Нова българска литература

Избрано от Светлана Кирилова

Светлана Кирилова

ДЕТСКИ  ГРЯХ

 

На масата до спретнатите ноти

цигулката в очакване мълчи

и тихо е, ни радио ломоти,

ни котките съседката гълчи.

 

Облегнато на стария прозорец,

момичето е само две очи,

разтворил ги е сякаш чудотворец

и погледът по буквите хвърчи.

 

Друг поглед от градината наднича,

но вместо строгост, пълнят го лъчи.

Бащата вижда своето момиче

над книгата, цигулката мълчи.

 

Смешинки пърхат и се гушат

из знаещите бащини очи.

Отвътре, превърти ли ключа,

ще се разсипят тонове-искри.

 

ЛЕТНИ  ПРИКЛЮЧЕНИЯ


Лято. Лагер. Лъх. Лагуна.

Лодки. Лекота.

Лудории. Любопитство.

Люлки. Лъч. Луна.

 

Лабиринти. Лутаница.

Лък. Листак. Ловец.

Летва. Лупинг. Лудост. Локва.

Лепенка. Лъжец.

 

Лютеница. Лимонада.

Ластик. Леснина.

Ложе. Лапи. Лай. Ливада.

Ласки. Любовта.

 

ТОВА  БИЛО

 

Да се събуждаш всеки ден с усмивка.

Добрата дума да ти е завивка.

Да си намерил свойта същина.

Възторг било да имаш дъщеря.

 

Да те изслушва някой търпеливо.

Да те огрява слънце милостиво.

Да оцеляваш в жарка топлина.

Миро било да имаш дъщеря.

 

Да полетиш свободна и сърцата,

напук на всички болки по земята

да се гордееш с името жена.

Крило било да имаш дъщеря.

 

ПРЕПУСКАНЕ

 

Нощта овласти сетивата сиротни,

в мастилено синьо загърна охотно

будуващи тайни, потръпващи устни,

жадуващи пръсти да галят изкусно.

 

Стадата препускаха до изнемога,

свободни вилняха навън от чертога,

неспирни и диви пръхтяха на воля,

влудени, разпенени в новата роля,

 

юздите да скъсат и обезумели

догонили вихъра, волни и смели,

празнуваха утрото, гонеха мрака,

долавяха смътно, надвисва заплаха.

 

Пределът оказа се плашещо близо,

нагонът преля и по склона заслиза.

Смириха се буйните мощни талази,

искрица от огъня всеки запази.

 

ПРЕДДВЕРИЯ

 

За да свърши денят, от косите си сплитам

въжен мост до отсрещния край на земята,

да търкулна трептящата огнена пита

зад осанка на хребет, стопен в маранята.

 

Да припадне нощта изнурени се молят

рамене отмалели и плещи превити.

Милостта на съня да снижи волен полет,

да пикира в прегръдките – туфи в тревите.

 

До разсъмване щурчова песен да пази

с морзов припев преддверия светли към рая

и светулки с искрящи фотонни лампази

да открехнат врати към небесни сараи.

Прочетена от 882

Биография

Родена съм в Казанлък. Омъжена съм и живея в София със съпруга си и двамата си сина.

Още от детството си пиша стихове и есета, имам едно второ мято на Националната олимпиада по литература с есе на тема: ,,Най-добрият човек, когото познавам". Посветено е на прочутата диригентка Петя Павлович, която култивира у мен любовта към музиката. Като дете свирех на цигулка и пеех в хор. 

Отдавнашен член съм, но едва през 2018 г. се осмелих да споделям в сайта ,,Откровения". Повече чета и съпреживявам и по-рядко публикувам (като svetlitschka/Светулка). Семейството ми реши през 2019 г. да ме подкрепи със стихосбирка изненада - самиздат е, казва се "Светулка" и е в ограничен тираж.

Публикувам във Фейсбук, Svetlana Kirilova, както и в "Незабравими стихове".

Много ме привлече наградата на публиката в конкурса на "Буквите", издаване на стихосбирка, което ми е отдавнашна мечта, но по един или друг начин и нея ще осъществя, надявам се скоро.

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси