Гайтани вежди, снага топола

За писатели, които имат страх от четене

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Чукчата – писател, е очарователен образ, той печели симпатии. Има с какво да се шегуват, с какво да се забавляват и кого да съжаляват красивите и интелигентни представители на средната класа от квартала му и интернет форума, в който публикува „гениалните си творби”. Двама-трима четат и не разбират, а всички останали не четат, но пък ги разбират добре.  Има го като цвят в ежедневието, защото не може да му се отрече - колоритен е, може да бъде нисък и висок, грозен и красив, работник и чиновник, лекар и учител (има и такива чукчита, познавам), обикновен пияница, бивш старшина от народната армия или народната милиция. Женен, разведен, ерген. С деца, без деца, с внуци. Тоест като всички хора си е, но при него всичко изглежда уникално в комбинацията му с неизявен талант. И дълбоко в себе си дори тези, които най-жестоко си го майтапят, четат му конско, дават му „полезни съвети” (без да ги е щял, а за да му натрият носа), всъщност му вярват, приемат го като талант. Защото той си вярва, а вярата му заразява. И това е единственият признак, по който е оценен. Защото човек общува най-вече със себеподобни, а колкото чете чукчата – писател, толкова четат и тези около него. На 1000 подобни образа има известна вероятност един да се окаже толкова голям талант, че да даде някакви резултати. Останалите ще си издадат книжки на самиздат, ще съберат приятели (а те имат много), ще прекарат една разкошна вечер. Възможно е след подобно събитие да пламне любовна история и дори да открият щастието. Но реално всичко свършва дотук и има малко общо с литературата, освен това, че от чукчата – писател, се получава интересен литературен персонаж, който - поразработи ли се както трябва, може да предизвика много смях през сълзи.

А съдбата му може да се обобщи с една фраза: пропилян талант.

Защото обикновено в тези случаи талант е имало. Да се постигне нещо само с талант не става, не и днес. Необходимо е развитие, огромно развитие. Не става с „диктовка отгоре”, само с медиумство и с изповедта на прогонените души, които временно приютяваш в себе си, за да описваш печалната им орис. Трябва да се научиш как да го правиш и защо. Как да е интересно, омагьосващо, грабващо. Как да е страшно когато трябва, как да е красиво. Как да не отегчаваш, но най-вече - как да не повтаряш.

Две са еднакво важните условия за развитие. Много писане и много четене.

Липсва ли едно от двете, малко е вероятно да има растеж.

При чукчата – писател едното липсва. И ако го попиташ що така, най-вероятно ще ти рече: „да не си развалям уникалния стил”. Това е често използвана фраза, много често.

И една частичка от опасенията му може да е основателна.

А и нека си го кажем - не само чукчата, почти всеки е минал през този страх. Какво мога да препоръчам? Ами внимавай кого и какво четеш. Стреми се към онова, което и да ти повлияе, ще е за твое добро. И нека да не е само едно и на един автор, нека е на различни. Така влиянията едно с друго се неутрализират и оставят само най-доброто - енергията и красотата си, която можеш да асимилираш в своя стил, без той да изгуби, а напротив, стилът ти стане още по-уникален.

Колкото по-податлив си на влияния, колкото е по-опасно влиянието за теб, толкова повече трябва да развиеш устойчивостта си към тях, а това пак става с много четене. Веднъж ще те обсеби чуждото влияние, второ ще го измести, трето, четвърто. Всяко ще оставя нещо от себе си, нещо, необходимо за душата ти, докато накрая се оформи нещо различно от всичките влияния и то изцяло е твоята уникалност. 

Прочетена от 726

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси