Разказвачи на книги

Това, че книгата е базирана на разказите на Лали Соколов, за собственото му пребиваване в Аушвиц я прави изключително ценна. Няма художествено преувеличение, всичко е представено без излишен драматизъм и всъщност точно от това те побиват тръпки. Първият урок, който всеки в лагера Аушвиц научава е че не бива да се привързва или да изпитва емоции и да се опита да оживее до следващия ден. Благодарение на това че знае няколко езика, острия си ум и находчивостта си Лали успява да си издейства известна доза сигурност и привилегии и благодарение на неговия разказ можем да придобием малко по-различна представа за концлагерите, за СС офицерите, които упражняват контрол там и за обвинените в колаборационизъм след войната затворници.
‘’ Р.се чувствува най- много самотен сред другите,а не когато е сам.Когато чете,мисли,работи или крои някакви планове,би могъл да върши това с дни.Но трябва ли да се събере с хора,да приказва,и то не само това,което го интересува,а просто това да побърбори,да потанцува,за Р. Това е загубено време.Стои сред хора,усмихва се,отговаря им,но вече го няма.
Както казва Н. В. Гогол: „Тази книга излезе, възможно е някъде на белия свят да живее и нейният читател.”     В семейството на майката и бащата се ражда нов живот – Третият човек, връзката между тях. Така започва повествованието в книгата на Никола Филипов. Тя е построена в три основни части – „Преди началото и след това”, „При тризъбеца на Нептун” и „В прегръдката на Мелпомена”. Това триединство обединява различните етапи от историята на главния герой и представлява автобиографична история на живота му – детство, юношество, младост, зрялост и мъдрост. 
  Тази приказка е със сравнително опростен действен сюжет – главната героиня Райна, съчетала в себе си българското и италианското (както и самата авторката), се завръща в България след дълго отсъствие, по време на което е създала дом с мъжа си, италианец, в неговата родина. Това се оказва и измамлив дом – просто чужда земя, привличаща поначало с твърде нетрайната си лъскавост. Към истинския й дом, към българската земя, започва да я тегли вик на предците, много по-силен от нея самата и Райна му се подчинява. Заживява в малко българско селце, където се запознава с три специални жени, владеещи магията да помагат на другите, като им покажат как сами да си помогнат. Използвах именно думата „магия”, защото тя е и една от най-застъпените в романа и като се замислим наистина е магия да има някой толкова дълбоко свързан с корените, че да може „да захваща и да държи здраво и корена на другия”.
Творбите на Дона Тарт са от този тип произведения, които или ще обикнете още от първите страници, или няма да обикнете изобщо. Носителката на награда „Пулицър“ за романа си „Щиглецът“,  който в момента е в процес на екранизация, успява всеки път да поднесе на читателя нещо ново и различно. Характерният й стил изгражда пълнокръвни светове даряващи интензивност и яркост на преживяванията.
Със сигурност най-наблюдателните от вас веднага са забелязали, че не съм поставила името на автора на тази книга. Да наистина е така, но понеже тази книга има над петдесетина  автори, съставителите на книгата са решили да ни ги представят вътре в самата книга и то не само като имена, но и с два три реда описващи тях самите. Другото „странно нещо” е, че тази книга не се продава, ами се подарява. Ще ми кажете – е, тогава защо си правиш труда да я рекламираш? Причината е съвсем тривиална – на мен ми хареса много, ама много, много и реших, че си заслужава да ви разкажа за нея, пък дано възбудя малко поне любопитството ви, така че да пожелаете и вие да я разлистите.
Автобиографията не обхваща целия период на компанията, а по-скоро началото на нейното създаване в недалечното минало. Тогава Фил Найт наистина е много млад и търсейки сбъдването на своята Налудничава идея – научно казано БРАНД - той постепенно се изправя пред изключително много предизвикателства И в крайна сметка успява с цената на ред лишения – като се започне от безкрайните безсънни нощи и се стигне до финансовите терзания и съдебни битки.
Тук идва въпросът „Защо?“. Защо Съветското ръководство е взело това решение, да изпрати свои момчета на война? В чужда държава, на чужда земя... на чужда война. През 1979 г. в Афганистан избухва гражданска война, с цел пълен политически контрол над страната. Защо обаче е необходима намесата на СССР? Официалният отговор, на това е „Интернационален дълг и геополитика, за нашите държавни интереси и южни граници“.  Какво се случва обаче, когато след десетилетие, съветските войски се оттеглят победени и отблъснати от врага, оттеглят се от Афганистан и се завръщат у дома. Толкова много години, толкова много жертви, за какво? За кого? Политическа грешка? Отговорите ще откриете сами за себе си в книгата, четейки и търсейки ги, вие ще се гмурнете в „приключението" на една безсмислена война.“ А сега казват – фатална грешка, това не е трябвало на никого – нито на нас, нито на афганския народ. Преди мразех онези, които убиха сина ми. Сега мразя държавата, която го изпрати там".
„Достатъчно време за любов“ – не, това не е заглавието на поредния любовен роман, нито на лесно смилаем чиклит. Нищо подобно! „Достатъчно време за любов“ е една същинска библия. Библия на любовта! Книга, издържана в стила на класическата научна фантастика. Какво повече може да желае човек?   Определяният от мнозина за най-добър фантаст, Робърт Хайнлайн, е автор с усет към провокативните въпроси. Не едно и две негови произведения са разбунвали духовете през годините. Появата на „Достатъчно време за любов“ също дава начало на редица полемики след себе си. Награждавана и осъждана, обичана и мразена, тя съчетава най-доброто от безброй различни светове.
Действието се развива на презокеански параход, на който пътува световния шампион по шах. Считан от съселяните си, за глуповат и неспособен да запамети, дори азбуката, Мирко Чентович, като „абсолютен аутсайдер на духовния мир, един навъсен и неразговорлив селяндур“, на двадесет години, печели шахматната корона. Съзнанието, че е победил умни и културни хора и то в играта на шах, „ превърнали първоначалната му неувереност в хладна и просташки демонстративна гордост...и понеже не предполага, че на земята съществуват и други ценности, освен шахмата и парите, той има пълното основание да е във възторг от себе си!“
Две са книгите, които оставиха у мен трайна диря в професионалното ми юридическо поприще – „Нормативна сила на фактическото” на професор Живко Сталев и „Истина и справедливост” на доцент Кристиан Таков. Това не са книги за юристи, а от юристи. Не са (само) научна литература, а мъдрост, писана с езика на правото.
Сборникът „Микро” на Мартин Колев експериментира с жанра къс разказ. Не е често срещан като замисъл и реализация, защото тези миниатюри-съновидения носят привкуса на нещо ново, неизживяно досега.В някои случаи творбите приличат на дихания: кратки, но запомнящи се, защото краткостта и непретенциозността не означават лесно възприемане и осмисляне. В микро разказа има множество наслагвания и препратки. Взаимстват се образи от други произведения, автори, познати игри и др. Има препратки: към автори: Франц Кафка и Джордж Оруел; произведения: „1984”; образи: Нарцис; песни и др. Заиграването е много силно застъпено като елемент. Липсват пространни описания и дълга реч на героите. Всичко е казано с кратък, стегнат изказ. Откроява се мистичното, неизясненото, различното, непонятното. Героите в книгата са: смешни, тъжни, нералистични, сякаш създават един паралелен свят и носят атмосферата на действителност, която е откъсната от времето и пространството.
Авторката на „Майчина тайна“ и „Обещанието“ - Ренита де Силва отново ни поднася една силно драматична книга, в която няколко женски съдби се преплитат и рисуват история за болка, човешки грешки, любов, мъка и загуби, история за женската сила, за КУРАЖА да се опълчиш срещу общоприетото, срещу религиозните догми, обществените нагласи и страха, страха от разнообразните наказания които обществото налага върху непокорните. Несвободата на жените в две коренно различни общества – обществата на Англия и Индия е различна, но жените в тези отдалечени на половин свят разстояние държави са еднакво обвързани с условности и обичаи, и всяко отклонение от общоприетото се санкционира.
Книга за обикновения живот на един обикновен човек. Книга, която е нож в сърцето. Книга, която е отворена рана. Майка, която със спокоен тон между основното ястие и десерта съобщава, че току-що е изпратила на смърт шестнадесетгодишната си дъщеря.  Любима жена, която хуква да спасява душата си при друг. Един ден от живота на един клоун, на фона на следвоенна Германия, погледната през очите му. Кой би си помислил, че в него има толкова много болка, негодувание и самота?
С тази легенда започва романът „Хамовото семе” на писателя Йордан Атанасов. Романа може да се нарече семейно- автобиографичен.Ще загатна, че в  него се разказва  за едно голямо семейство от село Драганово, което  се занимава с градинарство в чужбина. Героите са истински, взети от живота и това са -  бащата Цонко - градинаря,  майката Христина   и техните синове Йоан, Симеон, Пенко и  Христо. Между тях е вмъкнат и образът на Иван – градинаря /Той е баща на Цонко /, което ни подсказва, че градинарството  в това семейство се е предавало  от поколение на поколение. Героите, сякаш оживяват пред читателя със своя неповторим характер. В романа житейските  истории  на героите, са  преплетени умело, с действителни факти и исторически събития. Романа представлява  поредица от изповеди. Всеки един  член от семейството от първо лице описва живота си. В него са описани случващите  се събития, за  периода – от близо 100 години. Период   на  войни, тоталитарен режим и така наречената демокрация.  Героите –емигранти, страдат от тоталитарния режим. Неговата репресивна структура, състояща се  от комсомолски и  партийни организации, а също така и от Държавна сигурност, разделя обществото на две – имащи и нямащи права…   
Стара мома във Франция в първата половина на 19 век. Някои ѝ се присмиват, други я съжаляват. А тя ги мрази и това я крепи. А особено ненавижда красивите и богатите. Защото не е нито едното от двете. И макар да няма прелестта и пищния живот на братовчедка си баронеса Юло, нещо красиво се случва в живота ѝ. За кратко.
    Действието се развива през шестдесетте години на миналия век и носи неповторим заряд на оптимизъм и вяра в бъдещето, характерна за онова време. Идеите за всеобща обреченост или екологични, социални и всякакви други катастрофи, които ни застигат от повечето съвременни произведения, са все още много далеч и не хвърлят сянка върху героите и читателите. Светът е сложен и непредсказуем, но този факт поражда в сърцата на героите единствено удивление и довежда до скромна решимост да опознаят неизвестното, крачка по крачка.
Дълго съм размишлявал над това, кое прави тази малка книжка велика. Дали „истините“ вътре са универсални, или просто претворяват субективизма на писателя? Дали господин Халер е уникален случай, или всеки носи частица от него у себе си? Ще се появи ли и за нас Магически театър и трябва ли да бъдем умопомрачени, за да го открием? 
Още заглавието ме върна към Еврипид, чиито трагедии винаги носят имената на древногръцки богини. Впечатли ме умелото навлизане на автора в бита на рибарите от малкото им селище Ченгене скеле, както и загатването на по-сетнешното действие. Знаех, че Филипов има богати познания за морето, че перото му на белетрист е уверено и непременно ще напише правдива и вълнуваща творба. 
И ето... Тръгвам бавно по главната улица към Сърпазар, водена от сигурната ръка на разказвача. Следват къщи, обитатели, съдби, а в ушите ми нашепва неговият глас. Понякога чутото е приятно, друг път - тъжно. Усещам как крехката впечатлителна душа на юношата Петко Еврев се свива мъчително, когато е нарушена хармонията в човешките взаимоотношения. Такъв е случаят с адвоката Печо Вълев, на който се натъкваме неколкократно; такъв е и случаят, оказал се съдбовен за семейство Евреви, с тяхната къща, която "полузаконно" отчуждават и накрая им връщат. Друг път заедно с автора се възторгваме от хубостта на родния град и природата около него или от общуването със способни и мъдри хора като арх. Борис Иванчев, Димитър Гимиджийски и Владимир Василев. После минаваме по отсрещния тротоар, за да стигнем до прелестния Баш бунар. И отново - къщи, хора и съдби...
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси