Започвам серия от колонки, в които ще се опитам да разясня плюсовете и минусите на е-книгите, различните формати, приложението им, начините на продажба, както и в кои случаи е-книгите са по-предпочитани от хартиените.
Е-книгите се четат на специални устройства наречени е-рийдъри. Най-известното от тях е Амазон Киндъл, но в момента има няколкостотин предлагащи се вида. Основното в тях е, че екранът им не е светещ, както на компютрите, а е изграден по технологията „е-инк" и наподобява на хартия и щади много очите.. По-голямата част от тези устройства нямат „подсветка" и за да можете да четете на тях се изисква външна светлина. След като свикнете за ден два, усещането е все едно, че четете нормална книга.
Това обезсмисля и спора хартиена или е-книга. Отговорът най-общо е И двете. Повечето ми познати, които четат много, четат и в двата формата, а най-често, като мен, на ГСМ-а.
Електронната книга е книга като всяка друга. Има си корици, съдържане, ISBN. Целият процес на подготовка на една е-книга не се различава по нищо от подготовка на хартиена до момента на отпечатване на книгата.
Авторовият текст, трябва да измине целия процес на редактиране, коригиране, предпечат, дизайн и прочие, за да се получи книга. Представите на много автори, че ако само си конвертират текста, който са написали в PDF или Epub и вече имат готова е-книга, водят само до увеличение на графоманщината в мрежата и цялото отрицателно отношение към е-книгите. И от читателите - „да бяха пуснали поне един спелчекер" и от авторите - „ама то никой не ни купува". Всичко написано по долу, както и в следващите колонки, касае единствено професионалното издаване на книги, било то направено от издателство или не.
Основен недостатък на е-книгите, особено в Epub формат, е че те са мислени основно за насипен текст /каквито всъщност са повечето книги/ и все още имат проблеми с вграждане на картинки, таблици и други подобни усложнения. Тук хартиените книги са все още водещи, но стандартите се развиват с много бързи темпове. Друг проблем е, че все още голяма част от е-четците са черно-бели. Това обезсмисля до голяма степен детските книжки, но Ipad имат добри разработки в тази област.
Основните предимства на Е-книгите са две:
Много ниска цена на производство /цената на продажба всеки си я определя сам/
Лесно закупуване.
Цената е ниска, тъй като в нея влизат само процесите по подготовка на книгата. Няма я най-оскъпяващата част на печата.
Лесното закупуване е най-големия плюс. Реално само с 2-3 клика за няколко секунди вашата книга може да бъде закупена от цял свят. По-голямата част от четците имат вграден софтуер, който позволява това и няма нужда да се сваля предварително файла в/у компютър.
Защо това е предимство?
Живеем в много заети времена. Проблемите при продажба на книги са не толкова в цената им, колкото в свободното време да се отиде до книжарница и да се купят. Правим редовни базари на книги и от опит сме установили, че на тях на 80% от присъстващите закупуват книги. Същевременно, дори и в София, основните книжарници са в центъра, а големи квартали като Младост, Люлин и Дружба нямат нито една. Електронните книжарници решават донякъде проблема, но цената на доставка на една книга стига близо една трета от стойността им.
Докато при е-книгите е достатъчно само да кликнете на линка, който ви е заинтригувал и да се озовете със закупена книга на четеца си.
И да започнем да навлизаме в темата на колонката - Е-книгите могат лесно да се разпространяват безплатно!
Издаването на български автори се върти в един затворен Параграф 22. За да те издадат трябва да си известен, а за да си известен, трябва да си издаден!
Това лесно може да се преодолее с е-книга. От опита, който имаме с E-knigi.eu, една книга може да достигне над 1000 четения в рамките на няколко дни, при добре направена рекламна кампания. Така лесно можете да си направите име на автор, само за няколко месеца, срещу доста скромна начална инвестиция. Дори и прословутите „50 нюанса сиво" са тръгнали така. Книгата е върната от много издателства, авторката я е пуснала за продажба като Е-книга в Амазон и за няколко месеца е продала на 250 000 копия. След този успех и е предложен договор за издаване на хартия и... всичко знаем останалото.
В България закупуването на е-книги все още не е добре развито, за наша голяма жалост.
Причините основно са две - пазарът е много нов, под 3 годишен, броят закупени е-рийдъри все още е недостатъчен, макар че се увеличава с бързи темпове. И най-вече, съществува огромен обем безплатни книги, съсредоточени в Читанката, които на този етап са достатъчни на повечето читатели. Това обаче се променя бързо и за последните две години нещата станаха доста различни. Трите големи мобилни оператора Мтел, Виваком и Глобул имат свои магазини за е-книги, които предлагат закупуване на база сметката ви към тях. Това решава един от сложните въпроси - как да се заплащат е-книгите, тъй като голяма част от българите почти не използват кредитни и дебитни карти.
В следващата колонка ще разгледам подробно с какъв софруер се четат е-книгите и как може да се закупуват.
Прочетена от 1049
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.