Гайтани вежди, снага топола

Нека за миг да допуснем - дори ние, вярващите, че Творец на всичко видимо и невидимо няма и никога не е имало. Че сме най-висшият разум в познатите ни измерения на вселената и над нашия няма друг, който да ръководи или осъжда действията ни. Че няма сила над физичните закони, а преди тях и над тях не стои законодател. Дори така да е, Бог има! Докато има хора, които са приели идеята за него, живеят съобразно нея, а делата им са продиктувани и подчинени на нея. Чрез тях Бог върши делата си. Дори и измислен от далечните ни предци, в своето начало митичен, Той отдавна е реален, част от нас, най-добрата ни част, която създава, спасява и крепи живота. Бездомните деца са приютени от Отец Иван в Нови хан, понеже Бог е пожелал това от Отец Иван.

Българщината е спасена през вековете от Бог, защото дедите ни са се жертвали за нея, когато са приемали, че това е богоугодно и не биха го направили, ако не беше богоугодно. Тоест спасена е в името на Бог и ако го нямаше, нямаше да я има. И щом я има и докато я има, има и Бог. Прощавайки, често го вършим защото е християнско, без да се замислим, че преди всичко е спасително за нас самите. И чрез нас и нашата вяра Бог спасява нас. И дори никога да го е нямало извън нас, щом е действал чрез нас, значи го е имало най-малкото в нас. А делото Му е било светло. Много хуманисти, дистанциращи се от религията автори, Сартр например, сам определящ себе си като атеист - екзистенциалист, проповядват, че независимо дали има Бог или не, трябва да действаме така, все едно, че го има. И много от тези, които не вярват в Бог, го проявяват в себе си, асимилирали най-човешките добродетели, създавани с вековете на базата на идеята за Бог.

Има Го, докато Го проявяваме, Го има. Спрем ли, дори да има Създател на вселената, на всичко видимо и невидимо, се дистанцираме от него. Изолирайки съзнание, откъсваме душа. Съществуваме в свят, в който го има - най-малко чрез другите, но не сме способни да бъдем изпълнени от блаженствата му.

В самата си същност творческият акт е подобие Господно, той е божествен. И в това е не само най-големият дар на творчески настроената личност, но и най-голямата й отговорност. Когато пишем или рисуваме, разрешаваме на сила, много по-голяма от нашата, и на разум, много по-висш от нашия, да се проявят чрез самите нас. Но последиците от написаното или нарисуваното не могат да бъдат понесени от тази сила, понасяме ги ние, слабите. И правилно, защото силата е проявена благодарение на нашето действие или бездействие. Ако домакинята не е затворила прозорците си при силен вятър и те са се чупили, не е виновен вятърът, виновна си е домакинята. Не е решение да заковем прозорците или да затворим душата си завинаги. Напротив, както грижовната домакиня винаги ще проветрят стаята си, така и грижовната към душата си творческа личност винаги трябва да я отваря. Иначе човек спира да проявява Бог, дистанцира се от него. Изолирайки съзнание, откъсва душа. А тя съществува в свят, в който има Бог - най-малко чрез другите, но не е способна да бъде изпълнена от блаженствата му. Пред последното е за предпочитане да понесеш тежките последици от написаното и нарисуваното, ако то не е разбрано от хората, ако е поругано или най-малко пренебрегнато.

Затова внимавай за бури и затваряй, когато трябва прозорците, но твори! В името на Бога, твори!

Прочетена от 337

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси