Последни теми

Пловдивски поети - Любка Славова

Иван Богданов

Правим една поредица интервюта с автори от Пловдив, чиито книги сме финансирали. Минаха почти 10 години от първата книга и искаме да разкажем на хората какво се е случило. Днес ви представям "лявата ми ръка" Любка Славова. Любка Славова е родена на 19.05.1972 г. в град Пловдив и живее там. Винаги е била страстен читател, а като гимназистка започва и да пише. В началото само проза, след това – предимно поезия. Почти случайно изпраща две свои произведения за Националния литературен конкурс „Никола Фурнаджиев” през 1989 г. и печели трето място в раздел проза. Това я подтиква да продължи да пише. Не се опитва да публикува. Значително по-късно през годините се включва периодично в литературни сайтове и там споделя част от написаното. Едва през 2013 г. решава да изпрати няколко стихотворения в различни конкурси. Някои от тях ѝ донасят отличия, което ѝ дава нов тласък с литературните занимания. Тя продължава да участва в конкурси и печели поредица от награди. Първата ѝ книга, стихосбирката „Сънят на облачните птици”, е издадена през май 2014 г. като награда от конкурса „Любовта на края на кабела” – 2013. Втората ѝ книга, стихосбирката „Посоката, в която те обичам“, е издадена през ноември 2017 г. от Фондация „Буквите“. Секретар е на Дружество на писателите – Пловдив.


Пловдивски поети - Стоян Терзиев

Иван Богданов

През години издадохме много поети от Пловдив. В навечерието на премиерата на Петя Лалбонова - носителка на Национална литературна награда "Бианка Габровска" Ви представяме поредица от интервюта, с автори чиито книги сме финансирали. Стоян Терзиев е роден през 1968 г. в Пловдив, България. Завършил е Икономически техникум в Пловдив и Икономически университет – Варна. Има дипломи по икономика и журналистика.Работи като журналист в Радио Пловдив, в системата на БНР е от 1994 г., като е стартирал кариерата си от Радио Варна.От 1998 г. до 2008 г. е създател и автор заедно с Владислав Севов на тв-предаването за култура „Колаж“ в телевизия „Евроком-Пловдив“ (по-късно NBT).През 2007 г. заедно с Владислав Севов печели награда „Пловдив“ в раздел журналистика за предаването „Колаж“.Стоян Терзиев е автор на 5 стихосбирки. През 1997 г. издава „Бяло хайку, или по няколко думи на три реда“ (самиздат). През 2003 година излиза книгата му „Сънят на Пеперудата“ (изд. Жанет-45). През 2010 г. издава стихосбирката „Устоимо“ (изд. Сиела). През 2016 г. излиза стихосбирката му „Сезонът на водните кончета“ (изд. Фондация „Буквите“). През 2018 г. от печат излиза стихосбирката му антология „По коридорите на моята есенна будност“ (изд. Фондация „Буквите“).През 2004 г. получава почетния знак в националния конкурс за SMS-поезия.През 2012 г. е отличен с трета награда на националния поетически конкурс „Добромир Тонев“.През 2021 г. получава награда „Орфей“ за цялостно представяне на едноимения международен поетически фестивал в Пловдив.


Пловдивски поети - Екатерина Костова

Иван Богданов

През години издадохме много поети от Пловдив. В навечерието на премиерата на Петя Лалбонова - носителка на Национална литературна награда "Бианка Габровска" Ви представяме поредица от интервюта, с автори чиито книги сме финансирали. Започваме с Екатерина Костова - чаровната водеща от БНР! Екатерина Костова e родена и живее в Пловдив. По образование e филолог, а по професия – журналист. Автор е на 3 прозаични книги: „Платното на Пенелопа" (1994 г. с преиздание 2019 г). „Писма под възглавницата“ (2014 г.) и „Свети Никола от Залива на подковата“ (2016 г.). Първата ѝ поетична книга е „Думите ме носят“ (2017 г.). “ОБРАТ-но в себе си“ е втората ѝ стихосбирка. Излиза под знака на ИК „Жанет 45“ с редактор Йордан Велчев и художник на корицата Неда Ангелова. Печелила е литературни конкурси за проза и поезия. Нейни творби са публикувани във вестници, списания, онлайн издания за литература и международни литературни платформи. Член е на „Дружество на пловдивските писатели“ и Movimiento Poetas del Mundo.


Разтурница - Катя Рашева

Катя Рашева

Носителка на Национална литературна награда "Ники Русиновски" Катя Благоева Рашева е родена на 8 ноември 1958г. в с. Райнино, област Разград. През 1977 г. завършва Средното специално художествено училище в Трявна, живее и работи в Трявна. Поезия пише още от ученическите си години, има публикации в местния, регионален и национален печат. Дълги години работи като редактор във вестник „Тревненска седмица“, оттам започва и голямата й любов към белетристиката. Има издадени две книги: „Днес вещиците не горят на клада“ /2000 г., стихосбирка/ и „Другият живот на Виктория“ /2007 г., сборник разкази/. Продължава да публикува в регионални и национални печатни издания, както и в специализирани сайтове за лично творчество в Интернет, със свои творби участва в алманаси на регионално и национално ниво, както и в изданията на в. „Еврочикаго“, в техните алманаси за нова българска литература, които се разпространяват между българската диаспора в много страни по света. Носител на Априловска награда за белетристика за 2008 г., има награди и в няколко национални литературни конкурси /2020 г. Специалната награда за поезия от конкурса на Община Нова Загора; Първа награда в конкурса за любовна проза за наградата „Ники Русиновски“ през 2021 г. и в конкурса за хумористичен разказ „Вятърничави истории/.  


“Л“ с панделка - Йорданка Ангелова

Йорданка Ангелова

Йорданка Ангелова Стоянова –Тонева е родена на 11 март 1970 г. в гр. Шумен. Бакалавър по „Библиотекознание и библиография“ от Държавен библиотекарски институт – гр. София. Магистър по „История“ от Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Килил и Методий“ –  гр. Велико Търново. В периода 1992 - 2000 г. работи последователно във филиала на Археологическия институт на БАН – гр. Шумен и в „Информационно- библиографския отдел“ на Регионална библиотека „Ст. Чилингиров“- гр. Шумен. През 2000 г. след конкурс по „Нова и най-нова обща история“ е назначена за асистент в Учебно-научен комплекс „Хуманитарни науки и изкуства“ на ВСУ „Ч.  Храбър“ – гр. Варна. Преподава по дисциплините: „История на балканските народи“ и „Нова и най нова обща история“.  През 2015 г. защитава докторска дисертация и получава образователната и научна степен „доктор“. От 2008 г. е преподавател по „История на българската държава и право“ в Юридическия факултет на ВСУ „Ч. Храбър“. Автор е на повече от 50 публикации по проблемите на новата и най-новата обща и балканска история.  Член е на Съюза на учените – клон Варна и на Македонския Научен Институт – гр. София. Творческият ѝ дебют в сферата на художествената литуратура е провокиран след участие в курс по творческо писане със Здравка Евтимова в началото на 2021 г. Някой от първите ѝ разкази („Аристократично“, „Орехов калейдоскоп“, „Животът е „hand made“, „Коледно желание“, „Яйце на Фаберже“) са публикувани в сборник с разкази „Стъпки“ на издателство „Лексикон“ през юни 2021 г.    


Черна участ - Иваничка Колева

Иваничка Колева

  Казвам се Иваничка Колева и съм на 54 години. Родена съм в с.Върбовка общ. Павликени, но от 20 години живея в съседното село Димча. Поетични опити правя от съвсем малка, а стихотворенията за деца са ми любима категория. Обичам да пиша и фейлетони, въпреки че те са най-малко на брой в творчеството ми. Така изразявам гражданската си позиция по даден въпрос, който ме вълнува, по един интересен, не груб и естетически начин. Уважавайки безкрайно читателя, се старая така да поднеса творческите си вълнения, че те да заемат важно място в неговата душевност за дълго време. Особено много ме вълнува темата за родния край, бащиното огнище, природните хубости на България и самата тя, като моя свидна Родина. Надявам се да успея да предам тази моя любов и всичките си родолюбиви  вълнения и на читателите. Гордея се, че (макар когато вече бях на петдесет години), успях да реализирам първата си стихосбирка „Първите 50”, която изчезна мигновено от книжния пазар. За творческите постижения няма граници. Надявам се 2022 г. да е една успешна творческа година за мен. Имам интересни идеи за две нови книги и се надявам с Божията помощ до края на годината те да видят бял свят. Радост и удовлетворение ми носят всички участия в инициативите на издателска група Буквите. А сега тръгвам да преследвам мечтите си. До нови срещи.


Солена любов - Александър Лютов

Иван Богданов

Александър Лютов. Роден съм и живея в Пловдив. Завършил съм инженерна физика в ПУ. Работя като CAD инженер-конструктор. Женен с една дъщеря. На литературното поприще съм от 2002 г. Тогава се престраших да обогатя любовта си към литературата с опити за креативно писане.  То пък се получи. Колкото и да е разтегливо понятието „жанр“, ще фиксирам любими родове и форми, без да се ангажирам със строгата академичност на литературознанието : Предпочитам прозата. Открих, че тя също може да бъде „поетична“ и съм правил опити за това. Романът ми дава свобода да развивам характери и ситуации, да правя експерименти, да предлагам лични заключения, но се стремя да не излизам от класическите, признати схеми на конструкция. Подобно – класическият разказ, като по-кратка форма. Сега експериментирам в новелата. През последните години съм обсебен и от драматургията – там е различно и много трудно, особено, когато си помислиш, че тя може да оживее на театралната сцена.


Ябълки - Кристина Димитрова

Иван Богданов

Здравейте, казвам се Кристина Димитрова и съм номинирана в конкурса за проза Ники Русиновски! Изключително много се радвам на тази номинация! Пиша от дете разкази, стихотворения и най - различни творби. През живота си съм се занимавала с много неща. По образование съм инженер, завършила съм Технически университет, но последните години исках да осъществя една моя мечта, а именно да бъда учител. Завърших още едно висше образование и успях да работя това, за което мечтаех. От Пловдив съм, на 36 години, омъжена и имам две прекрасни деца - кака Ели и Калоян. В момента съм в майчинство и вдъхновението да пиша не ме напуска. Имам подкрепата на съпруга ми и приятелите. Надявам се скоро да осъществя и още една моя мечта - да напиша книга. От всичко свързано с писането най - много ми допада да пиша за деца, за приключения и за осъзнаването на различни ценности. Вярвам, че децата могат да научат много от детската книжка и заедно с това да се забавляват.


Из "Сара и други любови"

Иван Богданов

Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“. Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор… А всъщност имам шест издадени книги. Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи  Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения. През 1999 направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много. През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша. Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета. През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“. Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги. През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга.  Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“. С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах. През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми" Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.


Мълчанието помежду ни

Валентина Вълчева

Флиртът – казват – е игра за напреднали. Значи любовта е майсторският клас. Когато всички други възможности са изчерпани и сякаш нямаш полезен ход, остава ти да се откажеш… или да промениш правилата. Да започнеш нова игра и да вдигнеш залога.Когато двама души са стигнали до етап, в който сякаш взаимно са се прецакали необратимо, но в същото време не са успели да скъсат всичко помежду си, нещо трябва да се промени. Може би те. Може би онова помежду им. А може би всичко. Може би е време за карти на масата, за прекрачване на граници, за излизане от всичко познато и уютно. За крачката отвъд ръба. Може би е време един музикант да засвири нова мелодия, а една жена да намери думи, които никога не е изричала. И някъде по средата на всичко да се срещнат отново, но други. Време е за игра на кофти въпроси и още по-кофти предизвикателства, под звуците на музика, която спасява. И така! Когато любовта се превърне в игра, вие какво ще изберете?... Въпрос или предизвикателство?




Препоръчвани теми

Издателство "Парадигма" - на 14-ти щанд на Панаира

| 2009-05-16

Издателство "Парадигма" има за поле на дейност университетската литература със специално внимание към хуманитарната й част. На щанд № 14 на Пролетния панаир на книгата в НДК публиката ще може да се срещне с най-новите издателски постижения.

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Хрисимира Минковска | 2010-04-12

„В един есенен ден по шосето" е философски ориентиран разказ, допускащ възможности, които пряко не са присъщи на индивида в обикновеното му живеене. Поставеното ударение в диалога между героите има за цел да повдигне въпросите за стойността на познанието и неговото постигане, за нуждата от постоянно усъвършенстване и ученето според принципа 'проба - грешка'. Ролята на наблюдател, която иноземеца често изтъква, се транформира в добронамерено действие - два пъти - първият път е на шосето, макар че извънземния дава обяснението си за тази своя реакция и втория път - при изцеряването на болния, което в определен аспект може да се прочете и като превес към притчите в Новия Завет.

 

Вежинов е творец съизмерим със световните класици, отговарящ на техните търсения и стожер на българската научно-фантастична линия в литературата на ХХ век. Привличащ в текстовете си множество слоеве и боравещ с многобройни наративи той пресъздава повече филосфската страна на житието. Показателността на „В един есенен ден по шосето" е видна не само в посоката на фантастичнотото, но и като синоним на новото начало в творческото търсене на литературни образци.

Закон за авторското право и сродните му права - част II

| 2009-09-20

Започваме публикуване на Закона за авторско право и сродните им права. Той разглежда теми, които касаят пряко всички автори, а много малко от авторите са го чели и познават правата си.

Литературата във Фейсбук

Северина Самоковлийска /annabell_/ | 2009-09-05

Навлизането на социалните мрежи в ежедневието вече е факт. И все по-малко са тези, които гледат с насмешка на въпросното явление и твърдят, че „всичките там са загубеняци". Тези мрежи постепенно започват да изместват много други услуги - електронни пощи, съобщения между мобилни телефони, IRC и програмки за чат като ICQ и Skype.

Ивайло Диманов - призован по Закона за защитa на цветните сънища

Иван Богданов | 2009-05-01

Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава. Първата му стихосбирка "Площад Гарибалди" бе преиздадена и взе наградата на СБП на "Южна пролет".
Никъде в родната конституция не пише, че българинът има право на щастие. Вероятно затова Народното събрание не иска да приеме Закона за цветните сънища. Но почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов -"Допълнение към Закона за защита на цветните сънища". И едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Факт, който очертава нетипични традиции за родното книгоиздаване. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: "Ивайло Диманов - много талантлив поет!"