Нова българска литература

Здравейте. Казвам се Весела Колева, позната още с творческия псевдоним Весела Алегрия: есенно цвете, разцъфнало с първите лъчи на септемврийското слънце през 1989 г. в гр. Стара Загора. Израснах в сърцето на Тракия – Чирпан ­– родния град на големия български поет и революционер Пейо Яворов, в чиято къща-музей имах щастието и възможността да работя като екскурзовод. Средното си образование завърших в СОУ„Пейо Крачолов Яворов“, гр.Чирпан, профил „Природоматематически“ – Математика с интензивно изучаване на английски език. А след това учих в Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив,  специалност: „Туризъм“. Родена съм под знака на Везни, управляван от планетата на Любовта, и по природа съм непоправима мечтателка. А, както казват:„ Писането е като да сънуваш с отворени очи, да мечтаеш…”. Обичам да рисувам с думи върху белия лист, да разказвам романтични истории, които да вълнуват сърцата на читателите, да ги усмихват и карат поне за малко да се откъснат от сивото ежедневие, забравяйки грижи и проблеми. Творческият ми път стартира през 2015 г. с моя първи публикуван разказ в Алманах „Нова българска литература Проза“, който в края на 2018 г. даде заглавието  на дебютната ми книга сборник с разкази: „Да откриеш Любовта на най-неочакваното място“. (Издателство: „Буквите“) А през 2020 г. излезе  стихосбирката ми “Мечтай! Вярвай! Обичай!”. Щастлива съм, че и двете ми книги бяха част от тазгодишното издание на Национална кампания "Зелено четене" и се радват на все по-голям читателски интерес. Мои разкази са публикувани още в Алманаси „Нова българска литература Проза“ 2016, 2017, 2018, 2022 г., „Хумор и сатира“ 2017, 2018 г. „Детски истории“ 2017, 2018, 2022 г., „Романтика“ 2019, 2022, 2023 г., Коледен Алманах 2022, както и в списанието за литература и култура „Мечта за книга“, вестници „Teen’s paper“ , „Мъглижки нюанси“ и  сайта на Издателство “Либра Скорп”. Мои стихове можете да прочетете и в списанието „Литературен дизайн“. От дете обичам да се потапям и във вълшебния свят на приказките. През 2022 г. моя приказка бе отличена с Трета награда в V Национален конкурс за авторска приказка "Вихър, Ковачът и белият палат". Награда на публиката в „Напуканите устни на желанието“ и „Истории с куче", на журито в хумористичния конкурс „Вятърничави истории“ и Диалог. Радвам се, че сега и разказът ми  „Ангел на съдбата“ е сред първите десет по читателски вот в конкурса на Издателство: "Буквите" „Сара и други любови“ и ще бъде част от Алманаха с най-романтичните истории.
Представяме шест произведения на Ваня Велева. Завършила е педагогика в ПУ „П. Хилендарски“. Работила е като учител, журналист, PR. Актуална месторабота – старши експерт „Деловодство и архив и връзки с обществеността” в ТД на НАП - Бургас, Офис Ямбол. Дълги години е работила като репортер във вестник „Делник“, ТВ „Диана“ като, водещ на публицистични предавания, собствено предаване за култура „Калейдоскоп“ и кореспондент за Нова и bTB. Автор на кратки разкази, есета, поезия. Член на СБП. Издадени 4 стихосбирки: „Пейзаж без грим, или 38 камъчета в обувката” през 2002 година с редактор Христо Карастоянов, ИК „Ж. Учков”;  „Телеграми на душата” 2013 с редактор Илко Капелев ИК „Вилком”; „Редактиран акварел или 55 лирични ескиза“ 2018 г. редактор Димитър Бечев, рецензент Тенко Тенев; „Шепа светулки“ 2019 г. издателство „Мултипринт“.
Представяме Ви пет творби на Светлана Кирилова, която е сред номинираните автори в Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021.  Родена съм в Казанлък. Омъжена съм и живея в София със съпруга си и двамата си сина. Още от детството си пиша стихове и есета, имам едно второ мято на Националната олимпиада по литература с есе на тема: ,,Най-добрият човек, когото познавам". Посветено е на прочутата диригентка Петя Павлович, която култивира у мен любовта към музиката. Като дете свирех на цигулка и пеех в хор.  Отдавнашен член съм, но едва през 2018 г. се осмелих да споделям в сайта ,,Откровения". Повече чета и съпреживявам и по-рядко публикувам (като svetlitschka/Светулка). Семейството ми реши през 2019 г. да ме подкрепи със стихосбирка изненада - самиздат е, казва се "Светулка" и е в ограничен тираж. Публикувам във Фейсбук, Svetlana Kirilova, както и в "Незабравими стихове". Много ме привлече наградата на публиката в конкурса на "Буквите", издаване на стихосбирка, което ми е отдавнашна мечта, но по един или друг начин и нея ще осъществя, надявам се скоро.
Представяме Ви пет творби на Албена Шуманова, която е сред номинираните автори в Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021. Името ми е Албена Димитрова Шуманова. Родена съм на 05.08.1971 г. в гр. София. Завършила съм техникум по електроника (сега професионална гимназия) "Джон Атанасов". Висшето си образование съм завършила в ПУ "Паисий Хилендарски", специалност "Българска филология". Живея в гр. Пазарджик. Пиша сравнително рядко напоследък, защото не аз мога да намеря думите и римите, а по-скоро те откриват мен. Музата ми е абсолютно неконтролируема и своенравна, но аз се радвам, че ме навестява от време на време. Имам собствен блог от 2006 г. в blog.bg - alidora.blog.bg, където публикувам по-голямата част от записаното. Мои произведения има също и в hulite.net. От печатните издания имам няколко участия в поетични конкурси на в. "Уикенд", както и множество статии в същия. Участвала съм в доста конкурси за поезия и проза, но не съм била сред първите и не съм печелила, затова тази номинация означава много за мен.
Представяме Ви пет творби на Милчо Петров, който е един от номинираните автори в Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021. Аз съм на 67 години. Защо започвам така? Защото, може би, най-интересното нещо в творческата ми биография е свързано с възрастта ми. И така – аз започнах да пиша поезия малко след като навърших 60 (не че не бях опитвал и преди, но беше съвсем незначително и епизодично). Началото бе съвсем плахо. Възползвайки се от възможностите за контакт и обратна връзка, които дава Фейсбук, с всеки следващ ден надграждах, упорито се самоусъвършенствах и така за изминалите вече 7 години написах над 700 стихотворения. Всяко от тях беше стъпало нагоре. През последната година и половина реших да сверя часовника, участвайки в няколко конкурса. Спечелих две първи, едно второ, две четвърти места и за мен най-успешното участие бе в конкурса „Биньо Иванов“ 2021, където в конкуренцията на 316 поети с 842 стихотворения, бях сред дванайсетте наградени. Разбира се, тук трябва да добавя и съвсем прясната моя номинация за литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 със стихотворението ми „Рисунка с въглен“. Първата победа в литературен конкурс през 2020г. стана катализатор за издаването на поетичната ми книга с любовна лирика „Утринна сълза“, която съдържа 100 стихотворения. В близко бъдеще планувам издаването на нови стихосбирки, за които вече имам необходимите идейна нагласа и подбор. Така, макар и 67-годишен, аз минавам за „млад поет“. Тази, макар и сравнително къса творческа биография обаче, съвсем не бих нарекъл скучна, безинтересна и бедна. Поне за мен е така. И се гордея с това!
Името ми е Албена Димитрова Шуманова. Родена съм на 05.08.1971 г. в гр. София.Завършила съм техникум по електроника (сега професионална гимназия) "Джон Атанасов". Висшето си образование съм завършила в ПУ "Паисий Хилендарски", специалност "Българска филология". Живея в гр. Пазарджик. Пиша сравнително рядко напоследък, защото не аз мога да намеря думите и римите, а по-скоро те откриват мен. Музата ми е абсолютно неконтролируема и своенравна, но аз се радвам, че ме навестява от време на време. Имам собствен блог от 2006 г. в blog.bg - alidora.blog.bg, където публикувам по-голямата част от записаното. Мои произведения има също и в hulite.net. От печатните издания имам няколко участия в поетични конкурси на в. "Уикенд", както и множество статии в същия. Участвала съм в доста конкурси за поезия и проза, но не съм била сред първите и не съм печелила такъв, затова тази номинация означава много за мен.
Продължаваме с номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" с представянето на Милчо Петров. Аз съм на 67 години. Защо започвам така? Защото, може би, най-интересното нещо в творческата ми биография е свързано с възрастта ми. И така – аз започнах да пиша поезия малко след като навърших 60 (не че не бях опитвал и преди, но беше съвсем незначително и епизодично). Началото бе съвсем плахо. Възползвайки се от възможностите за контакт и обратна връзка, които дава Фейсбук, с всеки следващ ден надграждах, упорито се самоусъвършенствах и така за изминалите вече 7 години написах над 700 стихотворения. Всяко от тях беше стъпало нагоре. През последната година и половина реших да сверя часовника, участвайки в няколко конкурса. Спечелих две първи, едно второ, две четвърти места и за мен най-успешното участие бе в конкурса „Биньо Иванов“ 2021, където в конкуренцията на 316 поети с 842 стихотворения, бях сред дванайсетте наградени. Разбира се, тук трябва да добавя и съвсем прясната моя номинация за литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 със стихотворението ми „Рисунка с въглен“. Първата победа в литературен конкурс през 2020г. стана катализатор за издаването на поетичната ми книга с любовна лирика „Утринна сълза“, която съдържа 100 стихотворения. В близко бъдеще планувам издаването на нови стихосбирки, за които вече имам необходимите идейна нагласа и подбор. Така, макар и 67-годишен, аз минавам за „млад поет“. Тази, макар и сравнително къса творческа биография обаче, съвсем не бих нарекъл скучна, безинтересна и бедна. Поне за мен е така. И се гордея с това!  
Продължаваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 с Ваня Велева. Завършила е педагогика в ПУ „П. Хилендарски“. Работила е като учител, журналист, PR.Актуална месторабота – старши експерт „Деловодство и архив и връзки с обществеността” в ТД на НАП - Бургас, Офис Ямбол.Дълги години е работила като репортер във вестник „Делник“, ТВ „Диана“ като, водещ на публицистични предавания, собствено предаване за култура „Калейдоскоп“ и кореспондент за Нова и bTB Автор на кратки разкази, есета, поезия. Член на СБП. Издадени 4 стихосбирки: „Пейзаж без грим, или 38 камъчета в обувката” през 2002 година с редактор Христо Карастоянов, ИК „Ж. Учков”  „Телеграми на душата” 2013 с редактор Илко Капелев ИК „Вилком”„Редактиран акварел или 55 лирични ескиза“ 2018 г. редактор Димитър Бечев, рецензент Тенко Тенев„Шепа светулки“ 2019 г. издателство „Мултипринт“
Продължаваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 с Петя Лалбонова Казвам се Петя Лалбонова - философ по образование, маркетолог по призвание и поет по душа.На 32 години съм, родом от Свиленград - градът на великия Ивайло Балабанов и мястото, което е било мое вдъхновение и смисъл през голяма част от съзнателния ми живот.От 15 години живея в гр. Пловдив. Тук завърших бакалавър Философия и магистратура по Бизнес комуникации и PR, а в момента завършвам Графичен дизайн. Близо 8 години работя в сферата на маркетинга и рекламата, и творчеството винаги е около мен, под различни форми.През последните три години имах вълшебния шанс да стана майка два пъти, и сега съм изцяло отдадена на прекрасното си семейство. Като един чистокръвен Телец, крия у себе си много Вселени, и писането е един от начините, по които показвам част от тях пред света.Майка ми и сестра ми са тези, които отрано запалиха у мен интереса към поезията, и първото си стихотворение написах, още когато бях в пети клас. От тогава до днес пиша почти без прекъсване. Вдъхновявам се от хубавите и лошите дни, от тихите моменти и малките вълшебства, малко от любовта и повече от тъгата.  Силно емоционален човек съм, и да превръщам всяко усещане в дума, а думите в мерена реч, са моят начин да балансирам чувствата и вътрешния си свят. Взимала съм участие в поетични конкурси, предимно в ученическите си години. През далечната 2006-а спечелих награда за стихотворение от Националния конкурс за поезия "Любовта в нас", а през 2015-та мой стих беше публикуван в юбилейния поетичен сборник "Жената - любима и майка", по случай 10-годишнината от създаването на конкурса. След толкова много години, за първи път сега се включвам пак в конкурс, и не мога да скрия огромната си радост от това, че мой стих отново е докоснал някого.
Започваме представянето на номинациите за Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 със Светлана Кирилова. Завършила съм Немската езикова гимназия в град Хасково, през 1993 г. завърших „Германистика“ във Великотърновския университет, имам правоспособност и за учител по български език и литература. Преподавател съм в София на младежи, полагащи изпити за нива на познания по немски език пред Гьоте-институт.  Публикувам от 2018 година в сайта "Откровения" като Светулка (svetlitschka) стихотворения, по-рядко разкази и фотоси. Превеждам и стихотворения от немски език. Участвам често в техните предизвикателства, включително и за детска поезия. От 2020 година публикувам във Фейсбук – Svetlana Kirilova – и също в "Незабравими стихове".  Това е първото ми участие в конкурс, привлече ме възможността да чета всички произведения, което счетох за огромно предимство, за което Ви поздравявам.
Вкъщи много се пееше. Татко, Веселин Вачев-северняка, имаше глас „меден загорски”. Любимата му песен беше: Мила мамо, напиши ми пак за наше село, от салкъма откъсни ми, едно цвете бело... Друга любима песен: Еничари ходят, мамо от село на село, мъжки рожби взимат... „Чер арапин, бял кон язди...” Все гласовити и много трудни за изпълнение песни, но татко ги пееше с лекота и ние с него. В репертоара на мама бяха македонските песни. За хубавото македонско девойче, за Катерина мома, за сърцето, пълно с ядове. Нали я знаете? Запявам я ... .    Како що е вая чаша, пълна со вино, о, о, тако е и мойто сърце, пълно с ядови, и, и ... Пеехме и героични песни за юнаци, за Миле Поп Йорданов, за Таке Даскало.
Сигурно си чувал, че любовта е дълготърпелива, пълна с благост, че любовта не завижда и се не превъзнася, не се гордее. Чувал си, чел си. Лесно е на слушане и четене, но да докараш любовта да не дири своето, да не се сърди, зло да не мисли – туй го може не всеки. Моята баба Мария го можела. Дотам, че докарала Бальо, лютия си съпруг, до кротост и любов. И любовта им до старост любов останала. На днешно време може и да ти изглежда смешно, но по онези – следвоенните години, вдовиците бързали да се задомят. Така къщата по-лесно се въртяла, работата по-леко се понасяла, а децата на училище ходили. Баба Мария била от вдовиците. Войнишките вдовици с черните забрадки. През септември хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година тръгнали петдесет-шестдесет мъже от селото, върнали се десетина. На останалите имената ги издълбали на паметника в училищния двор. Виждал си такива паметници. Почти всяко българско село ги има. Къде на площада, къде пред читалището, къде в училищния двор. Паметници с имена на герои-левенти. С цветя и музика ги изпращали до влака, по полковете си да отидат, с цветя и сълзи посрещали – и живите, и мъртвите. 
Станко израсна в строго патриархално семейство, където строгостта многократно надвишаваше патриархалното. Баща му беше консервативен военен с нисш ранг, който компенсираше усещането, изживявайки се като генералисимус в семейството си. Това се изразяваше в правото му пръв да сяда на масата, последен да става, пожизнено да е освободен от всякакви домакински задължения и пръв от четиричленното семейство да влиза сутрин в тоалетната, където за 40 минути изчиташе списание „Военно дело”, за което беше абониран от трийсет години, съответно пръв през юни сваляше елечето, което всеки член от семейството беше длъжен да носи, което изискване илюстрираше с криворазбраната от него максима – „здрав кръст - здраво семейство”. За допълнителна тежест бащата водеше семейството си в събота следобед и неделя до обяд да работят на селската нива, намираща се на 35 километра от дома им, като всички се придвижваха на колела от марката „Чайка”, които купи като бракувани от поделението, в което работеше. За по-провансалски вид всички носеха каскети и високи гумени ботуши.
Елица Кръстева е родена през април 1980 г. в Русе, но от 13 години живее и работи във Велико Търново. Пише поезия от дете. По професия е спедитор. Има публикации в пет алманаха „Нова българска литература“: Поезия на Издателство Буквите. "А Capella" e дебютната ѝ стихосбирка.  Рисува от дълги години в Арт Център — Велико Търново. През ноември 2018 г. е открита първата ѝ самостоятелна изложба „Есенно равноденствие“. Корицата и илюстрираните с туш вещици и самодиви в книгата са създадени от авторката. Признавам — аз съм вещица..., самодива, домашна фея, Алиса в Страната на чудесата или, общо казано, съвсем обикновена жена. Родена съм през Страстната седмица в един дъждовен Велики Четвъртък. И на Тайната вечеря съм присъствала, но съм била много малка, за да помня. Разбрах това повече от тридесет години по-късно, попадайки случайно на един стар църковен календар. Какво означава ли? Все още не знам! Но това обяснява тайните приглушени гласове, забързани стъпки и напрегнатото очакване за чудо, които съпътстват живота ми.
Петя Цонева е родена в гр. Габрово през 1980 г. Завършва специалностите Приложна лингвистика (английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература.  Има множество отличия в национални конкурси за поезия, сред които „В полите на Витоша“, „Яворови дни“, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „С море в сърцето – Царево“, където печели първи места. Публикувала е в „Литературен вестник“, „Литературен глас“, сп. „Птици в нощта“, сп. „Везни“, алманах „Романтика“, електронните формати „Литературен свят“, Writecraft, „Откровения“ и „Тетрадката“.  През ноември 2018 г. излиза и англоезичната ѝ книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“), публикувана от издателство Cambridge Publishers. Проектът „Дори да няма врата“ печели конкурса за стихосбирка на фондация „Буквите“ и излиза от печат през 2019 г. Това е втората й книга със стихове след дебютната „С крило на земята“ (2010 г.).
Родена съм и живея в Русе. По професия съм историк и счетоводител. В момента работя във външнотърговска фирма и следвам задочно право. За мен поезията е паралелен свят, в който намирам убежище, друга реалност, бягство, спасение, споделяне, мост към другия. Имам публикации във вестниците „Уикенд,” „Ретро” и в сборниците „Меридианът на нощта,” „В полите на Витоша”- 2017, „Спри, oбичам те,” „На изповед пред Дякона,” „Доброглед 2017,” „Всичко за майка ми” и в електронните медии „Литературен свят” и Eurochicago и др. През 2010г. спечелих  първа награда в национален конкурс „Син съм на земя прекрасна”, а през 2011г. – първи места в националните конкурси „Език свещен на моите деди” и  в конкурс, посветен на Вапцаров; през 2017г. - второ място в конкурса „Жената – любима и майка,” първо място в конкурса „Пролет моя” за пролетно стихотворение, трето място в международния конкурс „Белоцветните вишни,” специалната награда за най-добро любовно стихотворение в национален поетичен конкурс „Нова Загора 2017” и второ място в национален конкурс „Доброглед” – гр.Димово. През 2018 г Фондация "Буквите" издаде първата ми стихосбирка - "Искам да се влюбя, но не смея"
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси