри Нийлс. Джефри използва липсата на спомени у Лена, за да я накара да му помогне в изработването на антиматерия, използването на която би могла да унищожи както Земята, така и съществуващата в паралелна реалност Леория. Себастиан и Фреди се съюзяват с боговете на викейци, архейци и други врагове на Фретания и заедно с тях се опитват да превземат   Лутеция,   фретанската   столица,   за   да   спрат   Джефри   и   да   предотвратят унищожаването на техните два свята. С хитрост и умения успяват да стигнат до двореца, но твърде късно. Джефри успява да използва добитата антиматерия и да създаде черна дупка,заплашваща да погълне и Земята, и Леория. По всичко изглежда, че  това е краят и няма изход...   


Невеста лазаркиня

Гергана Траянова

Във всека околия има мома коя всички хора я признават за най-хубавата, а майките ни свилени дрехи й тъкат. На такава мома лазаркините пеят песни за възхвала на красотата и чистотата на сърцето й. А пък оная мома, дето мислех за нея в тоя миг, имаше блясък в очите, където никъде другаде не можеше да се срещне. Не го видех в огъня на ни една пукнала пушка, в жаркото на ни един изгрев. А аленото по устните й никоя бликнала кръв от войнишките тела не можеше да задмине по цвет. Такава знатна мома огласяше целата околия с песента си. Възпяваше тя изгубеното момково юначество и сълзи редеше, та пълнеше с тех бунарите.


Даян Файнстен - първата жена

Мимо Гарсия

Искрено се надявам, че читателите на дипломната ми работа няма да се задоволят само с увода, за да вникнат в тематиката. Ако го направят, ще се лишат от удоволствието да се запознаят с една уникална личност. В течение на повече от половин век тя влага енергия, амбиция и знания, за да се превърне в символ на неограничените възможности за жената в съвременния свят.Предполагам, че прочитайки заглавието, очаквате дипломната ми работа да е посветена изцяло на американската политичка Даян Файнстайн. Това е така донякъде. Постарал съм се да направя паралел с аналогични проблеми в нашата страна.Изложението в дипломната ми работа е разделено на седем взаимносвързани части. Те са едновременно независими една от друга, но и оформящи общия смисъл на текста. Постарал съм се да не повтарям информация от една глава в друга, а когато това е било необходимо, само съм я маркирал с две-три изречения.




Препоръчвани теми

„Добри човече, отвори портата и не ни гони…”

Маргарита Друмева | 2010-07-18

Това е първата строфа от химна на румънските бардове. Не съм чувала толкова интимен и лиричен химн, звучащ простичко като средновековна песен на пътуващ менестрел. Китара, флейта и глас - това е. Песен, върху която никой не е дръзнал да посегне, за да осъвремени звученето й с мощен компютърен аранжимент.

“Небесна трапеза” с приятели и слънчево вино.

Камелия Иванова | 2007-11-22

В новата си поетична книга с избрана лирика поетът Димитър Милов кани на “небесна трапеза” своите детски и светли години от младостта, своите приятели, поетите, от коите се е учил, страховете и желанията си, да си поговорят с по чаша “небесно питие” в ръка. И ги повежда през Рила, където е скътано родното му място Тополница (“Село в ниското. Село с високи тополи”), където “под крило на обич” е роден и “закърмен” с “блага дума”. Поканил е най- скъпите, най- верните приятели, за да сподели с тях “написаното на свещ”, когато е “скръбна, непрогледна тъмнина” и светулки “се носеха във такт”.

Светулките се носеха във такт.

След време проумях, че бе това 

тържествен танц на светлината. 

(“Нощ”) 

Асен Сираков

Есси Ангелова | 2008-09-14

Асен Сираков - писател, журналист, общественик. Всъщност нуждае ли се от представяне човекът, когото слушахме редовно в "12 плюс пляс".

 

Музата си е муза. Голям кеф е, когато дойде и трябва да бъде издоена до капка! Доброто произведение е 20% муза, 40% професионализъм и 40% труд.


Няма да се предам, ще се опитам да анализирам къде и в какво съм се издънил. Трудно се напипва читателската струна, но добрият писател трябва да умее да отгатне защо и как е успял или не е успял и, ако е успял, да напише още. Това с “останах неразбран”, “историята един ден ще каже”, “българинът не чете”, “хората нямат пари”, “много се опростачи страната” и пр. са вятър и мъгла и доста изтъркано оправдание за липса на интерес към дадено творчество.

Говорим си за секс

Иван Богданов | 2009-04-19

Кризата на средната възраст ни връхлита точно когато сме се закрепили на краката си и смятаме, че владеем света.
Какво му остава на един мъж, когато се събуди една сутрин сам, напуснат от приятелката си/съпругата си, с която живеят от студентските години, с долу-горе стабилен бизнес, но без изгледи за неочаквано забогатяване?
Остават му точно три неща – безразборен секс, неспиращо пиянство и военни игри.
В тази книга има по много от всичко. И както е написано на гърба на корицата – тя е за порасналите момчета от „Вчера” – завършилите Ловешката езикова гимназия

Закон за авторското право и сродните му права

| 2009-09-05

Започваме публикуване на Закона за авторско право и сродните им права. Той разглежда теми, които касаят пряко всички автори, а много малко от авторите са го чели и познават правата си.