Търся изгубени надежди

Богдана Калъчева

1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби? 
От малка обичам писането и изразяването с думи. Въпреки че съм екстроверт, в писането ме бива повече, отколкото в приказките. Спомням си първото си стихотворение. Бях на 13, учех за изпит и бях тоолкова отчаяна (защото тогава нямаше по-страшно нещо от изпит по математика), че се роди първият ми сърцераздирателен стих за трудностите в живота.


2. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете? 
Пиша поезия. От онази, която те стиска за гърлото. Пиша за емоциите и преживяванията, които всеки изпитва в даден етап от живота си, но не признава, не разбира или отрича. Всъщност кой разбира любовта?


3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?
Щеше да е хубаво, ако бях по-дисциплинирана в началото. Имам стихове, които завинаги ще останат в тетрадката с коте в кутията под леглото. При другите спомени. Не знаех също, че белият лист е приятел – изслушва, разбира и никога не спори. Никой не ми каза.


4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота? 
Разбира се. Именно това дава душа на творчеството. И докосва. Аз лично не знам как бих се справила с трудностите, ако не ги превърна в стих. 


5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?
Едното не може без другото. Талантът е онази искрица, която никой не може да ти даде или вземе. Но отговорност на всеки, който я притежава, е да успее да я запази жива и все по-ярка, а за това е нужен труд и много, ама много желание. И душа.


6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? 
Научих се да вярвам в себе си, да рисувам с думи, да умея да разбирам емоциите си. Но най-важното нещо – научих се да не се страхувам да бъда себе си.

7. Каква според Вас е мисията Ви като автор? 
Искам поезията ми да достигне до повече... души. От онези, изгубените, онези, които сами изживяват непреживимото. Тук съм. С вас съм!

8. Лекуват ли думите?
Да. Думите са най-силният лек. Те извисяват, прераждат. Лекарство за душа. Лошото е, че неправилно употребени, имат обратния ефект. Повечето престъпници крият оръжието в устата си – думи, по-пагубни от куршум.

9. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?
Поезията ми не е розова. И животът не е. Стиховете ми са откровено отражение на човешките несгоди, затулените чувства и потъпкания живец. Знам, че много хора се чувстват така. Вярвам, че ще открият себе си в мен – така, както и аз преоткривам себе си чрез тях. Нека да го наречем терапия и заедно да извървим пътя от началото до края. И пак отначало.

10. С какво се занимавате, когато не пишете?
Събирам емоции за нови стихове. Раздавам любов. Уча се. Търся изгубени надежди. Намирам ги и ги крия. През останалото време се грижа за смисъла на живота си – малкото ми 4-годишно копие Божидара. Мисля, че съм добър човек, но така и не знам как я заслужих.

 


Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит.
Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие. 
Така се ражда и поезията ми. Във всеки стих има душа. Зад всеки стих се крият премълчани тревоги, неизказани думи, изгубени надежди. И безкрайни нужди. От любов, принадлежност, вяра и пак от любов. А дали са мои или чужди, няма значение. 
Аз съм емоция. Живея с урагани, мечтая за дъга и пиша хрониката на сърцето си. А стиховете ми са прозорец към безброй души – мои близки по болка и блян. Добре дошъл си да надникнеш, може да откриеш и себе си.


2021-12-08 | Прочетена: 698