Прeдстaвяме Ви

Валс Волокина и Разказите на врабеца

Иван Богданов

1. Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?

Първите ми спомени свързани с писането са ми от съвсем малка. Тогава обаче пишех повече стихотворения. Спомням си едно от тях, което написах в часа по математика. Бях толкова съсредоточена, че звънецът би и всички деца излязоха от стаята. Аз все още пишех, дори не бях разбрала, че часът е свършил.

2. Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете? 

Тъй като допреди около половин година, ревностно пазих творчеството си за себе си, Иван Богданов беше човекът, който ме насърчи да продължа да пиша. Бях номинирана в конкурса за проза „Ники Русиновски“, след което участвах в курса за Автори на Издателство „Буквите“ и от там се завъртя една вихрушка от проекти, които протичат и днес и съвсем скоро се очаква първата ми книга с разкази.

3. В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?

В момента пиша предимно проза. Любимите ми теми са свързани с обичта и уважението, с грижите и израстването на личността. Като цяло разказите, които пиша са оптимистични, не непременно с щастлив край, а по – скоро героите продължават напред въпреки трудностите. Има и много весели моменти. Избягвам умишлено по – тежки теми и такива свързани с отчаянието. Животът ми невинаги е бил лек и ако бях допуснала отчаянието до мен, едва ли щях да се преборя с трудностите. Затова и посланията, които влагам са свързани с надеждата, с това да не се отказваме и с вярата, че ако положим усилие, ще имаме и резултатите, които желаем.


4. Как приемат околните творческите Ви занимания?

Доста добре. Тъй като пиша цял живот, но не съм споделяла почти с никой затова, в началото бях малко притеснена как ще ме възприемат близките и приятелите ми. Но с времето се убедих, че притесненият ми са били неоснователни. Срещнах разбиране, подкрепа и много, много вяра в творчеството ми. Дори приятели, с които бях загубила връзка във времето ми се обадиха по телефона, писаха ми съобщения и ме подкрепяха в начинанието ми.

5. Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?

За мен един автор е успешен, когато посланията, които е вложил са достигнали правилно до читателите. Усещам, че вкусът ми се променя с годините, затова ще ми е трудно да изброя един или двама автори. 

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? 

Може би най – важното нещо, на което ме научи писането е да изразя чувствата си, без да ги трупам в мен и ми помогна да ги разбера по – добре. Писането за мен е приятел, а белия лист думите, които му споделям.. 

7. Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си? 

Посланията в творчеството ми са свързани най – вече с вярата в себе си и възможностите си и обичта, която можем да дадем. Според мен всеки човек на първо място трябва да умее да обикне себе си. След това ще знае как да обикне и какво може да даде и на останалите. С малко внимание и добро отношение, животът би бил друг. Всеки си мисли, че това би му коствало много, а реално една добра дума или малък жест са способни не са само да усмихнат деня на някого, но могат и да променят съдби. 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

Да издам първата си книга ми е мечта от много време, въпреки че досега не предприемах нищо, за да я осъществя. Но моментът вече е дошъл. Нямам търпение разказите, които пиша да попият в белия лист.

9. С какво се занимавате, когато не пишете?

По професия съм учител. А вкъщи имам две диванета - братче и сестриче, на които отделям голямо внимание. Отделно се занимавам и с изработка на различни неща от хартия, тренирам, увличам се по бойни изкуства.

10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?

Изпитвам особена благодарност за семейството си. За съпруга ми, който винаги ме подкрепя за всичко, с което се захвана. За децата ми и възможността да се занимавам с това, което ми харесва. За близките и приятелите ми, които вярват в мен.

Прочетена от 2101

Биография

Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша! Благодаря Ви за вниманието!

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси