За издаването


Какво да правя с първия си роман: Станете известен!

Иван Богданов | 2013-01-03


В началото на демокрацията, преди първите избори, СДС бяха поканили един от най-известните френски рекламисти - Жак Шегела. Той именно измисли слогана „Времето е наше!".

Та, при първата си среща с тогавашните СДС активисти, се наложило да обяснява нещо много просто - за няколкото минути, в които ще ги покажат по медиите, никой няма да разбере колко са умни и начетени, а ще видят единствено как изглеждат и как са облечени.

При покупка на книга е същото. Ако някой таи надеждите, че книги в България /а и по света/ се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. Давам за пример „Пайнър" - една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. Инж. Димитров е пределно ясен - „Правя музика, която се гледа!".

Как се преценява една книга за покупка. Купувачът /книжарите също са купувачи, първо тях трябва да убедиш, за да вземат книгата в книжарницата/ се интересува от следните неща:

1. Известен ли е авторът? Чувал ли е това име, какво е чел от него, къде са писали за него /това е по-важно от предното/ и най-вече - „станал ли е име".

2. Ако за авторът не са чували нищо /е винаги има първи път и първа книга/, известно ли е издателството, което го издава, то направило ли си е име, колко твърдо застава зад автора и до каква степен прехвърля авторитетът си върху него.

3. Третото, което се забелязва /в част от случаите и първото/ е предизвикателната корица. Дъщеря ми често ми носи книги от Франция и като гледам какви семпли корици правят там, ми идва да емигрирам и да си преместя издателството там. Лесно се продава в страна, в която се чете. Тук не е така. Тук се очаква корицата да е като чалга певиците - натруфена, лъскава, нагласена, да хваща погледа отдалеч. Изпъкналите букви /преге/, златния бронз, частичните лакирания станаха вече почти задължителни.

4. След като всичко това е привлякло погледа на читателя и той е взел книгата в ръце, първото нещо което чете, е текстът на гърба и. Този текст има задачата да го привлече да купи книгата /и затова практиката със снимка и биография на автора е най-безсмислената/.

5. Ако всичко това е задействало, то се отваря да се погледне колко е качествена хартията и какво е качеството на печата.

С това приключва процесът на купуване на една книга.

„Ама къде остана поантата, блестящите реплики на героите, звънките рими и всички останали неща, над които толкова се трудих и в края на краищата - къде е трудът ми като автор?!"

Те остават в частта - „Станете известен!" След това задейства механизма, познат ни в приказката „Новите дрехи на царя".

След като веднъж сте направили име - дали чрез талант, нахалство, пари, връзки или комбинацията от всичко това, никой не смее да се изкаже за качеството на писането ви, с риск да бъде разобличен като невежа и пълен лаик. Примерите с Георги Господинов, Калин Терзийски, Людмила Филипова, Ясен Василев и множество други, набедени за писатели, е предостатъчен.

Но целта на колонката не е да правим анализ на съвременната българска литература, а да ви покажем как да станете известни автори. Горепосочените имена, независимо от нивото на писателския им талант са добри, даже много добри в Пиара.

Какво трябва да се направи:

На първо място - пишете. Пишете много и публикувайте навсякъде, където е възможно. Социалните мрежи и Интернет като цяло дава огромни възможности за това. Не си стискайте единственото „гениално" произведение, което сте написали, обикаляйки издателства в опит да го продадете.

Първото нещо, което прави един издател е да напише името ви в Гугъл. Няма ли нищо за вас /не е задължително като автор/ никой няма да ви обърне внимание.

При книжарите е още по-зле. Те сканират баркода и ако гугъл не изплюе десетина резултата за книгата, не я вземат.

Но не публикувайте всичко, което напишете на момента. Все пак трябва да има какво да се издаде. Рядко се купуват книги, чието съдържание може да се намери свободно цялото в нета.

Имайте някаква представа за каква аудитория пишете и поддържайте този образ. Примерно образът на „Печалният рицар" /Дон Кихот/ винаги е въздействал в/у женските, а и не само, сърца. Поддържайки този образ, Cefules успя да бие Недялко Йорданов на Коледния панаир през 2006-та година. БГ-мамите са голяма сила /а и много голяма таргет група/ и никой пишеш в тия жанрове не може да си ги позволи да ги подценява. Неслучайно „Листопад" е с непробиваем рейтинг.

Което ни води до второто много важно нещо - Комуникирайте! Непрекъснато и постоянно. Времената, когато авторът се криеше в своята кула от „слонова кост" да пише на спокойствие и уединение, са отминали със символизма в началото на 20 век.

Сега, ако авторът не поддържа постоянна обратна връзка с читателите е заминал в забвение /толкова много имена само за последните 10 години се забравиха/.

И комуникацията не се изчерпва само с ежедневното пускане на няколко произведения на всички всевъзможни места. Това е най-неприятния вид спам и авторът престават да го четат след първия месец. Научете се да ухажвате читателя, да комуникирате с него, да обсъждате теми, които са му интересни, да задържате постоянно вниманието му.

И най-страшното за един автор - овладейте живия контакт. Колкото и да сте неотразим в нета, се стига до момента на представяния и продажби. Когато ще трябва да излезете на сцената и да убедите хората, дошли в залата, че трябва да купят вашата книга.

Още по-лошо, ще трябва да се изправите през непозната аудитория и да заинтригувате хора, които не ви познават.

Всички, които са минали покрай щанда на Софпрес, не са могли да не забележат един красив млад мъж, с дълга опашка, който размахваше книгата си „Завладей българките" и разпалено ви убеждаваше да я купите. Това е преводачът на Кинг, Лъфкрафт и много други известни автори Адриан Лазаровски. Крайният резултат от неговото присъствие на панаира беше, че въпреки голямата гама книги предлагана от Софтпрес, най-продавани бяха неговата и биографията на Стив Джобс.

Коментарите са излишни. Младият Линкълн /Христо Блажев/, който атрактивно продаваше книги на Изток-Запад не го броя, той е книжар /Ице, я напиши нещо по-сериозно от ревютата в Книголандия, той таланта ти си личи/. Но него го споменавам за друго - над 90% от купените книги в България /а и в световен мащаб/ са подбрани предварително по препоръка на критици, приятели или запалени фенове на книгите. Т.е - читателят отива предварително подготвен за покупки.

Естествено, невъзможно е в една кратка колонка да представя целия сложен процес, в който трябва да убедиш обикновения човек да се раздели с парите си за 10 хляба, за да си купи една книга. Но с удоволствие ще го разкажем на всички желаещи, в специализирания клуб който създадохме за целта.

Тази колонка има за цел само едно - да ви убеди, че ако искате да станете утвърден автор, написването на текста е само началото.


2013-01-03 | Прочетена: 1965