Разказвачи на книги


"Разкази за Добруджа" - Нели Господинова

Ели Михайлова | 2019-09-15


Разкази за Добруджа

Нели Господинова


ISBN: 978-619-154-323-6

Брой страници: 132

Корица: мека корица

Издателство: Фондация Буквите

Книгата може да бъде закупена от Книжарница "Книгите"

 

 

И аз, като една добруджанка, потомка на преселци, изпитвам силно вълнение, когато някой близък ми разказва истории от своето минало. Когато бях малка, моята баба ми разказваше за тяхното преселение, за живота им в границите на Румъния и след това – в нашата родина; за обичаите, традициите и вярванията им. В днешно време тези ценности са се поизгубили, но аз вярвам, че трябва да се съхранят, защото именно това са нещата, които са ни запазили като народ и които ни отличават от останалите.

От това става ясно и защо посегнах именно към сборника „Разкази за Добруджа”. Не бях чела творби на Нели Господинова, но вече даже си имам и любими. Книгата започва с исторически сведения за населението в Северна и Южна Добруджа и продължава с исторически и съвременни разкази; следват стихотворения за Добруджа и рецепти на традиционни за този край ястия. Авторката ни запознава с живота на добруджанците в първите години на двадесети век – с тяхното ежедневие, поведение, възпитание, говор, традиции и суеверия. Не липсва и мистичният елемент, породен от вярванията на хората – превръщането на Вълчан във вълк и самодивата под крушовото дърво („Пшеничена луна”). 

Останаха ми неизяснени три думи-символи, които срещнах в повечето разкази. Та, моят въпрос към авторката е – с какви вярвания са свързани и какво символизират думите: вълк, луна и крушово дърво?

Разказите са двадесет и един. Нели Господинова започва с шест истории, които са свързани помежду си („Сираче”, „Греховете на бащите”, „Бялата лястовица”, „Пшеничена луна” и „Мирис на сладки круши”). Когато ги четях, си помислих, че това е роман, а всеки разказ е отделна негова глава. Всъщност, това е една чудесна идея – тъкмо ще има и продължение на живота на Вълчо и Неделя, защото историята им остава недовършена, а аз искам още.

Хората в миналото са били много суеверни. Вярвали са в какво ли не и са се страхували от тези вярвания.

 

„Грях стори Вълчо, жена си изпусна, заради чуждото дете. А греховете на бащите падаха върху синовете и децата им до девето коляно. 

Синът на Вълчо се роди след девет месеца.”

                                                                                                               Из „Греховете на бащите”

 

Нещо, което научих в един от разказите „Бялата лястовица” и, може би много хора не знаят и биха се учудили е, че добруджанци са смятали появата на бяла лястовица за лоша поличба.

„Но лошо казват било – бяла лястовица, бяла мишка, бяла врана да се явят. На смърт. На промени.”

Моментите, в които навлиза мистичното, раздвижват разказите и засилват интереса. „Пшеничена луна” и „Вълчи стъпки” вплитат реалността със съня. Хората са вярвали в сънищата. Приемали са ги за знамения. Когато са предвещавали нещо лошо, те са имали различни обичаи за предотвратяване на знамението – баене, лекуване с билки („Мирис на сладки круши”).

Малко по-горе споменах, че си имам и любимци сред разказите. Това са четирите кратки истории за Марина, които също биха били добра основа за един интересен роман. Те най-много ме трогнаха.

 

„Марина имаше дълги черни коси…, матова кожа и зелени очи.”

„Тя мразеше живота си.”

                                                                         Из „Косата ми черна, очите – зелени”

 

Трудно е някой да определя живота ти, а за свекървите се носят легенди, затова ще разберете Маринка и ще я харесате.

Нели Господинова е много добра писателка. Хареса ми как са поднесени разказите, без хилядите обяснения, от които ти доскучава и с повече диалог. За тези, които не познават добруджанския диалект, четенето няма да е много лесно, но със сигурност – интересно. Авторката е съобразила и е приложила под всяка страница непознатите диалектни думи с тяхното значение. „Нъл тъй са прай!” – (Нали така се прави).

За съвременните разкази в книгата е ясно вече, че те са по-близки на младите читатели. Разглеждат актуални за нашето време проблеми като наркотиците („Наркоманка”) или бедността („Ръка за милостиня” и „Архангелова Задушница”). Нели Господинова набляга на чувствата и емоциите у хората и успя да ме накара да погледна с други очи на тези, които ни е най-лесно да заклеймим и осъдим без дори да знаем тяхната история. 

А стихотворенията…

Със своите стихотворения, авторката ме спечели напълно. Особено ми „напълни душата” стихотворението „Корени”. С него, тя успя да предизвика толкова силни емоции у мен, че не можах да сдържа сълзите, които те предизвикаха.

И, разбира се, да не забравяме най-сладката част от сборника – „Оригинални рецепти от Добруджанската кухня”. Ако не сте яли джумерки, туршия от кисели динчета или мамалига, в този раздел ще разберете как се приготвят те и още много други ястия, които ще ви напълнят не само корема, но и душата. Казвам го от личен опит.

С рецептите се затваря и последната страница от сборника. Ще си позволя да цитирам един стих от стихотворението „Корени”, с който смятам, че се обобщава целият сборник на Нели Господинова.

 

Но спомени пази за дом и за вяра,

за радост, любов и сълзи.

а старото минало, мяра за мяра,

в душата ми бавно пълзи.”

 

 

За суеверията, вярванията и магиите в книгата ,,Разкази за Добруджа”

 

Всеки знае, че златното зърно и слънцето са символи на Добруджа през деня. Но вълкът, луната и крушата са елементите на Добруджанския пейзаж през нощта.

Добруджанската равнина е ареал, обитаван от вълци. Нормално е вярванията на хората да са свързани с това животно – кръвожадно, но смело; страшно, но доверчиво. Вълците идват отвъд Дунава, през страшните и студени зими, когато реката замръзне, и остават, намерили тлъсти стада, мек климат и тъмни нощи, които да ги скрият, когато ловуват. 

Имената Вълчо, Вълчан, Вълко, Вълкан, Въло, Въльо са много разпространени в този район. Това е старо, защитно име, от езическо време – заклинание против вълци – да не му пакостят, да не го нападат, но и име на смели воеводи и главатари. Хората, които ги носят са различни – смели и добри, но в определени случаи – кръвожадни и страшни. Затова предпазното заклинание не винаги действа. И тогава може да се случи озверяването, превръщането на защитения във вълк, или в мистичния вариант – във върколак. Точно това се случва с Вълчан, набеден, че е ограбил имането на крушовото момиче. Обетът за мълчание и възмездието са залогът за връщането му към нормалния начин на живот и към любовта. В историята обаче се намесват и други сили, които повлияват на героите пряко и косвено.

За живота на добруджанеца през деня се знае много, но за живота му през нощта – малко. А по пълнолуние хората стават необичайно активни. Те не могат да спят, влюбват се, срещат се, любят се, а когато луната се скрие – е време за тайни, магии и суеверия. Превръщането на хора във върколаци, може да се случи, само когато действат по-могъщи и зли сили, и най-вече, когато луната се скрие. Затова докато свети голямата пшеничена луна, действат положителните сили. А когато луната залезе е време за мистерии и магии.

Крушовите дървета са също много разпространени в Добруджа. Особено един вид ранни круши, които ухаят силно и са много сладки и меки. По времето, когато захарта е скъпа и се намира трудно, хората си я набавят от меда и плодовете. И тъй като крушите раждат сладки плодове без особени грижи, всеки двор, всяко стопанство има такива дървета. Но крушови дървета растат самотни в полето. Те стават огромни и високи, могат да бъдат белег, ориентир за различни нашественици или разбойници, решили да скрият временно заграбеното имане и да се спасят, ако имат късмет. Затова в сънищата на хората от онова време, в суеверията им, под старите круши има заровено имане. А всяка круша е пазителка на имането. Всяка круша може да бъде видяна като стара магьосница или красиво крушово момиче. Зависи от мечтите, копнежите и желанията на героите.

Когато говорим за магии и суеверия, естествено се намесват и магьосниците. В книгата те са две – Дула, стара езическа магьосница, която живее в селата около морето и е въвлечена в отмъщението на върколака към рода на Туто, защото греховете на бащата падат до девето коляно. Тя прави стари магии и лоши муски, които повлияват обаче неволно на живота на Неда и Вълчо. И Варга – добрата баятелка и знахарка, която се бори за възстановяването на равновесието в природата. И докато Дула, със своите действия открехва пенджера (малкото прозорче) на езическите магии и обичаи, Варга е семейната съветница, лечителка и учителка в семейния живот на по-младите. В книгата са описани частично различни обичаи, баяния и практики (масажи, вендузи, пробиване на уши, весене и др.) от старо време. 

Имената на местата и героите също са носители на символика – нивите на Керан са в село, наречено Орлова могила, макар че орли там отдавна няма. Много често се споменава името Керан и Кера – което в превод от прабългарски означава – сокол. След като са изтребени орлите, е дошъл ред и на соколите. Върху този род също тегне проклятие – всички загиват, освен малката Кера, спасена от доброто сърце на сирачето Вълчо и доведената ѝ майка – Неделя, която я гледа като свое дете. Спасявайки я и отглеждайки я с любов и грижа, двамата понасят върху плещите си част от проклятието – нямат осем години деца, после Неда се разболява. 

Името Марина значи море (от латински език), но пък светицата Марина е повелителка на змиите и покровителка на семейството. В един от разказите голяма змия заспива на гръдта на младата майка и я белязва с бял кичур в косите за цял живот. Змиите са намесени съвсем целенасочено – хората, за които разказвам са преселници от село Главан, Старозагорско, което се намира в пределите на Странджа планина. В този ареал светицата Марина е изключително почитана и уважавана.

За суеверията, вярванията и магиите в книгата може много да се говори и пише. Но аз мисля, че е по-добре и по-приятно да бъдат прочетени.

                                                                                                                    Н. Господинова

 

 

 



2019-09-15 | Прочетена: 260