Пиша тези редове в очакване на двойния празник, а когато колонката излезе, Свети Валентин и Свети Трифон Зарезан ще са вече отминали.
Един ще празнува с любов към виното, друг - с виното на любовта.
Един ще отдаде свята почит към прегрешенията си, друг в чувството си за прегрешения ще открие светостта.
Ще има влюбени несподелени, ще има и споделени невлюбени.
Най-много ще са заблудените, че виното им е вино и любовта - любов, че празнуват в пълна хармония. А на сутринта ще измият утайката от дъното на чашите и, като нещо нечисто, и от паметта си - някои по-импулсивни думички, които не са си позволили да си кажат в останалите дни.
Но да бъде заблудата им. Нека е благословена! И във виното, и в любовта има повече заблуди, отколкото истина. Независимо какво казват мъдреците, пред които прекланям глава, и вечните поети, пред които падам на колене. Знам колко малко истина е имало в прекомерното й търсене във виното и колко излишна е истината, когато има любов.
Защото любовта с лекота може да превърне всяка фантазия в истина.
Няма да противопоставям празниците, както стотици хиляди в България сториха. Не ме интересува каква традиция намира изява в този ден. Двата празника в един са си празник на поезията, на чувстващата философия, на изкуството изобщо. Накъде без любов и опиянение?Намирам за лошо само, когато виното е за сметка на любовта. Тези дни се разгоряха много горещи дискусии, в които бях участник. Засягаха домашното насилие.
Примерите за злоупотреби с алкохол са неизбежни, но странен ми изглежда твърде тривиалният рефрен, познат във всяка кръчма: "За алкохолизма на мъжа е виновна жената, а ако една жена е жена, мъжът й няма да е алкохолик." Добре звучи, но почти!
Величието на любовта, ако я има, е над всеки порок. Само тя може да ни спаси от гибелно поведение. Ако я няма, и без друго, всичко е излишно. Големи философи са пияндетата! И изобщо, колко по-лесно е да намериш мъдро оправдание, пред това да понесеш отговорността за постъпките си.
И се чудя как една толкова силна любов, като тази на Мери Шели към съпруга й, е спасила великия Пърси Биш - от злоупотребата му с опиум, от халюцинациите му с разхождащия се негов призрак, от похотливите му желания към сестра й... Като през целия им живот една толкова одухотворена жена - авторката на "Франкенщайн", в интимен план е показала само безрезервна вярност и любов към своя зле оценяващ я, макар и велик поет, съпруг.
И като пълна противоположност в отношението към любовта - датският мислител и християнски екзистенциалист Сьорен Киркегор. След като рано-рано пропада бракът с годеницата му, той остава самотник до края на дните си. Посмешище за малолетните гамени в квартала. При всички причини да обвинява любовта, в "Или - или" - може би най-значимия му труд, посветен изцяло на любовта - като естетика и етика, която определя мъжа, написва едни от най-силните думи за нея.
Любовта е пиянство, но не е виновна за алкохолизма на никого.
А ако можех да избирам, бих предпочел да съм Киркегор пред Шели.
Прочетена от 458