Прeдстaвяме Ви

Писането е дизайнерска дрога

Богдана Калъчева

Казвам се Валентина Вълчева.По образование и призвание – библиотекар, но през годините съм била също така учител в детска градина и начално училище, колкото да открия, че въобще не ми е призвание, продавач в бутик, консултант в автосалон, дори шивачка. Обвинявали са ме и в други неща, но нямат доказателства.От Видин съм, но не съвсем. В различни периоди от живота си съм била също така от партизанското село Макреш и не толкова партизанското Цар Шишманово – и в двете все още имам солидно впито коренче, – от Велико Търново, където за едната бройка не се омъжих, и за половин година от Пловдив, където не ме сполетя никакво бедствие като предходните. Това – по адресна регистрация. По душа и сърце съм от всяко кътче на родната Вселена, плюс още няколко в добавка.И като казах „партизанско”… Случайно или не, но за библиотекар официално си взех държавния изпит не на коя да е дата, а точно на 09.09.1999 г. Карма!Работя в библиотека, живея в библиотека и някой ден, след смъртта ми, вероятно духът ми ще обитава пак библиотека.А пиша отпреди да се родя сякаш. Нямам представа кога и как съм се влюбила в писането, но май първо се влюбих в момче, за което исках да пиша, просто защото нямаше сила, която да ме накара да му призная, че го харесвам. От позицията на времето мога да твърдя, че е хубаво, че тази любовна история си остана само между мен и една тетрадка. Ако не друго, поне приключи доста безболезнено, което в реалността е проблем. Както пише Ане Франк в дневника си, „хартията е по-търпелива от хората”.Пиша, защото всъщност това е родният ми език. По-присъщият ми начин на изразяване, на комуникация с другите живи същества. Не умея да говоря добре, даже никак, но смея да се надявам, че пиша добре или поне по-добре, отколкото говоря.Имам две издадени книги, които нямат нищо общо помежду си.„И будителите били хора” се появи някак без да съм имала намерение да я пиша. Достатъчно се оказа обаче да ми подхвърлят идеята. Надявам се и вярвам, че се получи добре.„Седмият ангел” беше нещо като спасение в тежък момент. Нея имах намерение да я напиша, исках да я напиша, но нямах намерение да я издавам. До един момент. После реших все пак да опитам и то взе, че се получи. Все още част от мен е на мнение, че може би трябваше да си остане в архива, но може би е просто ревност.Именно със „Седмият ангел” през 2015 г. се явих ей така – да видя какво ще стане – в телевизионния конкурс „Ръкописът” на БНТ 1. Беше приключение и ценен опит. И което всъщност е най-ценното – запознах се с много себеподобни. Писането се оказа занимание не чак толкова самотно, дори напротив. Но знаете ли коя е най-голямата му сила? Държи ме сравнително нормална. Не знам защо, но съм убедена, че светът няма да понесе НЕпишеща моя версия.Ще видим!



Пиша с острото перо на емоцията, което пробива листовете

Ангелина Стойчева

Казвам се Ангелина Стойчева и съм един от авторите, които ще имат честта и удоволствието да бъдат издадени от издателството на Фондация „Буквите“ с председател г-н Иван Богданов.Пиша отдавна, но никога досега не съм имала амбицията и времето да издам творбите си. Сравнително отскоро изявих желание да събера някои от стиховете и разказите си в книга. И така се получиха две доста интересни книги – стихосбирка и сборник разкази.Стихосбирката ми се нарича „До поискване”. Тя съдържа 99 стихотворения, разделени в три цикъла, обхващащи многоцветната и многопластова палитра на обичта. Всички нюанси, които това чувство носи в себе си:„От допир до страст… От сълза до усмивка…От стон до екстаз… От тъга до въздишка…От блаженство до гняв… (и обратно).От огън до лед… (за сълзи вероятно).“Всеки цикъл е свързван с определен етап от живота на героинята ми, която е обобщен образ на обичащата жена. В този образ всеки може да намери себе си в някакъв период на собствения си живот. Стиховете ми са повече болка, отколкото радост. Защото истинската любов е болка. Но, както вече казах, обичта е най-цветната палитра на живота и неминуемо има и светли краски, каквито в случая са споделената любов и майчината обич.Сборникът ми с разкази се нарича „Опорна точка”. В него са включени и двата разказа, с които участвах в конкурса на Фондация „Буквите“ – „Любовта на края на кабела”, и които бяха отличени от журито, а единият спечели първо място. Разказите ми, както и стиховете ми, акцентират на душевни преживявания, а не на събития. Не са нито биографични, нито емигрантски, а по-скоро размисли и чувства, които са провокирани от направени избори и събития. Героите ми са обобщени образи на хора, с които съм общувала и чиито истории са отеквали в мен и са провокирали размисли.За повече информация за мен посетете групата ми „До поискване” и страницата ми във ФБ „Мастилени крила”



Търся изгубени надежди

Богдана Калъчева

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит.Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие. Така се ражда и поезията ми. Във всеки стих има душа. Зад всеки стих се крият премълчани тревоги, неизказани думи, изгубени надежди. И безкрайни нужди. От любов, принадлежност, вяра и пак от любов. А дали са мои или чужди, няма значение. Аз съм емоция. Живея с урагани, мечтая за дъга и пиша хрониката на сърцето си. А стиховете ми са прозорец към безброй души – мои близки по болка и блян. Добре дошъл си да надникнеш, може да откриеш и себе си.



Татяна Николова - Мечтите се сбъдват!

Богдана Калъчева

Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби…Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав. Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз. От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35-годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха… Но… През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша… Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Съвсем спонтанно се появиха страницата и групата ми във фейсбук „Душата ми в рими – Татяна Николова – стихотворения”.Първата ми стихосбирка „Люляци в мъглата” отвори очи през септември 2021. По-голяма част от стиховете в нея избраха моите читатели. През 2022 година на пазара ще се появи нейното продължение „Шарена”. Мечтаех да пиша стихове и се случи. Мили читатели, вярвайте в мечтите си, те се сбъдват!



Богдана Калъчева - Най-доброто предстои

Иван Богданов

Първата книга на даден автор е голям вододел в развитието му. Но след него следват все нови и нови препятствия за прескачане. Какво мисли за това Богдана Калъчва след успеха на първата ѝ книга "Първата"? Знаците са навсякъде или пък просто магията е там, където съм аз. Без значение дали вървя по улиците на родното Карлово, из София, Флоренция, Атина, Лондон или по страниците на любимата си книга, виждам неща, които остават скрити за другите. Вещица, а? Определено всеки има нужда от една подобна в живота си, за да надникне в непознати светове. Ако успееш, но нямаш понятие какво виждаш пред себе си, професионалната ми квалификация позволява да те уча на нещата, които знам. А също и да ти превеждам, ако не разбираш какво чуваш. Всичко, свързано с езиците и комуникацията, е тъкмо по моята част! Ясно е, че не съм единствената, която може да те преведе от видимото към невидимото, но черно на бяло заявих желанието си да съм първата. Ако си пропуснал, ето го тайния код: ISBN: 978-619-154-454-7. Казваш го на библиотекар или книжар и получаваш „Първата“. Когато я разгърнеш, ще разбереш за какво говоря.



Бисерка Тодорова - "Търся изгубени надежди"

Богдана Калъчева

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там, уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит. Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие.



Петя Лалбонова - носителка на НЛН "Бианка Габровска" 2021

Иван Богданов

Петя Лалбонова е носителка на Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 Аз съм Петя и пиша. Защото не всичко е за казване. Родила съм се бързо. С нетърпение за живот. От тогава до днес съм такава – обичам движението, динамиката, обичам да ми се случват неща и не понасям скуката. Не ми се и налага, защото имам особена аура, благодарение на която около мен постоянно се случват странни и почти невероятни неща. Ако има един луд наоколо, той непременно ще се лепне за мен. Просто привличам лудостта. И дори вярвам в нея. Също както и вярвам, че още един чифт кецове никога не са излишни. Аз съм хаос. Пълен. Подреждам се и се разбърквам постоянно. Правила съм го толкова много пъти, че вече владея хаоса до съвършенство. От малка раста с твърдото убеждение, че съм родена под щастлива звезда и имам поне една магическа сила. За първото вече съм сигурна, че е вярно. За последното все още не съм изгубила надежда. Търсих се. В нещата, които ме вълнуват. А те са много – музика, рисуване, дизайн, маркетинг, реклама, философия. Накрая разбрах, че съм навсякъде. Навсякъде, където искам да бъда и където искам да се открия. Можеш да ме откриеш и ти - във фейсбук страницата Петя Лалбонова – Хаосът отляво. През годините бях отличена в няколко конкурса за поезия: 2006 г. - IV място в Националния конкурс „Любовта в нас“ 2015 г. - „Жената - любима и майка“ - публикация в юбилейния поетичен сборник 2021 г. - „Поетите Live“ – избор на журито за участие в издание, посветено на любовта 2021 г. – I място в конкурса Национална литературна награда "Бианка Габровска" Сега съм тук. И продължавам да пиша.



Елена Исаева - носителка на ЛН "Бианка Габровска"

Иван Богданов

Елена Исаева спечели гласуването на читателите с близо 1000 гласа. Казвам се Елена и живея в света на книгите. Обожавам да чета и да преживявам емоциите на всеки литературен герой, който срещна. Книжните ми приятели са тези, при които винаги ходя за утеха, за успокоение или просто за почивка. Те са моето спасение от сивото ежедневие и най-голямата ми радост. Като цяло съм изтъкана от различни емоции, които често бушуват в мен като вулкан. Понякога заспал вулкан, но изригне ли, да не си наоколо. Тази моя цветна емоционалност ми помага в творчеството, но понякога ми вреди в живота. Честна и справедлива съм до болка, като често тази болка изпитвам аз, защото все си мисля, че всички трябва да са такива. Обичам живота, обичам новите преживявания, обичам да уча всеки ден различни неща, но най-много обичам да помагам и да се грижа за своите близки. Имам силно развит майчински инстинкт и винаги се стремя да съм полезна на хората около мен. От 9 години изразявам емоциите си чрез думи, но чак сега се престраших да им дам гласност. Благодарение на Буквите, и моята мъничка звезда лека по-лека започна да изгрява. Спечелих любовта на публиката и първото място по гласуване в „Конкурса за литературна награда Бианка Габровска“. Непоправима романтичка съм и вярвам в доброто у хората. За мен любовта е изключително важна, не бих могла да живея, ако тя не присъства в ежедневието ми. Плача на филми, дори на реклами и не ме е срам да си го призная. Денят, в който почнем да се срамуваме от емоционалните и чисти хора, е денят, в който ще погубим своята човешка душа.



Гергана Траянова - Авторите*Книгите*Буквите

Иван Богданов

Здравейте! Аз съм Гергана Траянова. Живея в две измерения – свят на реалност и свят на книги. Уча постоянно. Най-вече докато чета. Определям и като човек с приключенски и авантюристичен дух. По-интересно ми е да не следвам ничий път. Сама обичам да вървя из неотъпканите ливади и откривам съкровища, които могат да се срещнат като скрити послания в творчеството ми. Най-интересните събития, на които съм била, са самодивска сватба, лазаруване и как момите закичват трендафил на косите си, докато пеят песни за възхвала на героите. И то описани от самата мен. Не вярвате? Прочете книгата „Самодивска сватба“. Неслучайно тя е моят дебютен професионално издаден роман, с който да навляза смело в литературния свят и да заявя себе си като български автор, тъй като обичам българският език и култура. В творчеството ми всеки от вас ще срещне преплитане на обич и симпатия, които чувствам към порядките и идилията на живота сред природата, далеч от големия град. Много се радвам, че намирам вдъхновение и животворна сила именно сред нашите природни богатства и обичаи. Затова и ги описвам с желание и много настроение. Това виждаме и в поредицата „Самодивски сватби“ – как човекът се променя, воден от добри нрави, силна обич, самобитност и родолюбие.  



Росен Димитров - Авторите*Книгите*Буквите

Иван Богданов

Опасностите от виртуалната реалност, за съжаление, са не само реални, но и те отдавна вече съществуват в нашата реалност. От една страна всички ние прекарваме все повече време пред компютъра и смартфона и все по-малко време в общуване с близките и приятелите. Където и да погледнете – в парка, в ресторанта, кафенето, ще видите хора, седнали един до друг, но вторачили се в телефоните си, вместо да си говорят, да се смеят, да се радват на времето един с друг. От друга страна, особено младежите, прекарват твърде много време в играене на компютърни игри, свързани с насилие и някои от тях пренасят това и в реалния живот. А и виртуалната реалност е много примамлива, защото в нея можем да бъдем други, много по-различни от нашето „аз“ в реалния живот, да бъдем силни, красиви и да можем неща, които биха били немислими или недостижимо трудни в реалността. Ето защо, според мен, с виртуалната реалност трябва да се отнасяме с голяма предпазливост, да използваме предимствата, които тя ни предлага, но и да не забравяме опсаностите, които я съпътстват.



Росен Димитров - романтикът писател

Иван Богданов

Можете ли да си представите една такава смесица между абсолютен романтик и идеалист от една страна, и един здраво стъпил с двата си крака на земята реалист от друга? Е това съм, Росен Димитров, роден в Казанлък, града на розите в Долината на розите. И повярвайте ми, никак не е лесно да съчетавам тези две взаимно изключващи се страни. Както можете да предположите, заради романтично-идеалистичната ми страна често се налагаше да изживявам големи разочарования, често падах на носа си, често събирах парченцата от сърцето си и се опитвах да ги сглобя отново. Още от самоосъзнаването ми на мъж/момче започнах да мечтая за голямата, единствената, безусловната любов.



Богдана Калъчева - Авторите*Книгите*Буквите

Снежана Славкова

Казвам се Богдана Калъчева и многократно сте ме виждали в ролята на човека, който задава въпросите. Днес обаче аз съм интервюираната. Тъй като в момента активно работя по първата си стихосбирка, мислите ми са изцяло заети с нея и именно за нея ще разкажа. В „Първата“ ще влязат стихотворения, писани от 2018 година насам. Не съм от най-продуктивните автори и ако си представяте няколкостотин творби, сред които подбирам, далеч сте от истината. Но как точно е писана книгата не е толкова интересно, колкото какво ще намерите вътре. „Първата“ е стихосбирка с ясна тематична насоченост. В нея няма да прочетете нито пейзажна, нито гражданска, нито философска лирика, въпреки че съм писала и такава. „Първата“ е книга, в която става дума единствено и само за любов и разбира се, за нелюбов, видяна през очите на много и различни жени. Макар всички творби да са написани от 1 л. ед. ч., жената в книгата не е една. По страниците ще срещнете и влюбената, и отчаяната, и очакващата, и разочарованата.



Татяна Николова - Аз имам два родни града

Иван Богданов

Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……



Мерилин Иванова – писането лекува

Иван Богданов

Името ми е Мерилин Иванова, крайно необикновено и мразено от мен самата поначало, но напоследък все по-оценено и все по-подходящо странно. То репрезентира това, което съм наследила от майка си – любопитството, що се отнася до култура (поп иконата Монро), история, лингвистика („горчиво искано дете“ е значението му от иврит), митология и литература (любимият магьосник на Крал Артур има с една буква по-малко от мен) и разбира се, характерното присъствие на татко Иван в цялата тая сложна патаклама. Родена съм във Враца и вярвате или не (ако не, проверете), там не можем да се оплачем, когато става дума за изкуство - имаме най-великолепната театрална трупа, най-прекрасния симфоничен оркестър и най-вдъхновяващата природна картина. Е, как да не се настрои творчески човек?! Очевидно имаме и най-вдъхновяващите учители по литература, защото малко преди да завърша природо-математическата гимназия в това китно градче, учителката ми ме попита дали не бих искала да се занимавам с нещо по-хуманитарно вместо с медицина, защото според нея имам талант. На мен ми се щеше да вярвам, че пътят, който съм избрала, ще ми даде все пак шанс да се занимая с това, което обичам. И знаете ли, измежду осемте изпита в сесия в сериозния Плевенски университет, аз все пак намирах време да пиша любимите си разкази – с плам, вдъхновение и ентусиазъм - извоювах си никой да няма право в мое присъствие да твърди, че не му стига време да прави онова, което обича. Смятах обаче, че е безсмислено да показвам написаното на когото и да било, защото за да си писател, трябва да си завършил творческо писане или нещо от сорта в не лош университет и с не лош успех. А аз бях просто отличничка в Медицинския – суха теория, малко логика и много четене. Обаче художествената литература се трупаше на камари в стаята ми в общежитието, а за щастие бях попаднала в стая с четящи и любопитни съквартирантки, които не само трупаха прочетени книги на свой ред, но имаха мнения, размисли и впечатления, които си заслужаваха изслушването, а понякога дори цитирането. Завърших медицина с отличие и се преместих в София. Още на втория месец, с едно разказче, което смятах за скромно, спечелих участие в курс по творческо писане на английски. Том Филипс ми каза, че ме бива - за втори път след учителката ми по литература. Осмелих се да покажа още един-два разказа на още един-двама души от близкото си обкръжение, за които вярвах, че не биха наранили крехките ми чувства като се изкажат грубо, но също така не биха ме подвели, ако е безумно очевидно, че не ме бива. Единият от тях ме увери, че ставам – толкова категорично, че реших да участвам в конкурса на „Буквите“ –„Любовта на края на кабела“ – и ето как я докарахме дотук! Много важно ми се струва да ви кажа, че работя като лекар в „Пирогов“, но и към Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Много важно ми се струва и да споделя, че обожавам театър, кино, опера, проза и поезия. Опитвам се да пея, мечтая да се науча да свиря на поне един музикален инструмент (най-добре пиано), езиците ми вървят и уча клинична психология, защото явно медицината не ми стига. Сред любимите ми автори са Бредбъри, Стайнбек, Киси, Геймън, Улф, Остин, Реймънд Чандлър, Георги Господинов, Хемингуей, Фитцджералд, Кинг, Елин Пелин, Чехов, Булгаков, Набоков, Сарамаго, Кормак Маккарти, Керуак, Бъроуз, Шоу (независимо от първото име), Вонегът, Маккълоу, Буковски, Маргарет Мичъл, Радичков, Цвайг, Дюма, Сали Руни (напоследък), Барнс, Ишигуро, Реймънд Карвър, Фонтейн, Фокнър, Фланъри О‘конър и за малко да забравя - Дейвид Фостър УОЛЪС!



Гергана Траянова - дете на самодива

Иван Богданов

Писането е краста. Веднъж зачесана, не мож я спре. Пишеш, пиеш, пак пишеш, пак пиеш. Дори и да оставиш пиенето, все опиянен си ходиш. Така е с тия, на които крастата им е обзела мозъка. Ей тая болест е най-страшна. Не гладът. Глад има много. За храна и за книги. Кое е по-лошо? Книгите, казвам аз. От глада умираш, от книгата ти се живее. Ама ей тия и ония, дето пишат и не се спират, те са най-коварната болест на обществото. Те! Да ги посочим с пръст, да си знаят кои са. Те не могат да бъдат въвлечени в руслото ни на демокрация, ни на възраждане, ни на мир, ни на бунт. Пишат ли, пишат, а ти четеш ли, четеш. И си чешеш крастата. После – плачеш ли, плачеш. Че тия изедници ти отвориха очите. Плачи! Да знаеш от какво да се пазиш. Пипнеш ли книга – разболел си се тежко и нема спиране. Ставаш друг човек, от друг свет. Човек, дето чете. Ти от тех ли си?



Виктория Тодорова - Мецанка Малинка от Русе

Иван Богданов

Запазила пламъка на момичето с плитките, което е била или е искала да бъде, Виктория намира в писането мирът, който всички търсим - спокойствието на тихата вода, жуженето на пчеличките и уханието на пролетни цветя. Мирът в душата, да си който искаш да си, всичко да е възможно, да не се срамуваш да легнеш на земята, когато си безкрайно тъжен, да танцуваш на улицата под съпровода на улични музиканти, само защото " музиката води тялото към танци"... Виктория намира в писането свободата да бъде такава, каквато иска. И ви позволява да я видите точно такава – палава, подскачаща или да гризва още едно парче малинов сладкиш. А не, това не е Виктория, това е Мецанка Малинка, истинският подбудител за приказките у дома. 



Станислава Славова-Петкова - Една жена разказва

Иван Богданов

Живея в Севлиево, но съм родена и израснала в Ямбол. Имам бакалавърска степен по математика и информатика от Пловдивския университет и магистърска по информатика от Великотърновския университет. Няколко години съм била преподавател по информатика, информационни технологии и компютърни архитектури в Националната търговско банкова гимназия и други училища в София. Публикувала съм научни статии върху сериозните игри, свързани с обучението и опазване на културното наследство. В момента работя като главен експерт Логистика – Прогнозиране на търсенето в международна компания. Пиша разкази, публикувани в български издания и блогове. Трета награда от конкурс „Ирелевант“ на фондация „Буквите“, 2018 г. за най-оригинален герой на разказ.  Участник в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, издание 2019 г. Участник в Алманаси „Нова българска литература“ Проза 2019 и Романтика 2020 на фондация „Буквите“. Първо място от Национална литературна награда „Бианка Габровска“, секция „Проза“, 2019 г.,  Второ място от Десетия Национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, секция „Проза“, 2019г.



Мирослава Скарлату - историите, които ни разказват светът и природата

Иван Богданов

Преди няколко години музата ме посети, както се казва в една песен и почувствах желание да пиша. Харесва ми фантазията, невинността и поуките на детските приказки, за това събрах и преведох най-добрите гръцки народни приказки и се появи книгата "Γръцки народни приказки" за деца от 1 до 101 години, а след това започнах да пиша приказки за деца. Но най-много ми харесват историите които ни разказват светът и природата около нас. Те крият невероятни тайни и се чувствам истински щастлива, когато успея да уловя някоя от тях и я опиша на белия лист. Понякога тези истории са тъжни, понякога смешни или странни. С много любов ги украсявам с фантазия, мистика, приключенски дух. Бих искала с моите разкази да откъсна читателя от скучното ежедневие, да успее да види живота през друга призма и да се позабавлява. Ще се радвам да ме последвате в това тайнствено литературно пътешествие!



Иван Богданов - книгоиздаването е екипна работа

Богдана Калъчева

Стараем се да издирваме добрите автори, да финансираме книгите им и да ги промотираме. До голяма степен се справяме успешно. Но има една група, която аз наричам "агресивни графомани", които нямат нужния талант и качества, за да успеят като автори, но за сметка на това имат прекалено голямо Его. Те създават основните проблеми в българската литература и заради тях масово издателствата бягат от работа с български автори.



Ангелина Стойчева

Иван Богданов

“Ангелина ще се казва - тя е ангел, пратен ми от Бог” -  това е казал баща ми като ме е видял за първи път.  Казваше ми, че мога да стигна до Слънцето… И аз като Икар летях нагоре, макар крилете ми от восък де се стопяваха… Казваше ми, че Светът е тесен за мен… И аз продължавах да протягам ръце и очи, за да го прегърна… Казваше ми, че мога да повдигна и Земята, ако пожелая… И аз не преставах да търся опорна точка… Казваше ми, че мога и опашката на Дявола да хвана… И аз не спирах да го провокирам… Защото той, Баща ми,  вярваше в мен и защото трябваше да оправдая това, което открих в стиховете му до мен: “Единственият Ангел  Бог го мене даде … Единствената Башина заръка ,ако искаш ти помни Човек над човеците бъди Нищо друго на бял свят не остава Освен Човекът - същност, личност и проява”(Димитър Стойчев)