Татяна Николова - Мечтите се сбъдват!

Богдана Калъчева

1.    Промени ли те първата ти книга?
Смятам, че когато човек реализира наученото или създаденото от него, промяната е неизбежна. Той става по-уверен и по-целеустремен. Същото се случи и с мен. Още преди излизането на книгата, събрах доста фенове в социалните мрежи. Самият факт, че виждах и докосвах радостта на читателите си при срещата им с поезията ми, ме стимулираше да творя повече и повече. Стихосбирката „Люляци в мъглата” е естествен резултат след срещата с моите читатели. Много от тях ме питаха за книга. Въпреки навлизането на технологиите, хората обичат допира на хартията и шумуленето на страниците. 
След издаването на „Люляци в мъглата” и първите продажби, повярвах още повече в себе си. Повярвах в това, че наистина давам нещо ценно на хората. Това са моите мисли в рими, които излизат от душата. Вярвам, че поезията е магия и тя те пренася в един по-красив свят – света на твоята собствена душа. 
Направих и първите стъпки в прозата с разказа „Чудо за Коледа”. За мое приятно удивление хората, които харесват поезията ми, приеха с радост разказа и чакат още. Но тук нещата са доста по-бавни. Изискват се страница, а един стих се побира в няколко реда. 


2.    Продължават ли да те вълнуват същите проблеми?
Проблеми е твърде силно казано. Вълнуват ме същите теми – любов, доброта и болка, като водещи човешки емоции. Любовта и добротата са двигателят на човешкия живот. Без тях сме обречени на мрак и печал. Болката е пътят на израстване на човека, на осъзнаване на това, което го тормози, пътят на промяната, пътят да достигнеш до себе си.  Различното е, че започнах да пиша диалектно и хумористично. Може би ни липсва и малко смях. 

3.    Има ли събития и емоции, за които все още не намираш точните думи?
Винаги има неща, за които не намираме думи. Честно казано, понякога ми е толкова трудно да се изразя. И се радвам, че има хора до мен, които обличат мислите ми с думи, хора, които ми помагат. И съм изключително щастлива за това, че винаги в труден момент има кой да ми помогне и да ме разбере. А разбере ли ме приятел, ще разбера и аз себе си. Всеки човек има такива моменти. Понякога се улавям, че описвам по-добре емоцията в рими, а ми е по-трудно да намеря простички думи, с които да я опиша. 

4.    Пристрастява ли писането?
Никога не съм вярвала, че да пишеш е страст. А се оказва, че е точно това. Ако седна да пиша, мога да не стана с часове. Навлизам дълбоко в недрата на душата, в себе си и изваждам най-съкровените мисли. Мога да залитам от любов към болка и обратно. А след това да напиша нещо смешно. После да започна или продължа разказ. А после нещо на диалект. И така мога да преплувам морета и океани. Писането е велика страст. Особено, ако написаното идва от душата. 


5.    Върху какви творчески проекти работиш в момента?
Продължавам да пиша поезия. Но и разкази. Честно казано поезията е най-голямата ми страст. Планирам втора стихосбирка през 2022 година. 


6.    По-близо ли си до целите си (в личен и професионален план) в сравнение със същия период от предходната година?
Ако трябва да съм честна, писането разкри в мен огромен потенциал, за който не съм подозирала. Потенциал не в буквален смисъл. Потенциал в моята душевност. Успях да вникна дълбоко в себе си, да разровя вътре в душата и да извадя всички скрити заложби. Частично се смениха и моите житейски приоритети. Но тепърва ще видим предстоят ли промени. Определено копнея за такива. 
Сега целите ми са малко по-различни, но като цяло следвам житейския план. Определено знам, че не искам да спирам да пиша. Знам, че искам да вървя напред и да се развивам и в тази област. Копнея за всяка нова среща с моите читатели. Дълбоко в себе си знам, че оставям в тях частичка от моята душа, а те оставят отпечатък в моята. 

 

 


Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби…
Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав. 
Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз. 
От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35-годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха… Но… През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша… Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Съвсем спонтанно се появиха страницата и групата ми във фейсбук „Душата ми в рими – Татяна Николова – стихотворения”.
Първата ми стихосбирка „Люляци в мъглата” отвори очи през септември 2021. По-голяма част от стиховете в нея избраха моите читатели. През 2022 година на пазара ще се появи нейното продължение „Шарена”. 
Мечтаех да пиша стихове и се случи. 
Мили читатели, вярвайте в мечтите си, те се сбъдват!


2021-12-07 | Прочетена: 531