Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, между литературата и готвенето има повече общи неща, отколкото предполагаме. На първо място, разбира се, е желанието да станем част от нея, научавайки се постепенно да готвим уникални литературни ястия с традиционни продукти.
Добрият готвач дори само от картофи с много фантазия може да сътвори кулинарен шедьовър, влагайки сърце, усет, умение и вдъхновение. Авторът на словесни ястия от обикновена случка е в състояние да създаде великолепен разказ с плънка от танцуващ диалог, подправен с чувство за хумор, гарниран със зашеметяващи пейзажи и накрая фламбиран с отворен финал.
Как се става кулинарен магьосник или повелител на литературните магии? Първо се изучават майсторите в тази сфера внимателно, после се чете старателно, следват собствени опити в областта, които в началото може да са пълен провал – нито кучето да иска да яде кулинарното творение, нито котката да има желание на погълне словесния коктейл. Това обаче не е причина да се откажем, ако носим сърце на литературен кулинар. С много упоритост и гостуване на различни кухни във времето и пространството постепенно ще открием нашия собствен начин да готвим успешно с думи. Ще дойде момент, в който ще започнем да създаваме и такива литературни вълшебства, от които читателите да искат допълнителни порции.
Както и в кулинарията, литературното готвене по учебник не винаги е интересно. Спазването на всички правила не дава гаранция, че словесното ястие ще бъде добро на вкус. Експериментирането или щипка ексцентрична екзотика могат да провалят или спасят творбата. Зависи от майстора на буквичките.
Рецептите на един творец не винаги са подходящи за друг. Любимите словесни продукти на великите творци не са нашите собствени. И здравословното писане не винаги е вкусно за четящите.
Как самата аз започнах да готвя словесни блюда? От любопитство. После на инат, заради твърденията на „експерти“, че от мен литературен готвач никога няма да излезе. След това се появи удоволствието да откривам вкуса на думите, смесвайки сладко с горчиво, солено с кисело. Бавно започнаха да се получават словесни творения, от които читателите не получаваха колики в мозъка. Минаха години, докато се науча да приготвям вкусна, проста, но качествена литературна храна. Отне ми време, но ми даде възможността да изявя себе си чрез творчеството.
Сега не изпадам в паника, когато в литературната си кухня се окажа само с картофи или чаша ориз. Знам, че бавно, с търпение, положителна емоция и фантазия, ще спася от глад и своята, и нечия друга душа.
Дали има смисъл литературното готвене? Когато този въпрос ми досажда, отварям сборник с „Български народни приказки“. Анонимните разказвачи не са завършили филологии, нито са посещавали курсове по творческо писане, но са сътворили в своите литературни кухни словесни ястия, които и до днес са ненадминати по уникален вкус и аромат.
Гответе в своята литературна кухня, експериментирайте, творете! Хлябът на словото и солта на фантазията могат да бъдат храната спасение за нечия душа, изнемощяла от духовен глад.
Прочетена от 674