Прeдстaвяме Ви

Станислава Славова-Петкова - Една жена разказва

Иван Богданов

Живея в Севлиево, но съм родена и израснала в Ямбол. Имам бакалавърска степен по математика и информатика от Пловдивския университет и магистърска по информатика от Великотърновския университет. Няколко години съм била преподавател по информатика, информационни технологии и компютърни архитектури в Националната търговско банкова гимназия и други училища в София. Публикувала съм научни статии върху сериозните игри, свързани с обучението и опазване на културното наследство. В момента работя като главен експерт Логистика – Прогнозиране на търсенето в международна компания. Пиша разкази, публикувани в български издания и блогове. Трета награда от конкурс „Ирелевант“ на фондация „Буквите“, 2018 г. за най-оригинален герой на разказ.  Участник в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, издание 2019 г. Участник в Алманаси „Нова българска литература“ Проза 2019 и Романтика 2020 на фондация „Буквите“. Първо място от Национална литературна награда „Бианка Габровска“, секция „Проза“, 2019 г.,  Второ място от Десетия Национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, секция „Проза“, 2019г.



Мирослава Скарлату - историите, които ни разказват светът и природата

Иван Богданов

Преди няколко години музата ме посети, както се казва в една песен и почувствах желание да пиша. Харесва ми фантазията, невинността и поуките на детските приказки, за това събрах и преведох най-добрите гръцки народни приказки и се появи книгата "Γръцки народни приказки" за деца от 1 до 101 години, а след това започнах да пиша приказки за деца. Но най-много ми харесват историите които ни разказват светът и природата около нас. Те крият невероятни тайни и се чувствам истински щастлива, когато успея да уловя някоя от тях и я опиша на белия лист. Понякога тези истории са тъжни, понякога смешни или странни. С много любов ги украсявам с фантазия, мистика, приключенски дух. Бих искала с моите разкази да откъсна читателя от скучното ежедневие, да успее да види живота през друга призма и да се позабавлява. Ще се радвам да ме последвате в това тайнствено литературно пътешествие!



Иван Богданов - книгоиздаването е екипна работа

Богдана Калъчева

Стараем се да издирваме добрите автори, да финансираме книгите им и да ги промотираме. До голяма степен се справяме успешно. Но има една група, която аз наричам "агресивни графомани", които нямат нужния талант и качества, за да успеят като автори, но за сметка на това имат прекалено голямо Его. Те създават основните проблеми в българската литература и заради тях масово издателствата бягат от работа с български автори.



Ангелина Стойчева

Иван Богданов

“Ангелина ще се казва - тя е ангел, пратен ми от Бог” -  това е казал баща ми като ме е видял за първи път.  Казваше ми, че мога да стигна до Слънцето… И аз като Икар летях нагоре, макар крилете ми от восък де се стопяваха… Казваше ми, че Светът е тесен за мен… И аз продължавах да протягам ръце и очи, за да го прегърна… Казваше ми, че мога да повдигна и Земята, ако пожелая… И аз не преставах да търся опорна точка… Казваше ми, че мога и опашката на Дявола да хвана… И аз не спирах да го провокирам… Защото той, Баща ми,  вярваше в мен и защото трябваше да оправдая това, което открих в стиховете му до мен: “Единственият Ангел  Бог го мене даде … Единствената Башина заръка ,ако искаш ти помни Човек над човеците бъди Нищо друго на бял свят не остава Освен Човекът - същност, личност и проява”(Димитър Стойчев)  



Константин Дилянов - фантастиката ни развързва ръцете при писането

Иван Богданов

Константин Дилянов е роден в Северозападна България преди 45 години, а понастоящем живее в София. Увлича се от различни литературни жанрове – основно фентъзи, научна фантастика, криминални и приключенски. Творческите му опити започват в ученическите му години с отличено и прочетено съчинение по БНР. Следва дълга пауза докато преди години страстта му се разпалва отново и написва роман в стил фентъзи, фантастика и мистика. Автор е също така на няколко разказа с научно фантастична насоченост. По образование е машинен инженер и маркетолог. Познанията и опита му, съчетани с хобитата в областта на технологиите и иновациите му дава неизчерпаеми идеи и вдъхновения за това, което твори.  



Йоана Тодорова - книгите ме формираха като характер

Иван Богданов

С много неща, но най-любимите ми си остават четенето, пътуването и театъра – и трите заедно, по възможност.  Обичам да се поставям в екстремни ситуации,  в които да провокирам своя характер и поведение. Вярвам, че най-хубавото тепърва предстои, колкото и клиширано да звучи, ако го заслужиш, разбира се.  Иначе, много обичам да уча и се чувствам непълноценна, когато не го правя. Затова в момента обмислям докторантура, а докато дойде време за нея, се подхранвам с различни образователни курсове, свързани с чужди езици, дигитален маркетинг, книгоиздаване и т.н.  По-тривиалната част: Завършила съм Връзки с общствеността и Политология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и Театрално изкуство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Имам публикувани разкази в няколко сборника за съвременна българска литература, сред които и „Алманах-нова българска литература Проза 2020г.“. Пиша статии, свързани с изкуство и култура, а към момента подготвям блог, в който да споделям къде вкратце, къде не чак толкова, нещата, които ме вълнуват, надявайки се те да бъдат интересни и за другите, освен за самата мен😊



Дани делНико - Една роза от Южна България

Иван Богданов

Важно ли е: - колко дипломи имаме (имам четири след средното образование) - колко награди сме спечелили (имам няколко поощрителни) - колко върхове сме покорили  (почти всички първенци в България)   Когато един ден значение ще имат само: - сълзите, които сме пресушили,  - усмивките, които сме причинили,  - ръцете, които сме подали  - прошките, които сме раздали.   Защото истински живеем и богатеем, само, когато раздаваме от себе си.



Петя Бойчева - с изкуството под различна форма се занимавам от дете

Иван Богданов

Знаете ли по какво си приличат голата театрална сцена и белият лист. По това, че всеки момент със силата на думите те ще оживеят и в тях ще започнат да никнат като кокичета от зимната бяла покривка образи. А те от своя страна ще рисуват нов, различен свят, в който може и да се разпознаем. Вълнението минути преди да се качиш на сцената или уплаха от белия лист преди първата написана дума изчезват в мига, в който потънеш в прегръдката им и заживееш в тяхната реалност. Край на спектакъла и точка след последния стих... А ти си претворен заедно с публиката или читателите. 



Димитър Хаджитодоров - Писането ме научи да понасям критика

Иван Богданов

ДИМИТЪР ХАДЖИТОДОРОВ е роден и живее в гр. София. Сътрудничи с очерци и статии в столични периодични издания. Носител е на отличието „Златното перо” на сп. „Космос” през 1970 г. за написването на научно-фантастичен разказ. Има очерци, разкази и приказки за природата, приети във в-к „Нов Пулс”, алманах „Културна палитра“ и сп. „Аз съм българче”.  Автор е на публикации в сайтовете „Литературен клуб“, „Иван Ефремов“ и „Друми в думи“. Сътрудничи на електронното издание „Литературен свят“. Издал е сборниците с приказки „Жребчето и розата”, „Кълвачите, които избираха професия“ и „Най-радостната вест“ и белетристичните книги „Недалеч от града”, „Преди шестнадесет”, „Товар безценен“ и „Недописани мемоари“. Негови стихове са превеждани на руски и на полски език.



Мартина Петкова създателката на Емпайър

Иван Богданов

Емпайър е онова нереално съвършенство. Емпайър споделя чувствата си със света. Всеки ред, който пише е от душата ѝ. Ако някога свършат думите ти, потърси я. Тя ще намери точните слова, за да ти покаже, че не си сам в този път, по който си поел.  Аз съм Мартина Петкова създателката на Емпайър. Аз нямам тази смелост, която има тя. Аз не говоря, когато не съм сигурна, че ще бъда разбрана правилно. Подбирам думите си, преди да ги изкажа на глас. 



Галя Вълева - име, което гали

Иван Богданов

Галя - това е името ми. Едно от малкото, което е и глагол. Слънчева съм, раздаваща се. Обикновено съм мила и лъчезарна, но това мигом се променя, ако умишлено ме засегнат. Изригвам тогава като вулкан и сипя огън и жупел. Хубавото е, че бързо отминава, като лятна буря и отново съм спокойна - притихнало море.  Обичам да пътувам, да опознавам различни места, да се срещам с нови хора. Това ме зарежда и обогатява. Мечтая да оставя след себе си следа с думите, със стиховете си, с творчеството си.



Евгения Динева - Величието на изкуството се крие в това, че то докосва хората

Иван Богданов

Казвам се Евгения Динева и винаги съм прекарвала повече време в разговори с въображаеми личности, отколкото с реални такива.  В началото това бяха героите на книгите, които четях и с носих навсякъде с мен, а  сега  вече ми се иска да мога да създам такива образи, на които и на вас да ви се иска да бяха реални, или да можехте да познавате в действителност.   



Богдана Калъчева - будителката от Карлово

Иван Богданов

Не съм такава или онакава. Всякаква съм. Многолика. Един живот не ми стига. Живея си стотина едновременно. Млада и стара, влюбена и разлюбена, отчаяна и ликуваща. Пожелай си да влезеш в стоте ми живота през поезията. И може би ще разбереш, че не случайно съм кръстена Богдана. Вяра и любов съм. Истина, не съвсем библейски (тъй щото по страниците ми никнат мойри, музи и езически богове), но все пак осезаеми и искрени.  Разни езици зная – този на музите, дето храни душите, два-три човешки, дето ми носят насъщния. Общ все ще намерим да похортуваме. Ако пък ти подмина вратника, припни след мене, позови Многоликата. Иначе не се обръщам.



Виктория Тодорова - Мецанка Малинка

Иван Богданов

Аз съм Виктория! Усмихната, четяща и щастлива! Родена съм в Шумен, живяла съм и във Варна, а сега съм русенка!  Това е отвъд писането, защото в него съм още по-усмихната, още по-четяща и още по-щастлива! Приказките за Мецанка Малинка се появиха като на шега, но не бавно и внимателно, а с танцувално-подскачащата стъпка на дете, което отива към книжарница... или сладкарница. Тича, скача, бърза и помита всичко застинало по пътя.



Светла Илиева - лауреат на национална литературна награда "Бианка Габровска" 2019

Божидарка Божинова

Аз съм тази - безименна, дето така не изрече. И от девет живота ме мъкнеш на гръб. Като истина. Високосна. Неписана. Само в сърцето изсечена. Същестувам във нищото. Алчна съм. Нямам насищане. Аз съм нощ. И чегъртам душата ти с рисови нокти. И безсънна разнищвам ти смъртите - бримка по бримка. Аз съм студ. Аз обсебвам дъха с пипала октоподни. Мъртъв пясък - сълза съм - от дивия плач на пустините. И със хищната паст на вина те изяждам отвътре. Вия думи и мълнии в буря от стих градоносен. Милостиня горчива съм - залъче хлебец подхвърлен. Аз съм ябълка. Крия отрова. И влизам. Венозно. Аз съм гроб. Аз съм няма присъда. За гърлото стискам. Като бездна безмилостна все те дълбая отляво. Аз съм воят раздиращ. Запълвам рушащите липси. Черна дупка. Поглъщам. Не раждам слънца. Аз съм ялова. Де да имах кураж сетивата ти в миг да изключа. Съществото ти жалко докрай да натъпча със дрога. И безчувствена, лека, безплътна покой да получиш. Но ... и аз като тебе съм слаба, уви, и ... не мога... Затова и съм вкопчена в теб. Затова и не тръгвам. Под очите ти спя. Безпризорна. Превита по кучешки. От безбожник по-бедна - без памет, без име, без църква. ... Диагноза Любов. Но жигосана с белег - Неслучена.



Васил Ю. Даскалов и една "Мария на сутринта"

Иван Богданов

Роден съм в Стара Загора, завърших езиковата гимназия "Ромен Ролан" с френски език, а след това и филология в Софийския университет.  През 2017г имах възможността да разработя мой стар разказ, който се превърна в романа "Момчета на стоп", книга за израстването на юношата посредством неволните криминални приключения по пътя към морето. Залагам на идеята, че доброто момче не винаги е достатъчно силно, за да се справи със заплахата, което го прави много истинско и близко до нормалните човешки реакции. Всяка глава държи в напрежение.  Същата година издателство "Фондация Буквите" ме мотивира да работя активно върху късата проза. Така се родиха серия разкази, включени в Алманах Проза 2017 и 2018г към издателството, едни докосващи, човешки истории за болката, надеждата и състраданието. Най-успешният разказ от този период остава "Рисунки за обед", по действителния случай за възрастаната продавачка на рисунки. Той събуди адмирации, сълзи и съчувствие в социалните мрежи.  Пролетта на 2018г ме класира в конкурса "Съвременен любовен роман" към издателството, с "Мария на сутринта", роман със старозагорски сюжет за търсенето на голямата любов, за разминаването в брака и разликите между младежта през 90те и тази в наши дни. Обездушените герои са в търсене на малко човечност в морето от любовен егоизъм.  През 2019г издадох „Предизвестие за Ловеч“, първа книга от дилогията „Лагер на смъртта“, роман, който разказва съдбите и политическите факти на няколко лагеристи. В продължение на три години работех по документални книги, интервюта, видео-материали, срещнах се с очевидци и симпатизанти, тази дейност разви допълнително перото ми и задълбочи изграждането на образите.  През 2020г излиза продължението „Ад Ловешки“.  



Яна Хараланова - магическото българско фентъзи

Иван Богданов

От дете съм силно свързана с думите и историите. Вярвам, че историите свързват хората, лекуват ги, окриляват ги. А моите истории така напират да излязат, че просто няма начин да устоиш на този порив, който има силата да те извлече от леглото в три посред нощ и да те накара да напишеш разказ от двадесет страници на един дъх. Помня първия си самостоятелен опит за разказ – бе вдъхновен от „Сините пеперуди“ на Павел Вежинов. Въобще не помня разказа, но помня реакцията на учителката ми по литература, която много го хареса и ме подкрепи да продължа да пиша. Все драсках нещо – есета, размисли, истории, дневници. Първите ми опити се появиха в алманаха „Златоструй“ – дебютирах като млад автор с есето „Пътят през пустинята“. Участвах в колективните истории на списанията “PC Mania” и “Фентъзи Фактор“. Дяволчето Патафюгъл беше един от любимите ми герои, за които да пиша. През 2005 година открих блоговете и от тогава съм горд собственик на блог, където споделям своите истории. По-късно се присъединих към общността BgLog.net, където с голямо удоволствие участвах в колективния роман „Блогът на смъртта“. Там някъде залезе поривът ми за творческо писане. Позволявах му да избликва от време на време, колкото да се освободя от напрежението. Така се появиха „За чакащата и този, на когото му се случваха случки“, „Втори тото шанс“ и „Вълче слънце“. Включих се и в сборника „Изгряващи звезди“ на варненския филиал на Съюза на свободните български писатели с „Live, love, bed”. Стоях в писателска хибернация до лятото на 2018 година, когато музата ме изрита от леглото в една лятна нощ. От тогава работя с голям ентусиазъм по различни проекти, сред които има разкази, фен фикшъни и голямата ми любов – първият ми фентъзи роман.



Нона Ясенова - Никога не ми казвай НЕ!

Иван Богданов

Имало едно време в най-стария град в Европа... Е, добре де, може би в едно не толкова далечно време, появи се едно зверче... Палаво и игриво, вечно търсещо беля... Катереше се по огради и дървета заедно със своите другарчета. По цял ден тичаха напред-назад и с въображението си прекосяваха различни светове. Измина се немного време и зверчето взе, че се кротна, но мечтите му бяха все така големи... Мечти, които започна да сънува, мечти, които започна да записва... Мечта след мечта, лист след лист, тя събираше своите творения в малки тефтерчета. Влюбена в света на книгите, тя реши да създаде и свои книги... Книги, в които да опише всичко онова, за което мечтаеше, което сънуваше... И така това зверче се превърна в млада дама с надеждата, че един ден някъде там, в света, едно зверче също като нея ще прочете историите ѝ.  Може би се чудите откъде знам тази история... Малкото зверче бях аз и в душата си все още съм, просто съм малко пораснала и мечтата ми не е просто мечта, а е на път да се превърне в реалност...



Ивелина Петкова - Повелителката на Странджа

Божидарка Божинова

В началото на второто хилядолетие след Христа за пръв път, поне за този живот,  прекрачих праговете на Странджа. Заведе ме там човек, който имаше ключове за портала на времето, от който прожектираше древни светове, и пазеше ключа за прохода в една прашна канцелария на Московска 13, където и досега се помещава Институтът по Тракология. Завърших неговата академия на Античността и стремежа към човекознанието и се научих да разпознавам всяко изсечено камъче от отдавнашна човешка ръка. Виждах неговите древни траки да тичат по планинските склонове, да се спотайват жените им по пещерите, а до залива – стъкмяваха лодките си... Научих се да стъкмявам и аз лодки и водолазната екипировка беше част от балния ми тоалет на дипломирането. Защото подводните древни светове, останали в диплите на моретата, бяха и моя, и ваша история, и малцина бяхме тия, научени да я разказват. След няколко години се върнах в Странджа, за да си стъкмявам дом. Събирах там залези, слъз от смокини, рецепти за чай и за хлябове, вой на чакали и стари песни, изплакани от древни странджански души. Разказвах ги тези песни и приказки от сцената на един музей, кацнал на края на Света. Това продължи цели десет години! Имах джип, с който стигах навсякъде и знаех за това всякъде всичко! Хората, които ме срещаха по прашните пътеки и слушаха упоени думите ми, ме нарекоха Владетелката на Странджа! Нескромно е, но им благодарях! Тая планина ме отчува и ме люля в селския си двор, ми ми очите с язмените си води и корубите на старите дъбове ми шептяха своите древни шепоти. Проведох с колегите си над десет изследователски програми със студенти и ученици в селищата на Странджа и в продължение на няколко години успяхме да натрупаме огромна база данни от приказки, песни, спомени, много лични духовни преживявания на най-възрастните ни разказвачи, които с много обич и надежда се отваряха за нас и споделяха за живота си сред светците, за обредността в семействата и за живеенето си, което е част от живото наследство и народната памет. Тогава се заех със следващото предизвикателство от Странджа! Осмелих се да застана и от другата страна – на човека, който разказва тези истории, защото ми се струваше непростимо ние днешните да знаем толкова малко за паралелния свят на духа!   Склоновете на тая планина потъват драматично и изтерзано във водите на Черно море! Което често ме подсещаше за потъналата в прах и забвение водолазна екипировка. Днес вече не съм в Странджа, но често се връщам там за слънчевите ѝ празници. Затова скоро осъмнах на една поляна на връх Свети Илия до село Стоилово. Осъмнах сама, защото всички, които си тръгнаха в оная нощ, знаеха, че съм у дома. Може да ви се струва като противоречие! Но да те оставят да нощуваш под звездите над Странджа значи само, че знаят какво дириш там. Познават те. Вярват на молитвите ти. И си част от тоя съкровен свят. И тогава разбрах, че никога няма да се откъсна от тоя свят... Ще проходя приказни земни места, ще обичам и мечтая другаде, несъмнено! Обаче, когато се връщам, ще ми се отварят портите като на принцеса. И тия порти за мен са измислени, даже. И тия порти са моя стълб! Където и да съм!



Даниела Емандиева - майсторката на любовните романи

Иван Богданов

Аз съм вихрушка... от онези, които създават неприятности и те карат да се чувстваш неспособен да се противопоставиш на надвисналата опасност. Появявам се без предупреждение, вилнея опустошително и докато се опомниш, вече съм излязла от живота ти, оставила ярка следа в сърцето ти. Аз съм любовно бедствие, след което е трудно да стъпиш отново на краката си и да продължиш напред... без мен. А след мен  вече нищо не е същото... Идва ти да се молиш да се появя отново и с нетърпение чакаш следващата буря, без значение колко опустошителна ще е... Аз съм като наркотик... Аз съм лекарството за твоята душа... Аз съм емоционална и чувствена жена, която лесно се влюбва и притежава силата да владее сърца...      Аз съм Даниела Емандиева. Откакто се помня, вечно съм влюбена. Може би заради това любимо четиво са ми любовните романи. Обожавам да се потапям в историите на героите и да съпреживявам с тях всяка емоция и чувство. Когато отворя дадена книга, се пренасям в нея и ставам част от нея. Вълнувам се, изживявам всяка сцена така, сякаш съм главната героиня в книгата. Отскоро дори започнах да пренасям впечатленията и преживените емоции от любовта на белия лист и да нанасям първите щрихи на първото си произведение. Любовта като чувство ме интересува и отдавна се опитвам да я разгадая. По природа съм романтичка, въпреки че съм наясно, че не всичко е цветя и рози и любовта изисква жертви. Осъзнала съм, че любовта се крие в малките неща и не се изразява с думи. Тя е чувство и като такова трудно може да бъде дефинирана и описана. Любовта дава сили и е стимул да продължиш напред, когато ти се струва, че всичко е изгубено. Тя е онази сламка, за която се хващаш, когато не виждаш изход от дадена ситуация и ти се струва, че всеки момент ще потънеш. Любовта е чувство, което всеки трябва да изпита поне веднъж в живота си. Любовта дава криле и те кара да летиш, а аз съм дете на вятъра. Обичам да се рея из облаците и да мечтая.