СГНР - чете се „С Гео на Редута" (каквото и да означава това), организира поетично четене, за което читалище „Николай Хайтов" отваря вратите си и пълни залата си. Причината да дойдат хора от всички краища на града (и от различни литературни дружинки), разбира се е човекът на сцената - приет от всички, обичан и уважаван - Райчо Русев - Райсъна. Поводът - новата му книга „Стиховей", издадена от Фондация „Буквите".
Катедрата на сцената говори за нещо тежко, класически старинно, малко снобско. Може би затова никой не застава точно зад нея - за да не се скрие.
Вечерта отваря Или (Илияна Илиева), която казва, че макар да е публикувал за първи път на 55-годишна възраст, Райчо е роден поет. Цитира стихотворението му „Имена" - един от образците на поетическо майсторство, на новаторство, на откривателство и на пълно единение между съдържание и форма. Защото в изграждането и разпада на нормите се съдържа изграждането и разпада на ценностите в живота. Невероятно дълбокото познаване на Райчо - човека и поета, й позволява да отвори една вълшебна вечер. Опитва се да прикани хората към споделяне, но още не е дошъл мигът - всички чакат да видят и чуят гласа и стиховете, сладкодумните разкази на самия Райчо. И няма как - той излиза на сцената.
Започва с един от любимите си разкази - този за Булат Окуджава на представяне пред един трудов колектив, и в думите „не съм писател, но пиша, не съм артист, но обичам да рецитирам" прозират и скромността, и самочувствието, и радостта от заслужената любов на хората. Благодари (не като на Оскарите), а от сърце на хората, направили възможна тази вечер - издателят Иван Богданов, организаторите на вечерта - приятелите от СГНР, всички дошли - истински приятели, с които споделя една страст - тази към силата и магията на думите.
Рецитира любимото си стихотворение от Иван Николов - за щурците. „За да съм сигурен, че ще прозвучи едно хубаво" - това е Райчо. Споделя, че „писането и четенето на стихове е второто по безполезност нещо в света" и го опровергава с някои от най-добрите си късчета слово. Причудливо, вярно, необикновено по философската си дълбочина е сравнението му за собственото му творчество: „Моите стихове са като кварталната бакалия", в която „човек най-често влиза."
Четенето е прекъсвано от песните на барда Орлин Миланов и старинната музика, изсвирена от Цветан. От Милчо Кирилов и Весела Йосифова - решили да добавят своята дума, цветя и обич. От рецитиращата от място Зина Чаушева, несъгласна с „пренебрежението" към любовната тема на Райчовия избор, с молбата на Павлина Йосева да рецитира и „Вие България ли търсите?"
Накрая Райчо слиза от сцената, защото „Те стиховете нямат край", но у всички остава усещането за една пълноценно преживяна вечер, за истински изпълнена с магия душа. А след това в близката кръчма имаше още наслада за душата с още стихове, с още китари и песни, и мъничко за тялото - „Съвсем на сухо не може", и с поздрава на непознатите на тръгване - „Много сте готини! Продължавайте!"
Аз не ви казах кои точно стихотворения избра Райсъна, защото няма как да ги усетите както мен - в залата. Усетете ги по най-естествения начин - прочетете „Стиховей"!
Прочетена от 1909