Автори на Български издател

Бисерка Тодорова - нови стихотворения

Бисерка Тодорова

Антонимната

 

Тя няма образ, само сто лица.
Възрастта и се стопява през година.
Позната е без име, само с много имена,
но предпочита да остане Антонимна.

Тя изрича непотърсените думи,
в мълчанието и раждат се въпроси,
а когато свири по съдраните си струни,
се чува глас на неизпяти ноти.

Настръхва от яркото слънце,
снегът под краката и пари.
Водата от нейния извор е мътна,
но толкова бистра, когато си жаден.

Смехът и се слива със птичия зов,
солта в сълзите и е лековита.
По вените и вместо кръв, тече любов,
оскърбиш ли я ще стане на обида.

Тя е пъстра в свойто чернобяло.
Цветовете и са ярко пренаситени.
Сама се търси и създава цяло,
дори, когато не е част от себе си.

Стъпките и не оставят диря в пясъка,
след нея никнат само млади фрезии.
Ако посадиш в градината нещастие,
следите и ще се превърнат в белези.

До клетките ти ще те наранява,
преди да изцери душата ти.
Защото тя родена е такава -
прощава миг преди да те запали.

Защото може да владее хаоса
в перфектно подредения си ден.
Дано успееш, без да знаеш, някога
и ти да я познаваш вместо мен.

Дори и Дявола от страх не спи,
облечен в ангелско - небесна кожа,
защото чака да го навести,
да вледени горещото му ложе.

Тя е свян и Пъкъл, гняв и прошка,
най - студената страстна жарава.
Обича твърде силно и до болка,
а от кожата и лъха на раздяла.

Не храни надеждите си празни,
че тя е просто мит, че е измислена.
Не би могъл да я забравиш!
Запомни я като Антонимната.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мечта

Заобичах те когато бе мечта

и още в зародиш превърна се в смисъл,

на клетия ден, на мига, на нощта,

на вярата, че мога да обичам.

 

Дори и преди да отпия от теб,

усещах вкуса ти да пари небцето,

сънувах те в огненобял силует

и виждах в очите ти вечност.

 

Сега си реалност от обич и плът

и бъдеще свети от твоите клетки.

Създаваш посоки в неравния път.

Сбъдваш лятото ми през септември.

 

Любовта ми е твоя, пази я добре!

Само нея мога да ти дам.

Повярвай, както аз повярвах в теб,

когато бе само мечта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Писмо до моето бъдещо Аз

 

Здравей, мое мило момиче!

Дано не ме помниш добре.

Дано си щастлива, дано да обичаш!

Дано си различна, а не като мен!

 

Как си? Още ли дишаш на глътки?

Още ли плачеш на тъмно сама?

Намери ли изход, намери ли пътя?

Успя ли да грееш, събра ли кураж?

 

Измисли ли лек за празното вътре?

Живя ли достойно, напук на света?

Намери ли място, в което да бъдеш

просто себе си и просто у дома?

 

Аз съм минало и вече няма „нас”!

Бъди щастлива, тихо чакана съдба!

Дано да се срещнем, мое бъдещо Аз!

Дано си изхвърлила всички писма!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Токсично

Не би могъл по – ниско да ме бутнеш,

макар, че дъното е твърде близо.

Макар, че дните ми се губят в смисъла,

на инат живея ги под маската на никой.

 

Не би могъл мечтите ми да смажеш,

защото се научих да мечтая тихо

и без да имам нужда да ти кажа,

на крилата им от тебе ще отлитна.

 

Не би могъл до гроб да ми отнемаш

и последната останала искра,

защото отдавна си мъртъв за мене.

Защото заедно с тебе умрях.

 

Не би могъл нагоре да погледнеш.

В моя Ад не заслужаваш небе!

Не можеш да счупиш отново парчетата.

Не можеш да счупиш разбито сърце!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има любов

 

Има любов! Вслушай се в тъмнината

и ще чуеш колко красиво звучи.

Тя говори насън и ехти в тишината.

Ето я! Нужно е да замълчиш.

 

Има любов! Отвори си очите,

тя е зеница и кротко те чака.

Търси те, иска и ти да я видиш.

Днес е дошла да ти стане приятел.

 

Има любов! Отвори си сърцето,

тя ще е гостенка в храма ти

и ще остане завинаги в него,

щом веднъж е приела поканата.

 

Има любов! Във всички Вселени

и зад ъгъла на посивелия ден!

Има любов! Тя е точно до тебе!

Живей за нея! От нея си роден!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На дъщеря ми

 

Ще пораснеш, дъще, много бързо,

дори преди да е станало време.

Ще отидеш някъде, далеч от вкъщи,

далеч от дома, от баща ти и мене.

Ще срещнеш хиляди хора, дете,

през дългия път до своя копнеж.

Понякога те ще грешат спрямо теб,

прости, те са хора, и ти си човек!

Ще виждаш и облаци в светлите дни,

но винаги сърцето ще те топли

и никой и нищо не ще угаси

светлината ти, щом вътре я носиш.

Ще тръгнеш, надалече към света,

ще пораснеш, ще станеш голяма,

но винаги ще си добре дошла,

да заспиш в прегръдките на мама.

 

 

Прочетена от 1781

Биография

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит.
Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие. 
Така се ражда и поезията ми. Във всеки стих има душа. Зад всеки стих се крият премълчани тревоги, неизказани думи, изгубени надежди. И безкрайни нужди. От любов, принадлежност, вяра и пак от любов. А дали са мои или чужди, няма значение. 
Аз съм емоция. Живея с урагани, мечтая за дъга и пиша хрониката на сърцето си. А стиховете ми са прозорец към безброй души – мои близки по болка и блян. Добре дошъл си да надникнеш, може да откриеш и себе си.

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси