Гайтани вежди, снага топола

В книгоиздаването всичко е комерсиално!

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

След вчерашния ден на поезията и възторжените дитирамби във Фейсбук, днес е време да се приземим.

В света на професионалното книгоиздаване ВСИЧКО е комерсиално. 

Целта на едно издателство е ясна – ПАРИ – КНИГИ – ПАРИ прим. Няма друга цел. Няма друг начин да съществува едно издателство, ако не продава успешно стоката си (в случая книги) от които да печели пари за наеми, заплати, консумативи и нови книги.

Всички издателства, които познавам работят така. Всъщност така работят и всички фирми с изключение на соросоидните НПО-та.

Затова избийте от главата си налаганите с години заблуди, че е срамно да си комерсиален. Комерсиален в случая е по-скоро професионален. Нормално е един автор да иска да получава пари за своя труд. Както всеки друг човек на Земята.

Нормално е и, за да се получат тези пари, да се положи труд. Не можете да очаквате, че само защото сте отделили известно време да напишете нещо, то то има някаква стойност – емоционална и финансова за някой друг.

Но всички тези неща ги знаете и няма да се повтарям. Това, на което искам да наблегна:

ПИСАТЕЛ Е ПРОФЕСИЯ!

Вярно не е на пълен работен ден (поне за повечето), не е толкова добре платена, но всичко останало е като на всяка друга работа – иска се отговорно отношение. Иска се спазване на срокове, качество, участия и всякакви други неща. Ако представата Ви за писателстването е да стоите вкъщи и да пишете, а някой някъде да ви прави известен – това не е за Вас.

Помислете добре – дали искате да работите това или просто да си пишете за разпускане, а ако стане нещо, стане.

П.С. Търсим писатели! Автори си имаме много.

 

Прочетена от 664

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси