Пловдивски поети - Стоян Терзиев

Иван Богданов

  1. Стояне, ти си известен водещ в БНР, но вероятно малцина знаят, че си нежен поет. Представи на хората и тази си страна.

На едно място бях прочел преди време за японските автори на хайку – хайджините – как били скучни чиновници през деня и страстни поети през нощта... Та и аз така – през деня съм активен новинар, който тича подир актуалното от деня, а вечер докосвам струните на лирата, ако са ме споходили музите. Често казвам, че поезията е бутиково изкуство, в което е хубаво да се пошляеш, просто ей така...

  1. Последните ти две книги "Сезонът на водните кончета“ и „По коридорите на моята есенна будност“ са издание на Фондация "Буквите - 2016 и 2018 година. Ти си почитател на по-кратките форми, даже имаш и отличие за СМС поезия. Разкажи нещо повече за стиловете в поезията, които те влекат?

Когато издадох предишната си книга „Сънят на Пеперудата“ (2003 г.), редакторът ми, поетът Антон Баев написа на гърба на корицата как на пловдивския хоризонт се задава и търси място под слънцето „най-краткият поет на Пловдив“.  Години наред опитвах да променя тази представа на читателите за мен. Но явно винаги остава някакъв отпечатък. Започнах с кратките форми – с тристишия, някои от които бяха хайку, после „монументално“ се разлях в различни балади и поеми, а напоследък ме влече онази ритмика и поетически изказ, който чуваме в „Илиадата“ на Омир. Последните месеци оформих един цикъл „Тъй рече Слепия Тирезий“, в който пророкът от Отвъдното прави послания към Одисей, към Сидхарта, към Ловеца на последни издихания, а сега работя и върху посланието към Пентезилея, царицата на амазонките. Интересна митическа фигура е тази жена воин. Убита е от Ахил в Троянската война, който я съжалява, обиква я и дори пролива сълзи за нея след смъртта й.

В стихотворението ми сълзите на Ахил ще се превърнат бисери – и с тази огърлица Пентезилея ще се яви пред Хадес с цялата си изящност и великолепие.

Тук е моментът да благодаря на Фондация „Буквите“, че издаде две книги от вече зрелия ми период. „По коридорите...“ е антология по случай 50-ата ми годишнина.

  1. Освен поет си и музикант, свириш на китара и си почитател на големия Франк Запа? Откъде дойде тази любов към творчеството му?

Франк Запа ми е любов от ученическите години. Имах своя група и свирихме рок през 85-86 г. Хубави години бяха. Музикалните критици казваха за Запа, че прави „кино за ушите“ – за мен той е един от най-оригиналните музиканти от миналия век. Дори имам едно стихотворение, посветено на чичо Франк – в него феновете могат да открият познати образи от творчеството му - като мъжа от държавата Утопия, който среща своята Мери Лу.

Сега си мисля, че и първите поетически форми също съм взел от рокаджийските песни. Особено ми повлия в това отношение поезията на Пинк Флойд. Вкъщи имам няколко китари – и акустични, и електрически. Сега за рождения си ден ще си подаря и една бас китара „Харлей Бентън“ – не че толкова ще свиря на нея, но ей така, да си я гледам...

  1. Пловдив оцени поетичния ти талант и ти връчи наградата "Орфей". Как се чувстваш като носител на тази награда?

Наградата от фестивала „Орфей“ безспорно е венецът сред поетическите ми отличия. Освен приз от есемес поезията, имам и друга, скъпа за мене награда от конкурса „Добромир Тонев“. На награждаването на фестивала казах нещо, което ще повторя и сега „Трудно се получават награди по родните места, трудно се получава награда от Пловдив“. Та затова и толкова много я ценя, не от излишна суетност – суетата отживява с младостта, гледам да се пазя от нея, вече съм на години и човек на тази възраст трябва да пази някакво достолепие, което пък може би също е суетност, не знам...

  1. Последен въпрос, тъй като интервютата са до известна степен един спомен за Бианка: Какъв човек беше за теб Бианка Габровска? Сподели общ спомен с нея.

С Бианка ме запозна преди 20-ина години друг голям пловдивски поет – Пламен Александров, светла му памет. Сега и двамата са заедно, да се надяваме на едно по-добро място. Спомням си, че едната стихосбирка на Пламен се казваше „Смъртта е нежен ритуал“. Интересно - мисля, че и двамата са я покорили със своята поетическа нежност.


Стоян Терзиев е роден през 1968 г. в Пловдив, България. Завършил е Икономически техникум в Пловдив и Икономически университет – Варна. Има дипломи по икономика и журналистика.
Работи като журналист в Радио Пловдив, в системата на БНР е от 1994 г., като е стартирал кариерата си от Радио Варна.
От 1998 г. до 2008 г. е създател и автор заедно с Владислав Севов на тв-предаването за култура „Колаж“ в телевизия „Евроком-Пловдив“ (по-късно NBT).
През 2007 г. заедно с Владислав Севов печели награда „Пловдив“ в раздел журналистика за предаването „Колаж“.
Стоян Терзиев е автор на 5 стихосбирки. През 1997 г. издава „Бяло хайку, или по няколко думи на три реда“ (самиздат). През 2003 година излиза книгата му „Сънят на Пеперудата“ (изд. Жанет-45). През 2010 г. издава стихосбирката „Устоимо“ (изд. Сиела). През 2016 г. излиза стихосбирката му „Сезонът на водните кончета“ (изд. Фондация „Буквите“). През 2018 г. от печат излиза стихосбирката му антология „По коридорите на моята есенна будност“ (изд. Фондация „Буквите“).
През 2004 г. получава почетния знак в националния конкурс за SMS-поезия.
През 2012 г. е отличен с трета награда на националния поетически конкурс „Добромир Тонев“.
През 2021 г. получава награда „Орфей“ за цялостно представяне на едноимения международен поетически фестивал в Пловдив.


2022-02-23 | Прочетена: 390