Прeдстaвяме Ви

Автори от Буквите: Емин Реджеб

Надежда Герзилова

1. От колко време се занимавате с писане? 

Още като ученик имах влечение към писането. Вкъщи имахме пишеща машина, която Бог знае защо, беше с немски букви. Пишех на шльокавица разни глупости. Веднъж даже се опитах да направя преразказ на романа на Даниел Дефо – „Робинзон Крузо“. Но бързо се отказах. Да тракаш на механична пишеща машина изглеждаше романтично, но не беше за мен. Започнах да пиша пълноценно,  сравнително отскоро. За съжаление, не съм много плодовит драскач. Често страдам от „творчески запек“, както се изразява Стивън Кинг. 

2. Смятате ли, че използването на прототипи в образите и истории от истинския живот помагат в пресъздаването на литературните произведения? 

Колкото по-достоверен е един образ, толкова по-симпатичен е той на читателя. Често използвам прототипи или събирателни образи на реални хора, които познавам и съм се сблъсквал лично. Използвам техните недостатъци и чудатости, техния специфичен език, начин на изразяване. Тогава героят оживява, тогава образът не е някаква абстракция в нашето въображение, а истински, от плът и кръв. Не харесвам двуизмерни, стереотипни и плоски герои.

Относно истинските истории, смятам, че за болшинството от автори, те са основен източник за сюжета на повествованието. Но една истинска история, ако не бъде напудрена, преувеличена, изопачена, натъкмена и прочие, тя тогава може да излезе от рамките на дефиницията за художествена творба. Случвало ми се да критикувам автори за сюжета, а те са ми отговаряли: „Ами това е истинска история и точно това се е случило“. Ако авторът няма склонност да „лъже“, разказвайки една истинска история, то тогава той може да пише мемоари, публицистика, есета...

3. Ако трябва да напишете пътепис или художествено описание за дадена страна, коя би била тя? 

Пътеписите и дългите описания не са съвсем по моя вкус. Но бих описал малките градчета в Северен Уелс. Първо, защото прекарах там една четвърт от своя живот. И второ, защото повечето хора обичат да четат за особеностите на места, които не са им много познати. 

4. В кои литературни форми предпочитате да творите - къси или дълги? 

Все още не съм написал своя първи роман. Пиша разкази с добре разгърнат сюжет. Винаги клоня към многословност при писане и това ми дава кураж, скоро да създам „пълнометражна“ творба. 

5. Кой голям поет/писател Ви вдъхновява? 

Толкова са много. Няма как да посоча само един. И постоянно преоткривам други. 

6. Планувате ли да издадете скоро книга? 

Да! Но не бих издал сборник с разкази или стихосбирка. Най-предпочитаните книги за четене си остават романите. 

7. Кой е любимият ви филмов жанр? 

Комедията. Любимият ми филм е „Модерни времена“ на Чарли Чаплин. 

8. А доколко според вас киното и литературата са способни да си взаимодействат? 

Все си мисля, че зад успеха на повечето филми, редом с режисьора и актьорите, стои някакъв пренебрегнат и незабелязван от никого талантлив писател–сценарист. Смятам, че киното не може без литературата. Обратното, не е валидно.  

9. Мислите ли, че изкуственият интелект има място в изкуството? 

Философите в Древна Гърция разглеждали изкуството като подражание. По-късните мислители, като Кант и Хегел, смятат, че изкуството бива мнимо (подражателно) и истинско. Според тях съществува истинско изкуство, което не само че не е подражателно, а самото то е обект на подражание. Ако изкуственият интелект не може да достигне висините на гении като Моцарт, Бах, Бетовен, Шекспир... Ако ще е инструмент в ръцете на бездарни, за създаване на мнимо, масово изкуство, по-добре да стои надалеч. 

10. Пожелайте нещо на авторите в сайта Буквите.бг! 

Пожелавам на колегите от сайта крепко здраве! Останалото ще дойде от само себе си. 




Прочетена от 2271

Биография

Казвам се Емин Реджеб. С писане се занимавам като хоби. Публикувам в няколко сайта за лично творчество. Макар че българският не ми е майчин език, както става ясно от името ми, аз изключително много съм влюбен в българското слово. В ранното си детство израснах в условията на късен социализъм и преход към демокрация — така наречените "90-те" — и приемам това като предимство, от чисто персонална гледна точка. Любовта ми към книгите се появи именно тогава. В моята детска стая нямаше компютър, нито даже телевизор. Единственият ми прозорец към света бяха книгите. Писането дойде като страничен ефект от безразборното четене. Натрупването на излишен сетивен опит в ранна възраст, в моя случай, изби в творчество. 

"За да бъдеш добър писател, е необходимо да притежаваш парадоксалното качество общителен самотник". 

Това твърди писателят Йосип Новакович в книгата си "Курс по творческо писане". А аз дълго време се опасявах, че страдам от тиха лудост. Общувах с приятелите си, без те да знаят, общувах с въображаеми непознати... 

Но общуването с истински читатели е най-вълнуващата част от творческия процес. Така че, невъображаеми читателю, благодаря ти, че си част от моя въображаем свят! 

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси