Културни новини

Един истински поетичен празник

Светлана Йонкова

      

 На 10 декември от 18.00 ч. в зала „Надежда" на Столична библиотека се състоя премиера на стихосбирката „Небе на кредит" от Елица Виденова. Това е петата й поетична книга - книга жизнеутвърждаваща, пречистена и извисена от болката на търсещата личност.

       Отдавна следя поезията й - затова отидох на представянето на книгата, нарамила  огромна кошница, пълна с очаквания. И не останах подведена: това се оказа една от най-красивите поетични вечери, на които съм присъствала.

       Бих казала, че в залата просто витаеше едно тържество: тържеството на духа, в което нямат място дребните сметчици и претенции, а всичко е чисто, добронамерено, човешко. Малката Пирина, облечена в литаче, поздрави Елица и гостите й с две граовски и една родопска песен - и това беше великолепна илюстрация към акцента за корен, дълбоко свързан с темата за небето в новата стихосбирка на Елица.

        Елка Няголова, водеща на вечерта, определи таланта на авторката като истинска „находка". Разказът й за пътя на поетесата от първата й стихосбирка до „Небе на кредит" беше пропит с онази топлота, която може да се роди само между сродни души, изповядващи висше чувство за дълг пред писаното слово.

       На премиерата присъстваха поети като Воймир Асенов, Надя Попова, Ивайло Диманов, Иван Есенски, Мюмюн Тахир...трудно ми е да изброя всичките, тъй като мнозина от тях познавам само по име, а не лично. Но изключително показателно беше наблюдението на Николай Петев, който отбеляза, че на премиерата на Елица Виденова присъстват много повече поети, отколкото приятели и роднини. Мисля, че дори само този факт би трябвало да говори твърде много на онези, които все още не познават творчеството на тази талантлива поетеса.

       И накрая ще си позволя да цитирам само една строфа от нейно стихотворение, което много силно ме развълнува:

 

                                           Изворът на паметта ме мами -

                                           жадна съм да го напия.

                                           Без очи останах да ушия знаме,

                                           а не се намери харамия...

 

       Елегантен изказ, щедра образност, дух - с дълбоки корени в земята и с връх, пробождащ небесата... Какво повече?

       Дай Боже в България да се печатат повече стихосбирки, които действително да съдържат поезия!  

Прочетена от 1866

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лице в облаците
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси