Гайтани вежди, снага топола

Интернет - свобода и отговорност

Камелия Иванова

Поредица: ""

Интернет е особено пространство, с почти безгранична свобода - на мисълта, на действието, на бездействието. И когато тази свобода е анонимна, тогава много лесно се забравят няколко основни неща. Първо, че неотменна сестра на свободата е отговорността и че, за да си свободен, първо трябва да си се научил да си отговорен. Твоята свобода да бъде свобода обща. Твоята свобода да не поробва (духом, тялом, мисловно) свободата на другите. Изявата ти би трябвало да води другите към нови пространства. И тази изява трябва да бъде почтена и честна. Иначе... иначе се създава образ, който само пречи. На глобалната мрежа, на тези, които се опитват да развиват това уникално социално явление - Интернет, на онези, които се докосват до мрежата, за да намерят себе си и другите. Когато един сайт, блог или страница безотговорно краде чужд творчески продукт, без да посочва нито източника си, нито автора или авторския екип, това се отразява върху образа на всички останали изяви в Интернет. Обикновеният потребител си създава една картина на света, наречен „Интернет", в която основните характеристики са - слободия, кражба, неетечиност. И когато този потребител става активен, тоест решава да изяви себе си, той вече е с утвърденото убеждение, че в Интернет неказано може да прави всичко. От друга страна, онези, които ценят във висока степен своите творчески продукти не поемат риска да ги споделят в глобалната мрежа, защото нищо не ги предпазва от това да бъдат окрадени и по този начин ощетени, ако не по друг начин, то поне морално. А пътят през Съда за доказване на авторство е прекалено сложен, прекалено дълъг и прекалено отегчителен... и не си струва усилията на едного. В резултат на цялата тази ситуация Интернет остава едно пространство, на което се гледа с недоверие, информацията от което се препроверява, изявите са предпазливи, а стойностните творци все по-липсващи. Губят ценителите на истинското изкуство, губят авторите на същото това изкуство. Губи се всичко онова прекрасно, което като потенциал е заложено в глобалната мрежа - практически безкрайна Вселена от информация, бързо и ефективно общуване, духовно и мисловно израстване. 

П.С. Конкретният повод за тези мои мисли е поредният акт на ненаказано плагиатство. Не зная волно или неволно. Във Фейсбук съм член на почитателската група на група „Грамофон". Там от един от потребителите беше споделена връзка към bgblog. Отваряйки връзката аз видях стихотворението „Надежда" на Ивайло Диманов. Публикувано от admin. Видно е, че човекът се е впечатлил от стиховете, дори е споделил свои размисли. Но е забравил да напише чий са тези стихове, дори името на стихотворението не е написал. Приемайки, че това е неволна грешка, написах коментар, в който уточних заглавието, автора и поставих връзка към изпълнението на Ивайло Диманов на неговата песен по това стихотворение. Така и все още очаквам коментарът ми да бъде одобрен. http://bgblog.wp-admin.eu/archives/286

Прочетена от 801

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси