В края на всяка календарна година ние празнуваме два големи празнина - Коледа и Нова година. Рождество Христово е несъмнено най-светлият измежду християнските празници. Но няма да пиша за него. Въпреки че е в самия край на годината, след него има още един християнски празник - Стефановден – броени дни преди настъпването на Новата година. И не случайно мястото му е точно там … след Коледа. Името на Свети Стефан означава “венец” (от старогръцки). Затова символично този празник се приема като венец на старата година. Като ден за равносметка. Да… равносметка. Но преди да продължа с това искам само да вмъкна нещо.
Чувствал ли си се някога в безтегловност? Е, не това състояние на пълна липса на тегло, чието действие е неутрализирано.…(то това след коледните трапези е абсолютно невъзможно). А по-скоро на онази “безтегловност” в главата, от която “губиш почва” под краката си и слагаш криле на мечтите си… Да, има такова състояние… аналогично на безтегловността. Състоянието между двата отговора Да или НЕ. Между отхвърлянето или приемането на дадена мисъл, решение, действие. Краят на годината е точно такова време. Не става въпрос да отговориш на въпросите “Дядо Коледа или Дядо Мраз”, “Изкуствена или естествена елха”, “Коледари и/или сурвакари”, ”Да вярвам ли в духа на Коледа” и т.н. Това са теми за друг разговор, при това много обстоен и напълно разноправен двубой на различни мнения, нагласи, разбирания, ако щеш и на идеологии.
Да, точно сега след Коледа е този момент на “безтегловност” - състояние, в
което си казваш “До тук добре, ами сега накъде?”. Защото всичко, което направи през изминалата година, го полОжи между сключените си за молитва ръце пред иконата на Майката с Младенеца. Каквото и както да си го сторил, ти го призна в себе си. Смири се с това, че си просто човек и грешките не са ти чужди. Поиска прошка от себе си и заради себе си. Повдигна взор нагоре с надежда и любов. Повярва в магията и пренесе чудото в семейството си. Да, това е Коледа - Коледния дух. Да се приемеш, да си простиш и да погледнеш с надежда и любов напред. И когато Коледната магия пречисти душата, ума и сърцето ти, тогава идва ред на Стефановден, за да сложиш “венеца на равносметката”. “Какво направих, какво не успях, какво още стои пред мен”. Ето тук е безтегловността. В това да се освободиш от старото, ненужното, сгрешеното. Това дето като гравитацията те дърпа към земята… Да постоиш дори за миг в безтегловността, необременен с мисли… да доловиш шепота на душата си…и да подредиш приоритетите за бъдещето, което идва точно след 4 дни. Тези четири дни са най-важните. Те са тези, които ще преименуват Мечтата ти в Цел, целта в Път, пътят в Начин на действие и накрая в Успех. За да може на края на годината да кашеш на себе си не ”прости ми, че не сбъднах мечтата…”, а “ Благодаря ти, че постигна мечтата…”.
Но за всичко това е нужно още нещо - Вярата. Не религията. А вярата. Вярата в
онова, което осмисля съществуването. Вярата в съзидателната любов.
Излез от безтегловността с ясното съзнание, че успехът е пред теб!
Честита Нова 2022 - нашата година на Успех!
Прочетена от 223