Разказвачи на книги


"Нарисувай есента в очите ми" - Ива Георгиева

Мария ВЕСЕЛИНОВА | 2019-10-18


Нарисувай есента в очите ми

Ива Георгиева

Библиотека "Съвременни български любовни романи"

 

Книгата може да бъде закупена от книжарница "Книгите"

 

„Нарисувай есента в очите ми” е роман, написан от младо момиче. Усеща се цялата свежест на възприятията, всекидневните открития, които трогват с искреността си, привличат и задържат вниманието ни с богатството на чувствата. Роман – глътка изворна вода в горещ летен ден.

Вълнуващата романтична история тръгва от тийнейджърските години, за да стигне до днешния ден на главната героиня, който ще преобърне съдбата ѝ внезапно като лятна буря. Сюжетът, наситен с динамика и изненади, води по пътеката към отговора на важния, може би най-важния, въпрос в живота ни – за избора. Защото избор правим всеки ден, във всеки момент. А резултатът ни засяга пряко, последиците понякога са толкова болезнени, че обезсмислят делника ни, променят същността ни. Страхуваме се от неочакваната посока, но може би тя ще ни отведе в страната на нашата тайна, съкровена и неизречена мечта, толкова различна от всекидневието ни – уредено, задоволено, пълно, в което като че ли има всичко... но няма най-важното – любов.

Първите страници са само щрих в историята. Бар. Току-що е приключила срещата на Мартина, млада журналистка, с обекта на нейния първи материал – бизнесмен от прехода, с богато минало и „труден” делник. Една стъпка по-близо до мечтата ѝ – да бъде безкомпромисен разследващ журналист с ярко и остро „перо”, всички да я познават, да се възхищават на смелостта ѝ... Но навън в мрака я чака изненада. Под внезапния дъжд тя се сблъсква, буквално, с миналото си.

И оттук действието тече в две измерения. Животът на ученичката Мартина – Тина, и на сегашната амбициозна журналистка Мартина Стоянова, скрила се под псевдонима Ина Боянова.

Днешният ден на Мартина е изпълнен с работа, амбиции, сложни взаимоотношения със семейство, приятел, с когото живее, колеги, приятели... да не забравим „типовете”, с които трябва да разговаря, да разследва, да изобличава, а те не винаги, по-точно никога, не са добронамерени.

Миналият ден е в Спомени за нас. Там са и момичето с „есен в очите”, там са невинността, непослушният кичур, избухващият смях, парещите мечти, приятелката, с която споделяш всичко, първите смели опити в журналистиката, взискателната майка, разбиращият баща и един мълчалив висок младеж, който като че ли иска да остане незабележим, но потънеш ли веднъж в „зеления опасен огън на очите му”, го запомняш за цял живот. Той е художник, не говори много, но в картините се оглежда душата му. И все пак и там няма всички отговори. Но тя е толкова млада, не я интересуват тайните, но запомня топлината на погледите, загадъчността на усмивките и въпроса на въпросите: „Къде се виждаш след десет години?”.

А може би е дошло време да отговори. Такъв живот ли искаше? Животът на Мартина е един забързан делник, на пръв поглед – подреден и безгрижен. Приятелят ѝ Петър, наследник на богата фамилия, стегнат, дисциплиниран работохолик, но една единствена мисъл гори мозъка му – да го предпочетат, да наследи той бизнеса... Отношенията със семейството му, с брат му са отровени от тази грозна обсесия. Мартина дори не може да предположи какво се случва отвъд „желязната маска на безизразността му”. От нея се иска само да спазва някакви правила, които също са „железни”, но за сметка на това елементарни. Мечтите му, свързани с Мартина, са също толкова „съдържателни”: тя трябва да бъде там, където той иска, тоест на бизнес и семейни срещи, да бъде най-добрата в очите на хората, да се усмихва в обществото... Може така да е по-лесно, стига да не мисли, да не чувства, да не иска много от живота. Но когато имаш мечти, които те дърпат напред, и те карат да прекрачваш непристъпни граници, когато трябва да си смела, дръзка, да отваряш очите на хората, да предизвикваш размисъл, да откриваш злото, да се бориш с него и да успяваш, да се докажеш... Тогава не можеш да потънеш в удобната прегръдка на... блатото, а и не искаш, особено ако мътните му води се разплискат от една внезапна среща.

Христо е от друг свят, подвластен на багри, форми, чувства, идеи, вглъбен в творчеството си. Понякога единствената му компания са четката и моливът, понякога – само мислите му. Но и той пази спомена за слабичкото момиче с голямата амбиция да става журналистка, за непокорните ѝ коси, за очите ѝ, в които се оглежда есента. И независимо от странното му държание в миналото, от непонятните му действия – да оставя макар и малки суми във всички кутии за дарения, от нежеланието да говори за семейството си, от внезапното му изчезване за години, Мартина е готова да му прости, да го приеме и да го разгадае, а любовта е всесилна и ще счупи оковите на тайните...

Мартина трябва да избере и това е изборът на живота ѝ. Не мислете, че е лесно. Все пак ние сме обикновени хора, виждаме стандартите на света, в който живеем, критериите на днешния ден. Мартина също е обикновено момиче, с всички желания, чувства и мечти... И все пак трябва да избере от двата пътя, които водят в два различни свята. Единият – лесен и сигурен, другият – непредсказуем, с много вълнения и въпроси. Накъде ще тръгне Мартина и защо, ще разберете в края на историята.

Край, който всъщност е начало.


2019-10-18 | Прочетена: 314