Столична библиотека отново е домакин на премиера на книга. 25 февруари - четвъртък. Сошиал Джаз Клуб, наричан гальовно от посетителите - писатели - „Тук беше „При Мария".
Вечерта открива поетът Иван Есенски. Погледът му търси Никола Инджов за да продължат спора „Кой град е дал повече поети - Пазарджик или Хасково". Но днес спорът е излишен - представя се синът на Никола Фурнаджиев. И съвсем ясно е от къде са повечето посетители. Още повече, че книгата, чиято поява празнуваме тази вечер е издадена със спомоществователството на община Пазарджик.
За съжаление редакторът на книгата Първан Стефанов не присъства. За тази втора стихосбирка на скромния поет говори Никола Иванов. Припомня ни неговата първа книга, спечелила наградата за късен дебют „Причастие от светлина". С вещина ни повежда към това какво ни очаква, когато прелистим тъничката книжка „Привечер". Говори за скромността на твореца, за тъгата като основно чувство в лириката му, за умението му да рисува картини. Умело подбраните цитати демонстрират лирическа мекота. Йордан Фурнаджиев цени „гласът на тишината", чува го и го предава на читателите си.
Време е няколко думи да каже авторът. Той е скромен. Благодари на редактора и хората, виновници за издаването на стихосбирката. Благодари на присъстващите и семейството си. А после зачита:
С око на заблудена нощна птица
Луната бди във тъмното стъкло.
Държи в тревога моите зеници
на вечерта ранимото крило.
...
Градът е бляскава витрина
сред зимно-празнична картина,
но вместо радост - за награда
тъга ми носи и досада.
...
Градът обгърнат от нощта
пак път към сънища поема.
И плиска тъмното безвремие
умора в моята врата .
И така дълги минути с тихия си безизразен глас - почти не ни остави място да се изненадаме и да открием нещо сами за себе си в стихосбирката му от двадесет и шест лирични творби.
Преди да закрие, Никола Иванов подканя гостите да зададат въпроси или да споделят впечатления. Взема думата Дамяна Арнаудова, която говори за сериозната драма с непечатане на стиховете на Йордан Фурнаджиев в годините на неговата младост. И тук една вметка раздвижва залата - „Те не бяха много добри тези стихове... Сигурно е добре, че не са ги печатали." Скромно и иронично се е обадил авторът. Но госпожа Арнаудова продължава с добрите си думи-анализ за овладения ритъм и хармонията, за изненадата си от малко тъжната цялостност на тази лирика. И отново благодари на община Пазарджик за грижата и към таланта.
Последна говори съпругата на поета. Тя благодари на всички за приятелството и подкрепата, покани присъстващите на чаша вино. И всички бързо се стопиха в софийската привечер.
Прочетена от 1861