Гайтани вежди, снага топола

Трети март - тази странна дата в календара

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Не е ясно какво празнуваме на трети март. Не е рождения ден на Жельо Желев, нищо че той направи тази дата национален празник. Нито освобождението на България - свободата вече е извоювана, но независими ставаме чак през 1908 г.

Всъщност на трети март празнуваме един подарък. Руският император Александър II, наричан Освободител не заради „освобождението на България", а заради отмененото крепостничество през 1862 г., е имал рожден ден.

И руската, и турската страна са решили да му направят подарък, подписвайки договор, който не е струвал и цената на хартията. Сега вече е знайно, след много години прикриване, че Русия е имала договори с великите сили да не създава българска държава на юг от Балкана. Руските дипломати са знаели много добре, че такъв договор е незащитим. Затова и на Берлинския конгрес, те не се стремят да го запазят. Друга премълчавана новина - най-много да помогне на България се е  опитвала Германия, в лицето на Бисмарк, а руската дипломация само е пречела.

Но това са стари дипломатически игри. Трети март все пак ни дава нещо. Дава ни надеждата и увереността да мечтаем. Да мечтаем, че една довчера несъществуваща на картата страна, може да стане най-голямата на Балканите.

Тая мечта ни струва три войни и много загубени войници по бойните полета. Тая мечта ни доведе до три национални катастрофи. Тая мечта доведе и Симеон II на власт преди няколко години, тъй като беше жив спомена за баща му, който почти успя да я осъществи.

Но всичко това си струваше. Прадядо ми Богдан, чиято фамилия нося, е оставил костите си някъде под  Одрин. Прабаба ми е останала млада вдовица, с три деца, които отгледала сама. Никога не чух от нея оплакване - защо отиде на мурабе, а не си остана тук, щеше да е жив сега!

Напротив, тя гордо разправяше как са го изпращали на фронта. Помня портретът на прадядо, който дълго и след смъртта на прабаба висеше на стената. Другояче гледат мъжете от това време - силно и смело - сякаш светът е техен и трябва да си вземат своето, дори да трябва да се опълчат  и на Великите сили.

По-друг начин гледаме сега, по много по-примирен. И прекалено много слушаме какво ни казват другите.

Разбрах какво празнуваме на трети март - подвига на всички тези, които не са си стояли край топлите огнища, а смело са се изправяли с прости кремъклийки срещу Империята.  Честваме и Левски, който увисна на бесилото край София, и Ботев, който го възпя и прецапа Дунава с ясното съзнание, че отива на смърт. И ония безименни опълченци, които издържаха 12 атаки на Шипка. И всички ония, които бяха горди да се нарекат българи и при всеки зов се връщаха от цял свят да се бият за отечеството.

Какво стана с техните внуци, че пишат по паметниците „MRAZQ BALGARIA".

 

 

 

Прочетена от 478

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси