Колко непростими неща може всеки един от нас да посочи на празника на Свети Атанасий?
Изневярата към себе си, към своите принцпи и същност.
Липсата на прошка към този, когото наистина обичаме и който се разкайва искрено за сторената грешка.
Високомерие пред човек в беда, забравяйки, че и ние сме били в това положение или утре отново може да се окажем в същата ситуация.
Двуличие, удряне на плесница на талант, само защото е млад и неизвестен, забравайки, че утре точно той или тя може да бъде първият носител на Нобелова награда за родината.
Отказ да поправим грешка, въпреки че все още не е късно, виждайки как нараняваме добър човек...
Има и още непростими неща, но в Деня на Свети Атанасий оставям вие да ги допишете, припомняйки, че светецът, чийто празник е днешният ден, от всички 47 години на своето епископско служене 15 прекарва в изгнание. През целия си живот се бори за истинската вяра чрез силата на словото. Четирите му слова против арианите свършват повече работа за идеята, която изповядва, от хиляди мечове.
И ако още не сме осъзнали, на днешния ден може би е крайно време да разберем - творците притежават най-силното оръжие, с което могат да стигат до душите на хората и да ги пробръщат, да ги пречистват и правят по-добри, по-силни, по-мъдри.
Според народното поверие от днес зимата намалява с по едно просено зрънце. Нека зимата в душите ни започне да си отива и заедно с вярващите се помолим и ние:
"Свети Атанас, обърни се към нас!"
Прочетена от 446