За издаването


Авторското право - съвременни положения

Иван Богданов | 2019-09-04


Ще се опитам да разгледам проблемите с авторското право на достъпен език, тъй като повечето автори не разбират юридическите документи. Ще се спра на три основни проблема: 

- как възниква авторско право

- как да докажем авторското си право

- какво да направим при нарушаване на авторското право

 

Първо искам да кажа, че имаме много добър "Закон за авторските права и сродните им права (ЗАПСП)", в който е указано всичко, но 99,9 процента от автори не са го чели и няма да го прочетат. Повечето живеят с някакви легенди от филмите и книгите.

Подчертавам дебело: ЗАПСП е единствения валиден закон по темата в България и никакви поднормативни документи като вътрешни правилници на сайтове, социални мрежи, дори и на прословутия Creative Common license не го отменят. 

1. Как възниква авторското право?

В закона си е казано ясно:

„Възникване на авторското право

Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.“

Всъщност има една дребна уловка – авторското право започва да съществува от момента на публикуване на това произведение, дори и това публикуване да е прочитането му от някой друг. За файл, който си държите на компютъра и никой не е виждал, реално няма авторско право, защото не можете да докажете съществуването му по никакъв начин.


Какво не подлежи на авторски права? (Това често се бърка).

На авторски права не подлежат много неща – всички известни думи и знаци. Примерно, колкото и да ми се иска, аз не мога да резервирам „Буквите“ и да искам пари като ги ползват другите, макар че по цял свят се опитва какво ли не и Майкрософт бяха опитали да запазят правата над емотиконите. 

Не са обект на авторско право и цветове, думи и изрази и прочие.

Прословутите метафори, за които поетите често се хващат за косите също не могат да бъдат обект на авторско право. Да, използването им не е признак на добър тон и оригиналност, но не е и забранено от закона, въпреки че една известна поетеса, за да ни навреди, вдигна луд скандал из медиите за употребата на израза „Нарисувай ми художнико“.

Няма точно определение в литературата какъв процент заемки нарушава авторското право. В музиката са 8 последователни тона, но в литературата се приема, че ако 30% от текста е различен, то това е отделно произведение. В подобни случаи говорим за „епигонство“, а не за „плагиатство“.

 

2. Как да докажем авторското си право над дадено произведение

ЗАПСП си е добре написан, има и съответната съдебна практика как се наказват нарушенията в авторското право. Това, което е основния проблем е доказването на авторското право над дадено произведение.

Във времената преди Интернет, авторите не четяха публично нещо, което още не е публикувано, именно по тази причина. 

Сега всеки още написал ненаписал и веднага пляска в нета и това прави доказателствата трудни.

Това, че сте публикували някакво произведение в профила си във Фейсбук (особено ако не сте го подписали) не значи почти нищо.

Най-сигурно доказателство за авторство се приема отпечатан в издание или книга текст.

Ако го нямате отпечатано, то се представят свидетелски показания на три пълнолетни лица, че вие сте им показали това произведение към еди коя си дата. Това не е толкова лесно, колкото мислите, хората не обичат да ги водят по съдилища, а и отсрещната страна лесно може да извади свидетели, които да кажат същото и става „дума срещу дума“.

Затова трябва да се погрижите за някакъв вид доказателство.

Най-лесното е да разпечатате произведението (особено ако е повече от една страница) и да си го изпратите в самоадресиран плик, който да не отваряте.

Така, при съдебно дело, представяте плика на съда и това е доказателство, че към датата на пощенското клеймо вие сте автор на произведението.

Още по-сигурно е да си разпечатате всичко сериозно, което сте написали, да го сложите в един пакет и да го занесете на нотариус, който да го подпечата. Това е по-достоверно от самоадресираните пликове.

Но основното е едно – не пускайте всичко, което сте написали, ако държите на творчеството си. Намерете начин да отпечатвате в хартиени или електронни издания и прочие подобни места, не само на личните си страници, за да може да защитите творчеството си.

 

3. Какво да направим ако са нарушили авторските ни права?

Първо огледайте от какво естество е нарушението. Ако става дума просто за копиран ваш текст в сайт без комерсиално използване, то опитайте да се свържете със собственика на сайта или фейсбук профила, но като цяло не можете да направите нищо.

Всички механизми, които ще опиша по-надолу са направени с цел да покрият загубите ви от нарушени авторски права. 

Първо, много важно – държавата, Фейсбук, Гугъл и прочие са създали механизми, но те сами няма да предприемат нищо.

Всичко зависи от вашите усилия!

Вариант едно – ваши произведения са отпечатани без договор с вас в книга или печатно издание. Независимо дали е посочено името ви или не, нарушението е еднакво.

В такъв случай пътят е следния – официално писмо до издателя (хартиено, препоръчано, с обратна разписка).

Ако няма резултат (ако не сте известен и/или зад вас не стои някаква организация обикновено няма), отивате при адвокат и завеждате гражданско дело. Той ще ви обясни точно как се подават документите.

Ако всичко с доказване на авторството на произведението ви е наред, то не би трябвало да имате проблем да спечелите делото. 

Предупреждавам: съдебната система в България е бавна. Пригответе се за 2-3 години чакане.

 

Вариант две – ваше произведение или ваши материали са поместено в сайта или някакъв друг вид електронно издание.

Тук нещата са по-лесно.

Първа стъпка – изпращане на мейл до собствениците на сайта. Препоръчвам за целта да използвате gmail адрес. Защо? Ще видите при следващата стъпка.

Вероятно собствениците на сайта няма да ви отговорят или ще е нещо не особено цензурно.

Тогава пристъпвате към следваща стъпка – докладвате случая на Гугъл, като приложите писмата от Gmail. Ето защо ви го препоръчах, така те лесно ще проверят истинноста им.

Докладът се прави на следния адрес: https://www.google.com/webmasters/tools/dmca-notice?rd=1

Гугъл са много стриктни при спазване на авторските права, а и в техните бази данни се помни роботът кога и къде е забелязал тези произведения.

Обикновено следва бан на сайта (изключване от търсачката и от Ad Sence). Това в повечето случаи е смърт за даден сайт. Затова, когато изпращате писмо до собствениците на сайта, които са копирали ваши материали не ги плашете със съд (в повечето случаи нямат легитимен адрес и фирма) или че ще им пратите мутри и прочие, а напишете че в един какъв си срок ще сигнализирате Гугъл и посочете адреса, за да се види че не говорите празни думи. Обикновено това действа веднага. Е, няма да получите някакво материално възмездие, но материалите ви ще бъдат свалени.

 

Подобна практика има и Фейсбук (заедно с подразделението си Instagram). Адресът в този случай е - https://www.facebook.com/help/1020633957973118…

Обикновено следва наказание за собственика на акаунта – бан за определен период, в зависимост от предишните му нарушения и изтриване на копирания материал.

Запомнете едно – нито Гугъл, нито Фейсбук са страна в съдебен спор. Те могат да решат само случаи на копиране на ваши материали в нета.

Ако нарушението е физическо – ваши материали/произведения са отпечатани на някакъв тип физически носител, единствения начин е юридическия – писмо, нотариална покана, завеждане на дело.

Това не ви го препоръчвам да го правите сами (и аз не се опитвам), нужно е да се обърнете към адвокат.

А ако всичко това ви звучи на китайски и смятате, че сте „обикновен човек и не можете да се борите с големите", то станете член на някой Писателски съюз (аз знам за девет работещи) или на Организация за колективно управление на авторски права.

 

Повече – в книгата, като излезе напролет

„Пътят на книгата“ част 2, Иван Василев Богданов

 

 


2019-09-04 | Прочетена: 34