Основни неща за премиерите

Иван Богданов

  1. Цел на премиерата: Целта на премиерата са продажби! Затова всякакви залитания на тема пърформанси или други културни събития са излишни. Обратното също не трябва да се прави – Айде вземайте книгите и да ходим да пием
  2. Дни на провеждане: Най-добрите дни са сряда и четвъртък. Вторник е условен, понеделник и петък са невъзможни дни. Ако се прави турне в друг град е възможна и премиера в събота (имаме добър подобен опит). Неделните матинета от 11 часа също вървят, но за по-специфична аудитория.
  3. Времетраене на една премиера – общо около час, като се предвиждат 10-15 мин до започване на реалната премиера и половин час даване на автографи в края.
  4. Въведение – винаги има едни 10-15 мин, в които се доизчакват закъснели, нетърпеливите купуват книги, дават се автографи (веднъж първо продадохме тиража, после направихме премиерата). Хубаво е да има някаква музика през това време – ако има жива музика е добре, ако не някакъв музикален фон, а на стената да се върти рекламен клип на книгата
  5. Начало – хубаво е да има нещо, което играе ролята на трети звънец в театъра. Обикновено аз започвам с музикално изпълнение, ако съм поканил някой, така публиката се умълчава и заглежда в сцената. Може да се започне с някой монолог или стихотворение
  6. Водещ – винаги се кани водещ, аз дори на моите премиери каня, авторът обикновено е много емоционален на своя премиера и често изтърва сценария. Не се кани известно лице. На една премиера авторът си беше поканил Ники Сотиров, бил му близка рода, той му открадна шоуто. Водещият се представя подробно само ако е служебно лице – Пиар, секретар на читалището, председател на фондация. В случай, че е частно лице само казва името си, без обяснения. Може да се вмъкнат няколко думи в стил – ние имаме дългогодишна приятелска/служебна връзка и затова… и толкова.
  7. Звездата на премиерата е авторът! Не се канят известни хора, които да го засенчват. Да, ако познавате подобни си ги каните като гости, може и да им дадете думата в края, но никога не се изкарва примерно Аня Пенчева да седне до вас на сцената. Нищо не трябва да отвлича вниманието от автора. Дори водещият е хубаво да е прав до микрофона, а авторът да стои седнал до аранжираната с книги маса.
  8. Премиерата трябва да има официална и по-свободна част. В началото се прави представяне на автора. Литературно, т‘ва че авторът бил известен лекар, артист, певец или кварталния автомеханик няма връзка с книгата. След това може да се прочете кратка анотация на книгата, но не сухите критически статии, от които се заспива, а нещо от типа на написаното от Валя. Ако е писана от редактора, както е най-често му се дава думата, ако не – чете я водещата. В никакъв случай не се качва на сцената някой кукундел с двойни лупи за очила, който да извади десетина листа за четене… На такива хора им се взема трудно думата.
  9. Авторът разказва за книгата – в по непринуден тон, разказва за идеята, за написаното. Хубаво е да има цял изграден сценарий, където откъсите да се редуват със свободна реч на автора. Може да се разиграе диалог, може да се задават въпроси – това вече зависи от жанра на книгата. Не се увличайте да четете дълги текстове, много малко хора могат да четат проза. Напишете целия сценарий така, че да предизвика интерес към книгата, а не да разкажете всичко в нея. „Филмът започва със земетресение, а след това съспенсът се увеличава“ (Хичкок). Трябва така да се изгради сценария, че в края на този разговор хората от залата трябва да са нетърпеливи да вземат книгата и да разберат какво става.
  10. Дрескод – тук е сложно, зависи от мястото, аудиторията и много неща. Основното е едно – автор и водещ трябва да са облечени на едно ниво, а не да се различават
  11. Изказвания от публиката – важни са, показват че автора и книгата са познати. Рядко някой се решава ей така, затова е хубаво да има подготвени един двама, независимо какво точно кажат, които да отпушат желанието в другите. Обикновено някой като вземе думата, след него се намират желаещи.
  12. Продаване на книги – трябва да има човек за това. Авторът е зает да дава автографи и няма как да прави и двете заедно. Случвало ми се е няколко пъти, но е неудобно.
  13. Автографи – подгответе си автографи. Различни, хората не само си ги сравняват, но ги публикуват и във фейса. Стои кофти да пише едно и също
  14. Коктейл – от познати ресторантьори знам, че няма нещо по ужасно от коктейл на литературно събитие. Лично аз съм против. Причините са няколко и няма да ви хрумнат изобщо:
    - има организирани групи, които обикалят по премиери само да се наядат и напият
    - обикновено винаги някой успява да се натряска по време на събитието и да напира да говори на сцената. Имам неприятно преживяване с един режисьор, който иначе много уважавам
    - на повечето места внасянето на храна и напитки е забранено от хигиени съображения
    - но най-важното е – това разделя хората – едни отиват да пият, други отиват за автографи. Разговорът, който е цел на подобен коктейл не се получава. Вариантите са за афтъпарти, както стана популярно или за премиера в заведение, но и това крие рискове. Най-добре е чисто литературно събитие, а след него се ходи с приятелската част някъде на маса.

 


С книгоиздаване се занимавам от 1992 г. През 1999 г, заедно с група приятели основахме „Словото“. През 2001-а година стартирах сайта „Буквите“ - първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.
През 2003-та издадохме първата книга на български автор и за 17 години издадохме над 1000 книги, направихме множество турнета.
Вероятно тези статии няма да отговорят на всичките Ви въпроси. А най-вероятно ще създадат много други, свързани с подробности за всяка отделна стъпка по дългия „Път на книгата“. Постарал съм се да бягам от готови рецепти, тъй като нещата за всяка книга, автор или издателство са строго индивидуални. А и няма универсален път – едни автори биха действали по един начин, други – по друг.
Важното е да се разбере, че „Мечтите изискват много труд“ и Вашата книга няма да се продаде сама, само с появяването ѝ в книжарниците...

 


2021-06-04 | Прочетена: 195