Избрана българска поезия

"Рисунка с въглен" - четвърта номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Милчо Петров

Продължаваме с номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" с представянето на Милчо Петров. Аз съм на 67 години. Защо започвам така? Защото, може би, най-интересното нещо в творческата ми биография е свързано с възрастта ми. И така – аз започнах да пиша поезия малко след като навърших 60 (не че не бях опитвал и преди, но беше съвсем незначително и епизодично). Началото бе съвсем плахо. Възползвайки се от възможностите за контакт и обратна връзка, които дава Фейсбук, с всеки следващ ден надграждах, упорито се самоусъвършенствах и така за изминалите вече 7 години написах над 700 стихотворения. Всяко от тях беше стъпало нагоре. През последната година и половина реших да сверя часовника, участвайки в няколко конкурса. Спечелих две първи, едно второ, две четвърти места и за мен най-успешното участие бе в конкурса „Биньо Иванов“ 2021, където в конкуренцията на 316 поети с 842 стихотворения, бях сред дванайсетте наградени. Разбира се, тук трябва да добавя и съвсем прясната моя номинация за литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 със стихотворението ми „Рисунка с въглен“. Първата победа в литературен конкурс през 2020г. стана катализатор за издаването на поетичната ми книга с любовна лирика „Утринна сълза“, която съдържа 100 стихотворения. В близко бъдеще планувам издаването на нови стихосбирки, за които вече имам необходимите идейна нагласа и подбор. Така, макар и 67-годишен, аз минавам за „млад поет“. Тази, макар и сравнително къса творческа биография обаче, съвсем не бих нарекъл скучна, безинтересна и бедна. Поне за мен е така. И се гордея с това!  



"Очакване" - трета номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Ваня Велева

Продължаваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 с Ваня Велева. Завършила е педагогика в ПУ „П. Хилендарски“. Работила е като учител, журналист, PR.Актуална месторабота – старши експерт „Деловодство и архив и връзки с обществеността” в ТД на НАП - Бургас, Офис Ямбол.Дълги години е работила като репортер във вестник „Делник“, ТВ „Диана“ като, водещ на публицистични предавания, собствено предаване за култура „Калейдоскоп“ и кореспондент за Нова и bTB Автор на кратки разкази, есета, поезия. Член на СБП. Издадени 4 стихосбирки: „Пейзаж без грим, или 38 камъчета в обувката” през 2002 година с редактор Христо Карастоянов, ИК „Ж. Учков”  „Телеграми на душата” 2013 с редактор Илко Капелев ИК „Вилком”„Редактиран акварел или 55 лирични ескиза“ 2018 г. редактор Димитър Бечев, рецензент Тенко Тенев„Шепа светулки“ 2019 г. издателство „Мултипринт“



"Останало" - втора номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Петя Лалбонова

Продължаваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 с Петя Лалбонова Казвам се Петя Лалбонова - философ по образование, маркетолог по призвание и поет по душа.На 32 години съм, родом от Свиленград - градът на великия Ивайло Балабанов и мястото, което е било мое вдъхновение и смисъл през голяма част от съзнателния ми живот.От 15 години живея в гр. Пловдив. Тук завърших бакалавър Философия и магистратура по Бизнес комуникации и PR, а в момента завършвам Графичен дизайн. Близо 8 години работя в сферата на маркетинга и рекламата, и творчеството винаги е около мен, под различни форми.През последните три години имах вълшебния шанс да стана майка два пъти, и сега съм изцяло отдадена на прекрасното си семейство. Като един чистокръвен Телец, крия у себе си много Вселени, и писането е един от начините, по които показвам част от тях пред света.Майка ми и сестра ми са тези, които отрано запалиха у мен интереса към поезията, и първото си стихотворение написах, още когато бях в пети клас. От тогава до днес пиша почти без прекъсване. Вдъхновявам се от хубавите и лошите дни, от тихите моменти и малките вълшебства, малко от любовта и повече от тъгата.  Силно емоционален човек съм, и да превръщам всяко усещане в дума, а думите в мерена реч, са моят начин да балансирам чувствата и вътрешния си свят. Взимала съм участие в поетични конкурси, предимно в ученическите си години. През далечната 2006-а спечелих награда за стихотворение от Националния конкурс за поезия "Любовта в нас", а през 2015-та мой стих беше публикуван в юбилейния поетичен сборник "Жената - любима и майка", по случай 10-годишнината от създаването на конкурса. След толкова много години, за първи път сега се включвам пак в конкурс, и не мога да скрия огромната си радост от това, че мой стих отново е докоснал някого.



"Любовна шира" - първа номинация за Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Светлана Кирилова

Започваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 със Светлана Кирилова. Завършила съм Немската езикова гимназия в град Хасково, през 1993 г. завърших „Германистика“ във Великотърновския университет, имам правоспособност и за учител по български език и литература. Преподавател съм в София на младежи, полагащи изпити за нива на познания по немски език пред Гьоте-институт.  Публикувам от 2018 година в сайта "Откровения" като Светулка (svetlitschka) стихотворения, по-рядко разкази и фотоси. Превеждам и стихотворения от немски език. Участвам често в техните предизвикателства, включително и за детска поезия. От 2020 година публикувам във Фейсбук – Svetlana Kirilova – и също в "Незабравими стихове".  Това е първото ми участие в конкурс, привлече ме възможността да чета всички произведения, което счетох за огромно предимство, за което Ви поздравявам.



Петя Дубарова - слънчевото момиче от Бургас

Петя Дубарова

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев), което е нейна мечта. Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко. Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.



Бианка Габровска - Любовта ми се подпря на прага

Иван Богданов

Тя си тръгна! Не можа да пребори болестта, въпреки че по професия бе лекар. Отскубна се от нас сякаш на шега и ни остави разплакани цветя - своите стихове, в които дълго ще се вглеждаме.  Бианка Габровска живя за любовта. За нея тази магическа вселена бе устрем, мечта, молитва и благослов, нерядко обаче и присъда. Нежната й виталност често се пречупваше от незаслужени думи или постъпки. Ала душата й намираше сила, за да се извиси. Отново и отново се издигаше, за да съзре света пак добър и чист, мил и усмихнат. Животворящ, а не убиващ, каквато бе самата тя. С изключителния си талант Бианка остана да лети и след смъртта си. Просторът на душата ѝ още тича в нейните шлифовани стихове. Дарбата и уменията ѝ са на такава висота, че могат да бъдат уроци за пишещите.  



Иван Радоев - поетът, който победи цензурата

Иван Богданов

Иван Дашев Радоев, български поет, драматург и журналист, е роден на 30. 03. 1927 г. в град Пордим, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен. През 1945 г. е приет за член на РМС. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право /1947-1949/ и българска филология /1949-1951/ в Софийския университет. Работи като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, Пернишкия театър /1986-1990/. Публикува поезия от 1939 г. Стихосбирки: “Шумят знамената” /1951/, “Пролетно разсъмване” /1953/, “Стихотворения” /1958/, “Баладична поема” /1960/, “Един бял лист” /1975/, “Стихотворения и поеми” /1978/, “Грешни сънища. Стихотворения и поеми” /1987/, “Песъчинки – животинки” /1990/, “Бяло потъване. Децими. Феникс” /1992/, “Да бъде любов” /1993/, “Ракия за Бога” /1994/. Драми: “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др., които и днес се играят по българските театри. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите. Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 г. Умира на 10. 07. 1994 г. След смъртта му излизат книгите: “Автентичният абсурд” /2001, интервюта/, “Свързване” /2007, избрани стихове/, “Чудо” /2007, избрани пиеси/.



Камелия Кондова - Добрите хора лесно се обичат.Магията е да обичаш лошите

Иван Богданов

Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност "Българска филология".  Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). и много други. Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003 год.) и др. През 2019 получи наградата "Дора Габе".



Александър Калчев - На изповед пред Дякона

Иван Богданов

Александър Вълчев Калчев е роден на 20.12.1945 г. в село Телиш, Плевенско. Геолог, участник и ръководител на геоложки експедиции. Повече от двадесет и три години се занимава с търсене, проучване и добив на уранови суровини за българската промишленост. Пише от студентските си години. Автор е на десет стихосбирки с философска, гражданска и любовна лирика. Участва в редица алманаси за съвременна българска поезия. Издал е и книгата с разкази и повести „За светостта на грешника”. Член на СБП. Лауреат на много поетически конкурси. Умира през м. май 2019 г.



Елица Мавродинова

Иван Богданов

Елица Богданова Мавродинова е родена на 17 февруари 1986 г. в гр. Кърджали. През 2005 г. завършва Гимназия с преподаване на чужди езици в родния си град и е приета в СУ "Св. Климент Охридски", специалност Връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масови комуникации. Стихове пише от дете. Многократно е награждавана на литературни конкурси в цялата страна. Носител на Голямата награда от Националния литературен конкурс "Петя Дубарова" (2002) и на Първа награда от Националния поетичен конкурс, посветен на Пеньо Пенев (Димитровград, 2009). Автор на поетичната книга "Спектърът на бялото" (2008), за която получава наградата за дебют на името на Дамян Дамянов.



Миряна Башева

Иван Богданов

Родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет, но не се дипломира. Отдава се на журналистическа работа, с което се занимава и понастоящем. Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Българската телевизия. Прописва стихове сравнително късно (23-24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.



Добри Жотев - "Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо"

Иван Богданов

Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията. През тези години се запалва от социалистическите идеи и се включва в гимназиалната организация на РМС. Не успява да завърши последния клас, тъй като през пролетта на 1942 е арестуван. Осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор, а след това – в Скопския затвор. След бягството си оттам в края на август 1944 преминава в нелегалност и продължава участието си в антифашистката борба, сражавайки се като партизанин в редовете на Югославската народна освободителна армия. След 9 септември 1944 работи като литературен консултант и редактор в издателство „Народна младеж“, а след това и във в. „Стършел“. В историята на българската литература Добри Жотев бива запомнен като автор на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. Любовната му лирика дава текстове на популярни български песни: „Писмо и болка“ на Мими Иванова и Боян Иванов, „Обичам те!“ на Стефка Берова, „Отговор“ на ФСБ и много други.



Дамян Дамянов - магьосникът на словото

Иван Богданов

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет. През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.



Пейо Крачолов Яворов

Иван Богданов

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).   Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.   Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.



Блага Димитрова

Иван Богданов

Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София (1941) и славянска филология в Софийския университет (1945). В Литературния институт "М. Горки" в Москва защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" (1951). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Една от учредителките на Комитета за защита на Русе (8.03.1988) и на Клуба за гласност и демокрация (3.11.1988); участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация - СДС, на фондация "Отворено общество"; председател на Свободно поетично общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992-1993). Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Публикува от 1938 г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разножанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Багряна (съвм. с Й. Василев). По-важни книги: До утре. Стихове. 1959; Светът в шепа. Стихотворения. 1962; Обратно време. Стихове. 1965; Пътуване към себе си. Роман. 1965 (1972, 1985); Осъдени на любов. Стихове. 1967; Отклонение. Роман 1967 (1973, 1976); Мигове. Поезия. 1968; Лавина. Роман. 1971 (1977); Как. Стихотворения. 1974; Младостта на Багряна и нейните спътници (в съавт. с Й. Василев). 1975; Дни черни и бели. Ел. Багряна - наблюдения и разговори (в съавт. с Й. Василев), 1975; Гонг. Избр. поезия. 1976; Пространства. Стихотворения. 1980; Лице. Роман. 1981 (1990); Лабиринт. Стихотворения. 1987; Между. Стихотворения. 1990; Нощен дневник. Стихотворения. 1992; Отсам и отвъд. Силуети на приятели. 1992; Знаци по снега. 1992. Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици. Умира на 02.05.2003 г.



Веселин Ханчев

Иван Богданов

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919, Стара Загора — 3 ноември 1966, София) Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г. За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.



Евтим Евтимов - майсторът на любовната лирика

Евтим Евтимов

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.[4] От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“. Умира на 8 юни 2016 година в София



Димчо Дебелянов - нежният ангел

Иван Богданов

"В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).



Любомир Левчев

Иван Богданов

Любомир Левчев е роден на 27.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиография и библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1957). Работи като литературен редактор в Радио София и като главен редактор в „Литературен фронт“ (1970–72). Председател е на СБП (1979–88). Автор на книгите: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957), „Завинаги. Стихотворения“ (1960), „Позиция. Стихотворения“ (1962), „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964), „Пристрастия. Стихотворения“ (1966), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967), „Рецитал. Стихотворения“ (1968), „Стрелбище. Стихотворения“ (1971; 1974), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973; 1975), „Звездопът. Поеми“ (1973), „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975), „Свобода. Стихове“ (1975), „Изход. Стихове“ (1976), „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976; 1978), „Откъс. Стихове“ (1980), „Заклинания. Стихотворения“ (1981), „Самосъд’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983), „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984), „Бавен марш и други стихотворения“ (1984), „Поетическото изкуство“ (1986), „Метроном. Стихове“ (1986), „Убий българина. Роман“ (1988; 1989), „Седмата смърт. Стихове“ (1989), „Отвъд. Стихотворения“ (1994), „Небесен срив. Стихотворения“ (1996), „Пръстен от пръст“ (1999) „Селена. Лявото око на боговете. Стихове“ (2001) „Ти си следващият. Роман“ (2001),“Вечерен акт. Стихове“ (2003) „Пепел от светлина. Стихове“ (2005), „Окончания. Стихове“ (2006) „Писма от Ада. Есета“ (2008), „Кон със зелени крила. Седемнайсет стихотворения и една поема“ (2009), „Капризната игра на времената. Избрани стихове“ (2010), „Панихида за мъртвото време. Роман от спомени“ (2011), „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012), „В невидимата кула. Любовна лирика“ (2014), „Дневник за изгаряне. Стихове (1957–1973). Том 1“ (2015), „Градината преди Рая. Стихове (1974–1989). Том 2“ (2015), „Тъжна светлина. Стихове (1994–2013). Том 3“ (2015). Носител e на множество награди, сред които: Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), Орден „Стара планина“ – първа степен за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“, Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2008), Орден „Владимир Маяковски“ (2009), „Златен венец“ на Струшките вечери на поезията (2010). Почетен гражданин на София (2015). Почива на 25.09.2019 г.



Иван Методиев

Иван Богданов

Роден на 13.09.1946 г. в София.   Завършва химия в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1970 г. Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство "Български художник" (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" (после "Летописи"). Публикува стихове от 1973 г. Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" от 1990 г. - издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми. Син е на учителя-писател Методи Маринов. Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек. Творбите му са преведени на над 20 езика.В началото на юли 2003 г. след кратко боледуване Иван Методиев заминава на почивка в Пиринска Македония. В местността Лошин на р. Места близо до Добринище на 10 юли 2003 г. преминава по своя брод отвъд тишината.