Прeдстaвяме Ви

Гергана Траянова - Авторите*Книгите*Буквите

Иван Богданов

Здравейте! Аз съм Гергана Траянова. Живея в две измерения – свят на реалност и свят на книги. Уча постоянно. Най-вече докато чета. Определям и като човек с приключенски и авантюристичен дух. По-интересно ми е да не следвам ничий път. Сама обичам да вървя из неотъпканите ливади и откривам съкровища, които могат да се срещнат като скрити послания в творчеството ми. Най-интересните събития, на които съм била, са самодивска сватба, лазаруване и как момите закичват трендафил на косите си, докато пеят песни за възхвала на героите. И то описани от самата мен. Не вярвате? Прочете книгата „Самодивска сватба“. Неслучайно тя е моят дебютен професионално издаден роман, с който да навляза смело в литературния свят и да заявя себе си като български автор, тъй като обичам българският език и култура. В творчеството ми всеки от вас ще срещне преплитане на обич и симпатия, които чувствам към порядките и идилията на живота сред природата, далеч от големия град. Много се радвам, че намирам вдъхновение и животворна сила именно сред нашите природни богатства и обичаи. Затова и ги описвам с желание и много настроение. Това виждаме и в поредицата „Самодивски сватби“ – как човекът се променя, воден от добри нрави, силна обич, самобитност и родолюбие.  



Росен Димитров - Авторите*Книгите*Буквите

Иван Богданов

Опасностите от виртуалната реалност, за съжаление, са не само реални, но и те отдавна вече съществуват в нашата реалност. От една страна всички ние прекарваме все повече време пред компютъра и смартфона и все по-малко време в общуване с близките и приятелите. Където и да погледнете – в парка, в ресторанта, кафенето, ще видите хора, седнали един до друг, но вторачили се в телефоните си, вместо да си говорят, да се смеят, да се радват на времето един с друг. От друга страна, особено младежите, прекарват твърде много време в играене на компютърни игри, свързани с насилие и някои от тях пренасят това и в реалния живот. А и виртуалната реалност е много примамлива, защото в нея можем да бъдем други, много по-различни от нашето „аз“ в реалния живот, да бъдем силни, красиви и да можем неща, които биха били немислими или недостижимо трудни в реалността. Ето защо, според мен, с виртуалната реалност трябва да се отнасяме с голяма предпазливост, да използваме предимствата, които тя ни предлага, но и да не забравяме опсаностите, които я съпътстват.



Росен Димитров - романтикът писател

Иван Богданов

Можете ли да си представите една такава смесица между абсолютен романтик и идеалист от една страна, и един здраво стъпил с двата си крака на земята реалист от друга? Е това съм, Росен Димитров, роден в Казанлък, града на розите в Долината на розите. И повярвайте ми, никак не е лесно да съчетавам тези две взаимно изключващи се страни. Както можете да предположите, заради романтично-идеалистичната ми страна често се налагаше да изживявам големи разочарования, често падах на носа си, често събирах парченцата от сърцето си и се опитвах да ги сглобя отново. Още от самоосъзнаването ми на мъж/момче започнах да мечтая за голямата, единствената, безусловната любов.



Богдана Калъчева - Авторите*Книгите*Буквите

Снежана Славкова

Казвам се Богдана Калъчева и многократно сте ме виждали в ролята на човека, който задава въпросите. Днес обаче аз съм интервюираната. Тъй като в момента активно работя по първата си стихосбирка, мислите ми са изцяло заети с нея и именно за нея ще разкажа. В „Първата“ ще влязат стихотворения, писани от 2018 година насам. Не съм от най-продуктивните автори и ако си представяте няколкостотин творби, сред които подбирам, далеч сте от истината. Но как точно е писана книгата не е толкова интересно, колкото какво ще намерите вътре. „Първата“ е стихосбирка с ясна тематична насоченост. В нея няма да прочетете нито пейзажна, нито гражданска, нито философска лирика, въпреки че съм писала и такава. „Първата“ е книга, в която става дума единствено и само за любов и разбира се, за нелюбов, видяна през очите на много и различни жени. Макар всички творби да са написани от 1 л. ед. ч., жената в книгата не е една. По страниците ще срещнете и влюбената, и отчаяната, и очакващата, и разочарованата.



Татяна Николова - Аз имам два родни града

Иван Богданов

Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……



Мерилин Иванова – писането лекува

Иван Богданов

Името ми е Мерилин Иванова, крайно необикновено и мразено от мен самата поначало, но напоследък все по-оценено и все по-подходящо странно. То репрезентира това, което съм наследила от майка си – любопитството, що се отнася до култура (поп иконата Монро), история, лингвистика („горчиво искано дете“ е значението му от иврит), митология и литература (любимият магьосник на Крал Артур има с една буква по-малко от мен) и разбира се, характерното присъствие на татко Иван в цялата тая сложна патаклама. Родена съм във Враца и вярвате или не (ако не, проверете), там не можем да се оплачем, когато става дума за изкуство - имаме най-великолепната театрална трупа, най-прекрасния симфоничен оркестър и най-вдъхновяващата природна картина. Е, как да не се настрои творчески човек?! Очевидно имаме и най-вдъхновяващите учители по литература, защото малко преди да завърша природо-математическата гимназия в това китно градче, учителката ми ме попита дали не бих искала да се занимавам с нещо по-хуманитарно вместо с медицина, защото според нея имам талант. На мен ми се щеше да вярвам, че пътят, който съм избрала, ще ми даде все пак шанс да се занимая с това, което обичам. И знаете ли, измежду осемте изпита в сесия в сериозния Плевенски университет, аз все пак намирах време да пиша любимите си разкази – с плам, вдъхновение и ентусиазъм - извоювах си никой да няма право в мое присъствие да твърди, че не му стига време да прави онова, което обича. Смятах обаче, че е безсмислено да показвам написаното на когото и да било, защото за да си писател, трябва да си завършил творческо писане или нещо от сорта в не лош университет и с не лош успех. А аз бях просто отличничка в Медицинския – суха теория, малко логика и много четене. Обаче художествената литература се трупаше на камари в стаята ми в общежитието, а за щастие бях попаднала в стая с четящи и любопитни съквартирантки, които не само трупаха прочетени книги на свой ред, но имаха мнения, размисли и впечатления, които си заслужаваха изслушването, а понякога дори цитирането. Завърших медицина с отличие и се преместих в София. Още на втория месец, с едно разказче, което смятах за скромно, спечелих участие в курс по творческо писане на английски. Том Филипс ми каза, че ме бива - за втори път след учителката ми по литература. Осмелих се да покажа още един-два разказа на още един-двама души от близкото си обкръжение, за които вярвах, че не биха наранили крехките ми чувства като се изкажат грубо, но също така не биха ме подвели, ако е безумно очевидно, че не ме бива. Единият от тях ме увери, че ставам – толкова категорично, че реших да участвам в конкурса на „Буквите“ –„Любовта на края на кабела“ – и ето как я докарахме дотук! Много важно ми се струва да ви кажа, че работя като лекар в „Пирогов“, но и към Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Много важно ми се струва и да споделя, че обожавам театър, кино, опера, проза и поезия. Опитвам се да пея, мечтая да се науча да свиря на поне един музикален инструмент (най-добре пиано), езиците ми вървят и уча клинична психология, защото явно медицината не ми стига. Сред любимите ми автори са Бредбъри, Стайнбек, Киси, Геймън, Улф, Остин, Реймънд Чандлър, Георги Господинов, Хемингуей, Фитцджералд, Кинг, Елин Пелин, Чехов, Булгаков, Набоков, Сарамаго, Кормак Маккарти, Керуак, Бъроуз, Шоу (независимо от първото име), Вонегът, Маккълоу, Буковски, Маргарет Мичъл, Радичков, Цвайг, Дюма, Сали Руни (напоследък), Барнс, Ишигуро, Реймънд Карвър, Фонтейн, Фокнър, Фланъри О‘конър и за малко да забравя - Дейвид Фостър УОЛЪС!



Гергана Траянова - дете на самодива

Иван Богданов

Писането е краста. Веднъж зачесана, не мож я спре. Пишеш, пиеш, пак пишеш, пак пиеш. Дори и да оставиш пиенето, все опиянен си ходиш. Така е с тия, на които крастата им е обзела мозъка. Ей тая болест е най-страшна. Не гладът. Глад има много. За храна и за книги. Кое е по-лошо? Книгите, казвам аз. От глада умираш, от книгата ти се живее. Ама ей тия и ония, дето пишат и не се спират, те са най-коварната болест на обществото. Те! Да ги посочим с пръст, да си знаят кои са. Те не могат да бъдат въвлечени в руслото ни на демокрация, ни на възраждане, ни на мир, ни на бунт. Пишат ли, пишат, а ти четеш ли, четеш. И си чешеш крастата. После – плачеш ли, плачеш. Че тия изедници ти отвориха очите. Плачи! Да знаеш от какво да се пазиш. Пипнеш ли книга – разболел си се тежко и нема спиране. Ставаш друг човек, от друг свет. Човек, дето чете. Ти от тех ли си?



Виктория Тодорова - Мецанка Малинка от Русе

Иван Богданов

Запазила пламъка на момичето с плитките, което е била или е искала да бъде, Виктория намира в писането мирът, който всички търсим - спокойствието на тихата вода, жуженето на пчеличките и уханието на пролетни цветя. Мирът в душата, да си който искаш да си, всичко да е възможно, да не се срамуваш да легнеш на земята, когато си безкрайно тъжен, да танцуваш на улицата под съпровода на улични музиканти, само защото " музиката води тялото към танци"... Виктория намира в писането свободата да бъде такава, каквато иска. И ви позволява да я видите точно такава – палава, подскачаща или да гризва още едно парче малинов сладкиш. А не, това не е Виктория, това е Мецанка Малинка, истинският подбудител за приказките у дома. 



Богдана Калъчева

Богдана Калъчева

Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата  



Станислава Славова-Петкова - Една жена разказва

Иван Богданов

Живея в Севлиево, но съм родена и израснала в Ямбол. Имам бакалавърска степен по математика и информатика от Пловдивския университет и магистърска по информатика от Великотърновския университет. Няколко години съм била преподавател по информатика, информационни технологии и компютърни архитектури в Националната търговско банкова гимназия и други училища в София. Публикувала съм научни статии върху сериозните игри, свързани с обучението и опазване на културното наследство. В момента работя като главен експерт Логистика – Прогнозиране на търсенето в международна компания. Пиша разкази, публикувани в български издания и блогове. Трета награда от конкурс „Ирелевант“ на фондация „Буквите“, 2018 г. за най-оригинален герой на разказ.  Участник в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, издание 2019 г. Участник в Алманаси „Нова българска литература“ Проза 2019 и Романтика 2020 на фондация „Буквите“. Първо място от Национална литературна награда „Бианка Габровска“, секция „Проза“, 2019 г.,  Второ място от Десетия Национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, секция „Проза“, 2019г.



Мирослава Скарлату - историите, които ни разказват светът и природата

Иван Богданов

Преди няколко години музата ме посети, както се казва в една песен и почувствах желание да пиша. Харесва ми фантазията, невинността и поуките на детските приказки, за това събрах и преведох най-добрите гръцки народни приказки и се появи книгата "Γръцки народни приказки" за деца от 1 до 101 години, а след това започнах да пиша приказки за деца. Но най-много ми харесват историите които ни разказват светът и природата около нас. Те крият невероятни тайни и се чувствам истински щастлива, когато успея да уловя някоя от тях и я опиша на белия лист. Понякога тези истории са тъжни, понякога смешни или странни. С много любов ги украсявам с фантазия, мистика, приключенски дух. Бих искала с моите разкази да откъсна читателя от скучното ежедневие, да успее да види живота през друга призма и да се позабавлява. Ще се радвам да ме последвате в това тайнствено литературно пътешествие!



Иван Богданов - книгоиздаването е екипна работа

Богдана Калъчева

Стараем се да издирваме добрите автори, да финансираме книгите им и да ги промотираме. До голяма степен се справяме успешно. Но има една група, която аз наричам "агресивни графомани", които нямат нужния талант и качества, за да успеят като автори, но за сметка на това имат прекалено голямо Его. Те създават основните проблеми в българската литература и заради тях масово издателствата бягат от работа с български автори.



Ангелина Стойчева

Иван Богданов

“Ангелина ще се казва - тя е ангел, пратен ми от Бог” -  това е казал баща ми като ме е видял за първи път.  Казваше ми, че мога да стигна до Слънцето… И аз като Икар летях нагоре, макар крилете ми от восък де се стопяваха… Казваше ми, че Светът е тесен за мен… И аз продължавах да протягам ръце и очи, за да го прегърна… Казваше ми, че мога да повдигна и Земята, ако пожелая… И аз не преставах да търся опорна точка… Казваше ми, че мога и опашката на Дявола да хвана… И аз не спирах да го провокирам… Защото той, Баща ми,  вярваше в мен и защото трябваше да оправдая това, което открих в стиховете му до мен: “Единственият Ангел  Бог го мене даде … Единствената Башина заръка ,ако искаш ти помни Човек над човеците бъди Нищо друго на бял свят не остава Освен Човекът - същност, личност и проява”(Димитър Стойчев)  



Константин Дилянов - фантастиката ни развързва ръцете при писането

Иван Богданов

Константин Дилянов е роден в Северозападна България преди 45 години, а понастоящем живее в София. Увлича се от различни литературни жанрове – основно фентъзи, научна фантастика, криминални и приключенски. Творческите му опити започват в ученическите му години с отличено и прочетено съчинение по БНР. Следва дълга пауза докато преди години страстта му се разпалва отново и написва роман в стил фентъзи, фантастика и мистика. Автор е също така на няколко разказа с научно фантастична насоченост. По образование е машинен инженер и маркетолог. Познанията и опита му, съчетани с хобитата в областта на технологиите и иновациите му дава неизчерпаеми идеи и вдъхновения за това, което твори.  



Йоана Тодорова - книгите ме формираха като характер

Иван Богданов

С много неща, но най-любимите ми си остават четенето, пътуването и театъра – и трите заедно, по възможност.  Обичам да се поставям в екстремни ситуации,  в които да провокирам своя характер и поведение. Вярвам, че най-хубавото тепърва предстои, колкото и клиширано да звучи, ако го заслужиш, разбира се.  Иначе, много обичам да уча и се чувствам непълноценна, когато не го правя. Затова в момента обмислям докторантура, а докато дойде време за нея, се подхранвам с различни образователни курсове, свързани с чужди езици, дигитален маркетинг, книгоиздаване и т.н.  По-тривиалната част: Завършила съм Връзки с общствеността и Политология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и Театрално изкуство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Имам публикувани разкази в няколко сборника за съвременна българска литература, сред които и „Алманах-нова българска литература Проза 2020г.“. Пиша статии, свързани с изкуство и култура, а към момента подготвям блог, в който да споделям къде вкратце, къде не чак толкова, нещата, които ме вълнуват, надявайки се те да бъдат интересни и за другите, освен за самата мен😊



Дани делНико - Една роза от Южна България

Иван Богданов

Важно ли е: - колко дипломи имаме (имам четири след средното образование) - колко награди сме спечелили (имам няколко поощрителни) - колко върхове сме покорили  (почти всички първенци в България)   Когато един ден значение ще имат само: - сълзите, които сме пресушили,  - усмивките, които сме причинили,  - ръцете, които сме подали  - прошките, които сме раздали.   Защото истински живеем и богатеем, само, когато раздаваме от себе си.



Петя Бойчева - с изкуството под различна форма се занимавам от дете

Иван Богданов

Знаете ли по какво си приличат голата театрална сцена и белият лист. По това, че всеки момент със силата на думите те ще оживеят и в тях ще започнат да никнат като кокичета от зимната бяла покривка образи. А те от своя страна ще рисуват нов, различен свят, в който може и да се разпознаем. Вълнението минути преди да се качиш на сцената или уплаха от белия лист преди първата написана дума изчезват в мига, в който потънеш в прегръдката им и заживееш в тяхната реалност. Край на спектакъла и точка след последния стих... А ти си претворен заедно с публиката или читателите. 



Димитър Хаджитодоров - Писането ме научи да понасям критика

Иван Богданов

ДИМИТЪР ХАДЖИТОДОРОВ е роден и живее в гр. София. Сътрудничи с очерци и статии в столични периодични издания. Носител е на отличието „Златното перо” на сп. „Космос” през 1970 г. за написването на научно-фантастичен разказ. Има очерци, разкази и приказки за природата, приети във в-к „Нов Пулс”, алманах „Културна палитра“ и сп. „Аз съм българче”.  Автор е на публикации в сайтовете „Литературен клуб“, „Иван Ефремов“ и „Друми в думи“. Сътрудничи на електронното издание „Литературен свят“. Издал е сборниците с приказки „Жребчето и розата”, „Кълвачите, които избираха професия“ и „Най-радостната вест“ и белетристичните книги „Недалеч от града”, „Преди шестнадесет”, „Товар безценен“ и „Недописани мемоари“. Негови стихове са превеждани на руски и на полски език.



Мартина Петкова създателката на Емпайър

Иван Богданов

Емпайър е онова нереално съвършенство. Емпайър споделя чувствата си със света. Всеки ред, който пише е от душата ѝ. Ако някога свършат думите ти, потърси я. Тя ще намери точните слова, за да ти покаже, че не си сам в този път, по който си поел.  Аз съм Мартина Петкова създателката на Емпайър. Аз нямам тази смелост, която има тя. Аз не говоря, когато не съм сигурна, че ще бъда разбрана правилно. Подбирам думите си, преди да ги изкажа на глас. 



Галя Вълева - име, което гали

Иван Богданов

Галя - това е името ми. Едно от малкото, което е и глагол. Слънчева съм, раздаваща се. Обикновено съм мила и лъчезарна, но това мигом се променя, ако умишлено ме засегнат. Изригвам тогава като вулкан и сипя огън и жупел. Хубавото е, че бързо отминава, като лятна буря и отново съм спокойна - притихнало море.  Обичам да пътувам, да опознавам различни места, да се срещам с нови хора. Това ме зарежда и обогатява. Мечтая да оставя след себе си следа с думите, със стиховете си, с творчеството си.