Пожелавам на всички вас, читателите на „Книготерия“, любовта ви да бъде настояща. Всичко останало е второстепенно.
БЕЗ ДА ЗНАЕШ
Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд,
за да крачиш по-бодро и леко.
И набъбва лозата във грозд
не за твоята чаша с утеха.
И липата през юни цъфти
не защото с любов я поливаш,
а защото след дъжд и мъгли
ѝ се иска да бъде красива.
Сред дерето реката шуми,
безучастна към всякаква жажда.
И в небето изгряват звезди
не защото страстта ти ги ражда.
Не пресмятай какво си желал
и какво, в крайна сметка, получил.
Всяка стъпка към мен си вървял,
без да знаеш, че вече се случвам.
КОГАТО ЗАГОВОРИШ ЗА ЛЮБОВ
Когато заговориш за любов,
навсякъде безгласно ще се плисна.
Отприщен бент. Първичен и суров,
потокът ми навярно ще те слиса.
От прилива какво ще събереш -
ще има ли за шепа или глътка?
Водата ми в какво ще пренесеш,
подир това къде ли ще я скъташ?
Преди да заговориш, ми прости,
че вместо да се радвам, ще въздъхна.
Съзнаваш ли, че бентът ме гнети,
но страх ме е несбрана да пресъхна?
РАЗДАВАНЕ
Любов ти носих не веднъж и дваж,
но прага ти така и не прекрачих.
Пусни ме – днес донесла съм кураж
и дарове, по-сладки от погача.
Любов не нося, скрих я вдън земя,
недрата пазят ценности и тайни.
Пусни ме – чародейства ти тъкмя,
наричам и се моля всеотдайно.
Отварите не знам на вещ знахар,
но нося лек, изпитан от мнозина.
За прошката със цвят на кехлибар
говорят, че замайва като вино.
Рецептата не взех от стар хлебар,
но нося хляб, мълчан под месечина.
Засища добрината господар,
слуга и странник, и роднина.
Пусни ме – молих не веднъж и дваж.
За здраве и добро ще ти наричам.
Преглътнах гордост и събрах кураж
докрай да се раздавам необичана.
Прочетена от 188
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата