Най-страшната тъмнина е мракът, обгърнал човешкия дух. Най-тежка е онази мрачина, която сме избрали доброволно. И независимо какви извинения и оправдания сме измислили за това, не става по-светло около нас и в душите ни.
За какво иде реч? За духовната слепота и липсата на стремежи, за отказа да си „загубим времето", отивайки на детски концерт в читалището до нас, за оправданието „Нямам пари", когато се налага да купим книга или да заведем детето на театър или балет. На същата цена можем да му напълним коремчето с детско меню от някоя модерна верига за бързо хранене, да го облечем с модна дрешка. Не че е лошо само по себе си и това, но когато дните започват с чипс и завършват с бургер, а траекторията не включва минаване покрай места, в които се подарява или продава храна за душата, присъдата е само една - постепенна, бавна, неизбежна слепота на духа. Ограничаване и рамкиране на екзистенцията в пространството на битийно-материалното - доброволно и константно.
Казват, че слепите били по-щастливи, защото не виждали грозотата около себе си. Но те не виждат и всички багри на красотата и светлината.
Не знам защо от известно време непрекъснато се блъска като прилеп в мисълта ми фразата „слепци с очи". Може би защото прекалено често ги срещам напоследък около себе си. Може би и защото се страхувам, че тяхното поведение е по-опасно и заразно за младите детски умове и ценности от свинския и птичи грип взети заедно.
Само аз ли се притеснявам от това? Само аз ли го виждам? Само мен ли ме тревожи доброволно избраната слепота на родените с очи? Никоя птица, дарена с крила, не пълзи в земята като червей. А човешкото същество е дарено с очи на лицето и душата, за да вижда, усеща, създава и докосва красота в различните ú проявления. Или греша?
Прочетена от 437