За издаването


За кого пишем?

Иван Богданов | 2013-01-04


За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист?

За кого пишем?

Да оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в отговор на стихото на... Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация.

Говорим за чистото творчество, това в което авторът не е литературния герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва - Истината е някъде там!

 

Теза едно - Творчеството като съпреживяване.

Към публиката се ориентира онова, което по начало зависи от нея. Творчеството обаче не зависи. Просто защото то не изразява отношението на автора към публиката, а отношението му към самия себе си. 
Творчеството е една много особена форма на комуникация. Не е комуникация между автора и публиката. Само че не е като да влезеш в skype, или да лафиш на биричка с приятели. Това е нещо като вътрешен диалог на автора - без значение e в каква форма ще се изрази той. Музика, живопис, литература, все едно - това е комуникацията на твореца със самия себе си: въпросите, които го вълнуват и отговорите, които той предлага; проблемите, които вижда и решенията им от негова гледна точка. Някъде виждате ли пряка реч за публиката? Ами... няма. Дали има публика или не - все едно. 

Публиката няма роля в творчеството. Обратно - то би могло да има някаква роля в живота на всеки един човек от нея. Поотделно и индивидуално. Всеки човек, бил той читател, зрител или слушател, също би могъл да комуникира със себе си чрез произведението на изкуството, на което е станал публика. Да помисли върху същите проблеми, да добави нови да се съгласи или да отхвърли решенията на автора, да предложи свои... Защото четенето е тайнство - също като рисуването, писането или композирането. Но и да не се получи - голяма работа! На автора по принцип му е все едно - неговата комуникация се е получила, за какво му е чуждата?

 

Теза две - Творчеството като работа.

Авторът има основна цел при писането си да заинтересува/хареса на публиката.  В повечето случаи това се определя като комерсиално писане, но не е задължително. Основното желание на автора е неговите идеи да стигнат до по-широк кръг читатели, независимо дали това има пряк финансов еквивалент. Авторът пише така, както би се харесало на широката публика, дори и това да не се харесва на него самия. Героите му говорят и действат така, както се очаква от тях, действието се развива според очакванията на читателите.

Този вид творчество изисква сериозна подготовка - изследване на желанията и нагласите на читателите, обратна връзка с тях, за да се види дали им харесва и всички тези важни неща, които  в крайна сметка ще доведат до това всеки един от читателите да си каже - а, то това сякаш за мен е писано.

Къде е в този текст писателя? Няма го, той не е важен за възприемането на текста. Даже напротив, ако авторът често се намесва като глас зад кадър и пряко представя идеите си на читателя, това откровено дразни. Често авторът няма пряка задача да внуши някакви идеи на публиката, но той винаги има основната задача да я ЗАБАВЛЯВА. Това не значи да я разсмее - мелодраматичните и хорър историите също имат много почитатели .

Важното е за автора да се е получила комуникацията с публиката. Дори и той да не е получил вътрешно удовлетворение от създаването на този текст - на кого му пука?

Това са две крайни тези. Рядко ги виждаме в чист вид. Истината винаги е някъде по средата.

За какво пишете всъщност вие? Някога замисляли ли сте се?

 

П.С. Използвани цитати от един подобен спор в друг форум.


2013-01-04 | Прочетена: 1877