Последни теми

Христо Фотев - Не е измислица морето и щастието съществува

Иван Богданов | 2020-03-25

Христо Константинов Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище “Др. Петър Берон” в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом “Украса” в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в “Украса” и става редактор на многотиражката на мина “Черно море”.

Първата си стихосбирка – “Баладично пътуване”, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на “Баладично пътуване” става драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва “Обещание за поезия”. През 1981 г. издава две стихосбирки : “Литургия за делфините” и “Спомен за един живот”. Три години по-късно събира своите избрани стихове в “Словесен пейзаж”. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми “Венецианска нощ”. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах “Море”. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”.

Удостоен е с редица награди: Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка “Лирика” (1965 г.) и за третата си книга “Сантиментални посвещения” (1967 г.), същата награда на Бургас за стихотворенията му от “Пристанище” (1969 г.), литературната награда “Златен Пегас” (1994 г.). През 1995 г. получава званието Почетен гражданин на Бургас.

Христо Фотев почина на 27 юли 2002 г.


Как Иван Вазов получи двойка за "Под игото"

Иван Богданов | 2020-03-05

През 1919 г. народният поет Иван Вазов получи двойка за "Под игото".
Но тогава - възразявате вие - той е бил на върха на славата си, кой би посмял да му пише двойка?

Той получи двойка от Велико Йорданов, един от най-добрите учители по литература, за лошо развита тема върху "Под игото".
Ето как стана това ...


Дуелите на българските писатели в началото на 20 век

Иван Богданов | 2020-02-27

Писателската завист на двамата победители в първия конкурс за българска драма Антон Страшимиров и П. Ю. Тодоров също едва не стига до кървава разпра, а авторът на "Строителите на съвременна България" Симеон Радев като главен редактор стига до дуел, за да прикрие свой източник на информация.

След Освобождението, когато нашата творческа бохема е още в пелените си, писателите, колкото и малко да са те, скоро стават най-известните българи. Творбите им се поместват в читанки и христоматии, декламират се на всички училищни тържества, децата завинаги запомнят имената им, а след тях постоянно вървят тълпи гимназистки. Те са известни, даже разглезени от слава, често суетата им замъглява здравия разум.


Заглъхване или как всичко и нищо се сливат накрая

Светослав Ставрев | 2020-02-26

Бях любознателен, амбициозен и работлив. Защото си мислех, че такъв трябваше да бъде. А и бях воден от Бога, желанието на родителите ми и очакванията на децата ми натам. Така улавях невидимите знаци на съдбата. Обичах умните жени, хубавия алкохол, почтените приятели и дългите, откровени разговори. Защото така исках и бях убеден, че ги заслужавам.  Нищо от това не остана. Годините, здравето и горчивия опит ги изтриха от живота ми. И постепенно от спомените ми. Така трябвало, така станало. Остана ми четенето, музиката и картините, както и удоволствието да мисля безкористно и безкрайно. Както и надеждата, че не всичко е било напразно. 


Камелия Кондова - Добрите хора лесно се обичат.Магията е да обичаш лошите

Иван Богданов | 2020-02-26

Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност "Българска филология". 

Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). и много други.

Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003 год.) и др. През 2019 получи наградата "Дора Габе".


Как се определя коричната цена на книгата?!

Иван Богданов | 2020-02-24

Един от най-често задаваните ми въпроси е как се определя цената на книгата?

Също и кой я определя? Това има по-лесен отговор: определя - този, който дава парите за нея! 

 

Ще се помъча да дам прост отговор с цифри.


Александър Калчев - На изповед пред Дякона

Иван Богданов | 2020-02-19

Александър Вълчев Калчев е роден на 20.12.1945 г. в село Телиш, Плевенско. Геолог, участник и ръководител на геоложки експедиции. Повече от двадесет и три години се занимава с търсене, проучване и добив на уранови суровини за българската промишленост. Пише от студентските си години. Автор е на десет стихосбирки с философска, гражданска и любовна лирика. Участва в редица алманаси за съвременна българска поезия. Издал е и книгата с разкази и повести „За светостта на грешника”. Член на СБП. Лауреат на много поетически конкурси. Умира през м. май 2019 г.


Елица Мавродинова

Иван Богданов | 2020-02-17

Елица Богданова Мавродинова е родена на 17 февруари 1986 г. в гр. Кърджали. През 2005 г. завършва Гимназия с преподаване на чужди езици в родния си град и е приета в СУ "Св. Климент Охридски", специалност Връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масови комуникации. Стихове пише от дете. Многократно е награждавана на литературни конкурси в цялата страна. Носител на Голямата награда от Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" (2002) и на Първа награда от Националния поетичен конкурс, посветен на Пеньо Пенев (Димитровград, 2009). Автор на поетичната книга "Спектърът на бялото" (2008), за която получава наградата за дебют на името на Дамян Дамянов.


Връчване на наградите в конкурса за любовен разказ "Млад разказвач"

Милка Иванова | 2020-02-16

Снощи, проф. Диана Радойнова връчи наградите в конкурса за любовен разказ "Млад разказвач", на името на големия бургаски писател Атанас Радойнов. На церемонията по отчитане на конкурса присъстваха млада публика и гости от Общината - Диана Саватева, зам.-кмет и Петър Парушев, н-к отдел Култура.

Лауреатът във ІІ възрастова група Калоян Захариев пристигна от София, за да получи наградата си и да прочете отличения си разказ "По вертикала". От името на Деница Пенчева - победител в І възрастова група, за разказа "Елена" - наградата получиха нейните родители. НЧ "Любен Каравелов" връчи своя награда - участие в "Свято слово", на Веселин Веселинов от Сливен, за разказа "Азалия".


Пътят към майчиния дом - Мария Силвър

Иван Богданов | 2020-02-12

Книгата „Пътят към майчиния дом“ изобразява наболелите проблеми на българското общество и дилемата, пред която младите хора са изправени - дали да останат в България за ниско заплащане или да заминат в чужбина, като така жертват любовта към близките си и познати тук. Книгата ще разчупи закоравялото мислене на българите и ще възвърне любовта им към Родината!




Препоръчвани теми

Асен Сираков

Есси Ангелова | 2008-09-14

Асен Сираков - писател, журналист, общественик. Всъщност нуждае ли се от представяне човекът, когото слушахме редовно в "12 плюс пляс".

 

Музата си е муза. Голям кеф е, когато дойде и трябва да бъде издоена до капка! Доброто произведение е 20% муза, 40% професионализъм и 40% труд.


Няма да се предам, ще се опитам да анализирам къде и в какво съм се издънил. Трудно се напипва читателската струна, но добрият писател трябва да умее да отгатне защо и как е успял или не е успял и, ако е успял, да напише още. Това с “останах неразбран”, “историята един ден ще каже”, “българинът не чете”, “хората нямат пари”, “много се опростачи страната” и пр. са вятър и мъгла и доста изтъркано оправдание за липса на интерес към дадено творчество.

Репортаж от събитието

Цветанка Абаджиева | 2009-04-03

На 27 март 2009г. В салона на читалище Николай Хайтов беше представена книгата на Ина Крейн „Балкански ветрове”, която е събрала на едно място деветнайсет свои разказа. Гост в книгата е Цветан Войнов, който е автор на още шест разказа.

Румяна Симова - варненска чаровница от Нова Зеландия

Камелия Иванова | 2013-05-20

С три изречения - как би описала българите?

Българите са есенцията на всички народи. Светът ще изчезне, когато се изгуби българският ген. Ние сме генетичният фонд на човеците и самите ние не го осъзнаваме.

Издателство "Алтера" - щанд 11

| 2009-05-16

Макар и да е сравнително младо издателство, Алтера има изградена издателска политика, насочена към издаването на книги от нови български автори. Те биват включени в поредиците Нова българска литература, Зевгма (поредица за философия, хуманитаристика и социални науки), а също така има и български книги, които излизат извън поредица.  За допълнителна информация вижте и нашия уебсайт: www.altera-bg.com .

С различен почерк... за никой друг

Илияна Делева /ила/ | 2009-12-12

 За никой друг не бих могла да нaпиша следващите редове. Само за нея - за Виктория Бързашка. Но преди да ги напиша питам чичко Гугъл:  "Кое е това момиче?" Намирам името и в няколко линка, повечето, свързани с „Буквите-сайтът за нова българска литература", но първо поглеждам останалите: включила се във форум на туристическа агенция, освен ако не е съвпадение на имената - значи, че обича и иска да пътува. Познавам това момиче, което пътува на сън и на яве. Защото съм прочела вече книгата, за която ще разкажа. Намирам я в един Блог, носещ името „Читателският дневник на еММ"  Това не е нейният Блог, а на някой, който като мен е чел тази книга и е избрал и показал откъсът, който го е грабнал за сърцето. Или точно обратното.  Да видим. Чета. Ама защо да не го цитирам?

„За никой друг" - обяснение в любов, но твърде елементарно, някак си особено след силното начало тип поуки и правила в живота"

Съжалявам, че цитатът  не завършва с име, но така е в нета. Крием се от себе си и другите, оставаме анонимни или никовете ни не говорят нищо на никого.