Гайтани вежди, снага топола

Покрай празниците за пореден път се засегна коноктюрната тема - „Да помогнем на бедстващите български писатели поети!"

Познавам много такива. Най-често могат да се намерят в  „Мон Парнас" под СБП, на чаша водка да се оплакват от живота и най-вече -  как младото поколение не (ги) чете.

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.) Това е открай време - тук има една статия, в която най-големите ни имена описват какви са били печалбите от писане.

Трябва да се прави разлика между писането като занаят и писането като творчество и арт терапия. Всички пишем за да кажем нещо на хората около нас и най-вече да извадим това което ни гори вътре в нас.

Но за да стане това, което сме написали, интересно и на други хора има ужасно много работа. Издателският бизнес е сложен и сериозен бизнес и занимаването с него изисква доста време, много работа и най-вече - голяма упоритост.

Не става да напишете няколко римушки, да ги скупчите в една книга (най-често по реда им на написване), да пресечете всяка препоръка за подобряване (абе виж там оправете запетайките, ама да не сте пипнали стиховете ми) и да очаквате утре книгата ви да е най-продаваемата на пазара и да се скъсат да ви канят по сутрешни блокове да приказвате за нея. Всъщност може и да се случи, ако се казвате Е. Минчев или някоя друга подобна „ВИП" личност.

В реални условия това не се случва. Мечтите искат много труд, казва една стара китайска мъдрост. Затова направете много добре за себе си преценката, дали произвеждате продукт за пазара (колко гадно звучи  - пиша за пари, нали) или просто пишете като хоби. Хобито винаги е било приятно, но скъпо занимание. Няколко пъти в живота ми се е случвало хобито да се превърне в работа /този сайт е единият от тях/ и знам колко трудно и неприятно действие е. Ако нямате упоритостта да продължите - не го правете!

Темата за професионалното писане е сложна и дълга, а и мястото и не е в тази колонка. Ако това не ви интересува - не четете долния цитат.

"- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър - заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? - Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

- Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо."

Богат татко/ беден татко

Прочетена от 522

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси