Гайтани вежди, снага топола

Професия писател - Размери на книги /формати/. Печатарски коли. Цветни илюстрации

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Знаете ли от къде идва ширината на съвременните автомобили?

Отговорът идва от дълбока древност. Ширината на римските каруци се е определяла от ширината на задниците на тогавашните коне. Според ширината на тези каруци римляните са строели пътищата си /да могат да се разминат две каруци/. А римските пътища са станали основата на пътната мрежа в цяла Европа. Минали са хилядолетия, всичко по пътищата се е променило, но ширината зададена от междуосовото разстояние на каруцата си е останала.

Така е и при книгите - съвременните печатарски машини са коренно различни от пресата на Гутенберг, но много неща, най-вече размерите на книгите са останали.

       Как се печатат книги?

Вероятно повечето от вас си мислят, че се печатат на принтер - лист по лист, след това тези листи се лепят или шият и се получава книга. Това не е така.

За по-голяма икономичност и бързина на печата, книгите, а и всичко останало се печата на едни големи листи хартии, които след това се прегъват.

Форматите хартии са много, но основните са два - 84х108 см /формат използван основно за книги/ и 70х100 /за вестници/.

Как от тези големи листи се получава книгата?

Тук трябва да поясним понятието „печатарска кола". Страниците в печатните произведения се отпечатват на лист, от който след сгъване се получава печатна кола. Обикновено печатната кола се състои от 16 страници, но в зависимост от изданието и неговият формат броят им би могъл да варира от 4 до 32.

Затова често се говори, а и пише в издателското каре на гърба на всяка книга, че тази книга е 1/16 или „шестнайсетинка" /както е на жаргон/ от 84/108.

Какво значи това - вземаме един голям лист хартия. Подреждаме страничките както е показано на картината /лице и гръб/. Отпечатваме този лист. Сгъваме го на 4 и получаваме 16 страници с необрязан формат - 21х13,5 см.

 

     Какво е необрязан формат?

Когато се сгъва колата, тя е едно цяло. За да може книгата да се чете страница по страница, а не да я режете като някогашния Държавен вестник, то тя се обрязва от три страни - горе, долу и вдясно. От ляво всички коли са залепени една за друга и там е така нареченото „гръбче" на книгата.

След обрязване се получава така известния книжен формат, в който са повечето книги във вас - 20х13 см.

И пак да се върнем към традициите. Много отдавна няма печатарски машини, които да печатат в този формат, но все пак основните книги се печатат в него. Защо?

Всичко опира до традициите. Някога преди много години като са разработвани библиотеките, които имаме вкъщи, те са мислени за този формат. Книгите, които сме си купували през годините са в този формат и когато се опитаме да сложим други до тях те стърчат настрани и нагоре. И въпреки, че последните години издателите се опитват да наложат нови формати - спомнете си за големите тухли на „Колелото на времето" или другите фентъзита, стандартният формат книги ще си остане основен.

 

     Възможно ли е все пак да се отпечатат брой страници различни от кратно на 16?

Да, с леки условности - печатат се и така наречените половинки /осем странични/ и четвъртинки /4 странични/ коли, но тяхното изработване е по-трудно и печатниците го избягват. Затова тези проблеми се избягват още при подготовката на книгата за печат.

 

Как се печатат цветни илюстрации?

Тъй като в последния месец получихме много запитвания за цветни илюстрации на "произволни места" из книгата се налага да обясним някои подробности при печата.

Както видяхте по-горе  книгата не се печата лист по лист, а на коли. Другата разлика е, че печатарската машина не е цветен принтер - листите не излизат цветни едновременно, а се печата цвят по цвят в така наречената гама CMYK (Cyan-Magenta-Yellow-Black). Обикновено книгите се печата във формат 1+1 - един цвят отгоре на колата/един отдолу - обикновено черен, макар че съществуват и цветни мастила.

Когато искате да ви се напечата цветна илюстрацията - дори и да е една, всъщност каквото и цветно петънце да е, се налага цялата кола да се отпечата цветна. Това са 4 подготовки /печатни форми/, 4 пъти минаване през печатния барабан, 4 мастила, 4 пъти повече време за съхнене.

Това вдига много цената /средно два пъти/. Освен всичко това, е трудно да се печатат цветни илюстрации на обикновена офсетова хартия, тъй като попива мастилото и не изглежда добре. Затова се печата на специална /и по скъпа/ 115 грамова гланцова хартия.

Затова, когато имате желание да слагате цветни илюстрации в книгите си се замислете сериозно дали има някакъв реален смисъл или си е само прищявка. За художествени книги /за научните и техническите е ясно/ досега не съм видял никакъв смисъл от цветни илюстрации.

Но ако все пак сте решили, че непременно са ви нужни, има един вариант за по-евтина реализация.

Той се реализира с така наречените "вложки". Както показахме по-горе, книгата се печата на коли. Възможно е да се вмъкнат цветни илюстрации м/у отделните коли - т.е на 8 или 16 страници. Това от своя страна изисква обаче добра подредба на произведенията, така че да се напасне с мястотона илюстрациите.

Прочетена от 4155

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси